О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
22.12.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ЛОВЕЧ, в закрито
заседание на 22 декември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ДИАНА КАЛОЯНОВА
втори касационен състав на Административен съд –
Русе, командирован на
основание чл. 94, ал. 1 във връзка с чл. 227, ал. 3 от Закона за съдебната
власт съгласно Заповед № РД-08-501/08.12.2023 г. на Председателя на ВАС, като разгледа
докладваното от съдия Басарболиева частно
касационно адм. д. № 392 по описа за 2023 година на Административен съд – Ловеч, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Срещу определение №909/07.09.2023г.,
постановено по адм. дело №53/2023г. по описа на Административен съд гр. Ловеч,
е подадена частна жалба с вх. №2632/26.09.2023г. по описа на АС-Ловеч от Г.В.В.,***. С определението
АС-Ловеч е отхвърлил искането на Г.В. за освобождаване от заплащане на държавна
такса и разноски по делото.
Частният жалбоподател твърди, че постановеният съдебен
акт е неправилен, тъй като е постановен в нарушение на материалния и процесуалния
закон, както и в нарушение на наложената практика на чл. 6
и чл. 13
от Конвенция за защита правата на
човека и основните свободи (ЕКПЧ). В жалбата В. заявява, че съдът не е извършил
цялостна проверка досежно финансовото и материално му състояние и че не е запознат
с представените по делото доказателства за тях, с което са нарушени правата му по чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Подадената частна жалба е допустима, като
подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и в срока
по чл. 230 от АПК, а по същество е неоснователна, по следните съображения:
Производството
по адм. д. № 53/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Ловеч, е образувано
по искова молба вх. № 25499/07.07.2023 г. по описа на АССГ, подадена от Г.В.
срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на
правосъдието, представлявана от главния директор, с посочено правно основание
чл. 1 от ЗОДОВ, с цена на иска 25 000 лв.
Обжалваното определение е постановено по искане на В. за
освобождаване от държавна такса по делото. Мотивите на съда са, че от събраните служебно от съда данни намиращи се по
адм. дело № 87/2023 г. по описа на Административен съд Ловеч - Справки от
Сектор ПП при ОД на МВР – Велико Търново, от Агенция по вписванията, Служба по
вписванията гр. Велико Търново, частният жалбоподател и съпругата му
притежават множество недвижими имоти и автомобили, поради което е счел, че не
са налице предпоставките за освобождаването му от внасяне на държавна такса. Приел
е, че наличието на горепосоченото имотно състояние не обосновава извода, че
частният жалбоподател не разполага със средства за заплащането й.
Определението е
правилно.
Неоснователни са доводите, развити от
частния жалбоподател, касещи изискването за справедлив съдебен процес /чл. 6 ЕКПЧ/
и правото на ефективни правни средства за защита /чл. 13 ЕКПЧ/
в настоящето производство. АС-Ловеч
е заседавал в законен съдебен състав, като произнасянията му досежно искането
за освобождаване от държавна такса и разноски са съобразени с процесуалния
закон, като в този смисъл това негово процесуално действие не накърнява разпоредбите
на чл. 6, параграф 1 и чл. 13 от ЕКПЧ.
Съгласно разясненията, дадени в ТР № 6/2013 г. на
ОСГТК на ВКС /което в съответствие с разпоредбата на чл. 130 от ЗСВ е
задължително за страните и съдът/, преценката дали молителят, направил искане
по чл. 83, ал. 2 от ГПК, разполага с
материални възможности, средства и/или имущество за заплащане на дължимите за
производството такси и разноски се прави въз основа на цялостен анализ на
данните за имущественото състояние на лицето, неговото семейно положение,
възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички други обстоятелства,
които са относими към възможността за изпълнение на задълженията, свързани с
упражняваните от него процесуални права, отнесени към съответния размер на
същите и цялостното развитие на производството. Преценката е винаги конкретна и
се извършва в хода на всяко отделно производство. Тя се основава на декларация,
подадена от молителя, на посочени и представени от него доказателства, но това не
изключва събирането на доказателства и
служебно от съда. Това е така, тъй като съдът е задължен да изясни общото
имуществено състояние на страната и да го съпостави с пълния размер на
дължимата държавна такса, за да прецени дали страната разполага с достатъчно
средства за заплащането й. При проверката за притежаваното от лицето имущество
съдът може да извършва справка в публичните регистри по собствена инициатива и
без направено от страната искане за това, като не е задължен нито да уведомява
за това молителя, нито да му връчва преписи от събраните служебно доказателства. В конкретната хипотеза от събраните
по адм. дело № 87/2023 г. по описа на Административен съд Ловеч
доказателства, служебно изискани и приобщени по адм.д. № 53/2023 г. по описа на
Административен съд Ловеч /справки от Сектор ПП при ОД на МВР – Велико Търново,
от Агенция по вписванията, Служба по вписванията гр. Велико Търново/, е видно,
че частният жалбоподател и съпругата му притежават множество недвижими имоти и
автомобили. Първостепенният съд
подробно е изследвал имущественото състояние на молителя като с оглед
конкретните обстоятелства, е направен обоснован извод, че той разполага с
материални възможности да плати дължимата държавна такса. Извън това, следва да
се съобрази и това, че размерът на таксата е нисък - в минимален размер от 10 лева и В. разполага с материални
възможности, позволяващи заплащането й. Настоящата
инстанция намира за правилна преценката на първоинстанционния съд, че в
настоящия случай не са налице предпоставките за освобождаването на Г.В.В. от
заплащане на държавна такса.
Въз основа на изложеното, определението
на административния съд, с което е оставено без уважение искането на Г. В. за
освобождаване от заплащане на държавна такса по делото, е правилно и следва да
бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 236 във
връзка чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Определение № 909/07.09.2023 г.,
постановено по адм. дело № 53/2023 г. по описа на
Административен съд – гр. Ловеч.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: