РЕШЕНИЕ
№ 390
гр. Карлово, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-П.а
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-П.а Гражданско дело №
20255320101041 по описа за 2025 година
Производството е по иск, с правно основание чл. 439 от ГПК.
Ищецът - Н. Г. П. твърди, че след извършена справка по изпълнително
дело № 99/2025г. по описа на ЧСИ Л. М. с peг. № *** в КЧСИ с район на
действие Окръжен съд Пловдив, се установило, че на 20.02.2025г. с вх. № 4151
по молба на взискателя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД било образувано
изпълнителното дело № 99/2025 по описа на ЧСИ Л. М. срещу Н. Г. П.. В
молбата си взискателя не предоставял права по смисъла на чл. 18 от ЗЧСИ.
Изпълнителното производство било образувано въз основа на Изпълнителен
лист, издаден на 07.06.2010г. от Районен съд - Карлово, на основание Заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 07.06.2010г. по ч.гр.д. № 815/2010г. по
описа на КрлРС, със старо изпълнително дело № 20108740400440 по описа на
ЧСИ С. П. с peг. № *** в КЧСИ, с район на действие: гр. Х., което било
прекратено 2014г. и второ изпълнително дело с №78/2015г. при ЧСИ Н. В.,
прехвърлено при ЧСИ М. под №3120/2018г., което било прекратено месец
февруари 2019г. като длъжника Н. Г. П. бил осъден да заплати на взискателя
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД следните суми:
- 7210.88 лв.- главница по Договор за предоставяне на потребителски
кредит от 24.03.2008г.
- 1015.85 лв. - договорна лихва за периода от 05.07.2009г. - 30.06.2010г.;
- 91.00 лв. - наказателна лихва за периода от 05.07.2009г. - 30.05.2010г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 02.06.2010г. до
окончателното изплащане на задължението;
- 166.35 лв. - разноски по делото за държавна такса и
- 467.44 лв. - адвокатски хонорар.
1
С постановление от 20.02.2025г. ЧСИ Л. М. присъдила юрисконсултско
възнаграждение на взискателя в размер на 300 лв.
По изпълнително дело № 99 от 2025г. били извършвани следните
действия: на 21.02.2025г. били изходирани - Покана за доброволно изпълнение
с изх. №7240 до Н. Г. П., като поканата не е получена; Запорно съобщение до
„Първа Инвестиционна банка“ АД за налагане на запор на настоящи и бъдещи
сметки с изх. № 7241, получено на 25.02.2025г.; Запорно съобщение до Айкарт
АД гр. Варна за налагане на запор на настоящи и бъдещи сметки с изх.
№7242; Запорно съобщение до работодател - Екстрийм билдинг ЕООД ЕИК
********* за налагане на запор на секвестируемата част на трудовото
възнаграждение с изх. №7243.
На 04.03.2025г. с изх. № 8194 била изпратена Покана за доброволно
изпълнение до Н. Г. П., като поканата е връчена по пощата на П. П.а на
11.03.2025г. срещу подпис. На 05.03.2025г. по делото постъпило
Удостоверение от НАП за наличие на задължения от 1693.94 лв.
Видно от изложената фактическа обстановка по изпълнително дело
№99/2025г. по описа на ЧСИ Л. М., същото било образувано след настъпване
на погасителна давност, тъй като старото изпълнително дело при ЧСИ Л. М.
под №3120/2018г. било прекратено февруари 2019г. От месец февруари 2019г.
