№ 787
гр. София, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100508908 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 30.12.2016 г. по гр.д. № 49523/15 г., СРС, IІ ГО, 73 с-в е
признал за установено на основание чл.422 ГПК, че ответниците М. Д. М.,
ЕГН ********** и СТ. Д. Д., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.София,
ул. „******* са задължени да платят на ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, гр.
София, ул. „******* разделно следните суми: на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД вр.
чл.150, ал.1 ЗЕ - 6917,53 лв., представляваща цената на доставената топлинна
енергия на ответниците по договор за пордажба на топлинна енергия при
общи условия за битови потребители в апартамент № 9 в гр.София, ул.
„******* ет.6 за периода декември 2011 - април 2014 г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, по което е
образувано ч.гр.д. №900/15 на CPC, II ГО, 73-ти с-в - 9.1.2015 г., до
плащането на главницата; на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД - 1213,46 лв.,
представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.79, ал.1
ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ за периода 31.1.2012 - 17.12.2014 г., при следните
квоти: 5/6 части от задълженията-СТ. Д. Д., 1/6 части от задълженията-М. Д.
М.. Осъдил е на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК ответника М. Д. М., ЕГН
********** и ответника СТ. Д. Д., ЕГН ********** да заплатят на ищеца
1
„Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* разделно следните суми: 1673,00 лв. за
направените разноски по настоящото дело и 677,20 лв. по заповедното ч.гр.д.
№900/15 на CPC, II ГО, 73-ти с-в, съразмерно на уважените части от исковете
при следните квоти: 5/6 части от задълженията-СТ. Д. Д., 1/6 части от
задълженията-М. Д. М..
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответницата М. Д. М., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ул. „******* *******, чрез пълномощника по
делото адвокат ЕЛ. П., със съдебен адрес: гр.София, ул.******* с мотиви,
изложени в жалбата. Развиват се доводи, че заведената искова молба е била
нередовна, тъй като липсва надлежна индивидуализация на претендираните
от ищеца суми. Задълженията стават ликвидни и изискуеми от момента, в
който същите са известни на длъжника, но по делото не са представени
фактурите за всички месеци, за които същите се дължат, няма и
доказателства, че тези фактури са получени от ответницата. Ето защо се
приема, че за ответницата към настоящия момент не са ликвидни и изскуеми
задълженията и поради тази причина искът е следвало да бъде отхвърлен.
Съдът безкритично е кредитирал приетите по делото СТЕ и ССЕ, но от
приетата СТЕ не може да се установи, че ответницата е потребила ТЕ, за
която се претендира плащането, не се установява дали топломерите са
отчитали правилно, дали действително тази ТЕ е потребена и дали тя е
потребена от ответницата. Относно приетата ССЕ, то тя е изготвена само и
единствено от счетоводните документи на ищеца, а информацията в
счетоводните ктниги на ищеца може да е и манипулирана. Съдът неправилно
е анализирал и отказал приложението на погасителната давност, като е счел,
че задълженията не са погасени по давност.
Моли процесното решение да бъде отменено и да бъде постановено
ново, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски
за настоящата инстанция.
Въззиваемият „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“*******, представлявано от Изпълнителния
директор А. А. не взема становище по въззивната жалба.
Третото лице помагач не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
2
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 от
ГПК, с правно основание чл.150 от ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че сключил договор за продажба на
топлинна енергия с ответниците М. Д. М. и СТ. Д. Д., по силата на който се е
задължил и е доставял топлинна енергия в жилището им в гр.София, ул.
„******* ап.9 през декември 2011 - април 2014 г. Ответниците са се
задължили да плащат цената й, не са платили, изпаднали са в забава и дължат
главниците и обезщетение за забава. Твърди, че е подал заявление по чл.410
от ГПК, но в срока по чл.414 от ТПК са постъпили възражения, и това
обосновава интереса му да предяви настоящите искове по чл.422, ал.1 от ГПК
за установяване на вземанията си - чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 6917,53 лв., претендирана като цената на
доставената топлинана енергия по договор за пордажба на топлинна енергия
при общи условия в посочения апартамент за периода декември 2011 - април
2014 г., заедно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410
ГПК, по което е образувано ч.гр.д. №900/15 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в -
9.1.2015 г., до изплащане на сумата за главници и 1213,46 лв.- обезщетение за
забава за периода 31.1.2012 - 17.12.2014 г. Твърди, че вземанията са разделни-
при квоти по 1/6 спрямо ответницата М. Д. М. и 5/6 по отношение на
ответника СТ. Д. Д..
