РЕШЕНИЕ
№ 3879
Плевен, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Плевен - I състав, в съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ДАНИЕЛА ДИЛОВА |
При секретар ВЕНЕРА МУШАКОВА и с участието на прокурора ИВАН БОРИСОВ ШАРКОВ като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА ДИЛОВА административно дело № 20257170700032 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от К. Г. Т. от гр. Е. против МОБАЛ „Д-р Ст.Ч.“АД В. Търново, с цена на иска 6 000лв представляваща обезщетение неимуществени вреди – преживяни душевни болки и страдания, негативни емоции, които са пряка последица от нарушаване законно признато право,вследствие на бездействие на ответника за периода 19.10.2021г.- 22.06.2022г.Твърди, че неимуществените вреди са причинени от бездействието на ответника. В исковата молба се твърди, че като лице с трайно намалена работоспособност от 95% установено по надлежния ред с ЕР № 91805/117/22.06.2022г. на ТЕЛК В.Търново, за което е подал заявление вх.№ 04201071653721 от 16.07.2021г. Твърди, че производството по първоначалното му освидетелстване е продължило извън разумния срок, неколкократно над определение от закона срок.Твърди се, че процедурата в ТЕЛК стартира след като личния лекар издаде направление за ТЕЛК. Твърди, че ТЕЛК освидетелстват и преосвидетелстват лицата в 3 месечен срок от постъпване на документите при тях. Решенията се връчват на лицата или на законните им представител срещу подпис или с писмо с известие за доставяне. Твърди, че докато трае производството пред ТЕЛК В.Търново срещу ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение, като кредитна институция е потърсила своето вземане срещу длъжника едва на петата година, за когото е дал личното си обезпечение като поръчител. Твърди се, че е било насочено принудително изпълнение срещу имуществото, дори на неговата майка докато се е възстановявал, но докато е чакал освидетелстване е беил лишен от възможността да получава доходи от страна на държавата.Твърди, че поради това,от провеждане на заседанието, което е извън императивно посочения в закона тримесечен срок, са му причинени и продължава да търпи душевни болки и страдания, които са строто индивидуални и завясат от субективното отношение на всяко лице към определено противоправно поведение. Твърди, че строго индивидуални са и мерките, които всяко лице предприема, за да се справи с негативните емоции които едно противоправно поведение може да предизвика. Твърди, че е налице активност за установяване на нарушеното му законно право, което не разколебава извода за изпитани от него негативни емоции, които са пряка последица от нарушаване на законно признато право, касаещо императивен срок. В уточняваща молба/ стр. 52 от делото ищецът е уточнил, че въз основа на издадено от личния му лекар медицинско направление № 20210712059069/12.07.2021г. за ТЕЛК е образувано производство по подадено заявление за освидетелстване Заявление –Декларация вх.№ 04201271653721 от 16.07.2021г. до ТЕЛК В. Търново, чрез Регионална картотека на медицинската експертиза гр. М€ Търново, ведно с приложена към същото медицинска документация, без са му извършвани допълнителни изследвания, т.е. по документи, а надлежния акт на компетентния орган, съгл. териториалната му компетентност му е връчен по реда на чл.36 ал.1 от ЗПУ на дата 30.06.2022г., а именно ЕР № 91805-117 от 22.06.2022г. на ТЕЛК –В.Търново. Твърди, че срокът за извършване на експертизата е 3 месеца от подаване на заявлението-декларация РКМЕ или три месеца от постъпване на жалбата в НЕЛК.Твърди, че срокът за издаване на ЕР на ТЕЛК е изтекъл на 18.10.2021г., а ЕР 91805-117/22.06.2022г. на ТЕЛК В.Търново е връчено с предвидения по чл. 36 ал.1 от ЗПУ ред с известие за доставка, което е влязло в сила на 15.07.2022г. Твърди, че в резултат на незаконосъобразни бездействия на служители на ответника е търпял неимуществени вреди през периода 19.10.2021г.-22.06.2022г.Прави искане съдът да осъди ответника да му заплати сумата 6000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода 19.10.2021г.- 22.06.2022г., ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното и изплащане.
ОТВЕТНИКЪТ МОБАЛ д-р Ст. Ч. АД, в представения по делото / стр.177/ отговор на исковата молба е оспорил предявения иск. Излага доводи, че исковата претенция е неоснователна и недоказана.Твърди, че за да бъде ангажирана отговорността на ответника е необходимо да е налице противоправност на поведението/ действие или бездействие/ и причинно-следствена връзка с настъпилата вреда, като причинната връзка трябва да е пряка и непосредствена.Излага доводи че дефиницията на понятието „бездействие“ използвана в чл.1 а1 от ЗОДОВ препраща към понятието фактическо бездействие по чл. 256 АПК, според която незаконосъобразно бездействие е налице, когато административния орган бездейства и не извършва действие, за което е задължен пряко по силата на закона или подзаконов административен акт. Твърди, че задължението по което се бездейства не следва да касае извършване на правни действия или издаване на административен акт, тъй като когато адм. орган бездейства по задължение, което е задължение за издаване на индивидуален административен акт, не е налице незаконосъобразно фактическо бездействие, а мълчалив отказ по см. на чл. 58 ал.1 от АПК, който кодексът приравнява на индивидуален административен акт и подлежи на самостоятелно обжалване.Излага доводи, че спазвайки разпоредбите на АПК, ищецът е следвало до 17.09.2023г. да депозира жалба против мълчалив отказ. Твърди, че изцяло е недоказано твърдението на ищеца за настъпили неимуществени вреди и не е доказана причинната връзка между поведението на ответника и настъпилите вреди. Оспорва размера на предявения иск.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява и не се представлява.
Ответникът в съдебно заседание редовно призован не се явява, не се представлява и не изразява становище по иска.
ОП Плевен, в съдебно заседание се представлява от прокурор Ш., който изразява становище за неоснователност на исковата претенция.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, становищата на страните и закона, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното на стр. 338 по делото медицинско направление № 20210712059069/12.07.2021г. е, че на ищецът е издадено медицинско направление за ТЕЛК. Видно от представеното на стр. 4 заявление декларация вх.№ 042021071653721/16.07.2021г.е, че К. Т. е сезирал ТЕЛК чрез РКМЕ гр.В.Търново с искане за освидетелстване от ТЕЛК за трайно намалена работоспособност / вид и степен на увреждане.по делото / стр. 332 е представено писмо изх.№ 2130/07.04.2022г., с което ищецът е поканен да се яви лично за освидетелстване от ТЕЛК на 15.06.2022г. в 9 ч. в МОБАЛ В.Търново , като са посочени документите, които да носи. Писмото е връчено на ищеца на 12.04.2022г. По делото е представено ЕР на ТЕЛК Търново № 91808/117 от 22.06.2022г., с което на ищецът е определена 95% ТНР без чужда помощ.Видно от посоченото в ЕР , ЕР е забавено поради тежка претовареност на ТЕЛК. Решението е връчено на К.Т. на 29.06.2022г., видно от представената по делото/стр.331/ обратна разписка. Видно от представеното на стр. 329 по делото копие на ЕР на ТЕЛК е , че то е влязло в сила на 07.09.2022г.
От показанията на св. Р.К. е видно, че за исковия период 19.10.2021г.- 22.06.2022г. не е контактувал с ищеца и не знае нищо за здравословното му състояние за този период. Св. Ст. М. заявява пред съда, че познава ищеца отдавна, но в периода 19.10.2021г.- 22.06.2022г. не е контактувал с него.
По делото са разпитани като свидетели М. О., д-р Л., които работят в ЦСМП Елена се установява, че познават ищеца, но не знаят да е подавал искания до ТЕЛК за определяне на процент инвалидност.В показанията си пред съда заявяват, че не знаят дали забавянията за произнасяне по молбите му да са довели до здравословни проблеми. Заявяват, че знаят, че Т. има хронично заболяване но за претендирания период не знаят дали има влошаване на състоянието му в резултат на забавено произнасяне на ТЕЛК.По делото е разпитана като свидетел Е.К.- служител в ДСП Елена, която не помни да е имала срещи с него през исковия период и няма представа какво е било здравословното му състояние.
От показанията на св. д-р Г.Г. , зам. директор по организация на медицинските дейности в МОБАЛ „Д-р Ст. Ч.“ В. Търново от 2018г, все установява,че до м. април 2024 към лечебното заведение е работила само една комисия в състав от трима души, към която са отправени всички искания от цялата област, което много е затруднявало работата на комисията не само в В.Търново, но в цялата страна. Този проблем е бил огромен и е довел до забавяне на решенията на ТЕЛК комисиите в цялата страна. Свидетелката твърди, че някои преписки са били забавяни с месеци, поради това че всяка преписка иска време да бъде обсъдена, изготвена, да се изискват документи ако комисията прецени и т.н.От друга страна първоначалнвите изисквания на нормативната база са пречили всяка областна болница да намери лекари, които да влязат в състава на ТЕЛК и състава на ТЕЛК В. Търново се е състоял от лица на пенсионна възраст 70-75 години плюс.