до момента на образуване на новото изпълнително дело №99/2025г., а именно
- 20.02.2025г. не били извършвани никакви действия в периода, годни да
доведат до прекъсването на погасителната давност. Не е образувано ново
изпълнително дело в периода февруари 2019г. - февруари 2025г. с
изпълнителен лист, издаден на 07.06.2010г. от КрлРС, на основание Заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК № 480 от 07.06.2010г. по ч.гр.д. № 815/2010г. по
описа на КрлРС, а също така и не били предприемани никакви съдебни или
извънсъдебни действия от страна на кредитора срещу Н. Г. П.. От всичко
изложено обобщава следното:
На първо място, относно правния интерес от предявяването на
настоящия иск. Такъв е налице, доколкото ищеца, в качеството си на длъжник,
оспорва вземанията, предмет на изпълнителен лист издаден на 07.06.2010г. от
КрлРС, на основание Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК №480 от
07.06.2010г. по ч.гр.д. № 815/2010 г. по описа на КрлРС, въз основа на изтекла
погасителна давност. Длъжникът в изпълнителния процес има правото да
оспори едно признато по съдебен ред вземане, въз основа на правопогасяващи
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. Погасителната давност е
именно такъв правопогасяващ юридически факт. За длъжника съществува
правен интерес за предявяването на настоящия иск, тъй като съгласно чл. 120
от ЗЗД давността не се прилага служебно, не настъпва и по право, а
длъжникът следва да се позове на нея, заедно с това не е от компетентността
на съдебният изпълнител да установи, че давността за задължението е изтекла.
Същевременно правната сфера на длъжника се явява накърнена и само въз
основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул. Чрез
искът по чл.439 от ГПК длъжникът оспорва наличието на изпълняемо вземане
и съответно материалноправната незаконосъобразност на принудителното
изпълнение. По тези съображения длъжникът има правен интерес да установи
настъпилите след издаването на изпълнителния лист право погасяващи факти,
които отричат правото на принудително изпълнение.
Съобразно разясненията, дадени в Тълкувателно решение №
2
2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителния
процес давността не спира да тече. Началото на давностния срок в
изпълнителното производство започва да тече от влизане в сила на съдебното
изпълнително основание. Давността в изпълнителното производство не спира
да тече, но може да бъде прекъсвана. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. ,,в“
от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането, при което с предприемането на всяко такова
действие започва да тече нова давност. Следователно нова давност започва да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие. От февруари 2019г. – датата, на която е прекратено изпълнително
дело №3120/2018г. до момента на образуване на новото изпълнително дело
№99/2025г. - 20.02.2025г. не били извършвани никакви действия в периода,
годни да доведат до прекъсването на погасителната давност. Не било
образувано ново изпълнително дело в периода февруари 2019г. - февруари
2025г. предмет на изпълнителен лист, издаден на 07.06.2010г. от КрлРС, на
основание Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 480 от 07.06.2010г. по
ч.гр.д. № 815/2010г. по описа на КрлРС, а също така и не били предприемани
никакви съдебни или извънсъдебни действия от страна на кредитора срещу Н.
Г. П. и предвиденият в закона 5-годишен давностен срок е изтекъл. Така и
съгласно Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г., постановено по тълк.д. №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС - „не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др.“.
В процесния случай, в периода февруари 2019г. - февруари 2025г.
предмет на изпълнителен лист, издаден на 07.06.2010г. от КрлРС, на
основание Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 480 от 07.06.2010г. по
ч.гр.д. № 815/2010г. по описа на КрлРС не е образувано ново изпълнително
дело, а също така и не са предприемани никакви съдебни или извънсъдебни
действия от страна на кредитора срещу Н. Г. П. след което, видно от
представената фактическа хронология, други изпълнителни действия не били
извършвани, предвид което цялото вземане, включващо - за главница, лихви и
разноски, обективирано в издадения на 07.06.2010г., на основание Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК №480 от 07.06.2010г., по ч.гр.д. № 815/2010 г. по
описа на КрлРС, изпълнителен лист от 07.06.2010г, следва да се счита за
погасено поради изтекъл давностен срок.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да бъде признато за
установено, че ищецът не дължи на ответника, вземанията, предмет на
Изпълнителен лист, издаден на 07.06.2010г на основание Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК № 480 от 07.06.2010г. по ч.гр.д. № 815/2010г. по
описа на КрлРС, с който същият е осъден да заплати на кредитора „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД следните суми:
- 7210.88 лв.- главница по Договор за предоставяне на потребителски
кредит от 24.03.2008г.
- 1015.85 лв. - договорна лихва за периода от 05.07.2009г. - 30.06.2010г.;
- 91.00 лв. - наказателна лихва за периода от 05.07.2009г. - 30.05.2010г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 02.06.2010г. до
3
окончателното изплащане на задължението;
- 166.35 лв. - разноски по делото за държавна такса и
- 467.44 лв. - адвокатски хонорар, поради изтекла погасителна давност,
тъй като от месец февруари 2019г. до месец февруари 2025г. не е образувано
ново изпълнително дело и не са извършвани други изпълнителни действия,
годни да доведат до прекъсване течението на давностния срок за вземанията,
предмет на посочения изпълнителен лист и предвиденият в закона 5-годишен
давностен срок е изтекъл. Претендира за направените по делото разноски.
Ответното дружество - „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД оспорва иска.
Ответното дружество твърди, че на 24.03.2008г. бил сключен договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение между Н. Г. П. и
„Обединена българска банка“ АД. Въз основа на сключения договор за
кредит, между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е придобило процесното вземане от
цедента „Обединена българска банка“ АД, съгласно сключен договор за цесия
от 06.12.2013г. и считано от тази дата кредитор по задължението е ответното
дружество.
Поради неизпълнение на договора от страна на задълженото лице,
кредиторът „Обединена българска банка" АД е инициирал заповедно
производство, образувано е ч.гр.д. № 815/2010г. по описа на КрлРС,
завършило с издаването Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист. Въз основа на последните било образувано първоначално
изпълнително дело № 440/2010г. по описа на ЧСИ С. П., с peг. № *** при
КЧСИ, прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 08.07.2014г. По
процесния изпълнителен лист било образувано последващо изпълнително
дело № 78/2015г. по описа на ЧСИ Н. В., като със Заповед № СД-04-75 от
25.07.2018г. и Заповед № СД-04-76 от 25.07.2018г. на Министъра на
правосъдието, служебният архив на ЧСИ Н. В. е предаден на ЧСИ Л. М., peг.
№ *** при КЧСИ, като делото е образувано под № 3120/2018г. Последното е
прекратено през 2019г., като от страна на ответното дружество е депозирана
молба и е образувано ново изпълнитело дело № 99/2025г., отново по описа на
ЧСИ Л. М., висящо към датата на предявяване на исковата молба.
Счита, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. За
установените вземания със заповед за изпълнение тече 5-годишна погасителна
давност от датата на влизането й в сила. Аргументът в тази насока е, че
влязлата в сила заповед за изпълнение установява вземането със сила на
пресъдено нещо, поради забраната за пререшаване, освен при новооткрити и
новонастъпили обстоятелства (чл. 424 и чл. 439 от ГПК). По тази причина
влязлата в сила заповед за изпълнение попада в приложното поле на чл. 117,
ал.2 ЗЗД (в този смисъл Определение № 2993 от 12.10.2023 г. на ВКС по гр.д.
№908/2023г., IІІ г.о., ГК.). В конкретния случай, както и самият ищец посочва,
на 11.03.2025г. му е връчена покана за доброволно изпълнение, ведно със
заповедта за изпълнение, като същата е влязла в сила поради неподаване на
възражение в законоустановения срок. Следователно, с изтичането на
преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение
се получава крайният ефект, именно на окончателно разрешен правен спор
относно съществуването на вземането, като по аргумент от чл. 117, ал. 2 от
ЗЗД, за цялото вземане следва да се прилага 5-годишната погасителна давност.
В съдебната практика е изяснено (Решение № 50295 от 23.01.2023г. на
ВКС по гр.д. № 1030/2022г., IV г.о., ГК), че длъжникът може да се позове на
4
давността, изтекла към датата на връчване на заповедта за изпълнение по чл.
417 от ГПК чрез един от следните способи - с възражението, подадено в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК; с отговора на исковата молба по чл. 422 ГПК - когато
подаденото в срок възражение е необосновано, и с отрицателен установителен
иск, предявен до изтичане на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2
ГПК.
