№ 726
гр. Бургас, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20232100500836 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на особения представител на О. И. З.,гражданин на *** ***
-ответник по гр.д. № 753 /2022 год. по описа на Несебърския районен съд
против решение № 83/24.02.2023 год. ,с което е осъден ответникът да заплати
на ВиК ЕАД-Бургас сумата от 15,68 /петнадесет лева и шестдесет и осем
стотинки/ лева, представляваща частично дължимо плащане по фактура №
**********/25.06.2020 г. на стойност от 22,25 лева, за доставена, отведена и
пречистена вода до водоснабден обект с административен адрес: гр. ***,
апартаментен хотел „*** ***.“, бл. * ет.*,ап.****, с ид. № 51500.507.601.2.26,
аб. № 748937; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба – 08.07.2022 г. до окончателното
изплащане.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за
незаконосъобразно ,неправилно и необосновано.
На първо място се сочи ,че ищецът не е представил по делото документ
за внесена сума от 218,06 лв. за изпълнение задължението на ответника ,от
1
който да е видно ,че ответникът лично е отправил изявление към коя партида
е наредена сумата .Същевременно представени са две нотариално заверени
пълномощнни с упълномощено от ответника лице С. ,който да го
представлява пред ВиК-Бургас и да плаща от негово име местни данъци и
такси и други права .Непредставянето на платежните документи е създало
пречка за пълното изясняване на делото .Не са обсъдени представените
пълномощни и постъпилите платежни документи и плащания от самия
пълномощник и отправеното от него изявление относно условията и реда за
разпределение на постъпилата сума от 218,06 в. към партидите на
ищеца.Съдът е пропуснал да даде указания на страната за представянето на
платежния документ по делото ,при което неправилно е приложил
разпоредбата на чл. 76 ал. 1 ЗЗД .За конкретния спор е ирелевантно ,че
ищецът е отнесъл в счетоводната справка от 24.11.2022г. сумата от 218,06 лв
за погасяване на други задължения на длъжника,посочвайки аб.№ 740755 ,а
не аб.№ 748937,вкл. и за държ.такса за образуването на настоящото дело.По
делото липсва въз основа на кои първоначални платежни документи лично
ответникът или неговият пълномощник е превел на ищеца дължимата сума,в
какъв размер и по кои фактури ,за което е следвало да бъде назначена
СИЕ.Вместо това е поискана такава експертиза с въпроси на ищеца ,която
правилно е отказана от районния съд .
Оспорва се изводът на съда ,че плащането следва да се отнася общо за
двете партиди ,без да е съобразен избора на длъжника.
Освен това се счита ,че задълженията са погасени изцяло към ищеца,като
са платени преди получаване на исковата молба,поради което плащането не
може да бъде преценено като поведение за осуетяване на производството по
чл. 79 ал. 1 вр.чл. 86 ЗЗД.
Моли се за отмяна на решението в уважителната му част и отхвърляне
изцяло на исковата претенция ,заедно с присъждане на разноските пред двете
инстанции .
Моли се да бъде задължен ищецът да представи първичните преводни
документи на ответника или пълномощника му
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано
лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият ищец по делото в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК
2
оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното
решение не са допуснати визираните нарушения.
Счита се,че именно длъжникът е страната ,получила съответниа
документ ,обективиращ извършено плащане ,поради което именно той е
следвало да представи фискалния бон ,получен срещу извършеното плащане
.Доставчикът не носи тежестта на доказване на извършената вноска и
документите ,които я материализират.
След като се твърди наличието на „друга уговорка“,дерогираща
последователноста на погасяване на задълженията по чл. 76 ал. 1 ЗЗД ,то
ответникът е следвало да ангажира доказателства основанието ,на което е
извършено плащането да е различно от правоотношението по аб. № 740755 ,а
не аб.№ 748937,като именно това е страната ,разполагаща с платежния
документ .В случая операторът е заявил отрицателен факт – липса на
посочване на конкретно основание за извършения частичен
превод,предпоставящ прилагането на цитираната в закона поредност
.Потребителят е този ,който се позовава на положителен за него факт-
посочване на конкретна стопанска опирация при внасянето на сумата от
218,06 лв.,поради което това е страната ,която е следвало да ангажира
доказателства за твърдяния положителен факт .
Посочените във въззивната жалба нови възражения и доказателствени
искания са преклудирани ,поради което се моли за отхвърлянето им.
Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на
юк.възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
доводите на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното
Предявени са били обективно кумулативно съединени искове с правно
основание - чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По делото са представени нотариален акт № ***, том ***, рег. № **** от
**.**.20** г. и нотариален акт № **, том *, рег. № ****, н.дело № *** от
**.**.20** г., двата по описа на нотариус Линка Чуткина, с район на действие
– РС Несебър, рег. № 600 при НК /л. 62-64; 69-71 от делото/, видно от които
ответникът З. е придобил собствеността по отношение на СОС № ****, с ид.
