№ 1905
гр. Пловдив, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330204949 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Х.Т.Т., ЕГН **********, чрез процесуалния му
представител адв. Т.Т., против Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 2142451,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДП/ му е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДП.
По съображения, изложени в жалбата, в допълнителни мотиви към нея
и в съдебно заседание, жалбоподателят Т., чрез адв. Т., моли съда да отмени
атакувания ЕФ като незаконосъобразен. Претендира направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
писмено становище навежда доводи за неоснователност на жалбата и прави
искане за нейното отхвърляне като неоснователна и потвърждаване на ЕФ
като правилен и законосъобразен. В условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и
моли същото да бъде намалено до размера на минималното възнаграждение
по Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Претендира направените по делото
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
1
Жалбата е подадена в срок, изхожда от надлежна страна, при наличие
на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата
е основателна.
Обжалваният ЕФ Серия К № 2142451 е издаден от ОДМВР Пловдив за
това, че на 14.06.2018г. в 10:48ч. в гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ №
51 в посока ул. „Ландос“, при максимално разрешена скорост за движение от
50 км/ч, товарен автомобил „Ивеко 35 СЕ 4“ с рег. № *** се движил с
установена скорост от 72 км/ч, превишавайки разрешената скорост с 22 км/ч,
което нарушение било установено и заснето с автоматизирано техническо
средство /ATCC/ АRН САМ S1 № 11743са.
Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик
Х.Т.Т., ЕГН **********.
Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21 ал.1 от ЗДП,
като на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДП на жалбоподателя Т.
било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства – снимков
материал, справка за собственици на превозното средство - товарен
автомобил „Ивеко 35 СЕ 4“ с рег. № ***, Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017г., Приложение към
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, писмо от
Български институт по метрология, Дирекция „Изпитване на средства за
измерване, устройства и съоръжения“ АУ-000029 № 64140/11.12.2017г.,
писмо изх. № 57-00-165-1/06.08.2021г. на Български институт по метрология,
Протокол от проверка № 247-ИСИ/11.12.2017г. на Български институт по
метрология, Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и
съоръжения“, Отдел „Изпитване на средства за измерване“.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено, че действително на датата и мястото, отразени в ЕФ,
жалбоподателят Т., управлявайки описания във фиша товарен автомобил
„Ивеко 35 СЕ 4“ с рег. № *** е превишил максимално разрешената скорост за
движение.
В случая административното нарушение е установено с мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение АRН
САМ S1 № 11743са, което е от одобрен тип средство за измерване съгласно
Удостоверение № 17.09.5126 и приложение към него. По делото е приложен и
Протокол от проверка № 247-ИСИ/11.12.2017г. на Български институт по
метрология, Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и
съоръжения“, Отдел „Изпитване на средства за измерване“.
Съдът обаче приема, че са налице основания за отмяна на ЕФ като
2
незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в хода на административното производство по
неговото издаване.
В разглеждания случай административно нарушение, във връзка с което
е издаден обжалваният ЕФ, е установено с АТСС АRН САМ S1 № 11743са,
което е одобрен тип средство за измерване, видно от Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и приложение към него.
Видно от същите използваното АТСС представлява преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване
на номера и комуникации, която съгласно легалната дефиниция на §6 т.65 от
ДР на ЗДП е мобилно АТСС. Предвид това и съгласно изричната разпоредба
на чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за всяко използване на
мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението към
наредбата. Посоченият протокол представлява официален свидетелстващ
документ, който се съставя по смисъла на горепосочената разпоредба на
наредбата и съдържа строго определени реквизити. Неговото изготвяне е
императивно и представлява основна гаранция за законосъобразност и
прозрачност на процедурата по установяване на нарушение с АТСС. В
конкретния случай от страна на съда е изискано представянето на протокол по
чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за използване на техническото
средство, с което е било установено нарушението, във връзка с което е
издаден обжалваният ЕФ. С писмо рег. № 103000-20562/05.08.2021г. на
Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив съдът е уведомен,
че в Сектор „Пътна полиция“ не разполагат с екземпляр от протокол за
използване на АТСС. Неизготвянето на протокол по чл.10 ал.1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. е нарушение на установените правила за работа с
АТСС и представлява съществено нарушение на процесуалните правила в
процедурата при издаване на ЕФ. Предвид изложеното и установеното
неизпълнение на задължението за съставяне на протокол за използване на
АТСС, съдът намира, че обжалваният ЕФ следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
Наред с горното и във връзка с използването на АТСС за установяване
на процесното нарушение, съдът констатира допълнително основание за
отмяна на разглеждания ЕФ като незаконосъобразен. В тази връзса следва да
се посочи, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за извършено нарушение за скорост, като при въведено
ограничение на скоростта от 50 км/ч била установена скорост от 72 км/ч или
превишаване на разрешената скорост с 22 км/ч. Следва обаче да се отбележи,
че при издаване на ЕФ не е отчетен толеранс на измерената скорост от минус
3 км/ч в полза на водача, съгласно Протокол от проверка № 247-
ИСИ/11.12.2017г. на Български институт по метрология, в който е посочено,
че е възможна грешка при измерване на скоростта, като максимално
допустимата такава е плюс/минус 3 км/ч до 100 км/ч. Това обстоятелство,
което е съставомерно такова, следва да е описано в ЕФ, доколкото само по
3
този начин надлежно се въвежда в предмета на доказване по делото, поради
което и като не е сторено се е стигнало до съществено нарушение на
процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на нарушителя,
който е санкциониран за по-голямо превишение на разрешената скорост,
отколкото би се получило след отчитане на толеранс от минус 3 км/ч в негова
полза. По-същественото обаче е, че в случая след отчитане на толеранс на
измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, установената такава би
била 69 км/ч, като превишението на скоростта ще е 19 км/ч и съгласно чл.182
ал.1 т.2 от ЗДП административното наказание е глоба в размер на 50 лв. В
този случай ЕФ би се явил издаден в нарушение на чл.39 ал.4 вр. ал.2 от
ЗАНН, който допуска контролните органи да осъществяват
административнонаказателна отговорност на лицата чрез издаване на ЕФ,
единствено когато налагат глоби в размер над 50 лв. Макар посочената
разпоредба да се намира в общия закон, тя се явява специална спрямо чл.182
от ЗДП.
Само за пълното и във връзка с направеното в допълнителните мотиви
към жалбата възражение относно непосочване в ЕФ на датата на неговото
издаван, следва да се посочи, че сред посочените в чл.189 ал.4 от ЗДП
реквизити няма изискване фишът да е датиран. С изпълване на съдържанието
на ЕФ, съгласно предвидените изисквания за неговата форма по смисъла на
чл.189 ал.4 от ЗДП, същият вече е административен акт, годен да породи
съответните правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН страните имат право на
разноски. С оглед изхода на производството, съдът счита за основателно
направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за
присъждане на направените разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, поради което същото следва да бъде уважено.
Възнаграждението следва да бъде определено на основание чл.38 ал.1 т.3 пр.2
от Закон за адвокатурата вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на
300 лв.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 2142451, издаден от ОДМВР
Пловдив, с който на Х.Т.Т., ЕГН ********** за нарушение на чл.21 ал.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДП/ е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1
т.3 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОДМВР - Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Х.Т.Т., ЕГН **********
сумата в размер на 300 /двеста/ лв., представляваща направени разноски за
процесуално представителство.
4
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5