№ 450
гр. Бургас, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20202100502223 по описа за 2020 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по въззивна жалба от Главна Дирекция „Гранична полиция“-
МВР, представлявана от юрисконсулт Янка Табакова, с адрес за призоваване:
гр. Елхово, ул. „Морава“ № 1 против Решение № 99 от 15.07.2020 г.,
постановено по гр. дело № 273/2019 г. по описа на районен съд- Малко
Търново, с което съдът е осъдил въззивника да заплати на Г. АНД. К., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „ Васил Левски“ № 5, ет.1, чрез
адвокат Иван Киселичков, АК- Бургас, сумата 1328,61 лева, представляваща
допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд за периода от
01.09.2016 г. до 01.09.2019 г.- разликата между положен нощен труд и
преизчисления в дневен такъв , получени след преизчисляване с коефициент
1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба на 18.12.2019 година до окончателното
изплащане, сумата 99,60 лева, представляваща равностойността на
непредоставените ободрителни напитки по време на положените от ищеца
166 нощни дежурства за периода 01.09.2016 г. до 01.09.2019 г., както и сумата
400 лева, представляваща разноски, направени по водене на делото. Главна
дирекция Гранична полиция“- МВР , е осъдена да плати по сметка на
районен съд- Малко Търново държавна такса от 103.14 лв. и 210 лв.-
възнаграждение за вещо лице.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява ГД
Гранична полиция“- МВР,, което счита за незаконосъобразно . Страната
твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон
1
и немотивираност на акта. Моли съда за отмяна на решението и
постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени. Излага
съображения. Претендира разноски. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете
инстанции.
В срока предвиден в ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от въззиваемия Г. АНД. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. „ Васил Левски“ № 5, ет.1, чрез адвокат Иван Киселичков, АК-
Бургас, Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и моли
съда да го потвърди. Излага подробни съображения. В проведеното съдебно
заседание се явява адвокат Веселяна Динкова Петрова, която представя
пълномощно и договор за правна защита и садействие, сключен между
въззиваемия и адвокат Киселичков.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 и следващите от ГПК,
от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Предявените пред Районния съд – Бургас искове са с правно основание
чл.178, ал.1, т.3 вр.чл.187, ал.5, т. 2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и
допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че
същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото
доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че
същото е правилно и законосъобразно.
Производството пред Бургаски районен съд е било образувано по
искова молба от Г. АНД. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Бургас,
ул. „ Васил Левски“ № 5, ет.1, чрез адвокат Иван Киселичков, АК- Бургас, с
искане за осъждане на Главна Дирекция „Гранична полиция“-МВР да му
заплати 1184,04 лв.-представляваща дължимо допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд в размер на 205,92 часа за периода от
01.09.2016г. до 01.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда 17.12.2019г
до окончателното изплащане на задължението. Претендира се и сумата от 270
лв.- равностойността на непредоставените ободрителни напитки за периода
01.09.2016 г. до 01.09.2019 г.
В хода на съдебното производство е направено от ищеца и прието от
съда изменение в размера на иска, след което същият следва да се счита
предявен за сумата от 1328,61 лв., представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд през периода 01.09.2016г. до
01.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяването на иска до окончателното й изплащане, а по отношение на
ободрителни напитки за 99,60 лв. лв.
Ответната страна ГД „Гранична полиция“ МВР-Бургас е депозирала
отговор на исковата молба, в който се оспорва предявения иск по основание и
размер. Не оспорва обстоятелството, че ищцът е държавен служител по
служебно правоотношение.
2
Страните са ангажирали доказателства в подкрепа на становищата си.
Не е спорно по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, както и от приетата ССчЕ, че ищецът за периода от 1.09.2016г.
до 01.09.2019г., е полагала труд на длъжност п. /ВА/ в ** група по охрана на
държавната граница при ГПУ, М. Търново на структурно подчинение към
РДГП- Елхово, която е на структурно подчинение към ГД „Гранична
полиция“ София. За процесния период ищецът е работил на смени, всяка с
продължителност 12 часа, възлизащи на положен общо 1328 часа нощен труд,
който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1517,90 часа.
Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от
189.90 часа, остойностен същият възлиза на 1328.61 лв., който следва да бъде
допълнително заплатен от ответника. Остойностяването е извършено при
изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%
съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, т. е. задължението на ответника към ищеца
за целия период възлиза на 1328.61 лв. По отношение на стойността на
ободрителните напитки посоченият размер е 99,60 лв.
Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение
по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител, поради което и
приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който
е специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото
няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния
период ищцата е полагал труд през нощта (22. 00 – 06. 00 часа), а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Спорен по делото е въпросът за начина на изчисляването на
положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на часовете,
положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за
така преобразуваните часове труд.
Въззивникът поддържа в жалбата си, че по отношение на служителите
на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на
вътрешните работи, които уреждат реда за организация и разпределяне на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.
Тъй като производството по делото бе спряно с определение на БОС,
съдът намира ,че следва да изложи мотиви във връзка с решение на СЕС от
24.02.2022г по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване,
отправено от РС –Луковит. В него е прието, че чл.8 и чл.12, буква а/ от
Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема национална правна уредба,
която да предвижда ,че нормалната продължителност на нощния труд за
работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност
на труда през деня .Съдът е приел, че във всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния
3
труд .В националното законодателство изобщо не съществува до 2020г /вкл.
и през исковия период/ норма, определяща нормалната продължителност на
нощния труд на държавните служители в системата на МВР, така ,че
отговорът на този въпрос не променя становището на настоящия състав .В
тази връзка са изложени мотиви в решението. От друга страна,
предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв. за всеки отработен час
не може да компенсира особената тежест на нощния труд, по смисъла вложен
в решението на СЕС. Следва да се има предвид, че посочената ставка е
определена и в чл.8 от НСОРЗ , и работниците по трудово правоотношение
също получават допълнително възнаграждение в този размер за всеки
отработен част нощен труд, което води до извод, че в това отношение е
налице равно третиране между държавните служители в МВР и работещите
по трудово правоотношение. Остава обаче различното третиране на двете
категории лица по отношение на преобразуването на нощните часове в
дневни. Това означава ,че посоченото допълнително заплащане от 0,25 лв. на
час не съставлява компенсаторен механизъм за служители в МВР по начин,
различен от прилагания за работещите по трудово правоотношение. Налага
се извод за липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на
здравето и безопасността на служителите в МВР, с оглед по –голяма
продължителност на нощния труд. Останалите посочени от въззивника
придобивки- ранно пенсиониране, безплатна храна, униформено облекло,
обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение в по-голям
размер и др. съдът не счита като такива, компенсиращи конкретно тежестта
на полагания нощен труд. По отношение на приетото от СЕС ,че чл.20 и 31
от ХОПЕС допускат определената в законодателството на държава –членка
нормалната продължителност на нощния труд от седем част за работниците
от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор ,вкл.
полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на
посоченото законодателство и е съразмерна с тази цел, следва отново да се
има предвид ,че до 2020г няма определена нормална продължителност на
нощния труд за полицаите, такава е определена по-късно. Изложените доводи
от въззивника за специфичния характер на работа на служителите в МВР,
свързана със защита правата и свободите на гражданите, противодействие на
престъпността и опазване на обществения ред ,с което се обосновава
различното третиране не могат да бъдат възприети като обективен и разумен
критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане на
преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен. Това е така, тъй
като посочените по-горе придобивки са свързани именно със специфичния
характер на длъжността. Показателно е, че до м. август 2016г наредбите на
министъра на МВР са предвиждали такова преобразуване и отпадането му
след този момент не е обосновано с никаква допустима от закона цел. Но
дори да се приеме, че такава е налице, както бе посочено по –горе в полза на
служителите в МВР не са предвидени мерки за защита за компенсиране на
особената тежест на положения нощен труд.
Според действалата за периода 01.01.2016г. – 13.10.2016г. редакция на
4
чл.187, ал.3 ЗМВР: „Работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за едномесечен период… При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.“ След
изменението на цитираната разпоредба, новата, действаща и към настоящия
момент разпоредба, предвижда сумираното отчитане да бъде изчислявано за
тримесечен период.
Не се спори, че при изпълнение на трудовите си функции въззиваемият
е полагал както дневни, така и нощни дежурства, определени по график,
одобряван за всеки календарен месец. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. От така
цитирания законов текст следва заключение, че 7 часа, отработени пред
нощта се приравняват, по волята на закона, на 8 часа, отработени през деня.
За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава,
съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от
1.143, съответстващ на съотношението 8 / 7.
Според въззивника, горните правила не следва да бъдат прилагани и
съответно нощният труд да бъде приравняван на дневен, посредством
умножаване с коефициент, понеже се касае за държавен служител от
структурите на МВР. За него, според работодателя, следва да се прилагат
само специалните правила, по-конкретно Наредба № 8121з-592/25.05.2015г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 1.04.2015г.,
отм.,ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, които не съдържат изрична
регламентация за приравняване на нощния труд в дневен, а освен това двете
Наредби предвиждат полагане на нощен труд не повече от 8 часа, което,
според работодателя, означава, че коефициентът за положения нощен труд в
спорния период не е 1.143, а 1. Позовава се на издадени от министъра
Заповеди № 8121з-791/28.10.2014г. и № 8121з-1429/23.11.2017г., съгласно
които за процесния период за всеки отработен час или за част от него между
22:00ч. и 06:00ч. на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25лв./час.
Според настоящия състав, цитираните разпоредби не дерогират
общите правила на КТ относно полагането на нощен труд, приравняването му
на дневен и заплащането на извънреден труд, при условие, че е положен
такъв. На първо място следва да се вземе предвид, че въззиваемият е лице със
статут на държавен служител – чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР. По отношение на
5
работното време, почивките и отпуските на държавните служители чл.50а,
ал.2 ЗДС предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.
Кодексът на труда е нормативен акт от по-висок ранг в сравнение с
цитираните ЗДС и ЗМВР. Последните два закона, както и двете цитирани по-
горе Наредби, съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг
специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на
държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДС, така и
ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по
начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено
положението на лицата, в сравнение с правните разрешения, предвидени по
Кодекса на труда. По-низшите по степен нормативни актове могат да уреждат
правоотношенията, насочени към съответните им адресати по по-
благоприятен начин, но не и да поставят лицата в по-неизгодно положение.
Въззивникът се позовава на разпоредбата на чл.3, ал.3 Наредба № 8121з-
592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, съгласно
която: „За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Този текст тълкува, като
приема, че времето между 22.00ч. и 6.00ч., в което служителят полага 8-
часово нощно дежурство, не следва да бъде приравнявано от нощен в дневен
труд и не следва да се умножава с коефициент 1.143.
Настоящият състав не споделя подобно тълкуване. Това, че липсва
изрична уредба относно конкретната хипотеза, а именно по отношение на
приравняването на нощния труд с дневен, не означава, че нощният труд
следва да бъде приравнен с дневния, прилагайки коефициент 1. По-скоро
нормата разрешава полагане на нощен труд средно в размер на 8 часа за всеки
24-часов период, без да изключва приравняването му към дневния и
съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане на
извънреден труд, когато такъв е положен. Следва извод, че при наличието на
празнота в съответния нормативен акт ще се приложат правилата на ЗДС,
ЗМВР, съответно – на КТ.
В този смисъл съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на
вътрешните работи /ЗМВР/ брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Заплащането на допълнително
възнаграждение за извънреден труд е изрично предвидено с разпоредбата на
чл.178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/
извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от
работника или служителя извън установеното за него работно време.
Нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица -чл.
6
187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период -чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период -чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР. Работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение -чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи - чл. 187, ал. 9 ЗМВР.
За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
/обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г./, която е била отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. /влязло в сила и обнародвано
на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/. С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014
г./, която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия
нормативен акт, с който е била отменена.
Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби
на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г./.
Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са
аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
7
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че
отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане
на броя отработени часове.
При липсата на специално правило, което да определи методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, нормативната празнота, следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо правило при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като
частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и
нощното /7 часа/ работно време.
По гореизложените съображения исковата претенция за заплащане
на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето
основание. Основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с
коефициент 1.143 предвид липсата на специална уредба за служителите в
МВР, е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и
организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 от нея.
Що се отнася до претенцията по чл. 181, ал.3 от ЗМВР във връзка с
Наредбата- чл.142, ал.1,т.1-3 и ал.3 досежно ободрителните напитки, същите
се полагат на дежурните лица по време на нощната смяна и не могат да се
компенсират с пари съгласно Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г., но когато не
са били предоставени своевременно в натура, същите се дължат съобразно
чл.79 от ЗЗД при предявяване на искане като компенсация в пари.
Предвид изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а
обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено. Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа
страна и въз основа на релевантните за спора факти в обжалваната част е
направил съответните правни изводи, които на основание чл. 272 ГПК
настоящият състав споделя изцяло.
С оглед изхода на делото на въззивника не се дължат разноски по
делото.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемата следва да се
присъдят разноските за адвокатско възнаграждение. Страната е представила
доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
8
поради което същата следва да бъде присъдена.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 99 от 15.07.2020 г., постановено по гр.
дело № 273/2019 г. по описа на районен съд- Малко Търново.
ОСЪЖДА Главна дирекция ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, адрес:
гр..София, бул,,Княгиня Мария Луиза“ № 46 да заплати на Г. АНД. К., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „ Васил Левски“ № 5, ет.1, чрез
адвокат Иван Киселичков, АК- Бургас, сумата от 400 лв.- разноски по
делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9