Решение по адм. дело №2151/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл.59б, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Образувано е по жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД („УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв. Ветрен, ул. „Александър Стамболийски“ № 32, представлявано от управителя д-р Х. К. Я., чрез адвокат Е. К., със съдебен адрес в гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет.3, офис 309, против заповед № РД-25А-4/24.07.2024г. на директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) – Бургас, с която на основание чл.20, ал.1, т.2 и т.4 и чл.59б, ал.2 от ЗЗО, чл.29, ал.1, т.2 и ал.4 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2023 – 2025 г. (НРД за МД за 2023-2025 г.) е отказано сключване на договор с лечебното заведение за оказване на болнична помощ по Клинични пътеки № 19.1, 19.2, 73.1 и 167 и за извършване на Амбулаторна процедура № 32.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради неправилно приложение на материалния закон. Излагат се подробни съображения, че в случая не се касае за разширяване предмета на дейност на лечебното заведение, а на медицинските дейности, които то упражнява. В тази връзка се сочи, че до 2022г. лечебното заведение е извършвало заявените в случая дейности по КП и АПр, но същите са били преустановени поради липса на специалист, който да ги изпълнява. Уточнява се още, че към момента е налице възможност за изпълнение на заявените дейности. Иска се отмяна на оспорената заповед и преписката да бъде върната на административния орган – РЗОК – Бургас за ново произнасяне.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата на изложените в нея основания. Не ангажира нови доказателства. Прави искане за присъждане на разноски на всички инстанции.

Ответникът, чрез процесуалният си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. В писмено становище сочи, че не е налице промяна в нивата на компетентност на отделенията на лечебното заведение, в които се прилагат съответните клинични пътеки и АПр, съгласно разрешение за осъществяване на лечебна дейност № МБ-362/21.02.2024г. и осъществявани към момента на основното договаряне. Направен е също и извод, че подаденото заявление не попада в изключенията на чл.24, ал.4 от НРД за МД за 2023-2025 г., а липсата на специалист не представлява причина за изключване приложението на забраната по чл.59б, ал.5 от ЗЗО, съответно чл.24, ал.1 от НРД за МД за 2023-2025 г. По същество се иска отхвърляне на жалбата. Не се ангажират допълнителни доказателства. Прави се искане за присъждане на разноски на всички инстанции.

Жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване акт, в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Делото е за втори път пред настоящата инстанция, след като с решение № 10758/03.11.2025г. по КАД №2974/ 2025г. на ВАС е отменено решение № 9236/18.11.2024г. по адм. дело №1348/2024г. по описа на Административен съд Бургас и делото е върнато за ново разглеждане. В мотивите на решението е посочено, че първоинстанционният съд не е формирал фактически и правни изводи, относно мотивите на органа за постановения отказ, не е обсъдил цитираните в акта разпоредби на ЗЗО и НРД за МД за 2023-2025 г. и изложените в първоинстанционната жалба и писмената молба доводи и възражения, не е извършил и преценка за законосъобразността на оспорения пред него административен акт на основанията по чл. 146, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от АПК. Указано е при новото разглеждане съдът да формира правни изводи по всички основания по чл. 146 от АПК за отмяна на административния акт, да се обсъдят посочените в акта фактически и правни основания и наведените от страните доводи и възражения.

Бургаският административен съд, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

Между НЗОК-възложител и „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД е сключен договор № 020903/24.10.2023г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури с НЗОК. Впоследствие договорът е изменен с анекс №22/14.02.2024г. и анекс № 15/24.01.2024г.

За осъществяване на лечебна дейност на „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД е издадено разрешение № МБ-362/15.09.2023г. на министъра на здравеопазването, вписано в сключения договор. Впоследствие по отношение на „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД са издадени и разрешение № МБ-362/28.12.2023г. и № МБ-362/21.02.2024г.

При действието на НРД за МД за 2023-2025 г. и след сключване на договор № 020903/24.10.2023г., договорената медицинска дейност, предоставяна от „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД, е изменяна и с няколко заповеди на министъра на здравеопазването, издадени на основание чл.37б, ал.1 от ЗЗО, а именно: заповед № РД-01-618/09.11.2023г. и заповед № РД-01-662/05.12.2023г.

На 10.07.2024г. от „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД е депозирано пред РЗОК – Бургас заявление с вх.№ 29-02-1081 за сключване на договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки с НЗОК и/или извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и/или извършване на клинични пътеки с НЗОК. Със същото е направено искане на основание чл.59, ал.1 от ЗЗО за сключване на договор за нови Клинични пътеки № 19.1, 19.2, 73.1 и 167 и за извършване на Амбулаторна процедура № 32.

Така подаденото заявление е разгледано от комисия за разглеждане на заявления, подадени от лечебни заведения за сключване на споразумения с НЗОК на заседание от 12.07.2024г., за което е изготвен протокол № ПотК-2 от същата дата. На проведеното заседание, комисията е достигнала до извод, че по отношение на подаденото заявление е необходимо да се изиска правно становище. В тази връзка, гл.юрисконсулт при РЗОК – Бургас е изготвил становище до директора на РЗОК (изх.№02/448-44/18.07.2024г.), в което е посочено, че не е налице правна възможност за сключване на допълнително споразумение, тъй като случаят попада в хипотезата на чл.59б, ал.5 от ЗЗО и чл.24, ал.2 от НРД за МД за 2023-2025г. Изложено е в тази връзка, че издадените на лечебното заведение разрешения за осъществяване на лечебна дейност и заповедите на министъра на здравеопазването за периода от м.09.2023г. до 21.02.2024г. не обосновават извод за въвеждане на нови структури или повишаване на нивата на компетентност по отношение на вече съществуващите структури, които да касаят задължителните условия за сключване на допълнително споразумение по заявените пътеки и процедури. Посочено е още, че заявлението е подадено след изтичане на 30-дневния срок по чл.24, ал.1 от НРД.

След представяне на становището на гл.юрисконсулт, заявлението на „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД отново е разгледано от сформираната нарочна комисия, като за проведеното заседание е изготвен протокол № ПотК-14/18.07.2024г. Комисията, въз основа на представеното правно становище, е направила предложение до директора на РЗОК – Бургас да издаде заповед за отказ за сключване на допълнително споразумение с „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД.

В резултат на проведената процедура от страна на директора на РЗОК – Бургас е издадена оспорената в настоящото производство заповед № РД-25А-4/24.07.2024г., с която е отказано сключването на допълнително споразумение за оказване на болнична помощ по КП № 19.1, 19.2, 73.1 и 167 и АПр № 32. В мотивите на заповедта е посочено, че заявлението е подадено на 10.07.2024г., което е след изтичане на нормативно предвидения срок от 30 дни за договаряне по смисъла на чл.23 от НРД за МД за 2023-2025г. Установено е, че лечебното заведение е представило документи за проведена процедура по чл.37б от ЗЛЗ, които не разкриват създаване на нови структури или повишени нива на компетентност по отношение на вече създадени такива, които да обосноват задължителните условия за сключване на исканото допълнително споразумение, поради което искането не попада в изключенията на забраната за разширяване на предмета на дейност на лечебното заведение – чл.24, ал.2 от НРД за МД за 2023-2025г. Допълнено е също така, че съгласно чл.59б, ал.5 от ЗЗО предметът на сключените договори не може да се разширява, освен ако не са налице изключенията на ал.7, а именно наличие на разрешение за осъществяване на лечебна дейност след провеждане на процедура по чл.37а и чл.37б от ЗЛЗ. Изложено е в тази връзка, че дейността е съществувала към момента на издаване на последното разрешение на лечебното заведение от 21.02.2024г. и съответно нормите на чл.59б, ал.7 и ал.5 от ЗЗО и чл.24, ал.4 от НРД за МД за 2023-2025г. са неприложими. При тези съображения на основание чл.29, ал.1, т.2 и т.5, във вр. с чл.299, ал.1 от НРД за МД за 2023-2025г. е постановен оспореният акт.

Заповедта е връчена на лечебното заведение на 29.07.2024г, видно от представеното по делото известие за доставяне на пощенска пратка чрез Български пощи АД (л.106 от адм.д.№ 1348/2024г.).

