№ 1492
гр. София, 18.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА Наказателно
дело от общ характер № 20221110206176 по описа за 2022 година
мотиви по нахд № 6176/22 г. , СРС , НО, 23 с-в
Производството е образувано по обвинение на СРП срещу подсъдимия А. Д. Б. за
това , че -
В периода от месец декември 2020г. до 16.03.2021г. в гр. ***, чрез изгаряне от
електрошок и удари с части на човешкото тяло спрямо Е. П. А., й причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в белег на гърба на носа от срединно в посока надясно,
минимално отчупване от режещия ръб на втори долен ляв зъб, две ранички по
предната повърхност на лявата мишница, заздравяло охлузване по предната
повърхност на дясната мишична сгъвка, четири заздравяващи охлузвания на лявата
подбедрица, реализирали медико-биологичния признак „временно разстройство на
здравето , неопасно за живота, като деянието е извършено спрямо бременна жена и в
условията на домашно насилие по смисъла на чл. 93 т. 31 НК, предшествано е от
системно упражняване на физическо насилие и е осъществено спрямо лице, с което се
намира във фактическо съпружеско съжителство
- престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 4 и т. 5а вр. чл. 130 ал. 1 НК и
за това , че в периода 20.09.2020 - 21.09.2020г. до началото на месец ноември
2020г., в гр. ***, при условията на продължавано престъпление, с три деяния, които
1
осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление и са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, набрал и транспортирал Е. П. А., с цел да бъде
използвана за развратни действия , като деянието е осъществено чрез обещаване,
даване и получаване на облаги , както следва:
На неустановена дата в периода 20.09.2020г. - 21.09.2020г., в гр. ***, на бул. „***“ №
***, пред сградата на търговски център – МОЛ *** набрал Е. П. А. с цел да бъде
използвана за развратни действия, като деянието е осъществено чрез обещаване,
даване и получаване на облаги - - 50% от стойността на предлаганите сексуални услуги
На неустановена дата в периода от месец септември 2020г. до началото на месец
ноември 2020г., в гр. *** транспортирал Е. П. А. чрез лек автомобил, марка „***“,
модел „***“, с per. № ***, от ж.к. *** до ж.к. „***“, с цел да бъде използвана за
развратни действия, а именно - да осъществи полов контакт с неустановено лице от
мъжки пол, като деянието е осъществено чрез получаване на облаги - 50% от
стойността на предлаганите сексуални услуги - 60лв.
На неустановена дата в периода от месец септември 2020г. до началото на месец
ноември 2020г., в гр. *** транспортирал Е. П. А. чрез лек автомобил, марка „***“,
модел „***“, с peг № ***, от ж.к. *** до ж.к. „***“, с цел да бъде използвана за
развратни действия, а именно - да осъществи полов контакт с неустановено лице от
мъжки пол, като деянието е осъществено чрез получаване на облаги - 50% от
стойността на предлаганите сексуални услуги - 30лв.
- престъпление по чл. 159а ал. 2 т. 6 вр. чл. 159а ал. 1 вр. чл. 26 ал.
1 НК
Представителят на прокуратурата в съдебно заседание поддържа обвинението
от фактическа и правна страна със съображение , че то е несъмнено доказано .
Предлага налагане на наказание 1 година „лишаване от свобода „ с изпитателен
срок от 3 години за престъплението по чл. 131 ал. 1 т. 4 и т. 5а вр. чл. 130 ал. 1 НК и
минимално предвиденото от закона 3 години „лишаване от свобода“ с изпитателен
срок от 5 години за престъплението по чл. 159а ал. 2 т. 6 вр. чл. 159а ал. 1 вр. чл.
26 ал. 1 НК с определяне на общо наказание по чл. 23 НК .
Повереникът на пострадалата - ЧО и ГИ по делото поддържа искането на
СРП за осъждане по обвиненията , също и гражданския иск за присъждане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди - резултат от престъплението по
чл. 131 ал. 1 т. 4 и т. 5а вр. чл. 130 ал. 1 НК .
Защитникът на подсъдимия оспорва обвинението и пледира за оправдаване на
подсъдимия. Оспорва достоверността на показанията на сочената като пострадало
лице свидетЕ. . В хода на съдебните прения твърди следното :
2
СвидетЕ.та, сочена като пострадало лице , се запознава с подсъдимия , запознава
се с майка му, поверява на нея грижите за малкото си дете. Заживява също с майката
на детето на подсъдимия в общо домакинство , пътува зад граница с подсъдимия по
своя воля. Декларира, че нейна приятЕ. й направила профил в сайт . Всички тези
данни не говорят за трафик на хора, а за търсене на съдействие от страна на Е., за да
се занимава тя с проституция . Тя не е била затворена , отвлечена , сама се
движела непрекъснато с подсъдимия. Впоследствие напуснала подсъдимия
очевидно поради напредналата си бременност и с ясното съзнание, че той не е баща
на детето, което лесно би се доказало .
Подсъдимият Б. , редовно уведомен , не се явява за участие по делото и на
осн. чл. 269 ал.3 т. 4 б.в НПК съдебното заседание е проведено в негово отсъствие
с участие на упълномощен защитник .
По отношение на фактите по делото:
Съдът , след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства , прие за установено следното като факти по делото :
Подсъдимият е неосъждан - реабилитиран за предходни осъждания .
Към процесния период пострадалата свидетЕ. Е. А. употребявала наркотични
вещества и поддържала отношения със свидетЕ.та М. М., която проституирала . В
периода около месец 09.2020г. свидетЕ.та А. с посредничеството на свидетЕ.та М.
се запознала с подсъдимия , който също употребявал наркотични вещества и
известно време след това заживяла с него на съпружески начала. След това
свидетЕ.та А. също започнала да проституира.
Към месец декември 2020 г пострадалата свидетЕ. вече била бременна и
продължавала съпружеското съжителство с подсъдимия , но между тях
започнали чести конфликти , при които подсъдимият упражнявал физическо
насилие спрямо свидетЕ.та , независимо, че знаел за бременността й . В един от
случаите подсъдимият насила подстригал изцяло косата на свидетЕ.та .
В показанията на свидетЕ.та за този период се посочва следното :
На 14.02.2021 г. свидетЕ.та А. и подсъдимият били при роднини на
подсъдимия в с. *** и при възникнал между двамата конфликт подсъдимият
нанесъл силен удар на свидетЕ.та в областта на ръката.
На неустановена дата в периода 28.02.2021г. до 01.03.2021 г. свидетЕ.та А. и
подсъдимият се движили с автомобил, управляван от подсъдимия ,заедно с тях била
3
и св. А. П.. През цялото време пострадалата искала да се прибере в жилището си ,
но подсъдимият не й обръщал внимание , а когато тя тръгнала сама да слиза от
автомобила , подсъдимият я ударил веднъж с юмрук в областта на челюстта.
На неустановена дата за времето от 01.03.2021 г. до 02.03.2021г. в жилището
на подсъдимия в ж.к. ***, бл. 327 ап. 5 свидетЕ.та А. и подсъдимият за пореден път
се скарали и подсъдимият отново нанесъл на свидетЕ.та няколко силни удара с
отворена длан в областта на лицето, след това започнал да я стиска с ръце за врата .
На 08.03.2021г. свидетЕ.та А. и подсъдимият отново били в жилището на
подсъдимия в ж.к. *** , като по същото време там били и свидетЕ.та З. и детето,
което тя и подсъдимият имали . Подсъдимият се приготвил да взема наркотично
вещество , но в един момент , ядосан, отишъл при свидетЕ.та А. , обвинил я , че
наркотикът му се бил разпилял и започнал да я стиска с ръце в областта на врата и
да й нанася удари с длан в областта на лицето .
На 12.03.2021 г. на работното място на подсъдимия в заведение за хранене в
*** при нов конфликт подсъдимият отново ударил няколко силни шамара с длан
по двете страни на лицето на свидетЕ.та , стискал я с ръце за врата и я ударил с
главата си .
На 16.03.2021г. свидетЕ.та А., подсъдимият и свидетЕ.та З. отново били в
жилището на подсъдимия в ж.к. *** . Подсъдимият имал проблем с единия крак
и обвинил свидетЕ.та А., че не му помага , както трябва , след което отново я
ударил два пъти с длан в лицето и започнал да я стиска силно в областта на шията.
При този случай пострадалата била в напреднала бременност , почувствала
болки и поискала подсъдимият да й върне личната карта , за да отиде на преглед .
След това свидетЕ.та успяла да се свърже с баба си и майка си и се прибрала да
живее с тях . С тяхна помощ бременността на свидетЕ.та завършила нормално
. За насилието над пострадалата били сигнализирани органите на полицията .
От приобщените заключения на две съдебномедицински експертизи се
установява , че при преглед на пострадалата на 19. 03. 21г по тялото й са установени
следните травматични увреждания, причинени в резултат на описаното насилие
над нея :
Белег на гърба на носа, минимално отчупване от режещия ръб на втори долен ляв
зъб, две ранички по предната повърхност на лявата мишница, охлузване по предната
повърхност на дясната мишична сгъвка, четири заздравяващи охлузвания на лявата
подбедрица – наранявания, представляващи по медикобиологична характеристика
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота". Също кръвонасядане на
челото, рана на горната устна и кръвонасядане на дясна предмишница,
представляващи по медикобиологична характеристика „болка и страдание".
4
От заключенията на експертизите е видно , че описаните травматични
увреждания по медикобиологична характеристика добре отговарят да са получени по
описания от пострадалата механизъм на причиняване .
Според изпълнената комплексна психологична и психиатрична експертиза на
пострадалата А. - при пострадалата е било налице психично и поведенческо
разстройство, дължащо се на комбинирана употреба на психоактивни вещества,
синдром на зависимост към психостимуланти. Това състояние не е същинско психично
заболяване , не се приравнява на разстройство на съзнанието в юридически смисъл и
свидетЕ.та може правилно да възприема фактите от значение по досъдебното
производство и да дава достоверни показания по тях. Вследствие на продължителния
психически и физически тормоз при свидетЕ.та е установено страхово-тревожно
състояние с чувство на витална застрашеност, което е довело до влошаване на
социалното функциониране, до избягващо и защитно поведение. А това състояние,
по своите характеристики и начин на протичане, отговаря на това да се изпитва
основателен страх за живота .
Изпълнена по досъдебното производство е и комплексна психиатрична и
психологична експертиза за подсъдимия, според заключението на която, независимо
от данните за употреба на психоактивни вещества , подсъдимият е психично здрав и
към процесния период е бил способен да разбира свойството и значението на
извършеното от него и да ръководи постъпките си . Установени са данни за нисък
фрустрационен праг, нагласа за импулсивно инстинктивно и емоционално поведение ,
характерова акцентуация .
В подкрепа на показанията на пострадалата са показанията на нейната майка
и баба - свидетелките А. П. и В. Г. , които свидетелстват, че при връщането й в
дома свидетЕ.та А. била с обръсната коса, със синини и наранявания по лицето и
силно разстроена и разказала , че състоянието й е причинено от подсъдимия.
Също показанията на свидетеля А. В. , който потвърждава, че по молба на
свидетЕ.та А. П. съдействал за явяването на свидетЕ.та А. в ГДБОП за
подаване на жалба срещу подсъдимия и тогава пострадалата имала наранявания
по лицето и тялото и била с обръсната коса .
Обсъжданите показания кореспондират също с показанията на свидетЕ.та А. З. ,
която също посочва, че към процесния период тя и подсъдимият имали дете и
съжителствали заедно , като през това време свидетЕ.та А. също живеела с тях и
5
имала интимни отношения с подсъдимия . В един момент свидетЕ.та А. била с
обръсната коса. През това време свидетЕ.та А. и подсъдимият употребявали
наркотични вещества и имали много конфликтни отношения .
Показанията на свидетеля П. В. потвърждават , че на 17.03. 21 г . свидетЕ.та
А. П. го помолила да вземе с кола дъщеря й от *** в *** и да я заведе при нея , като
обяснила , че дъщеря й била преследвана от мъж ,който я склонявал към
проституция и била с обръсната коса и пребита . Свидетелят В. изпълнил молбата и
при срещата му с пострадалата и сам видял , че лицето на свидетЕ.та е подуто и
с рани .
Според показанията на свидетЕ.та М. М. подсъдимият и свидетЕ.та А.
известно време живели в нейния дом и през това време между двамата имало
скандали , по тялото на свидетЕ.та А. имало следи от насилие и тя твърдяла , че
подсъдимият я биел.
Изложеното кореспондира и с показанията на свидетеля М. Г. - приятел на
подсъдимия . Свидетелят Г. - също свидетелства, че подсъдимият и свидетЕ.та А.
живеели заедно и той купил на нейно име автомобил, но имали силно конфликтни
отношения. СвидетЕ.танепрекъснато изнервяла подсъдимия, но отказвала да го
напусне . Била бременна от друг мъж , но пушела и употребявала наркотични
вещества. СвидетЕ.та твърдяла пред него , че подсъдимият я биел . При една от
срещите му с тях двамата свидетелят видял пострадалата да плаче , била с разбит
нос и синини .
Показанията на свидетЕ.та А. П. са в същия смисъл . СвидетЕ.та била
очевидец на нанесени от подсъдимия два удара в лицето на пострадалата .
По отношение на доказателствата :
Изложеното като факти по делото се установява при обсъждане на
непротиворечив доказателствен материал - обсъдените показания на
пострадалата А. и на останалите посочени в мотивите свидетели ,
заключенията на обсъдените експертизи , също останалите , приложени по
делото документи .
От показанията на пострадалата свидетЕ. се установяват конкретно описаните в
мотивите отношения с подсъдимия , вкл. фактическо съпружеско съжителство ,
също и хронологията на процесните по делото конфликти . Показанията на
пострадалата описват и начина, по който подсъдимият осъществил физическото
насилие при тези конфликти .
При проверка на материалите по делото съдът установи, че показанията на
6
пострадалата свидетЕ. в частта относно причинените й телесни увреждания
кореспондират с обсъдените показания на всички останали разпитани свидетели .
Установеното от показанията на изброените свидетели кореспондира на
следващо място и с отразеното в приобщените по делото медицински заключения за
нараняванията на пострадалата . А именно от приобщените заключения на съдебно
- медицински експертизи за нараняванията на пострадалата е видно , че по лицето
и тялото на пострадалата са установени наранявания , които, при отчитане броя,
характера и местоположението им, потвърждават показанията на свидетелите за
механизма на причиняване на нараняванията .
От изложеното е видно , че показанията на пострадалата в тази им част,
установяващи фактите по обвинението относно престъплението по чл. 131 ал. 1 т. 4 и
т. 5а НК , намират подкрепа в останалите доказателства по делото , вкл.
показанията на незаинтересовани от изхода на делото свидетели и несъмнено
установен факт - фактът на нараняванията по тялото на пострадалата . Поради
изложеното съдът прие , че доказателствата по делото дават основание показания в
осъжданата част да бъдат възприети от съда за достоверни независимо от факта , че
пострадалата свидетЕ. се явява заинтересован от изхода на делото свидетел.
При така установеното съдът прие, че обсъждането на кредитираните
доказателствени материали налага несъмнено извода , че подсъдимият е автор на
деянието по обвинението по чл. 131 ал. 1 т. 4 и т. 5а НК .
По обвинението по чл. 159а ал.2 т. 6 вр. чл. 159а ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК
съдът прие следното:
От установеното по делото е видно , че показанията на свидетЕ.та А. са
единствените материали в подкрепа на твърденията , че в периода 20.09.2020 -
21.09.2020г. до началото на месец ноември 2020г., при условията на продължавано
престъпление, с три деяния , подсъдимият набрал и транспортирал свидетЕ.та с
цел да бъде използвана за развратни действия , като деянията са осъществени чрез
обещаване, даване и получаване на облаги .
След извършената в съответствие с изискванията на НПК проверка съдът прие
посочените материали не могат да се приемат за достатъчни , за да бъдат
кредитирани като източник на доказателства по делото .
7
Съображението за това е на първо място фактът, че свидетЕ.та се явява
заинтересован от изхода на делото свидетел. Положение , което само по себе си е
основание за сериозно съмнение в достоверността на показанията на свидетеля
относно съществените по делото обстоятелства .
На следващо място основание за съмнение в достоверността на тази част от
показанията на свидетелката е характерът на показанията, които в обсъжданата
част се отличават с фрагментарност и неопределеност на твърденията в тях .
Посоченото основателно съмнение в достоверността на единствените показания,
уличаващи подсъдимия по обсъжданото обвинение , се оказва непреодолимо за съда,
тъй като показанията на заинтересования свидетел не се потвърждават и не
кореспондират с други доказателствени материали с несъмнено установена
достоверност по делото .
Съобразно изложеното поради липсата на несъмнено основание в
доказателствата по делото единствените показания, уличаващи подсъдимия по
обсъжданото обвинение , да бъдат оценени като достоверни, показанията в
обсъжданата част не могат да бъдат възприети от съда при решаване на въпросите –
предмет на присъдата по делото.
В същия смисъл за същността на съдебната проверка , макар и по друг повод ,
се е произнесъл и ВКС в ТР № 1 / 2007 г., н. д. № 1/2007 г., ОСНК , като посочил и
практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл. 6 ал. 1
от ЕКЗПЧОС , според която при решаване на спора , с който е сезиран , съдът не
може да бъде ограничен както по отношение на юрисдикцията му , така и в
правомощията му да провери в пълнота релевантните за спора факти .
По отношение на правната страна :
При така приетото относно фактите по делото от правна страна съдът прие, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 131 ал. 1 т. 4 и т. 5а НК вр. чл. 130 ал.1 НК .
От обективна страна - на неустановена дата в периода от месец декември 2020г. до
16.03.2021г. подсъдимият осъществил изпълнителното деяние на посоченото
престъпление, а именно причинил на пострадалата Е. П. А. наранявания , довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота , представляващи лека
телесна повреда по см. на чл. 130 ал.1 НК , като телесната повреда е нанесена спрямо
бременна жена и в условията на домашно насилие по смисъла на чл. 93 т. 31 НК -
8
предшествано е от системно - повече от три пъти упражняване на физическо насилие
и осъществено спрямо лице, с което подсъдимият се намирал във фактическо
съпружеско съжителство.
От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл като
форма на вината на подсъдимия като извършител на престъплението , тъй като
съобразно фактите по делото следва да се приеме , че независимо от употребата на
наркотични вещества подсъдимият е бил способен да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си , бил е наясно с
последиците на извършеното, а именно, че поведението му нарушава установените
правила за поведение в обществото, осигуряващи неприкосновеност на личността ,
съзнавал , че извършеното е неправомерно , но въпреки това извършил деянието
си именно с цел да увреди пострадалата . С оглед на това следва да се приеме ,че
подсъдимият е съзнавал както общественоопасния характер на извършеното ,
така и причиняването на общественоопасните последици от него , като целял
настъпването именно на този общественоопасен резултат.
По отношение на наказанието :
Съобразно предвидената по закон тежест на наказанието за извършеното
престъпление, това че престъплението не предвижда имуществени вреди като
съставомерен резултат и това че към датата на престъплението подсъдимият не е
осъждан и освобождаван от отговорност за извършено от него престъпление –
съдът прие ,че са налице са условията за замяна на предвидената наказателната
отговорност за извършеното престъпление с административнонаказателна .
При определяне отговорността на подсъдимия съдът съобрази тежестта на
предвиденото за извършеното престъпление административно наказание - глоба в
размер от 1 000 лв. до 5 000 лв. и обстоятелствата , определящи конкретната степен
на обществена опасност на деянието и на дееца .
При индивидуализиране на наказанието на подсъдимия съдът съобрази като
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства - тежестта на
престъплението по чл. 131 ал.1 т.4 и т.5а вр. чл. 130 ал.1 НК, за което престъпление
по закон се предвижда максималният срок на наказанието “лишаване от свобода” ,
при който е допустимо приложението на чл. 78а НК , квалифицирането на деянието
по два от признаците на чл. 131 ал.1 НК – по т.4 и т.5а , всеки от които обуславя
отговорност за престъплението , липсата на изразено разкаяние у подсъдимия за
извършеното от него престъпление спрямо пострадалата.
9
При смекчаване на отговорността за престъплението съдът съобрази изминалия
близо 4 годишен период от извършване на престъплението , също възприетата от
съдилищата практика , съобразена с индивидуалната превенция като цел на
наказанието , според която - изтеклият продължителен период от време от
извършване на престъплението до налагане на наказание на виновния представлява
смекчаващо отговорността за престъплението обстоятелство, налагащо намаляване
на тежестта на наказанието за извършеното престъпление .
С оглед на това и като взе предвид тежестта на посочените определящи
отговорността за престъплението обстоятелства , съдът прие за справедливо и
съответно на целите на наказанието - да въздейства предупредително и възпитателно
спрямо подсъдимия и останалите членове на обществото - административно
наказание глоба към максималния по закон размер - 4 500 лв. .
По отношение на гражданския иск :
Съобразно изложеното и установеното по делото съдът прие , че е налице
основание за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия и за
присъждане в полза на пострадалата – граждански ищец по делото на обезщетение
за претърпените в резултат на престъплението вреди с неимуществен характер , тъй
като всяко престъпление представлява неправомерно и виновно извършено деяние и
в случаите на причинени от престъплението вреди е налице непозволеното от закона
увреждане, предвидено в чл. 45 ЗЗД.
Според посочената разпоредба всеки е длъжен да поправи вредите -
имуществени и неимуществени , които виновно е причинил на друг . Фактическият
състав на гражданската деликтна отговорност изисква установяването на
противоправно и виновно извършено деяние , настъпването на вреда в резултат
на извършването на деянието и наличието на пряка причинно - следствена връзка
между деянието и причинената вреда.
При причинени от деликт вреди с неимуществен характер съгласно чл. 52 ЗЗД
размерът на обезщетението за причинената вреда се определя от съда по
справедливост.
Справедливостта според П- е №4/68 г. , Пл. ВС изисква не абстрактна , а
конкретна оценка . Тя е обусловена от преценката на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се отчетат от съда при определянето на
размера на обезщетението за неимуществените вреди. Такива обстоятелства могат да
бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, интензитетът на причинените морални страдания ,
допълнителното влошаване състоянието на здравето и др .
Съобразно изложеното и установеното по делото гражданският иск на
10
пострадалата свидетЕ. срещу подсъдимия се явява доказан по основание . От
доказателствата по делото са установени противоправни и виновно извършени от
подсъдимия деяния - насилие над пострадалата , наличието на неимуществени
вреди за пострадалата, посочени в заключението на КППЕ , резултат от насилието
и пряка причинно-следствена връзка между деянието и настъпилия вредоносен
резултат.
При преценката относно характера на неимуществените вреди и размера на
обезщетението за тях съдът съобрази характера и степента, продължителността на
физическото и психичното и емоционално увреждане , причинено на
пострадалата. Съобразно изложеното относно доказателствата за характера и
степента на увреждането, причинено на пострадалата в резултат на упражненото
насилие над нея и продължителността на свързаните с него физически и
психически страдания - съдът прие , че претендираното обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде изцяло уважено .
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на делото подсъдимият дължи да заплати разноските по делото
в размер на 1 883 , 25 лв. , държавна такса от 120 лв. за разглеждане на уважения
граждански иск и 5 лв. при служебно издаване на изп. лист .
По обвинението по чл.159а ал.2 т.6 вр. чл.159а ал.1 и чл.26 ал.1 НК .
Обвинението не е доказано по несъмнен начин , поради което на осн. чл. 303 и чл.
304 НПК подсъдимият следва да бъде оправдан по обвинението .
Липсват доказателства, които несъмнено да сочат подсъдимия за автор на деянието
по обвинението, поради което на осн. чл. 303 и чл. 304 НПК, в съответствие с
правилото за възлагане на прокурора тежестта за несъмнено установяване на
фактите по обвинението - подсъдимият следва да бъде оправдан по обвинението , без
да се обсъждат останалите признаци от състава на престъплението по обвинението.
Съгласно посочените разпоредби на НПК - присъдата не може да почива на
предположения , поради което съдът признава вината на подсъдимото лице, само
когато обвинението е доказано по категоричен начин . Когато не се установи, че
деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено виновно и
11
когато извършеното не съставлява престъпление – подсъдимият следва да бъде
оправдан .
По изложените съображения съдът постанови присъдата по делото.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12