От показанията на св. д-р М. Г. се установява, че за периода 19.10.2021-22.06.2022г. в МОБАЛ „д-р Ст.Ч.“ В.Търново е работил един състав на ТЕЛК, но свидетелят няма преки наблюдения върху работата на ТЕЛК комисията.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като непротиворечиви помежду си и кореспондиращи с представените по делото писмени доказателства.
По делото са представени многобройни доказателства касаещи извършвани действия от съдебни изпълнители, включително образувани изпълнителни дела и наложени запори на трети лица, които според съда са неотносими към исковата претенция на ищеца за причинени неимуществени вреди.
При така изяснената фактическа обстановка, на база на събраните и обсъдени по съдебното производство доказателства, съдът прие следното от правна страна:
Съдът намира, че искът е допустим, като предявен от лице, претендиращо неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на служители на ответника. Спазена е разпоредбата на чл. 205 от АПК, съгласно която искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. След даване на указания от съда по реда на чл. 205, ал.2 от АПК искът е насочен към МОБЛ „Д-р СТ.Ч.“ В.Търново АД. Съгласно чл. 105 от ЗЗ и чл. 10 от Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, Териториалните експертни лекарски комисии / ТЕЛК/ се откриват и закриват от директорите на РЗИ съгласувано с министъра на здравеопазването към държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ, центрове за психично здраве, центрове за кожно – венерически заболявания и комплексните онкологични центрове. ТЕЛК са структурни звена на лечебните заведения, към които са открити. По своята организационна структура, съгласно чл. 3, във връзка с чл. 37 от Закона за лечебните заведения, лечебните заведения се създават по Търговския закон или по Закона за кооперациите като търговски дружества или кооперации, които са юридически лица. Ето защо съдът приема, че страна по материалноправния спор и носител на правата и задълженията по него, съответно на пасивната метериалноправна легитимация е юридическото лице, в чийто състав е ТЕЛК, която не е самостоятелен правен субект. В качеството му на работодател на членовете на ТЕЛК и предвид обстоятелството, че се твърди незаконосъобразно бездействие на същата ТЕЛК, то съдът приема че ответникът МОБАЛ „Д-р Ст.Ч.“ В.Търново притежава пасивна процесуална легитимация по делото. Видно от издаденото ЕР на ТЕЛК е, че то е постановено от състав на ТЕЛК къв МОБАЛ„Д-р Ст. Ч.“ АД В..Търново
Ищецът твърди, че претендираните неимуществени вреди са пряка последица от незаконосъобразно бездействие на ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Ст.Ч.“ АД В.Търново, представляващо забавено освидетелстване /оценка на работоспособността/вид и степен на увреждане/ на ищеца, което е следвало да бъде извършено в тримесечен срок след получаване на заявлението – декларация на 16.07.2021 г.т.е. за периода 16.10.2021г.- 22.06.2022г., датата на постановяване на ЕР на ТЕЛК.
Фактическият състав на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ включва незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган при изпълнението на административна дейност, наличието на вреда от акта, действието или бездействието и причинна връзка между тях и вредоносния резултат. Реализирането на отговорността на държавата и общините е обусловено от кумулативното наличие на всеки от елементите от състава на отговорността. Съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.
По отношение на твърдяното бездействие във връзка с освидетелстването на ищеца съдът намира за установено следното:
Дейностите по оценка на временната неработоспособност, на вида и степента на увреждане и трайно намалената работоспособност са в правомощията на съответната по вид лекарска комисия (ЛКК, ТЕЛК или НЕЛК). Съответно дейностите по регистрация, обработка и съхраняване на здравната информация за освидетелстваните от ТЕЛК и НЕЛК лица е в правомощията на съответната регионална картотека на медицинските експертизи.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ експертизата на трайно намалената работоспособност, на вида и степента на увреждане на лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО, се осъществява от ТЕЛК и НЕЛК. Съгласно чл. 32, ал. 3 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/ ТЕЛК освидетелстват и преосвидетелстват лицата в 3 –месечен срок от постъпване на документите при тях.
В случая, от приетите по делото доказателства се установява, че ищецът е подал заявление –декларация за освидетелстване поради трайно намалена неработоспособност пред ТЕЛК чрез РКМЕ гр.В.Търново на 16.07.2021г.Съгласно разпоредбата на чл. 32 ал.3 от ПУОРОМЕРКМЕ,Териториалните експертни лекарски комисии освидетелстват и преосвидетелстват лицата в 3-месечен срок от постъпване на документите при тях. Решенията се връчват на лицата или на упълномощени от тях лица, или назаконните им представители срещу подпис или с писмо с известие за доставяне.Съгласно разпоредбата на чл. 4, когато за изясняване на отделни случаи се изискват непредставени документи или изследвания, срокът по ал. 3 започва да тече от тяхното представяне.Видно от представената по делото покана приложена по делото / стр. 332/ е, че единствения документ, който е изискал ТЕЛК е производствена характеристика и лична карта.С оглед изложеното съдът приема, че срокът по чл. 32, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ е изтекъл на 16.10.2021г., а освидетелстването на ищеца така и не е извършено след законно определения срок. От това следва извода, че ТЕЛК при МОБАЛ д-р Ст.Ч. АД В.Търново е имала задължение в срок до 16.10.2021г. да извърши освидетелстване на вида и степента на увреждане на ищеца. Това задължение, произтичащо пряко от закона не е изпълнено в срок, поради което съдът приема че по делото се установи незаконосъобразно бездействие. С оглед изложеното съдът приема, че е налице първият от елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразно бездействие, допуснато при и по повод осъществяване на административна дейност. Извършването на освидетелстването е задължение, предвидено с цел защита правата и интересите на лицата. В случая ТЕЛК е разполагал с достатъчен срок за организиране и извършване на освидетелстването. Пред съда ответникът сочи като причини за забавянето натовареността на ТЕЛК, обстоятелството че съгласно организацията на ТЕЛК към този момент в ТЕЛК В. Търново са постъпвали искания от цялата област, което е затруднило и забавило произнасянията по заявленията, както и на липсата на лекари, които да влязат в състава на ТЕЛК. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ /в приложимата му редакция към датата на подаване на заявлението: Общините поемат разходите за командировки на експертите от ТЕЛК, на шофьорите и на техническите лица от друга община при освидетелстване/преосвидетелстване на лица, живеещи на територията на тяхната община.Съгласно ал. 4 извън случаите по ал. 1 разходите за командировки на експертите от ТЕЛК, на шофьорите и на техническите лица при освидетелстване/преосвидетелстване от ТЕЛК на лицата по чл. 33, ал. 5 са за сметка на лечебното заведение, в което е разкрита ТЕЛК. Според чл. 35, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г.) Ръководителите на лечебните заведения, към които са създадени ТЕЛК, осигуряват своевременно цялостно амбулаторно или болнично изследване на освидетелстваните лица, както и необходимите условия за работа на ТЕЛК - работни помещения, инвентар, пособия, канцеларски материали, транспорт, както и заместване на отсъстващите членове на ТЕЛК. От цитираната нормативна база става ясно това, че посочената като аргумент от страна на ответния орган причина за забавата – липса на реално функциониране на ТЕЛК съставите поради натовареност или липса на лекари е било преодолимо посредством законосъобразен метод, а именно, чрез командироване на такива от друга ТЕЛК от друга община. Практически отговорен за цялата организация на дейността на ТЕЛК е директорът на МОБАЛ, но безспорно инициативата за разрешаване на проблемите в ТЕЛК следва да изхожда от самата ТЕЛК. В случая по делото липсват доказателства ТЕЛК да е сигнализирало своевременно директора на МОБАЛ „Д-р Ст.Ч.“ за проблеми в дейността си,но от показанията на д-р Г. –зам. директор на болницата, се установява че проблемът със забавяне на произнасянията на ТЕЛК е бил известен на ръководството на болницата и това е бил проблем не само на тази болница, а и в национален мащаб, който след 2024г. е бил преодолян. В заключение от представените по делото доказателства може да се направи извода, че ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Ст.Ч.“, не е изпълнила задължението, произтичащо пряко от закона, като не е извършила освидетелстване на К. Т. в срока, предвиден в чл. 32, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ. В случая ТЕЛК е разполагал с достатъчен срок и нормативна подкрепа за организиране и извършване на освидетелстването. Следователно, налице е първият от елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ– незаконосъобразно бездействие, допуснато при и по повод осъществяване на административна дейност.
По отношение размера на претендираните неимуществени вреди в размер на 6000 лв. съдът намира за установено следното.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че знаят че ищецът е страдал от хронично заболяване, но нямат поглед върху неговото състояние за исковия период и какво е било отражението на забавеното произнасяне по искането му от ТЕЛК. От показанията на свидетелите не може да се установи дали забавянето в произнасянето на ТЕЛК е довело до безпокойство, психично напрежение и чувство на несигурност у ищеца. Така развилите се събития – подаване на заявление за освидетелстване и чакане в продължение на 11 месеца ТЕЛК да предприеме действия са от естество и обективно да предизвикат негативни изживявания, като описаните от ищеца- душевни болки и страдания и негативни емоции. Невъзможността през този период да бъде освидетелстван, съответно да изпълнява трудова дейност съобразно здравословното си състояние е пряк резултат от неизпълнение на задължението за освидетелстване, което несъмнено е довело до изпитване на болки, притеснение и стрес, което според съда доказва наличието на причинно – следствена връзка между установеното незаконосъобразно бездействие и настъпилите неимуществени вреди, поради което следва да се ангажира имуществената отговорност на ответника.
Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Независимо че ищецът не е ангажирал доказателства за размера на вредите, съдът приема че в резултат на установеното по делото незаконно бездействие на длъжностни лица на ответника, за ищеца са настъпили твърдените в исковата молба неимуществени вреди, но не в претендирания в исковата молба размер. Периодът, за който се твърди, че са настъпили неимуществените вреди, е посочен в исковата молба по следния начин – 19.07.2021г. - 22.06.2022 /датата на издаване на решението на ТЕЛК/. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Доказателствената тежест за доказване на размера на претърпените вреди е за ищеца, който в случая е доказал обстоятелствата, на които основава претенцията си, макар и да не ангажирал доказателства – свидетелски показания и др. в подкрепа на претендираните от негова страна неимуществени вреди в размер от 6 000 лв. Както сочи в трайната си съдебна практика ЕСПЧ, липсата на конкретни доказателства за преживените болки и страдания е по - скоро проблем за установяване на техният интензитет, когато същият се претендира да е над обичайният за конкретна житейска ситуация, а не за отхвърляне на исковата претенция изобщо. Настоящият съдебен състав намира, че за обезщетяване на понесените от ищеца неимуществени вреди с оглед характера на обезщетението, служещо преди всичко за морално удовлетворение на пострадалия, искът следва да бъде уважен в размер от 2000 лева. Съдът намира, че така определеният размер е от естество да репарира действително причинените неимуществени вреди, така, както са установени в производството. Присъждането на обезщетение само по себе си съдържа морално удовлетворение – признаване, че бездействието на ответника е противоправно, и отговорността му за причинените вреди, като размерът на паричната сума е за репариране на действително претърпените вреди и не бива да служи за обогатяване. В конкретния случай, съобразявайки характера на увреждането в личностната сфера на ищеца, което е обичайно за подобни случаи, съдът счита, че незаконосъобразното бездействие на ответника не е довело до трайни неблагоприятни последици върху психиката на ищеца, поради което е и основателна до уважения от съда размер.
С оглед на изложеното настоящия съдебен състав намира, че в случая са налице и останалите кумулативни предпоставки на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, във връзка с претендираните неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразното бездействие на ТЕЛК при МОБАЛ "Д-р Ст.Ч.“ АД. Искът следва да бъде уважен при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000лева, ведно със законната лихва, считано от 18.03.2024 година – датата на депозиране на исковата молба, до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния претендиран размер от 6 000 лева следва да бъде отхвърлен, като недоказан.
Водим от горното, и на осн. чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА МОБАЛ „Д-р Ст.Ч.“ АД ВТърново [ЕИК] да заплати на К. Г. Т. от гр. Елена, [ЕГН] сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие по освидетелстване на ищеца за периода от изтичане на 3 месечния срок за произнасяне по заявлението – 19.10.2021 година до произнасяне с експертното решение на ТЕЛК – 22.06.2022 година, ведно със законната лихва, считано от 18.03.2024 година до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния претендиран размер от 6 000 лева, като недоказан.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.
| Съдия: | |