Ответниците М. Д. М. и СТ. Д. Д. в срока по чл. 131 от ГПК са
депозирали писмени отговори, в които се изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Правят възражение за погасяване по
3
давност на претендираните от ищеца задължения.
Третото лице помагач не е взело становище по исковете.
По делото е била приета съдебно-техническата експертиза, която
установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената
сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция.
Уредът се проверява в лицензирана метрологична лаборатория, като
показанията от него се отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение на
топлинната енергия в сградата, в която се намира процесният обект, се
извършва от третото лице помагач съгласно договорите. На ответниците е
начислявана топлинна енергия за топла вода, отопление, топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и такса мощност. Според вещото лице,
уредите са редовно отчитани, като изчисленията са съобразени с изискванията
на Наредба № 2/2004г. за топлоснабдяването /отм./ и Наредба № 16-
334/2007г. Според приетата съдебно-счетоводната експертиза, дължимите
суми за потребена топлинна енергия през процесния период са в размер
6917,53 лв. главница за периода м. декември 2011 г.-м. април 2014 г., а
размерът на законната лихва за периода 31.01.2012 г.-17.12.2014 г. е 1213,46
лв.
От правна страна:
По делото е депозиран нотариален акт №157, том III, per. № 560, дело
№ 6367/99 г. на нотариус Г.З. с район на действие СРС, от който се
установява, че ответникът С.Д. е придобил правото на собственост по
отношение на 4/6 ид.части по силата на сключения на 18.11.1999 г. договор за
продажба. Безспорно е, че двамата ответници са придобили по наследство от
баща им по 1/6 ид.части от процесния апартамент. Така ответникът СТ. Д. Д.
е собственик по силата на договора и по наследяването на общо 5/6 ид.части
от жилището, а другият ответник, сестра му М. Д. М.-на 1/6 ид.части. От тези
писмени доказателства може да се направи извод, че ответниците по силата
на продажба и наследяване се явяват собственици на процесния имот и
потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1
от ЗЕ, дейсващ за по-голямата част от процесния период. Съгласно чл.153 от
ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.), всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
4
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ
"Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, т.е. налице е
облигационно отношение между страните по спора. Следователно купувач
(страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния
имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено
вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество по силата на закона,
без да е необходимо негово изрично волеизяление в този смисъл.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и
действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-
026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда -етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период
Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и
5
съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Няма данни по делото ответницата/настояща въззивница да се е
възползвала от предвиденото рекламационно производство и да е оспорила
изготвените от третото лице-помагач изравнителни сметки под формата на
дялови разпределения в установените срокове.
След като е установена доставката на топлоенергия, ответницата дължи
заплащането й, без значение дали ищцовото дружество е издало фактури за
тези доставки, доколкото вземанията на ищеца не са доказани само чрез
счетоводните му записвания; без значение е дали ответната страна е
получавала издаваните от ищеца фактури-задължението за плащане на
топлинната енергия произтича от доставката й до топлоснабдения имот, а не
от фактурирането й. След като и стойността на топлинната енергия,
определена по прогнозен дял, става изискуема 30 дни след изтичането на
периода, за който е начислена, върху тази стойност също се дължи лихва за
забава.
Законосъобразно съдът е възприел приетите по делото СТЕ и ССЕ,
неоспорени от страните.
Неоснователно се явява и твърдението, че съдът неправилно е
анализирал и отказал приложението на погасителната давност, като е счел, че
задълженията не са погасени по давност. Съгласно чл. 111, б. „в” ЗЗД
периодичните вземания, каквито са и процесиите, се погасяват с тригодишна
погасителна давност, като в този смисъл е задължителната съдебна практика
т.2 от TP 1/2009г. С предявяването на иска давността се спира. В конкретния
случай, погасени по давност са всички месечни вземания на ищеца,
падежирали повече от три години назад, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на
09.01.2015 г. Следователно претенциите на ищеца попадат в тригодишния
период, който предхожда подаването на заявлението по чл.410 ГПК, в това
число и вземанията за месец декември 2011 г.,което става изискуемо според
общите правила на договора за прожба на топлинна енергия в последния ден
от следващия потребяването на топлинната енергия месец - т.е. на 31.01.2012
г.
6
На основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК първоинстанционнтоо решение
следа да бъде потвърдено спрямо въззивницата М. Д. М., като спрямо
ответника С.Д. същото е влязло в сила като необжалвано.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.12.2016 г. по гр.дело № 49523/15г. на
СРС, IІ ГО, 73 състав в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
ищеца „Т. С.“ ООД, гр. София.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7