№ 4791
гр. София, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110135230 по описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.
Ищецът *** извежда съдебно предявените си права въз основа издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против И. К. Ч., като се твърди, че е негов клиент за ТЕ за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб. № ***, като собственик на имота, поради
което се сочи, че ответникът му дължи сумата 1393,86 лева представляваща главница за цена
на доставена от дружеството топлинна енергия, ползвана за битови нужди за период от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., сумата 245,01 лева представляваща мораторна лихва за период
от 15.09.2020 г. до 15.12.2022 г., 24,58 лева представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от м.12.2019 г. до 30.04.2021 г., сумата 5,41 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 31.1.2020 г. до 15.12.2022 г.
Ищецът твърди, че ответникът, като собственик на посочения имот, е страна по
неформален договор за продажба на ТЕ за битови нужди, сключен за исковия период, за
който ищецът е издавал фактури по прогнозно изчисление, и след изготвяне на дялово
разпределение от лицето, което иска да бъде конституирано като помагач на негова страна, е
издавал общи фактури, съдържащи цялото вземане за съответния отоплителен сезон, като
след изтичане на 45-дневен срок от издаване на общата фактура, ответникът е изпаднала в
забава и дължи заплащане на законната лихва. Претендира заплащане на дялово
разпределение, тъй като по силата на ОУ, главниците се заплащат на него.
Ответникът, в срока за отговор, чрез назначения от съда особен представител, на
основание чл.47,ал.5 ГПК, е подал писмен отговор, в който се сочи, че неясно е къде ищецът
твърди да е доставил енергия, доколкото ищецът е търговец, то следва да представи справка.
Оспорва се представената счетоводна справка. Сумите по нея не съответстват на сумите по
фактури, неясно е дали има погасявания. Следва претенциите за главници и лихви да са
уточнени по месечно. Оспорва се основателността на иска, с довод, че ответникът не се е
1
подписал под списъка на етажни собственици, относно апартамента присъства името на
праводателя му, отбелязано е „вода“, поради което и неясно откъде идва претенцията на
ищеца и за отопление. Договорът, представен с ФДР, е сключен с друго лице, поради което
и неясно откъде идва претенцията по отношение на исканото трето лице. Липсват
доказателства по отношение *** ЕС да е взела решение , или да е сключила договор. Прави
се възражение за погасителна давност.
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Продажбата на
топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори
при общи условия, но, ако изричен писмен договор не е сключен, съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
"потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, по силата на законова разпоредба императивно е
установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота –
право на собственост или вещно право на ползване. В случая, купувач /страна/ по
сключения договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, при
съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено с ТР № 2/17.05.2018г.
на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по продажба на топлинна
енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр на вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до ищеца за открИ.е на
партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди.
С доклада си по делото съдът е обявил за безспорен и ненуждаещ се от доказване
факта, че през процесния период ответникът е бил собственик на процесния имот, а именно:
апартамент № 90, находящ се в гр. София, ж. к. „Дружба“, бл. 99, вх. Д, ет. 6, като този факт
се доказва и от представения на л. 14 от делото нотариален акт. Поради тази причина се
налага извод, че между страните е съществувало облигационно отношение за доставка на
топлинна енергия и ответникът е имал качеството на потребител на такава.
Разпоредбата на чл. 142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите. Съгласно ал.3 на чл.142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А
съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Сметките се формират от
дължими суми за отопление на имот, дължими суми за енергия, отдадена от сградна
инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл.153,ал.6 ЗЕ, клиентите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Т.е. продължава да бъде потребител този,
който е прекратил индивидуално подаването към имота си на топлинна енергия, след като
няма отказ от топлоснабдяване от останалите потребители при условията на горните
разпоредби. Съгласно Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването (ДВ, бр. 34/2007
г.), чл.70,ал.1, количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда - етажна
собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение
и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно
приложението. С приложението (към чл.61,ал.1 от Наредбата) се приема Методика за
отчитане и изчисляване на топлинната енергия по компоненти.
2
От представените общи фактури и съобщения към тях се установява, че през
процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. ищецът е доставил в процесния имот
топлинна енергия, като реално дължимата и незаплатена такава е на стойност 1411,54 лв.
По исковете за обезщетение за забава.
Падежът на задължението за главница за ТЕ е определен в ОУ, приложими към
правоотношението – в случая тези, одобрени от КЕВР на 27.6.2016 г.
Разпоредбата на чл. 33 ОУ, приложими след 2016 г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1
и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3
за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното
за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й – правото на ищеца да иска вземането
да му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в
договора, както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението,
доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й. Следователно, ответницата дължи обезщетение за забава.
По възражението за погасителна давност.
Давността за вземането за главница, е тригодишна, съгласно приетото в ТР №
3/18.5.2012 на ОСГКТ на ВКС, като с предявяване на иска, на основание чл.116, б. Б ЗЗД,
давността се прекъсва.
В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Видно от
цитираните правила на ОУ от 2016 г., изравнението не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената сума по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна
3
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички
случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на
топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до
корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за заплащане на изравнителната
сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски. Изравнителният резултат води до
възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените
прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия - в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия
клиентите са длъжни да заплатят фактурите, от изтичане на 45-дневен срок от датата на
издаване на фактурата, за фактурите, издадени след м.7.2016 г., от когато са приложими
процесните ОУ.
Поради изложеното по - горе, погасителната давност за вземанията за топлинна
енергия за процесния период от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., започва да тече за всяка отделна
фактура, от изтичането на 45 – дневен срок от датата на издаването й, защото от този срок
кредиторът – ищец може да иска изпълнение на задължението по нея. Относимо към делото,
към датата на предявяване на иска в съда (16.01.2023 г., когато е депозирано заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – чл. 422, ал. 1 ГПК) в погасителна давност са всички
вземания, които са били изискуеми към 16.01.2020 г. Това са всички вземания по
прогнозните фактури за ТЕ, издадени за периода 01.05.2019 г. – 30.11.2019 г., които са на
обща стойност 320,65 лв. На основание чл.119 ЗЗД, в погасителна давност е и вземането за
обезщетение за забава върху съответната погасена по давност главница. Съгласно чл. 33 ОУ,
обезщетение за забава се дължи от изтичане на 45-дневен срок от датата на издаване на
фактурата, но общата фактура, която съдържа реално ползваното количество ТЕ. За
отоплителния сезон м.05.2019 г. – м.04.2020 г. /в който са налице погасени по давност
вземания/ общата фактура е издадена на 31.07.2020 г., като непогасена по давност и
незаплатена главница за ТЕ е в размер на 350,05 лв. /670,70 лв. общо дължима сума за ТЕ
минус 320,65 лв. погасени по давност/. Лихвата за забава върху същата за периода
15.09.2020 г. – 15.12.2022 г. е 79,93 лв., определена от съда по реда на чл. 162 ГПК.
Останалите, претендирани от ищеца суми са извън давностния период. За
отоплителния сезон м.05.2020 г. – м.04.2021 г. общата фактура е издадена на 31.07.2021 г.,
като дължимата и незаплатената главницата за реално потребена ТЕ е в размер на 740,84 лв.
Лихвата за забава върху същата за периода 15.09.2021 г. – 15.12.2022 г. е 94,05 лв.,
определена от съда по реда на чл. 162 ГПК.
Или, в обобщение на гореизложеното, непогасена по давност е главница за ТЕ за
периода 01.12.2020 г. – 30.04.2021 г. в общ размер от 1090,89 лв. и лихва за забава върху
същата в общ размер на 173,98 лв. за периода 15.09.2020 г. – 15.12.2022 г.
Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36
ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране
на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен.
4
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва
основанието да получи таксата за изготвяне на дялово разпределение, чието събиране му е
възложено от ФДР, като възраженията на ответника в обратната насока са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване на
партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод,
че таксата за извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото
лице – помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по силата на ОУ
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от продавача. Следователно,
доколкото задължението за заплащането на таксата е различно от задължението по договора
за продажба на топлинна енергия – доколкото фирмата за дялово разпределение е
прехвърлила на ищеца правото да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена
за отчетен период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното
отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е
прехвърлено вземането с определени привилегии – например, различна от предвидената в
договора изискуемост, то и таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а
при липса на данни за датата на извършването му – от деня на издаване на фактурата. В
случая за претендирания период 01.12.2019 г. – 30.04.2021 г. е начислена такса за дялово
разпределение в размер на 25,39 лв. с ДДС /видно от ежемесечните съобщения към
фактури/. Тъй като за най-ранното претендирано вземане за дялово разпределение е
предвиден срок за погасяване до 30.01.2020 г., то към 16.01.2023 г., когато е предявен искът
/съгласно разпоредбата на чл. 422 ГПК/ не е изтекла погасителната давност. Тъй като
ищецът претендира сума в размер на 24,58 лв., искът следва да бъде уважен изцяло, предвид
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес.
По отношения на претенцията за лихва за забава върху цената на услугата за дялово
разпределение.
От доказателствата се установява, че ежемесечно е бил предвиден срок за заплащане
на цената за услугата дялово разпределение, поради което след изтичане на същия
ответникът е изпадал в забава и е дължал обезщетение за забава. В приложение на чл. 162
ГПК съдът установява, че размерът на това обезщетение е по-голям от претендирания за
процесния период, като се има предвид ежемесечната изискуемост на вземанията за дялово
разпределение. Следователно и предвид принципа на диспозитивното начало претенцията за
лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение за периода 31.01.2020 г. –
15.12.2022 г. следва да бъде уважена в пълния претендиран размер от 5,41 лв.
По разноските.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира и доказва разноски: за заповедното производство - в общ размер
83,38 лева, от които 33,38 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер; за исковото производство – в общ размер 739,37 лева, от които 172,37
лева държавна такса, 467,00 лв. депозит за особен представител и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение. От сторените от ищеца разноски, ответникът, съразмерно с основателната
част на исковете, дължи, съответно: за заповедното производство – 64,69 лв.; за исковото
производство – 573,67 лв.
Ответникът не претендира разноски и не доказва реалното извършване на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че И. К. Ч. с ЕГН: ********** и адрес: ***, дължи на *** с ЕИК:
*** и адрес: *** сумите: 1090,89 лева главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб. № ***, за период от
01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 16.01.2023 г. до
изплащане на вземането, както и обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия в размер 173,98 лв. за период от 15.09.2020 г. до 15.12.2022 г., 24,58 лева главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2019 г. до
30.04.2021 г. и сумата 5,41 лева мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за период от 31.01.2020 г. до 15.12.2022 г., за които суми по ч. гр.д.№
2256/2023 г. на СРС, 125 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от *** с ЕИК: *** и адрес: *** против И. К. Ч. с ЕГН:
********** и адрес: ***, искове за установяване на вземания по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч. гр.д.№ 2256/2023 г. на СРС, 125 състав
за: горницата над уважената претенция за топлинна енергия от 1090,89 лева до пълния й
предявен размер от 1393,86 лева, както и за период от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г.; за
горницата над уважената претенция за обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия над уважения размер от 173,98 лв., до пълния предявен размер от 245,01 лева
ОСЪЖДА И. К. Ч. с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на *** с ЕИК: *** и
адрес: *** сторените разноски: сумата 64,69 лв. по ч. гр.д. № 2256/2023 г. на СРС, 125
състав и сумата 573,67 лв. по гр.д.№ 35230/2023 г.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца ***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
СУМАТА е платима от ответника на ищеца по банков път по банкова сметка:
BG48SOMB91301011253302
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6