Р E Ш Е Н И
Е
№
17.01.2022 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на шестнадесети декември две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ И.ОВА
Секретар: НЕВЕНА И.ОВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ И.ОВА
гражданско дело № 196
по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е установителен
иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 266, ал.1 ЗЗД, кумулативно обективно
съединен с осъдителни искове с правно
основание чл.342, ал.1 ТЗ и с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД.
Ищцовото дружество Т.
твърди, че подало две заявления за издаване на заповеди за изпълнение
на парични задължения по реда па чл.410 от ГПК срещу Й.Т. Й., по които били
образувани следните заповедни дела: ч.гр.д № 6085/2017г. и ч.гр.д № 6084/2017
г. по описа на PC
– Стара Загора.
По образуваното ч.гр.д №
6085/2017г., по описа на PC – Стара Загора, против длъжника била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение в размер на 495,28 лв. за незаплатени
далекосъобщителни услуги.
Във връзка с постъпило възражение
от длъжника по смисъла на чл.414 ГПК, ищцовото дружество предявява на основание
чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК иск за установяване на вземането по издадената
заповед за изпълнение до размера на 76,41 лева, която сума представлявала цена
на потребени и незаплатени мобилни услуги.
Установило се, че от общата
претенция по ч.гр.д № 6085/2017г., по описа на PC – Стара Загора за незаплатени
далекосъобщителни услуги, длъжникът дължал сума в размер на 276,41 лева, като
частта до пълния размер на претенцията представлявала начислена договорна
неустойка в размер на 248,06 лева и дължими лизингови вноски в размер на 170,81
лева, поради което за ищеца било налице правен интерес от осъждане на ответника
да му заплати и посочената сума за дължима неустойка и лизингови вноски.
Предявява в условията на
обективно кумулативно съединяване осъдителен иск срещу ответника, а именно за
сумата в размер на 248,06 лева, представляваща дължима договорна неустойка,
както и за сумата в размер на 170,81 лева за неплатени лизингови вноски.
По повод договор за мобилни
услуги от дата 07.04.2015 г., сключен с мобилния оператор „Космо България
Мобайл“ ЕАД /по настоящем Т./, ответникът Й.Т.Й. бил абонат на дружеството
доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № ********* и титуляр по
предпочетения мобилен номер 0894/219 116. Отношенията по повод ползвания
мобилен номер 0894/219 116 били новирани посредством подписано между страните
допълнително споразумение от дата 18.05.2015г., когато били предоговорили
условията за ползване на титулярния мобилен номер по програма Резерв Стандарт
14,99 лева за срок до 18.05.2017г./т.IV – 2 от допълнително споразумение. Във
връзка с титулярния мобилен номер, при новирането на отношенията и при
възползване от преференциална бонус – схема на оператора, бил сключен и
лизингов договор, по силата на който абонатът бил взел мобилно устройство марка
Sony модел Xperia Е4 Black на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски
в размер на 8,99 лева всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия
договор. Във връзка с титулярния номер 0894/219 116 и при възползващ от
преференциални условия да ползва повече от една услуга, абонатът – ответник бил
взел още един абонаментен план с предпочетен мобилен номер 0899/886 800, както
следва:
- По договор за мобилни
услуги от 01.06.2015 г. с предпочетен мобилен номер 0899/886 800 по програма
Резерв с отстъпка 8,79 лева, като във връзка с този мобилен номер абонатът бил
взел на преференциални условия мобилно устройство Марка Globuli,
модел М100.
Въз основа на посочените
договори ответникът бил ползвал предоставените от дружеството мобилни услуги,
като потреблението за титулярния мобилен номер 0894/219 116 било фактурирано по
абонатен № *********, а потреблението на мобилен номер 0899/886 800 било
фактурирано под абонатен № *********.
За потребените oт ответника
услуги за титулярния мобилен номер 0894/219 116 „Теленор“ бил издал следните
фактури за абонатен номер № *********:
- фактура № **********/10.08.2015 г. за отчетения период на потребление
10.07.2015 – 09.08.2016 г. с начислена за периода сума за плащане в размер на
20,82 лева и 8,99 лева дължима лизингова, като стойността на фактурата
възлизала на сума в размер на 29,71 лева платима в срок 25.08.2015 г. Към
фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания номер.
- фактура № **********/10.09.2015 г. за отчетения период на
потребление 10.08.2015 – 09.09.2015 г. с начислена за периода сума за плащане в
размер на 33,71 лева и 8,99 лева дължима лизингова, и 29,71 лева – незаплатен
баланс по предходната фактура № **********/10.08.2015 г., като общо дължимата
сума по фактурата възлизала на стойност 72,41 лева, платима в срок 28.09.2015
г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания номер.