№ 51500.507.601.2.26 и апартамент № ****, прдставляващ самостоятелен
3
обект в сграда с ид. № 51500.507.648.1.2, двата с адрес в общ. Несебър, к.к.
Слънчев бряг- Запад. Тези обстоятелства се установяват и от справка №
698955/18.06.2021 г. и справка № 854265/22.07.2021 г. по партидите на двата
имота в Агенция по вписванията /л. 14-15 от делото/, съгласно които не са
вписани последващи разпореждания с процесните имоти. Съгласно заявления
за откриване на партида и два броя нотариални пълномощни /л. 58-61; 65-68
от делото/, именно ответникът З., чрез упълномощено лице, е изразил
желание да бъдат открити партиди при ищеца за притежаваните от него
водоснабдени обекти – процесните апартаменти, като въз основа на тях в ап.
**** е монтиран водомер № 34547198 на 09.02.2018 г., а в ап. **** – водомер
№ 32062783 от 24.01.2017 г.
Ищецът е ангажирал справки-извлечения от извършения отчет на
монтираните в собствените на ответника измервателни уреди и фактури,
видно от които за ап.**** е била разкрита партида № 740755, а за ап. № ****
– аб. № 748937, като отчитането за процесните периоди е осъществявано
електронно и реално, като водомерите са „видяни“. С исковата молба са
представени и относимите към процесните периоди решения на КЕВР за
определяне цените на предоставяните от ВиК-оператора услуги. Видно от
счетоводна справка на ищеца от 24.11.2022 г., постъпило от ответника
плащане от 28.07.2022 г. /след завеждане на исковата молба/, в размер на
218,06 лева, е съотнесено от ищеца изцяло по партида с аб. № 740755.
В хода на производството по делото ищецът е заявил ,че е постъпило
плащане от ответника на сумата от 218,06 лв. /депозирано е писмено
становище от 14.12.2022 г. /,като след извършено съотнасяне към
претендираните вземания се поддържа исковата молба само в частта досежно
аб. № 748937.
При тази фактическа обстановка и предвид изявленията на ищеца за
постъпило плащане, районният съд е приел, че същото съставлява
неформално признание на исковете по основание и размер, доколкото сумата
от 218,06 лева надхвърля размера на претендираните главници по двете
партиди на ответника при ищцовото дружество в размер на общо 184,87 лева.
При това положение съдът е счел предявените искове за главници и лихви за
забава за доказани по делото, като не е намерил за нужно да обсъжда
процедурата по отчитане и остойностяване на потребените количества вода в
4
обектите на ответника, както и възраженията в този смисъл на назначения в
производството особен представител.Приел е ,че независимо от изявлението
на ищеца за съотнасяне на плащанията, доколкото по делото не се представя
преводно нареждане или друг документ, с които ответникът лично да е
отправил изявление към коя партида при ищеца е наредена сумата, съдът
приема, че плащането следва да бъде съотнесено общо по двете налични
партиди на ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД, при наличие
на еднородни задължения, когато изпълнението не е достатъчно да погаси
всичките, длъжникът може да заяви кое от тях погасява, а ако не го стори се
погасява най-обременителното от тях. Със същата норма се предвижда, че
при еднакво обременителни задължения се погасява найстарото, а ако всички
са възникнали едновременно – съразмерно, като при недостатъчност на
изпълнението, най-напред се погасяват разноските, след това лихвите и най-
после главниците. Тук следва да се посочи, че под разноски следва да се
приемат само съдебно установените такива. Доколкото настоящият спор не е
решен със сила на пресъдено нещо, то не са формирани и разноски, които да
подлежат на прихващане по смисъла на чл. 76 от ЗЗД. В случая, най-
обременително се явява вземането на ищеца по фактура №
**********/25.09.2019 г. на стойност 101,29 лева за аб. № 740755, ап. №
****. Същото е най- голямо по размер и е възникнало на 26.10.2019 г., заедно
с вземането по фактура № **********/25.09.2019 г. на стойност 73,54 лева за
аб. № 748937, ап. № ****. Най-необременително и последно по време
възникнало се явява вземането на ищеца по фактура № **********/25.06.2020
г. на стойност от 22,25 лева и за аб. № 748937, ап. ****.Приел е ,че
постъпилото от ответника плащане следва да се съотнесе към ищцовите
претенции в посочената поредност, като първо се погасят лихвите за забава, а
след това и главниците. Доколкото общият размер на претенциите за
главници и лихви възлиза на 233,75 лева, а плащането е в размер на 218,06
лева, то за съдът е направил извод, че разликата от 15,68 лева съставлява
частично дължимо плащане по фактура № **********/25.06.2020 г. на
стойност от 22,25 лева и за аб. № 748937, ап. **** – най-необременителната
главница. Налага се извод за частична основателност на предявения иск чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, предвид което същият следва да бъде уважен до размер от
15,68 лева - частично дължимо плащане по фактура № **********/25.06.2020
г. на стойност от 22,25 лева и за аб. № 748937, ап. ****, и да бъде присъдена
5
поисканата законна лихва, начиная датата на депозиване на исковата молба до
изплащането. В останалата част претенциите по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за главници и мораторни лихви следва да бъдат отхвърлени, поради
погасяване в хода на процеса, чрез плащане.
Тези мотиви на първостепенния съд изцяло се възприемат от настоящия
съдебен състав ,който препраща към тях на осн.чл. 272 от ГПК .
Във въззивната жалба въззивникът твърди ,че ищцовото дружество не
било ангажирало като доказателство по делото преводното нареждане или
друг първичен счетоводен документ за внасянето на сумата от 218,06 лв. от
страна на длъжника ,с посоченото от него /респ. пълномощника му/
основание за плащане .Възражението обаче е неоснователно .
В случая производството по делото е било образувано по осъдителен иск
за заплащане на ползвани от ответника ВиК услуги в собствените му
водоснабдени имоти ,за които са разкрити две партиди – с аб. № 74055 и с аб.
№ 748937.
В доклада по делото районният съд е разпределил доказателствената
тежест между страните ,като е указал на ищеца ,че следва да докаже
възникването на спорното вземане , а ответникът-фактите ,които изключват
,унищожата или погасяват вземането .
Тъй като кредиторът е получил изпълнение на част от вземането след
образуване на производството ,доколкото същият е загубил правния си
интерес да продължи разглеждането на висящото дело за платената част от
дълга,той е декларирал това пред съда и същото е отчетено в съдебния акт .
В случая именно ответникът е страната ,която е получила съответния
документ ,обективиращ извършеното плащане и именно това е страната в
процеса ,която е следвало да представи този документ –фискалния
бон,получен срещу извършеното плащане.Доставчикът не носи тежестта на
доказване на извършената вноска и да представи документите ,които я
метериализират.Искането е и в отклонение от счетоводното и данъчното
законодателство .
Особеният представител на въззивника се позовава на наличие на „друга
уговорка „,дерогираща поредността за погасяване на задълженията по чл. 76
ал. 1 ЗЗД ,която уговорка не била изследвана от първоинстанционния съд
6
.Доказателствената тежест за подобна „друга уговорка „ обаче не носи пак от
длъжника-ответник и след като потребителят твърди основанието ,на което е
извършено плащането да е различно от правотношението по двата абонатни
номера ,то е следвало да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията
си ,което не е сторено по делото .В длучая операторът/ищец / е заявил
отрицателен факт –липсата на посочване на конкретно основание за
извършеното частично плащане,предпоставящо прилагането на визираната в
в закона поредност и потребителят е този ,който се позовава на положителен
за него факт –посочване на конкретна стопанска операция при внасянето на
сумата от 218,06 лв.,поради което това е страната ,която е следвало да
ангажира доказателства в подкрепа на твърдяния от нея положителен акт
,което не е сторено по никакъв начин .След като ответникът е твърдял
плащане на други задължения , извън процесните и приети за погасени от
съда ,или неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД ,същият е
следвало да заяви това обстоятелство в хода на процеса и да поиска
събирането на относими за това твърдение доказателства ,което пък е
следвало да стане до края на съдебните прения /в противен случай
възражението се преклудира/.
Затова възраженията за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 76
от ЗЗД са неоснователни и недоказани и решението следва да бъде
потвърдено .При този резултат и на осн.чл. 78 ал. 3 и ал. 8 от ГПК в тежест на
въззивника следва да бъдат присъдени направените от въззиваемата страна
разноски ,които са в размер на 350 лв. – 150 лв. – юк.възнаграждение и 200
лв. –платен депозит за особен представител .
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 83/24.02.2023 г. постановено по гр.д. №
753/2022 г. по описа на Несебърския районен съд .
ОСЪЖДА О. И. З. , БУЛСТАТ **********, с адрес: гр.***, к.к.***
апартаментен хотел „*** ***.“, бл. *,ет.*, ап.**** на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, да заплати на „В.и К.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген Владимир Вазов“№ 3,сграда
„Метални панели и конструкции“ представлявано от изпълнителния директор
7
– Ганчо Тенев. , сумата от 350 /триста и петдесет/ лева – съдебноделоводни
разноски в настоящата съдебна инстанция.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца,
както следва: IBAN: BG53 CECB 9790 1006 1553 00 00, ЦКБ – клон
Бургас,BIC: CECBBGSF.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8