След влизане в сила на заповедта за изпълнение длъжникът трябва да
основе отрицателния си установителен иск на факти, които са настъпили след
приключилото съдебно дирене пред последната инстанция, разгледала спора
по същество (когато вземането е установено с влязло в сила решение), респ. на
факти, които са настъпили след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
(когато заповедта е влязла в сила поради неподаденото в срок или оттеглено
възражение). Съдът по иска по чл. 439 от ГПК е длъжен да следи за
спазването на тези изисквания, а в решението да отчете, че от момента, в
който заповедта е влязла в сила, започва да тече нова давност, която всякога е
пет години (чл. 117, ал. 2 от ЗЗД). Това е така, защото заповедта за изпълнение
влиза в сила и се ползва със стабилитет, за разлика от определението за
изпълнителен лист по извънсъдебните изпълнителни основания по чл. 237 от
ГПК.отм. Като се позовава на давност, длъжникът не разполага и с
отрицателния установителен иск по чл. 424 от ГПК. Законът предоставя тази
защита на длъжника, когато заповедта за изпълнение е влязла в сила поради
неподаденото в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК или оттеглено възражение.
Фактите от значение за давността, настъпили до изтичането на срока обаче
също не са нови за длъжника, а и не подлежат на установяване с документи, с
които при полагане на дължимата грижа той да не е могъл да се снабди.
Следователно такива твърдения не създават основание за преразглеждане на
въпроса за дължимостта на вземането в смисъла по чл. 424 от ГПК, изяснен ст.
16 ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. ОСГТК на ВКС.
Съобразно изложеното разрешение, след влизане в сила на заповедта за
изпълнение длъжникът по нея не може да се позовава по какъвто и да било
ред на погасителна давност, текла до датата на изтичане на срока за
възражение. Това е така, защото нормата на чл. 439, ал. 2 от ГПК предвижда,
че оспорването на принудителното изпълнение по исков ред може да се
основава само на нови факти, възникнали след влизане в сила на подлежащия
на изпълнение съдебен акт, а изтеклата погасителна давност до изтичане на
срока за възражение не представлява такъв нов факт, нито представлява
новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 424, ал. 1 от ГПК.
В процесния случай, преписът от заповедта за изпълнение е връчен на
длъжника-ищец на 11.03.2025г., като не е подадено възражение в
законоустановения срок и същата е влязла в сила. Ето защо, длъжникът не
може да се позовава в настоящото производство на факти, преди влизането в
сила на заповедта за изпълнение. В тази връзка, предмет на разглеждане в
настоящото производство следва е единствено на давността, изтекла за
периода от датата на влизане в сила на заповедта до датата на депозиране на
исковата молба в съда. В този смисъл, от 11.04.2025 г., когато заповедта за
изпълнение е влязла в законна сила, до 19.05.2025г., когато е депозирана
исковата молба в съда, не са настъпили последиците на изтекла погасителна
давност в полза на ищеца за вземанията, предмет на принудително събиране
по процесния изпълнителен лист.
В евентуалност, в случай, че съдът не съобрази изложените аргументи,
5
моли да бъде взето предвид, че за събиране на вземанията по процесния
изпълнителен лист е било образувано първоначално изпълнително дело №
440/2010г. по описа на ЧСИ С. П., с peг. № *** при КЧСИ. Посоченото
изпълнително дело е било висящо и е прекратено по време на действието на
Постановление на Пленума на Върховния съд на Народна Република България
№ 3 от 18.11.1980г., според което „Погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането“. В тази връзка, погасителната давност е започнала да тече най-
рано на 08.07.2014г., когато е прекратено делото. След 08.07.2014г.,
погасителната давност е прекъсвана многократно в хода на образуваното
изпълнително дело № 78/2015г. по описа на ЧСИ Н. В., което е преобразувано
под № 3120/2018г. по описа на ЧСИ Л. М.. Противно на изложеното от ищеца
е, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на погасителната
давност. Съгласно даденото разсрешение с т. 3 от Тълкувателно решение №
2/2023г. от 04.07.2024г. по Тълкувателно дело № 2/2023г. ОСГТК на ВКС, се
прие, че „Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие,
извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция“. Както е
посочено и в мотивите на тълкувателното решение, за давността и нейното
прекъсване водещо значение има искането на кредитора - взискател, чиято
проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на
искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако
Ответното дружество е запазило активно поведение за събиране на
неудовлетвореното вземане по процесния изпълнителен лист, като на
20.02.2025г. е депозирана молба за образуване на ново изпълнително дело по
описа на ЧСИ Л. М., с която погасителната давност е прекъсната.
Константната съдебна практика приема, че молбата за образуване не прекъсва
давността, но когато съдържа искане за извършване на изпълнителни
действия, прекъсва погасителната давност. Именно такава е и молбата в
процесния случай, тъй като в т.5 от същата е обективирано искане за налагане
на запор на банковите сметки на длъжника. В хода на образуваното
изпълнително дело № 99/2025г. погасителната давност е прекъсната на
11.04.2025г. с влизането в сила на заповедта за изпълнение. В настоящия
случай кредиторът не е бездействал, като са извършвани регулярно
изпълнителни действия, които да прекъсват погасителната давност.
Следва да се има предвид и удължаването на давностните срокове със
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр.
28.03.2020г., в сила от 13.03.2020г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон,
считано от 13.03.2020г. до отмяна на извънредното положение спират да текат
давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичването
на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за
частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Сългасно
§ 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) сроковете,
спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците,
продължават да текат след изтичване на 7 дни от обнародването на този закон
в Държавен вестник.
С оглед на изложеното, моли съд да отхвърли като неоснователен
предявения иск от ищеца иск, тъй като към дата датата на завеждането му, не
е преклудирана възможността за принудително изпълнение за вземанията,
предмет на събиране по изпълнителен лист, издаден на 07.06.2010г. по ч.гр.д.
6
№ 815/2010г. по описа на КрлРС. В условията на евентуалност, в случай, че
предявения иск бъде уважен, прави възражение за прекомерност на
претендираните от ищеца разноски с оглед на правната и фактическа сложност
на делото. Сезира и моли на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК,
съдът да присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски
хонорар, при условие че се докаже заплащането им, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение, изчислено в съответствие с разпоредбите на
чл. 78, ал. 4 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закон за правната помощ, във вр. с чл.
25 от Наредба за заплащането на правната помощ.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от изисканото и приложено ч.гр.д. № 815/2010г. по описа на
КрлРС, същото е образувано по заявление по реда на чл. 417 от ГПК въз
основа на което е издадена Заповед № 480/07.06.2010г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, по силата на
която е разпоредено Н. Г. П. да заплати на „ОББ“ АД следните суми - 7210.88
лв.- главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит от
24.03.2008г.; 1015.85 лв. - договорна лихва за периода от 05.07.2009г. -
30.06.2010г.; 91.00 лв. - наказателна лихва за периода от 05.07.2009г. -
30.05.2010г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
02.06.2010г. до окончателното изплащане на задължението; 166.35 лв. -
разноски по делото за държавна такса и 467.44 лв. - адвокатски хонорар. Въз
основа на издадената заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист от
07.06.2010г.
Видно от писмо, вх. № 9621/27.08.2025г. (л. 130 от делото), депозирано
от ЧСИ С. П. – Х., със същото уведомява съда, че изпълнителното дело №
440/2010 по описа на ЧСИ С. П. е унищожено 2024г. Изпълнително дело №
20108740400440 е образувано на 02.07.2010г., на основание изпълнителен
лист от 07.06.2010 издаден по ч.гр.д. № 815/2010г-. по описа на КрлРС за
сумата от 7210.88 лева главница, ведно със законната лихва, считано от
02.06.2010г., както и неолихвяема сума от общо 1 740.64 лева, с взискател
„ОББ“ АД и длъжник Н. Г. П. с ЕГН **********. На 19.12.2013г. е подадена
молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД за конституиране като взискател, на
основание договор за цесия. Не са подавани молби за извършване на
изпълнителни действия. На 17.06.2014г. изпълнителното дело е прекратено на
основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК и изпълнителният лист е върнат на
взискателя на 28.07.2014г. По делото не са постъпвали суми.