При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. При така вменената на съда от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, както и задължителните указания дадени с решение № 10758/03.11.2025г. по КАД №2974/ 2025г. на ВАС, с което е отменено решение № 9236/18.11.2024г. по адм. дело №1348/2024г. по описа на Административен съд Бургас, съдът приема следното:

В чл.59, ал.1 от ЗЗО е предвидено, че договорите по чл.20, ал.1, т.4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД, с анексите към тях, с решението по чл.54, ал.9 и с този закон. Разпоредбата на чл.20, ал.1, т.4 от ЗЗО касае сключване, изменение и прекратяване на договорите с изпълнителите на медицинска помощ на територията, обслужвана от РЗОК, съгласно закона, НРД и правилника за устройството и дейността на НЗОК. Съгласно чл.59б, ал.2 от ЗЗО в срока по ал.1 директорът на РЗОК издава заповед, с която прави мотивиран отказ за сключване на договор, съответно допълнително споразумение в случаите, когато лечебното заведение не отговаря на условията и критериите по ал. 1. Идентично разрешение е посочено и в НРД за МД за 2023-2025г. Съгласно нормата на чл.22, ал.1 от НРД за МД за 2023-2025г. директорът на РЗОК от името и за сметка на НЗОК сключва договори за оказване на медицинска помощ с лечебни здравни заведения. В разпоредбата на чл.29, ал.1 от същия НРД е дадено правомощие на директора на РЗОК да отказва да сключи договор при наличие на конкретно цитирани предпоставки. При тези съображения, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, а именно от директора на РЗОК – Бургас, на чиято територия се намира лечебното заведение.

Оспореният акт е издаден и съобразно предвидената в приложимите нормативни актове писмена форма – чл.59б, ал.2 от ЗЗО и чл.29, ал.4 от НРД за МД за 2023-2025г. и в съответствие с разпоредбите на чл.59, ал.2 от АПК, като същата съдържа правни и фактически основания, също и ясно е обективирана волята на административния орган в разпоредителната и част.

При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Същата е издадена в хода на проведено административно производство по чл.59б, ал.1 от ЗЗО, започнало със заявление на лечебното заведение, подадено в РЗОК, за сключване на договор, което е разгледано по същество от надлежно конституирана комисия, която на своето заключително заседание е дала становище за необходимостта от постановяване на отказ за сключване на исканото допълнително споразумение. Производството е приключило в срока по чл.59б, ал.1 от ЗЗО, а именно заповедта е издадена в 30-дневен срок от датата на подаване на заявлението на „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД.

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон.

В чл. 59а, ал.1 от ЗЗО е посочено, че в 30-дневен срок от влизането в сила на НРД, съответно на анекса по чл.53, ал.3 към НРД, лечебните заведения подават заявления в РЗОК за сключване на договор. В чл.59б от ЗЗО е посочена процедурата за сключване на договор, съответно допълнително споразумение, като е заложено, че същите се сключват с изпълнителите, които отговарят на условията по чл.55, ал.2, т.1 (условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ се съдържат в НРД) и на критериите за осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ по чл. 59в.

С разпоредбата на чл.59б, ал.4 от ЗЗО е изключена възможността за сключване на договор или допълнително споразумение с лечебно заведение, което не е подало заявление в сроковете по чл.59а, ал.1, 4, 5 и 6, независимо от причините за това. В чл.59б, ал.5 от ЗЗО е въведено и ограничение за разширяване предмета на договорите и допълнителните споразумения, сключени с РЗОК. Съответно в ал.7 на същата разпоредба са предвидени изключения от приложението на ал.4 и ал.5, като е посочено, че същите не се прилагат за лечебни заведения за болнична помощ и комплексни онкологични центрове, получили разрешение за осъществяване на лечебна дейност след провеждане на процедурата по чл. 37а, съответно по чл. 37б от Закона за лечебните заведения, в която НЗОК е дала положително становище за финансиране на съответните дейности, както и за лечебни заведения за извънболнична помощ в случаите, когато е установена недостатъчност от съответната извънболнична помощ въз основа на извършена оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта.

От своя страна текстовете на чл.24, ал.1 и ал.2 от НРД регламентират, че директорът на РЗОК не може да сключва договори, съответно допълнителни споразумения, с лечебни заведения, които не са подали заявления в сроковете по чл.23, ал.1 или чл.23а, ал.1 или чл.23в, ал.1, независимо от причините за това, както и че предметът на договорите и допълнителните споразумения, сключени с РЗОК, не може да се разширява. Разпоредбите на чл.23а, ал.1 и чл.23в, ал.1 от НРД не касаят настоящия случай, тъй като са относими за нови лечебни заведения, които до настоящия момент не са били изпълнители на медицинска помощ до влизането на НРД. Съответно в чл.23, ал.1 от НРД, относим към настоящия случай, е регламентирано, че лечебни заведения и техните обединения, както и здравни заведения, кандидатстващи за сключване на договор с НЗОК, подават заявления и представят документи в РЗОК в 30-дневен срок от влизане в сила на НРД, съгласно чл.59а, ал.1 ЗЗО. Съответно в чл.24, ал.4 от НРД е предвидено, че сроковете по ал.1 и ал.2 не се прилагат за лечебни заведения за БП и КОЦ, получили разрешение за осъществяване на лечебна дейност след провеждане на процедурата по чл. 37а, съответно по чл. 37б от ЗЛЗ, в която НЗОК е дала положително становище за финансиране на съответните дейности, както и за лечебни заведения за извънболнична помощ в случаите, когато е установена недостатъчност от съответната извънболнична помощ въз основа на извършена оценка на потребностите съгласно НЗК.

От цитираните разпоредби следва извод, че и ЗЗО и НРД за МД 2023-2025г. въвеждат идентични изисквания за сключване на договори и допълнителни споразумения. Тези изисквания са свързани със срока на подаване на заявлението, както и с изискването да не се разширява предмета на вече договорените дейности, както и съответствието на здравното заведение с изискванията на закона. Двата нормативни акта, въвеждат и идентични изключения от първите две условия, а именно проведена процедура по чл.37а и чл.37б от ЗЛЗ, с която е разрешено осъществяването на лечебна дейност и в която процедура е дадено положително становище на НЗОК за финансиране на съответните дейност, съответно за лечебните заведения за извънболнична помощ – когато е установена недостатъчност от съответната извънболнична помощ въз основа на извършена оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта.

В случая, за да постанови своя отказ директорът на РЗОК – Бургас се е позовал на разпоредбата на чл.29, ал.1, т.2 и т.5 от НРД за МД за 2023-2025г., в която е предвидено, че той отказва да сключи договор при липса на някое от тези общи или специални изисквания и условия за сключване на договор, което се установява от представените документи или при проверка (т.2) и подаване на документи за сключване на договор извън установения срок по чл.59а, ал.1 от ЗЗО независимо от причините за това, с изключение на случаите по чл.24, ал.4 и чл.25, ал.2 (т.5). Следователно, за да са налице предпоставките на чл.29, ал.1, т.5 от НРД за МД за 2023-2025г., инкорпориращо основанието за отказ визирано в чл.59б, ал.4 от ЗЗО, съответно идентичната разпоредба на чл.24, ал.1 от НРД, е необходимо да се установи дали заявлението за сключване на допълнително споразумение е подадено в сроковете по чл.59а от ЗЗО, респективно чл.23, ал.1 от НРД, а именно в 30-дневен срок от датата на влизане в сила на НРД или договорите за неговото изменение и допълване. Отделно от това, чл.29, ал.1, т.2 от НРД за МД за 2023-2025г. изисква за постановяване на отказ за сключване на допълнително споразумение да липсва някое от общите специални изисквания и условия за сключване на договор, към които, според настоящата инстанция, се включва и забраната за разширяване предмета на договора (по смисъла на чл.24, ал.2 от НРД и съответно идентичната норма на чл.59б, ал.5 от ЗЗО).

Преди да се пристъпи към разглеждане на въпроса относно материалната законосъобразност на оспорената заповед и правилното приложение на материалния закон, следва да се посочи, че действително в оспорената заповед административният орган е цитирал различни разпоредби, като веднъж се е позовал на разпоредбите на НРД и веднъж на ЗЗО, които нормативни актове обаче, както се посочи по-горе в изложението, съдържат идентични текстове, относими за настоящото производство, т.е. не е от съществено значение кой акт ще бъде цитиран в оспорената заповед, за да се установят правните основания за неговото издаване. От друга страна, действително в началото на заповедта е посочена разпоредбата на чл.59б, ал.2 от ЗЗО, която въвежда условие за отказ за сключване на договор, съответно допълнително споразумение в случаите, когато лечебното заведение не отговаря на условията и критериите по ал. 1, а именно, ако изпълнителите не отговарят на условията по чл.55, ал.2, т.1 (условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях) и на критериите за осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ по чл. 59в. Така цитираната разпоредба съответства на предвидените възможност за отказ за сключване на договор/допълнително споразумение, визирана в т.2 от чл.29 на НРД, която бе разгледана по-горе в изложението. При тези съображения съдът намира, че липсва каквато и да било неяснота относно правното основание на което е издадена оспорената заповед, още повече, че са изложени мотиви относно приложението на цитираните в акта разпоредби.

Визираните по-горе разпоредби въвеждат условие за сключване на допълнително споразумение (каквото е било отправеното в случая искане от страна на жалбоподателя), а именно - заявлението за това да е подадено в 30-дневен срок от влизане в сила на НРД или анекса към него.. Съгласно чл.53, ал.1 от ЗЗО за осъществяване на дейностите, предвидени в закона, НЗОК и БЛС приемат чрез подписване НРД за МД. Съгласно ал.2 НРД се приема за срок от три години, като при необходимост или по искане на всяка една от страните се актуализират по реда на приемането им по чл. 54, а съгласно ал.3 - ежегодно НЗОК и БЛС предоговарят чрез подписване на анекс съответния национален рамков договор в частта по чл.55, ал.2, т.3а (обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2) и 6б (санкции при неизпълнение на договора), а в останалата част националните рамкови договори се предоговарят при необходимост или по искане на всяка една от страните в срока по ал.2. В чл.54, ал.6 от ЗЗО е предвидено, че НРД и анексите към него се приемат не по-късно от последния работен ден на съответната текуща година и влизат в сила от 1 януари на съответната следваща календарна година и трябва да са съобразени с бюджета на НЗОК за годината, за която се отнасят. В чл.55, ал.1 от ЗЗО е прието, че НРД влизат в сила от 01 януари на съответната година.

Приложимият в случая Национален рамков договор № РД-НС-01-2 от 1.09.2023 г. за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2023 – 2025 г. е влязъл в сила на 01.09.2023г., тъй като е приет на по-късен етап. По отношение на същия са сключени три договора за изменение и допълнение - № РД-НС-01-2-2 от 12.06.2024 г., влязъл в сила на 07.05.2024г.; № РД-НС-01-2-3 от 22.05.2025 г., влязъл в сила на 13.06.2025г. и № РД-НС-01-2-1 от 20.02.2024 г., влязъл в сила на 01.01.2024г., които могат да бъдат основание за сключване на допълнително споразумение. В случая заявлението на „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД е подадено на 10.07.2024г., а последният анекс към НРД за МД за 2023-2025г. (договор за изменение и допълнение на НРД, предшестващ заявлението) е влязъл в сила на 07.05.2024г., следователно заявлението е подадено след изтичане на 30-дневния срок по чл.59а, ал.1 от ЗЗО (съответно чл.23, ал.1 от НРД), поради което на основание чл.59б, ал.4 от ЗЗО (съответно чл.24, ал.1 от НРД), както и на основание чл.29, ал.1, т.5 от НРД за директора на РЗОК е възникнало задължение да откаже сключване на исканото допълнително споразумение, в случай че заявлението не попада в хипотезата на предвидените изключения по чл.59б, ал.7 от ЗЗО, съответно чл.24, ал.4 от НРД.

Административният орган е разгледал предпоставките за приложение на изключенията по чл.59б, ал.7 от ЗЗО (идентичен с чл.24, ал.4 от НРД), като е достигнал до извод, че заявлението не попада в посочените хипотези, тъй като заявените дейности не са нови и са съществували преди издаване на последното разрешение от 21.02.2024г., което според изготвеното становище на юрисконсулт в хода на процедурата, съдържащо се в преписката по издаване на оспорения акт, не създава нови структури и не се повишава нивото на компетентността по отношение на вече съществуващите структури, които да касаят задължителните условия за сключване на допълнително споразумение по заявените клинични пътеки и амбулаторна процедура.

Съгласно чл.37б, ал.1 от ЗЛЗ извършването на нови медицински дейности от лечебни заведения за болнична помощ и комплексни онкологични центрове се разрешава със заповед на министъра на здравеопазването въз основа на комплексна оценка. Въз основа на така издадената заповед от министъра на основание чл.50, ал.3 от ЗЛЗ се вписват промени в разрешението за осъществяване на лечебна дейност. Съгласно §1, т.11 от ДР на ЗЛЗ „Нови медицински дейности“ са медицински дейности по специалности, по които лечебното заведение не е извършвало дейност, както и медицински дейности по специалности, по които лечебното заведение извършва дейност, но се променя нейният обем (създава се нова структура по същата специалност или се повишава нивото на компетентност на съществуваща структура на лечебното заведение), включително високотехнологичните методи на диагностика и лечение и свързаната с тяхното прилагане високотехнологична медицинска апаратура, както и мобилни профилактични и скринингови дейности в труднодостъпни и отдалечени райони. Представеното от „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД със заявлението за сключване на допълнително споразумение разрешение № МБ-362/21.02.2024г., издадено от министъра на здравеопазването, по същество не включва нови дейности. Същото при сравнение с предходното разрешение касае отпадане на част от заявените клиники и/или отделения с легла, т.е. липсва нова дейност или разширяване на съществуваща или на нивото на вече извършвана такава. Последното се потвърждава и от обстоятелството, че преди издаване на разрешение № МБ-362/21.02.2024г. липсва заповед на министъра на здравеопазването по чл.37б от ЗЛЗ, каквито заповеди са издавани преди предходните разрешения от същата година и въз основа на които са сключени допълнителни споразумения (анекси) към договора от 2023г. Следователно в случая по отношение на „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД, независимо от издаденото разрешение № МБ-362/21.02.2024г., не може да се приеме, че е била проведена процедура по чл.37б от ЗЛЗ, съответно че е приложима разпоредбата на чл.59б, ал.7 от ЗЗО (идентичен с чл.24, ал.4 от НРД) по отношение изключване приложението на изискването за подаване на заявление за сключване на споразумение в определен срок и съответно правилно административният орган е постановил отказ на основание чл.29, ал.1, т.5 от НРД за МД за 2023 – 2025г.

При същите съображения, не може да се приеме, че е налице хипотеза за изключване приложението и на чл.59б, ал.5 от ЗЗО (съответно чл.24, ал.2 от НРД), а именно въведената забрана за разширяване предмета на вече сключени договори или допълнителни споразумения. Тук следва също да се уточни, че действително част от заявените дейности, а именно КП № 19.1 и 19.2 и АПр № 32, са били осъществявани на предходен етап и са били включени в предмета на договор №020903/20.02.2020г. и са изпълнявани по време на неговото действие. Тези дейности, както и останалите две заявени пътеки обаче не са били предмет на сключения договор от 2023г. Предметът на договорите между изпълнителите на медицинска дейност и НЗОК се изразява в определяне на обхвата на предоставяната медицинска помощ, финансирана от НЗОК, изразяващ се в посочване в договора на видовете клинични пътеки и амбулаторни процедури. След като заявените пътеки не са били включени в предмета на договора и анексите към него, както и същите не са обусловени от разрешаване на нови дейности, вследствие на проведена процедура по чл.37б от ЗЛД, то в случая разглежданото заявление не попада в хипотезата на изключението по чл.59б, ал.7 от ЗЗО (идентичен с чл.24, ал.4 от НРД) и съответно за него не може да отпадне забраната за разширяване предмета на договора, сключен с изпълнителя на МД. Както се посочи по-горе забраната за разширяване предмета на договора е част от условията за неговото сключване, поради което съдът намира, че правилно административният орган е постановил отказ за сключване на допълнително споразумение по подаденото заявление и на основание чл.29, ал.1, т.2 от НРД за МД за 2023 – 2025г.

При установяването на визираните в чл.29, ал.1, т.2 и т.5 от НРД за МД за 2023 – 2025г. предпоставки за постановяване на отказ за сключване на допълнително споразумение, липсата на мотиви относно всички условия, посочени в чл.59б, ал.2 от ЗЗО за сключване на договор или допълнително споразумение, не представлява съществено нарушение на административно производствените правила, представляващо основание за отмяна на оспорената заповед.

За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да уточни, че споделя доводите на жалбоподателя за това, че понятията „нови медицински дейности“ и „клинични пътеки“ не се припокриват, но само по отношение на този конкретен извод. Самите клинични пътеки, съответно АПр и КПр, регламентират начина и условията за оказване на медицинска помощ, съответно осъществяване на медицинската дейност по специалности, като посочват вида и обхвата на конкретните дейности по отношение на пациентите. Под нови медицински дейности и медицинските дейности като цяло се има предвид по-общото понятие, а именно прилагане на дейности по съответната специалност или направление, чрез обособяване в различни структури – клиники или отделения. Именно от това какви медицински дейности като общо понятие има възможност да изпълнява дадено медицинско заведение, се определя и пакета от КП, АПр и КПр, които могат да бъдат включени в предмета на договора, сключен с НЗОК. Следователно нови КП, АПр и КПр, обслужващи дейности, който вече са извършвани от лечебното заведение (като КП към специалност „Гастроентерология“ например) и които не са били упражнявания по силата на действащ договор, не са нови дейности, а разширяват досега извършваните такива. От друга страна, упражняването от страна на медицинското заведение на определена медицинска дейност, към която могат да се причислят заявените КП, АПр и КПр, също не обосновава наличие на предпоставките за приложение на чл.59б, ал.7 от ЗЗО (идентичен с чл.24, ал.4 от НРД). Независимо, че дейността е била вече осъществявана като специалност, след като заявените КП, АПр и КПр, които са относими към нея, не са били включени в първоначално сключения договор, в този случай този от 24.10.2023г. и анексите към него, то те не са били част от неговия предмет и съответно със сключването на допълнително споразумение по тези пътеки и процедури ще се достигне до разширяване предмета на договора без да са налице нови медицински дейности (каквото е изискването за приложение на чл.59б, ал.7 от ЗЗО), т.е. в случая важи забраната на чл.59б, ал.5 от ЗЗО (съответно чл.24, ал.2 от НРД), като е без значение обстоятелството, че тези пътеки и процедури са били предмет на предходни договори, които към момента са с отпаднало действие. В обобщение следва да се посочи, че за да се приложи изключението на правилото по чл.59б, ал.7 от ЗЗО (идентичен с чл.24, ал.4 от НРД) следва заявените нови клинични пътеки, съответно АПр и КПр, да са обусловени и необходими за осъществяване на разрешени нови медицински дейности, какъвто настоящия случай не е.

При изложените съображения, съдът приема, че правилно и законосъобразно на основание чл.29, ал.1, т.2 и т.5 от НРД за МД за 2023-2025г. директорът на РЗОК-Бургас е отказал сключване на допълнително споразумение към договор 020903/24.10.2023г., сключен между „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД и НЗОК за включване в предмета на договора предоставяне на медицинска помощ по клинични пътеки № 19.1, 19.2, 73.1 и 167 и амбулаторна процедура № 32. Следователно оспорената Заповед № РД-25А-4/24.07.2024г. на директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) – Бургас се явява законосъобразна и жалбата срещу нея следва да се отхвърли.

При този изход от спора на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 226, ал. 3 от АПК ответната страна има право на разноски за трите инстанции. По настоящото дело своевременно е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в размер на 200лв. на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, като съобрази правната и фактическа сложност на делото за настоящата инстанция. Такова искане е направено по адм. д. № 1348/2024 г. по описа на Административен съд-Бургас и пред касационната инстанция по адм. д. № 2974/2025 г. по описа на ВАС, поради което за всяка инстанция следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на по 200. 00 лева и 200. 00 лева за заплатена държавна такса за касационното обжалване. Юрисконсултското възнаграждение е определено, като е взета предвид разпоредбата на чл. 24, изр. 1 от Наредбата за заплащането правна помощ в минимален размер за една инстанция.

Мотивиран от горното на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Бургас, ХXII състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД („УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв. Ветрен, ул. „Александър Стамболийски“ № 32, представлявано от управителя д-р Х. К. Я., чрез адвокат Е. К., със съдебен адрес в гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет.3, офис 309, против Заповед № РД-25А-4/24.07.2024г. на директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) – Бургас, с която на основание чл.20, ал.1, т.2 и т.4 и чл.59б, ал.2 от ЗЗО, чл.29, ал.1, т.2 и ал.4 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2023 – 2025 г. (НРД за МД за 2023-2025 г.) е отказано сключване на договор с лечебното заведение за оказване на болнична помощ по Клинични пътеки № 19.1, 19.2, 73.1 и 167 и за извършване на Амбулаторна процедура № 32.

ОСЪЖДА „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД („УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв. Ветрен, ул. „Александър Стамболийски“ № 32, представлявано от управителя д-р Х. К. Я. да заплати на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) – Бургас сумата от 800 общо разноски за съдебните инстанции.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването пред Върховен административен съд на Република България.