Определение по дело №532/2020 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 722

 

21.02.2020 г., гр. Бургас

 

            Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА

 

            като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 532 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл. 317 вр. чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК.  

Образувано е по въззивна жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от директора гл. комисар Николай Николов, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова – с представено пред първата инстанция пълномощно (л. 17), със съдебен адрес:***,,Александър Велики“ № 37Б, против Решение № 3697 от 19.12.2019 г. по гр. д. № 6836/2019 г. на Районен съд – Бургас, с което въззивникът е осъден да заплати на Т.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1 770, 63 лева, представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от общо 258, 55 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения от него за периода от 01.07.2016 година до 31.07.2019 година нощен труд,  сумата 232, 88 лева, представляваща общ размер на лихви за забава, изчислени върху главница в общ размер от 1 770, 63 лева, поотделно от последно число на месеца, следващ всяко тримесечие  за периода от 30.10.2016 година до деня предхождащ датата на подаване на исковата молба – 13.08.2019 година,  ведно със законната лихва върху главницата от 1 770, 63 лева,  считано от датата на подаване на исковата молба на 14.08.2019 година до окончателното й плащане.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Твърди се, че съдът неправилно е приел, че за исковия период е действало правилото на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни  възнаграждения  и размера им не са налице предпоставките за субсидиарно  прилагане  на  КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат. Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане  на  нощен  или  извънреден  труд  е  изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните  правоотношения  на служителите няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд (чл. 187, ал. 3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа

 

към 7 часа, което е равно на коефициент 1, 143. Счита, че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0, 25 лева на час съобразно Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Позовава се на докладна записка с рег. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от Дирекция „Правно-нормативна дейност“ към МВР. Сочи съдебна практика. Позовава се на Писмо с изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП. Позовава се на и на писмена правна консултация на проф. Васил Мръчков, която представя по делото. Поддържа, че съдът не е мотивирал извода,  на  който  основава  решението си,  че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се дължи заплащане като извънреден труд. Излагат се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове. Излагат се съображения относно правилността на заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза. Посочено е, че по отношение на лихвите се поддържа изразеното в писмения отговор становище.

            Въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Моли делото да се гледа в негово отсъствие. 

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима.

            По делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия чрез адвокат З.Б. – с пълномощно от първата инстанция (л. 5), с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд.

            Въззиваемият моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски. 

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ДОКЛАДВА въззивната жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от директора гл. комисар Николай Николов, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, със съдебен адрес:***,,Александър Велики“ № 37Б, против Решение № 3697 от 19.12.2019 г. по гр. д. № 6836/2019 г. на Районен съд – Бургас, съобразно мотивната част на настоящото определение. 

            Определението не подлежи на обжалване.

            Определението да се съобщи на страните.  

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.