№ 1129
гр. София, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана П.
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20221000500732 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №19/07.01.2022г., постановено по гр.д.№9854/2021г., СГС е отхвърлил
предявените от Р. Ц. Т., ЕГН********** срещу „София Комерс Кредит Груп“АД,
ЕИК175302519 установителни искове за обявяване на нищожен на основание чл.146, ал.1,
вр. чл.143, ал.1 от ЗЗП на договор за кредит от 04.12.2019г. поради неравноправност на
съществени клаузи на договора – на чл.1.1, 3.1 и 6.5 от договора, както и на основание
чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за нищожност на договора поради противоречието на клаузата за
възнаградителна лихва и годишен процент на разходите с добрите нрави, поради
нееквивалентност на престациите, както и осъдителния иск с правно основание чл.55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД за връщане на платената без основание сума в размер на 13 187.79лв.
Срещу решението е постъпила жалба от ищцата Р.Т., в която се правят оплаквания
за неговата неправилност.В процесния случай е налице явна нееквивалентност между
определената възнаградителна лихва в процесния договор за кредит от една страна и
насрещните престации от друга, което води до нарушение на принципа за добросъвестност
при участие в облигационните отношения.Уговореният годишен лихвен процент в размер на
26.842% е необосновано висок, поради което следва да се приеме, че тази клауза е нищожна
поради противоречието й с добрите нрави.При постановяване на своето решение съдът не е
съобразил заключението по допуснатата по делото ССЕ, от което се установява, че за
1
периода от 27.12.2019г. до 25.06.2020г. ищцата е заплатила 1 400.8лв. главница и 11 786.99
възнаградителна лихва, т.е. лихвата е 8 пъти по-голяма от главницата.Следва да се приеме,
че оспорените клаузи са неясни и неразбираеми, липсва всякаква информация за начина на
формиране на лихвения процент и съответно ГПР, чийто размер значително надхвърля
всякакви приемливи граници.Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго
по същество, с което да уважи изцяло предявените искове.
В срок е постъпил отговор от „София Комерс Кредит Груп“АД, в който се изразява
становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на атакуваното
решение.Уговореният по процесния договор лихвен процент е фиксиран за целия период на
кредита и е в размер на 2% месечно.Той е единствения разход, който следва да се вземе
предвид при определяне на ГПР, тъй като страните не са уговорили други допълнителни
разходи по кредита.По делото е представен погасителен план, от който се установява, че
кредитът се погасява с равни месечни вноски от 1 034.12евро, като първо се погасяват
лихвите, а после главницата.Моли съда да потвърди обжалваното решение и присъди на
дружеството направените по делото разноски.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и
представените по делото доказателства намира за установено следното от фактически и
правна страна :
Жалбата на ищцата е в срок и производството пред въззивния съд е
допустимо.Разгледана по същество е неоснователна.
Не е спорно по делото, че страните са сключили Договор за кредит от 04.12.2019г., по
силата на който ищецът „София Комерс Кредит Груп“АД се е задължил да предостави
потребителски кредит на ответницата Р.Т. в размер на 47 038.85евро, като задължението е
следвало да се обезпечи чрез учредяване на ипотека.Не се спори и относно това, че кредита
е бил усвоен по посочения в т.2 от договора начин.Страните са уговорили, че срокът на
кредита е 120 месеца, който ще се обслужва с изплащане на равни месечни вноски в размер
на 1 037.12евро евро всяка.За договорената сума по кредита кредитополучателят заплаща
фиксирана лихва за целия период на действие на договора от 2% месечно.В т.6.5 е посочено,
че годишният процент на разходите по кредита е в размер на 26.8242%.
В изпълнение на задължението си за обезпечаване на договора за кредит
кредитополучателят Р.Т. е учредила в полза на „София Комерс Кредит Груп“АД договорна
ипотека върху собствен недвижим имот в гр.София.
Между страните по делото е сключен договор за кредит, който се регулира от
правилата, които са уредени в ЗКНИП и ЗЗП.Същият е валиден и съобразен изцяло с
изискванията на закона : договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител – по
един за всяка от страните ; посочен е срока на действие - договорът се сключва за срок от
120 месеца ; посочен е общия размера на отпуснатия кредит, както и това, че предпоставка
за неговото усвояване е учредяване от страна на кредитополучателя на реално обезпечение –
ипотека върху недвижим имот ; към договора е бил изготвен погасителен план, в който е
2
посочено, че задължението ще се погасява с равни месечни вноски ; лихвеният процент по
договора е фиксиран и определен на месечна база – 2%, което означава, че е в размер на
26.8242% на годишна база ; в т.6.6 е посочена общата дължима сума по кредита.
Разпоредбата на чл.29, ал.1 от ЗКНИП предвижда, че „годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи, изразени като годишен процент, изчислен на годишна база от общия размер на
предоставения кредит“.В процесния случай при изчисляване на годишния процент на
разходите е включено единствено разходът за възнаградителна лихва, тъй като други такси,
комисионни и възнаграждения не се дължат.Така определения ГПР е съобразен с чл.29, ал.9
от ЗКИНП, според която“годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-
висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и в
чуждестранна валута, определена с постановление на Министерския съвет“, тъй като е по-
малък от 50%/Към момента на сключване на договора за кредит законната лихва по
просрочени парични задължения е била в размер на 10% годишно/.
От представения по делото погасителен план се установява, че кредитът е следвало да
се погасява чрез равни месечни вноски, а не чрез равни вноски по главницата, което
означава, че с първоначалните плащания се е погасявало преимуществено задължението за
възнаградителна лихва.Налице е свобода на договаряне, при която страните могат да уредят
начина, по който ще погасява задължението.
Предявеният иск за прогласяване нищожността на договора за кредит е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Неоснователен е и обусловения иск за връщане
на сумата, която кредитополучателят е платил в изпълнение на задължението си по
договора.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемия следва да се присъдят направените по делото разноски, които
се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.Неоснователни са възраженията на насрещната
страна за неговата прекомерност, тъй като същия е съобразен с цената на двата иска : този за
прогласяване нищожността на договора за кредит е с цена от 92 000лв., а за връщане на
платените без основание суми е 13 187.79лв.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №19/07.01.2022г., постановено по гр.д.№9854/2021г. на
СГС.
ОСЪЖДА Р. Ц. Т., ЕГН********** да заплати на „София Комерс Кредит Груп“АД,
ЕИК175302519 сумата от 4 339.2/четири хиляди триста тридесет и девет цяло и двадесет/лв.,
представляваща направените пред въззивната инстанция разноски.
3
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4