Р Е Ш Е Н И Е
Номер 15 06.01.2021
г. град Бургас
Административен
съд – Бургас, дванадесети
състав, на девети декември две хиляди и двадесета година в закрито заседание в
следния състав:
Председател: Диана Ганева
като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 879
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 19б, ал. 6 от Закона за водите (ЗВ), във вр. с чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на Община Камено, с ЕИК ********* и адрес: гр. Камено, ул. „Освобождение“
№ 10, представлявана Ж. В. В.-кмет на общината против Заповед № РД-09-97/22.04.2020 год. на
Областен управител на област Бургас, с която на основание чл. 19б, ал. 5, т. 1
от ЗВ е отказано приемането на дарение, предложено от Община Камено на язовир
„До селото“, находящ се в поземлен имот № 11096.28.14 по КККР на с. Винарско с
площ от 37, 571 дка, актуван с Акт за
публична общинска собственост (АПОС) № 2028/24.01.2020год., предходен АПОС
№6/15.05.1997г. на Община Камено. В жалбата са изложени доводи, че оспорената
заповед е незаконосъобразна, като в подкрепа на това твърдение са развити
подробни аргументи. В съдебно заседание, жалбоподателя чрез процесуалния си
представител – адвокат Живко Б. от Адвокатска колегия Бургас поддържа жалбата
по доводите, изложени в нея. Ангажира допълнителни доказателства и претендира
разноски.
Ответникът –
Областен управител на област Бургас, чрез процесуалния си представител – старши
юрисконсулт Н. М. оспорва жалбата, като неоснователна. Ангажира допълнителни
доказателства, в т.ч. и съдебно-техническа експертиза, представя подробни
писмени бележки по съществото на спора и претендира за присъждане на разноски.
Заинтересованата
страна – Изпълнителен директор на държавно предприятие (ДП) „Управление и
стопанисване на язовири“, не изпраща представител и не изразява становище.
Заинтересованата
страна – Министър на икономиката и енергетиката не са явява, не се представлява
и не изразява становище по оспорването.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено следното:
Жалбата е
подадена от надлежна страна, отговаря на изискванията за форма и съдържание по
чл. 150 от АПК и е насочена срещу акт, който притежава белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Същата е подадена в законоустановения
срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
По делото не се
спори, че с решение по т. 25 от Протокол №40/27.09.2018г. на Общински съвет
Камено (л.58-59) е дадено съгласие за безвъзмездно прехвърляне собствеността на язовири, публична общинска
собственост, на държавата, сред които в т. 25 е посочен и язовир „До селото“,
находящ се в поземлен имот № 11096.28.14 по КККР на с. Винарско. В решението, Общински съвет Камено е
упълномощил кмета да предприеме всички правни и фактически действия по
изпълнение на взетите решения, както и да внесе в Министерство на икономиката
мотивирано предложение за промяна собствеността и предоставяне безвъзмездно на
държавата на изброените язовири, в т.ч. и язовир „До селото“.
В изпълнение на
така приетото решение, със заявление рег.№ 08-00-237/03.10.2018г. по описа на
Министерство на икономиката (л.55-57), кмета на Община Камено е направил
мотивирано предложение до министъра на икономиката за безвъзмездно прехвърляне
на държавата на 5 броя язовири, общинска собственост. В заявлението е посочено,
че общината не разполага с експертен капацитет/специалисти за поддържането им,
наема външен изпълнител с граждански договор, не разполага с финансов ресурс за
осигуряване на необходимите дейности по поддържането им, не разполага с
финансови средства за проектиране и възстановяване на скъсаните язовирни стени.
Декларирано е, че към момента на подаване на заявлението всички язовири са
общинска собственост, като не са отдадени на концесия и под наем.
С Протокол от
03.02.2020г. на комисия назначена със Заповед № РД-10-165/ 08.10.2019г., доп.