Видно от писмо, вх. № 10420/18.09.2025г. (л. 129 от делото), депозирано
от ЧСИ Л. М. – Пловдив, със същото уведомява съда, че изпълнително дело
№ 20188190403120, със страни: ЕОС МАТРИКС ЕООД и Н. Г. П. по описа на
ЧСИ Л. М. е прекратено на 08.02.2019г., на основание чл.433, ал.1, т. 8 от ГПК.
След влизане в сила на постановлението за прекратяване изпълнителното
дело, същото е предадено в архив.
На основание чл. 5, ал. 5, т. 1 вр. с чл. 5, ал. 7 от Наредба №
4/06.02.2006г. за служебния архив на ЧСИ, изпълнително дело №
20188190403120 по описа на ЧСИ Л. М. е унищожено, поради изтичане срока
на съхранение.
По делото е изискано като доказателство копие от изпълнително дело
(ИД) № 99/2025г. на ЧСИ Л. М., с район на действие Окръжен съд Пловдив.
7
От съдържащите се документи в посоченото изпълнително дело се установява
следното:
С молба от 20.02.2025г., депозирана от взискател – „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД до ЧСИ Л. М., с район на действие Окръжен съд Пловдив е образувано
ИД № 99/2025г., като е приложен изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. №
815/2010г. по описа на КрлРС, в производството, по издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК. Изпълнителния
лист е за посочените вече суми - 7210.88 лв.- главница по Договор за
предоставяне на потребителски кредит от 24.03.2008г.; 1015.85 лв. - договорна
лихва за периода от 05.07.2009г. - 30.06.2010г.; 91.00 лв. - наказателна лихва за
периода от 05.07.2009г. - 30.05.2010г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 02.06.2010г. до окончателното изплащане на
задължението; 166.35 лв. - разноски по делото за държавна такса и 467.44 лв. -
адвокатски хонорар. Взискателят е поискал да бъдат извършени справки и
предприети като изпълнителни действия запори на банкови сметки на
длъжника, като липсва упълномощаване по чл. 18 от ЗЧСИ.
ЧСИ Л. М. е предприел действия по проучване имущественото
състояние на длъжника, като е правил справки, набавял документи, книжа и
други.
Предприетите изпълнителни действия от ЧСИ са следните:
- с разпореждане от 20.02.2025г. е наложен запор върху банкови сметки в
ПИБ и трудово възнаграждение; постановено еизискване на справки, както и е
насрочен опис на движими вещи за дата 10.04.2025г.;
- на 21.02.2025г. е изходирана Покана за доброволно изпълнение с изх.
№7240 до Н. Г. П. (няма данни тази покана да не е получена); Запорно
съобщение до „Първа Инвестиционна банка“ АД за налагане на запор на
настоящи и бъдещи сметки с изх. № 7241, получено на 25.02.2025г.; Запорно
съобщение до Айкарт АД гр. Варна за налагане на запор на настоящи и
бъдещи сметки с изх. №7242; Запорно съобщение до работодател - Екстрийм
билдинг ЕООД ЕИК ********* за налагане на запор на секвестируемата част
на трудовото възнаграждение с изх. №7243.
- на 04.03.2025г. е изходирана Покана за доброволно изпълнение с изх.
№8194 до Н. Г. П., връчена на 11.03.2025г. чрез майка на длъжника.
- с Разпореждане/протокол по ИД № 99/2025г. по описа на ЧСИ Л. М. е
разпоредено насроченият за дата - 10.04.2025г. опис няма да бъде извършван.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът прави средните изводи от правна страна:
Съдът намира предявения иск за основателен.
Разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД сочи, че с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок. Не се твърди, че вземанията на ответника по делото, за които е издаден
изпълнителния лист, са различни от тези, за които е предвидена общата
погасителна давност. Съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д.
№ 2/2013г. на ОСГТК, в изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
8
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Конкретно е указано, че давността се прекъсва с предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ), а именно - насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. В посоченото тълкувателно решение ясно е
застъпено и виждането, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. ВКС ясно
сочи и това, че в доктрината и съдебната практика е трайно установено
разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради
т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител
може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност е започнала да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие. С Тълкувателно решение № 3/28.03.2023г. по
тълк.д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че погасителната давност не
тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни
дела, образувано до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК.
Въз основа на изложеното следва да се приеме, че предявената искова
молба е основателна. Видно от посочените дати на извършените
изпълнителни действия, както и съобразно посочените тълкувателни решения,
давността относно вземанията, оспорени от ищеца е настъпила. От приетото
писмо на ЧСИ Л. М., се установи, че изпълнително дело 3120/2018г. е
прекратено на 08.02.2019г., на основание чл.433, ал.1, т. 8 от ГПК. След
влизане в сила на постановлението за прекратяване изпълнителното дело,
същото е предадено в архив, а в последствие е унищожено. Съобразявайки с
данните по справката от ЧСИ Л. М. и датата прекратеното дело, съдът приема,
че давността относно вземането по този изпълнителен лист следва да е
9
настъпила най-късно на 08.02.2024г.
Изпълнително дело № 99/2025г. на ЧСИ Л. М. е образувано по същия
изпълнителен лист, послужил за образуването и на изпълнително дело №
3120/2018г. по описа на ЧСИ Л. М.. Същото е образувано едва на 20.02.2025г.,
когато давността относно оспорените вземания е изтекла, както се установи
по-горе. За периода от 08.02.2019г. до момента на образуване на новото
изпълнително дело №99/2025г., а именно - 20.02.2025г. не са извършвани
никакви действия, годни да доведат до прекъсването на погасителната
давност.
От всичко изложено се установява, че е изтекъл период от пет години, в
който да не са вършени действия по събиране на вземането от съдебните
изпълнители и е настъпила твърдяната давност по смисъла на чл. 110 и сл. от
ЗЗД. Следва предявеният иск да се уважи изцяло като основателен и доказан.
По отношение на разноските
При този изход на делото, следва ответникът да бъде осъден да заплати
направените от ищеца разноски. Същите възлизат в общ размер на 2358.06
лева, съгласно представения списък на разноски по чл. 80 от ГПК (л. 53 от
делото), видно от които в обобщената сума са включени – 2000.00 лева за
адвокатско възнаграждение (представен договор за правна защита и
съдействие в същия размер) и 358.06 лева за дължимата държавна такса, като
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се възложат в тежест на ответното
дружество. Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, доколкото същото е определено в рамките установените
размери в чл. 7, ал. 2, т. 2 във връзка с чл.2, ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за възнаграждения за адвокатската работа, минималната дължима сума за
адвокатско възнаграждение, с оглед на правната и фактическа сложност на
делото.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Г. П. от с. Р., ул. *** с ЕГН
********** НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. ***, представлявано от
управителя Т. И. В. и Р. И.а М.-Т., в качеството му на взискател по
изпълнително дело 99/2025г. по описа на ЧСИ Л. М. с район на действие
Окръжен съд – Пловдив, сумите по изпълнителен лист, издаден на
07.06.2010г. по ч.гр.д. 815/2010г. по описа на КрлРС, а именно – 7210.88 лв.-
главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит от 24.03.2008г.;
1015.85 лв. - договорна лихва за периода от 05.07.2009г. - 30.06.2010г.; 91.00
лв. - наказателна лихва за периода от 05.07.2009г. - 30.05.2010г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 02.06.2010г. до окончателното
изплащане на задължението; 166.35 лв. - разноски по делото за държавна
такса и 467.44 лв. - адвокатски хонорар, поради погасяването им по давност,
на основание чл. 110 във вр. с чл. 116, б. „в“ от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ж.к. ***, представлявано от управителя Т. И. В. и
Р. И.а М.- Т.да заплати на Н. Г. П. от с. Р., ул. *** с ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 2358.06 лева
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
11