- Кредитно известие № **********/10.10.2015 г. за извършена
корекция по дълга, като била сторнирана сумата в размер на – 4,99 лева,
начислена била дължимата лизингова вноска в размер на 8,99 лева и ебил отразен
незаплатения баланс от предходния отчетен период в размер на 72,41 лева, при
което задължението за плащане възлизало на сума в размер на 76,41 лева, платима
в срок 25.10.2015 г. Приложено било и извлечение от детайлизираната справка за
ползвания номер.
Поради
неизпълнението на ответника да заплати стойността на потребените и фактурирани
услуги на стойност 76,41 лева, на основание чл. 75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на
мобилния оператор, „Теленор“ прекратил едностранно индивидуалните договори на Й.Т.Й.
за ползвания абонамент и бил издал по абонатен номер № ********* на дата
10.11.2015 г., крайна фактура № ********** с начислена обща сума за плащане в
размер на 495,28 лева. Начислената сума представлявала сбор от незаплатения от
ответника остатък в размер на 76,41 лева за задълженията по предходните фактурирани
периоди: начислена неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 248,06 лева
и дължими лизингови вноски в размер на 170.81 лева.
Неизпълнението
на ответника било обусловило правото на мобилния оператор да начисли
обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична клауза в т.31 от индивидуалния
договор, пренесена и в допълнителното споразумение за мобилен номер 0894/219
116 т.IV – 4. Изричната договорна клауза
предвиждала, че в случай на прекратяване на настоящия договор през
първоначалния срок, за която и да било СИМ карта/номер, посочен в него по вина
или инициатива на потребителя, последният дължал неустойка в размер на сумата
от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
СИМ карта/номер до края на този срок.
Освен
това, поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и преустановяване на
предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към
лизинговия договор дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната
мобилно устройство марка Sony модел Xperia
Е4 Black били обявени за предсрочно изискуеми. Поради
предсрочното прекратяване по вина на абоната на абонамента му по титулярния
номер 0894/219 116 операторът бил преустановил предоставянето на услугите и по
другия абонамент за мобилен номер 0899/886 800, като на дата 15.11.2015 г. по
абонатен номер № ********* била издадена крайна фактура № ********** с
начислена сума в размер 144,39 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора, поради неизпълнението да абоната да заплати в срок
потребени мобилни услуги.
Съгласно
сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани
в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били
неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в
сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила
общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В
конкретният случай ответникът Й.Т.Й. бил подписал договор за услуги с мобилния
оператор, бил ползвал мобилните номера 0894/219 116 и мобилен номер 0899/886,
задължил се да заплати цената на предоставеното мобилно устройство, съгласно
уговорения погасителен план и не бил изпълнил задължението си по договор да
заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение изпаднал
в забава. Били издадени фактури, които не били заплатени в срок. Изпълнен бил
фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което
ответникът следвало да понесе отговорността си.
Представените
фактури сами по себе си, не били основание за плащане, но ответникът бил
сключил договор и бил ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се
да заплаща цената на предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен
план, респ. същият бил в неизпълнение на договора си.
Искането
до съда е да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника Й.Т.Й., ЕГН: **********, с адрес ***, че към него съществува
изискуемо вземане на ищеца Т., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в град София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6, представлявано от Оле Бьорн Шулсгъд, в размер на 76,41 лева, за
незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № *********, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на сумата.
Моли
съда да осъди ответника Й.Т.Й., ЕГН: ********** да заплати на ищеца Т., ЕИК
********* сума в размер на 248,06 лева за начислена договорна неустойка по
договор с абонатен номер № *********.
Моли
съда, да осъди ответника Й.Т.Й., ЕГН: ********** да заплати на ищеца Т., ЕИК
********* сума в размер на 144,39 лева за начислена договорна неустойка по
договор с абонатен номер № *********.
Моли
съда да осъди ответника Й.Т.Й., ЕГН: ********** да заплати на ищеца Т., ЕИК
********* сума в размер на 170,81 лева за дължими лизингови вноски по договор с
абонатен номер № *********.
Претендира
разноски по настоящото производство.
В законоустановения срок по
чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва иска и моли да
бъде отхвърлен в неговата цялост. Счита иска за недопустим и недоказан. Счита
иска заведен при липса на активна легитимация. В тази
връзка иска да се изиска актуално състояние ЕИК (чл.186 ГПК) от ТР, като ще
изложи допълнително аналитично в необходимия обем други доказателства. Оспорва
пълномощия от стр. 5 по делото относно факти от гореизложеното. Счита иска за
изцяло неоснователен (визира чл.5, чл.633 от ГПК, претендира прилагане на
преклузивния срок съгласно ЗЗД, гл.V. погасяване на
задълженията, погасителна давност.