със Заповед № РД-10-196/11.12.2019г. на Областен управител на област Бургас (л.9)
е направена проверка на документите за язовир „До село “, разположен в имот с
идентификатор 11096.28.14 по КККР (№ 000002 по КВС) за землището на с. Винарско
с площ от 37.576 дка, дължина на язовирната стена 150м. с оператор на язовира Г.
Г.. След анализ на приложените към преписката документи, в т.ч. и тези
приложени към заявлението на кмета на Община Камено и след станалите
разисквания, комисията е излязла със следното становище: съоръжението не е
язовир, а част от такъв, тъй като язовирната стена не попада в границите на
предложения имот.
Предвид така констатираното,
със Заповед № РД-09-97/22.04.2020г., Областния управител на област Бургас, на
основание чл.19б от ЗВ, е отказал приемане на дарението, предложено на община
Камено на язовир „До селото“, находящ се в поземлен имот № 11096.28.14 по КККР
на с. Винарско с площ от 37, 571 дка. В
мотивите на заповедта е посочено, че предложеният поземлен имот не представлява
язовир, а част от такъв, тъй като язовирната стена не попада в своята цялост в
имота, актуван от общината. В този смисъл е направено позоваване на
разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ, в която е дадено легално
определение на понятието „язовир“, както и на разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от
Наредбата за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри, съгласно която водостопанската система „язовир“ следва
да бъде представена в границите на един поземлен имот, в който да се включат
водния обект, язовирната стена и прилежащите й съоръжения. В заключение е
посочено, че констатираното не съставлява пречка Община Камено да предложи
безвъзмездното прехвърляне на язовира повторно, след актуване на земята, върху
която е разположена водостопанската система в цялост при съобразяване на
посочените правни норми.
По искане на
процесуалния представител на ответника, в хода на съдебното дирене е допусната и приета съдебно-техническа
експертиза, заключението по която съда кредитира изцяло, като обективно и
пълно. В отговор на поставен въпрос,
вещото лице е посочило, че още при създаването на КВС и после пренесено в
кадастралната карта е допусната явна фактическа грешка при отразяване на
контурите на язовира – неговия воден обем, стена и преливник. Язовирът е разположен
върху няколко имота (общо 4), по описан в заключението начин, като видно от
изготвената в заключението таблица, част от имотите са общинска собственост (частна
общинска и публична общинска). В хода на съдебното производство, при разпита на
вещото лице, същото е дало отговор, че по-голяма част от имота, предмет на
дарението, попада в язовира –водният обем, част от стената и част от преливника,
но част от съоръженията са извън процесния имот, както е показано на Приложение
1 към заключението.
Предвид събраните
по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:
В жалбата е
развита тезата за допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване
на оспорената заповед, изразяващо се в неспазване на едномесечния срок по чл.
19б от ЗВ, в който областния управител следва да се произнесе дали приема
дарението или не. Съдът не споделя това възражение, като съображенията за това
са следните:.
В случая, действително, заповедта е издадена
след указания в чл. 19б, ал. 1 от ЗВ едномесечния срок, но така констатираното
не съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените такива. Това
е така, защото този срок е инструктивен, като посочването му в закона цели
бързото постигане на целите на същия, но не отнема възможността на областния
управител и след изтичането му да издаде акт, с който да приеме или да откаже
дарението на предложения язовир. В този смисъл по-късното произнасяне на
областния управител не ограничава правата на общината, в т.ч. и правото на
оспорване. В разпоредбата на чл. 19б, ал. 1 от ЗВ е предвидено, че областният
управител се произнася със заповед за приемане или отказ от дарението в
едномесечен срок от получаването на решението на общинския съвет с приложените
към него документи и уведомява кмета на общината, изпълнителния директор на
Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ и министъра на
икономиката. В съответствие с цитираната норма, оспорената заповед на Областен управител на област Бургас е
издадена от компетентен орган, с оглед правомощията му по чл. 19б, ал. 1 от ЗВ.
Настоящият
съдебен състав намира, в хода на административното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя и незаконосъобразност на издадената заповед на това основание. В съответствие с процедурите,
предвидени в чл. 19а и чл. 19б от ЗВ е прието решение на общинския съвет за
даване на съгласие да бъде предоставена безвъзмездно собствеността на процесния
язовир на държавата, въз основа на което кмета на Община Камено е внесъл до
министъра на икономиката (впоследствие препратено до Областния управител на
област Бургас) мотивирано предложение за промяна на собствеността. Заповедта е
издадена в предвидената от законодателя писмена форма и е мотивирана, с оглед
съдържащите се в нея фактически и правни основания.
Съгласно чл. 19б,
ал. 5 от ЗВ, областният управител отказва да приеме дарението на язовир и връща
предложението и придружаващата го преписка на съответната община, при наличието
на една от следните предпоставки: заявеният за прехвърляне от общината воден
обект не е язовир по § 1, ал. 1, т. 94 от ДР към ЗВ, предложението се отнася за
язовир, отдаден на концесия, или липсва акт за общинска собственост.
По делото не е
налице спор, че за язовира е съставен акт за публична общинска собственост и
същият не е отдаден на концесия. В процесния случай, областният управител е
отказал да приеме дарението, като е формирал извод, че предлагания воден обект
не представлява язовир по смисъла на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР към ЗВ, а е част
от такъв, доколкото язовирната стена не попада в цялост в предложения от Община
Камено поземлен имот. В разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР към ЗВ е дадено
легално определение на понятието „язовир“, съгласно което, язовир е
водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията
и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени.
В настоящия
случай от събраните по делото доказателства, в т.ч. и неоспореното от страните
и прието от съда заключението на вещото лице се установява, че фактически
съществуващия на място язовир е разположен в 4 поземлени имота - № 000002, №
000004, № 012011, №000029 всички по
КВС. От заключението на вещото лице се установява, че по-голяма част от имота,
предмет на дарението, попада в язовира –водният обем, част от стената и част от
преливника, но част от съоръженията са извън процесния имот, както е показано
на Приложение 1 към заключението. С оглед на така установеното правилно и
законосъобразно в оспорената заповед е формиран извод, че предложения за
дарение обект не съставлява язовир, по смисъла на даденото от законодателя
легално определение, а част от него. В този смисъл, обосновано ответникът е
приел, че са налице основанията по чл. 19б, ал. 5, т. 1 от ЗВ за постановяване
на отказ по направеното предложение и обжалваната заповед се явява издадена в
съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Още повече, че
обосновано в заповедта е посочено и че няма пречка да се направи повторно
предложение за дарение, стига същото да е по отношение на цялата водостопанска
система.
По изложените
съображения, жалбата на кмета на Община Камено против оспорената заповед на
Областен управител на област Бургас се явява неоснователна и като такава следва
да бъде отхвърлена.
По делото е
направено искане за присъждане на разноски от процесуалните представители на
жалбоподателя и ответника. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция,
както и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, в полза на ответника следва да се
присъдят разноски в общ размер на 550,00 лева, от които 450,00 лева платено
възнаграждение на вещото лице и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във
връзка с чл. 77, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр.
Бургас, дванадесети състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Камено, с ЕИК ********* и адрес: гр.
Камено, ул. „Освобождение“ № 10, представлявана Ж. В. В.-кмет на общината против Заповед № РД-09-97/22.04.2020 год. на
Областен управител на област Бургас, с която на основание чл. 19б, ал. 5, т. 1
от ЗВ е отказано приемането на дарение, предложено от Община Камено на язовир
„До селото“, находящ се в поземлен имот № 11096.28.14 по КККР на с. Винарско с
площ от 37, 571 дка, актуван с Акт за
публична общинска собственост (АПОС) № 2028/24.01.2020год., предходен АПОС
№6/15.05.1997г. на Община Камено.
ОСЪЖДА Община Камено да заплати в полза на Областна администрация
Бургас разноски по делото в размер на 550,00 (петстотин и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: