№ 13550
гр. София, 30.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110106111 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на Г. К. Д. срещу Лилия Валериева К., която
отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата
Лилия Валериева К..
С отговора на исковата молба ответницата е предявила насрещен иск ведно с
възражение за упражняване на право на задържане върху процесния имот до заплащане на
сумата по насрещния иск. Съдът, като съобрази обстоятелството, че предявеният с исковата
молба иск подлежи на разглеждане по реда на бързото производство съгласно чл. 310, ал. 1,
т. 2 ГПК, намира, че в случая приложение намират забраните на чл. 314, ал. 2 и ал. 3 ГПК и
предявеният от ответницата насрещен иск за вземане за подобрения в процесния имот не
следва да бъде приет за съвместно разглеждане в настоящото производство, а следва да бъде
изпратен за образуване в отделно производство. Недопустимо в рамките на бързото
производство се явява и възражението по чл. 91 ЗЗД, макар то да не е включено изрично в
разпоредбите на чл. 314, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Така е, защото евентуалното уважаване на това
възражение би било последица от уважаване на вземането за подобрения, което предполага,
че в хода на процеса следва да се установи, че в полза на ответницата съществува
притезание за извършени от нея подобрения, което не е удовлетворено, да се допусне
принудително удовлетворяване и след това да се постанови едновременност на
изпълнението. Такава самостоятелна насрещна защита обаче не е допустима в
производството по чл. 310 ГПК предвид изричните разпоредби на чл. 314, ал. 2 и ал. 3 ГПК,
поради което възражението за право на задържане също не следва да бъде прието за
съвместно разглеждане.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
С исковата молба и отговора са представени документи, които са допустими, относими
и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
допуснат като писмени доказателства.
Исканията на ищеца и на ответницата за допускане на всеки от тях на по двама
свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в исковата молба, респ. –
в отговора, обстоятелства са частично основателни, като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК
следва да им бъде допуснат по един свидетел, тъй като не твърдят, че двамата поискани
свидетели ще установяват различни обстоятелства.
1
Неоснователно е искането на ответницата за допускане на съдебно-техническа
експертиза по поставени в отговора задачи, тъй като те са относими към предявения
насрещен иск, който не бе приет за съвместно разглеждане в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане насрещния иск, обективиран в отговор на
исковата молба с вх. № 90227/05.05.2022 г., подаден от Лилия Валериева К., както и
възражението за право на задържане.
ОТДЕЛЯ насрещния иск за разглеждане в самостоятелно производство, във връзка с
което заверени преписи от отговор на исковата молба с вх. № 90227/05.05.2022 г., подаден
от Лилия Валериева К., и от приложенията към него следва да се изпратят на зам. –
председателя на СРС, ІІІ ГО.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 30.06.2022 г. от 09:10 часа, за когато
незабавно да се призоват страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение,
а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА на ищеца и на ответницата по ЕДИН свидетел при режим на довеждане за
установяване на посочените в исковата молба, респ. – в отговора на исковата молба,
обстоятелства, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца и на ответницата за
допускане на втори свидетел за доказване на същите обстоятелства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата за допускане на съдебно-
техническа експертиза.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК:
Г. К. Д. е предявил срещу Лилия Валериева К. осъдителен иск с правно основание чл.
249, ал. 2 ЗЗД за опразване на заето помещение, представляващо апартамент № 76, находящ
се в гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 303, вх. 2, ет. 2, със застроена площ от 49.72 кв. м.
Ищецът твърди, че е собственик на имота и че го е предал на ответницата по безсрочен
Договор за заем за послужване от м. 08.2016 г., защото тя е негова племенница и е имала
нужда от материална помощ. Излага, че с Нотариална покана от 15.10.2021 г., получена от
ответницата на 12.11.2021 г., е отправил до нея изявление за прекратяване на договора, но
въпреки това тя не освободила имота. Претендира разноските по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата
Лилия Валериева К., с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва
обстоятелството, че ищецът е собственик на процесния имот. Оспорва наличието на заемно
отношение между тях относно имота, при твърдения, че между майка й и ищеца била
постигната договореност ответницата да направи основен ремонт на апартамента и да го
закупи впоследствие, поради което тя направила разходи за СМР и обзавеждане на имота на
обща стойност 30 420.57 лв., но ищецът отказал да й продаде апартамента. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 249, ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е
2
предал процесния имот на ответницата въз основа на валидно сключен между тях договор за
заем за послужване, който е бил прекратен, а в тежест на ответницата е да докаже, че е
върнала имота на заемодателя, както и всички възражения, от които черпи изгодни за себе
си правни последици, включително възражението, че имотът й е бил предаден от ищеца на
различно основание – по силата на постигната уговорка с нейната майка за извършване от
ответницата на ремонт на имота и закупуването му.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
предаване на имота от ищеца на ответницата; продължаващото ползване на имота от
ответницата.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението могат
да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат
съответните процесуални действия, като в противен случай губят възможността да сторят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищците. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3