Позовава се на изтекла погасителна давност.
Обстоятелствата, на които
се основавал искът, категорично не отговаряли на фактическата действителност и
на твърденията на ищеца. Претендира разноски.
В съдебно заседание,
ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозира
писмено становище, в което доразвива изложените в исковата молба доводи за
основателност на исковите претенции.
В съдебно заседание, ответникът
оспорва исковете. Твърди, че не дължи сумите и отделно прави възражение за
изтекла погасителна давност.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч. гр. д. № 6084/2017г. по описа на Районен съд - Стара Загора (погрешно
сочено от ищеца с номер 6085/2017г.), съдът
е издал в полза на „Теленор България” ЕАД срещу Й.Т.Й. заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 495,28 лева,
представляваща неизплатено задължение по договор за мобилни услуги от дата
07.04.2015 г., за периода 10.05.2015г. до 09.11.2015г. съгласно данъчна фактура
№ **********/10.11.2015г., ведно със законната лихва, считано от 30.10.2017г.
до окончателното изплащане на вземането, за мораторна лихва от 94, 08 лева и за разноските по заповедното
производство – 25 лева за ДТ и 180 лева – за адвокатско възнаграждение. Длъжникът
възразил в срок, поради което и в изпълнение на дадените от заповедния съд
указания, заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземане от
76,41 лева – за незаплатени далекосъобщителни услуги. С молба - уточнение ищецът е уточнил, че наред с тази сума претендира
още три суми, за които предявява осъдителни искове (л.114 от делото).
Видно от представения по делото договор за мобилни услуги с дата 07.04.2015
г., ведно с приложение към него, сключен между „Теленор България” ЕАД и
ответника, страните са уговорили предоставяне на мобилни телефонни услуги по
програма Резерв за мобилен номер 0894/219 116. Представено е допълнително
споразумение от дата 18.05.2015г., с което са били предоговорени условията за
ползване на титулярния мобилен номер за срок до 18.05.2017г. по абонаментен
план Стандарт 14,99 лева.
Представен е и договор за лизинг от 18.05.2015г., сключен между страните
за предоставяне за временно и възмездно ползване на устройство SONY тел. номер
0894/219 116 срещу обща лизингова цена от 206.77 лева.
Представен е втори договор за мобилни услуги с дата 01.06.2015 г., ведно
с приложение към него, сключен между „Теленор България” ЕАД и ответника,
страните са уговорили предоставяне на
мобилни телефонни услуги по програма Резерв за втори мобилен номер 0899/886 800.
По делото са представени следните данъчни
фактури, издадени от ищеца, с получател ответника:
- фактура
№ **********/15.11.2015 г. с начислена сума посочена като неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги 144.39 лева, с краен срок
на плащане 30.11.2015г.
- фактура № **********/10.08.2015 г., за
отчетен период на потребление 10.07.2015 – 09.08.2016 г., с начислена за
периода сума за плащане в размер на 20,82 лева и 8,99 лева дължима лизингова, на
обща стойност 29,71 лева, платима в срок 25.08.2015 г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания номер 0894/219116.
- фактура
№ **********/10.09.2015 г., за отчетен период на потребление 10.08.2015 –
09.09.2015 г., с начислена за периода сума за плащане в размер на 33,71 лева и
8,99 лева дължима лизингова, и 29,71 лева – незаплатен баланс по предходната
фактура № **********/10.08.2015 г., като общо дължимата сума 72,41 лева,
платима в срок 28.09.2015 г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползвания номер 0894/219116.
- Кредитно
известие № **********/10.10.2015 г. за извършена корекция по дълга - 4,99 лева от
лизингова вноска в размер на 8,99 лева и
е отразен незаплатен баланс от предходен отчетен период в размер на 72,41 лева,
или общо сума в размер на 76,41 лева, платима в срок 25.10.2015 г.
- фактура № **********/10.11.2015г., в която е
посочено, че са начислени следните суми: 248,06 лева – неустойки, 170.81 лева –
лизингови вноски и 76,41 лева – стари задължения.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Договорът
за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите с мобилните оператори, се
подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 ЗЗД и сл. ЗЗД относно договора за
изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже, както възникването на валидно
правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, така и тяхното
предоставяне на ответника. Договорът за лизинг пък намира своето правно
основание в чл. 342,ал.1 ТЗ.
От
представените по делото договори за мобилни услуги и договор за лизинг, ведно с
приложенията към тях, подписани от ответника се установяват възникналите
облигационни правоотношения между страните по трите договора. Съдът обаче
намира за основателно възражението на ответника, че не дължи сумата от 76,41 лева за неплатени далекосъобщителни услуги по
две съображения: Представените справки (извлечения) за потребление, които
касаят мобилен номер 0894/219116 са едностранно съставени
от ищеца и неподписани от ответника и при наличие на оспорване от страна на
ответника, то само на база тях и на база неподписани данъчни фактури, съдът не
може да приеме за доказано, че ищецът е предоставил на ответника претендираните
услуги на претендираните за тях цени. Нещо повече, от съдържанието на
неподписаните извлечения и фактури, е видно, че сумата от 76,41 лева не е само за далекосъобщителни услуги (както
твърди ищецът), а в тази сума са включени и лизингови вноски. Същото е важимо и
за претендираните лизингови вноски в размер от 170.81 лева. Още повече, че
видно от неподписаната от ответника фактура № **********/10.11.2015г., в нея тази сума е
посочена като неплатени лизингови вноски след дата 01.01.2014г., което по
никакъв начин не може да бъде обвързано с представения по делото договор за
лизинг, сключен година по – късно – 18.05.2015г.
Ето защо установителният
иск за неплатени далекосъобщителни услуги в размер на 76,41 лева и осъдителният иск за заплащане на
лизингови вноски в размер на 170.81 лева следва да бъдат отхвърлени, като
недоказани и неоснователни.
Ищецът наред с това е предявил и осъдителни искове за заплащане на две
неустойки за предсрочно прекратяване на процесните два броя договори за мобилни
услуги. Съгласно тези договори при прекратяване на договора през първоначалния
срок на същия по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи
неустойки в размер на
сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за
всеки номер до края на срока на договора.
По настоящото
дело не са представени никакви доказателства изявлението на ищеца за прекратяване на договорите да е достигнало до
ответника, откъдето следва неоснователността на претенциите за заплащане на
неустойки.
Второто основание за
недължимост на претендираните неустойки е, че клаузите, с които са уговорени са
неравноправни и оттам нищожни на основание чл. 146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП във
връзка с чл. 143,т.5,т.9 и т.14 от ЗЗП във връзка с чл. 3, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с
определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края
на срока на договора се създава значителна неравнопоставеност между страните по
договора. В случая с оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството,
че полетата се попълват от представител на ищеца-търговец, следва че ответникът
не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за
неустойка, така че не може да се приеме, че е налице индивидуално уговорена
клауза между страните. Отделно от това, неустойката в размер на оставащите
месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от
доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл. 68г,ал.1 от
ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика, като на съда му е служебно
известно образуваното по иск на КЗП срещу ищеца в настоящото производство гр.
дело № 15539/2014 г. по описа на Софийски градски съд за прогласяване на
неравноправността, респ. нищожността на раздел 11 от типов договор за мобилни
услуги, гласящ „в случай на прекратяване на
настоящия договор през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер,
посочен/а в него, по вина или инициатива на Потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма/пакет
месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок”, както и постигната
спогодба, че размерът на нестойката не може да надхвърля трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти, приложима за заварени и бъдещи договори на
оператора с потребителите. Клауза за заплащане на неустойка в размер на три
месечни стандартни такси няма уговорена между страните по делото.
Предвид гореизложеното следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и останалите два осъдителни иска, които касаят
заплащане на неустойки в размер на 248.06 лева и 144.39 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със
седалище и адрес на управление вград
София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, против Й.Т.Й., с ЕГН **********, с
адрес: ***, иск за установяване на
вземането на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД за сумата 76,41 лева –
главница, представляваща за неплатена цена на далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от
дата 07.04.2015 г. с абонатен номер № *********, ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на подаване на исковата молба – 08.01.2018г. до окончателното плащане
на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6084/2017 г. по описа на PC – Стара Загора,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град
София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, против Й.Т.Й., с ЕГН **********, с
адрес: ***, искове за заплащане на
следните суми, както следва: сума в размер на 248,06 лева за начислена договорна неустойка по
договор за мобилни услуги от дата 07.04.2015 г. с абонатен номер № *********, сума в размер на 144,39 лева за
начислена договорна неустойка по договор за мобилни услуги с абонатен номер №
********* и сума в размер на 170,81 лева
за дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 18.05.2015г. с абонатен
номер № *********, като неоснователни.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: