Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 09.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд V гр. състав,
в публично заседание, проведено на 10.02.2021г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Галя
Николова, като разгледа докладваното от
съдията, гр.д. № 3343 по описа на
съда за 2020г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание
чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД от ГПК.
Исковата молба е подадена от ***представлявано от
изпълнителния директор ***, против Б.Г.Г., ЕГН **********,***, с предявени
искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на сумите: ***за
главница за периода ***и лихва върху главницата в размер на ***за периода ***и
законната лихва върху главницата от ***до изплащане на вземането, за които суми
е издадена заповед за изпълнение ***по ч.гр.д. ***. Ищецът твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което
съдът е издал заповед за изпълнение, възразена от длъжника. Твърди, че на основание
чл. 153 от ЗЕ, ответникът е ползвател на топлинна енергия, като същата не е
заплатена. Това обстоятелство и възражението на длъжника, според ищеца, поражда
неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска
признаване дължимостта на вземането за ползвана и незаплатена топлоенергия на
адрес ***, ***, и лихва върху главницата. Претендират се разноски.
Ответникът заявява, че е правил опити за постигане на спогодба с
ищеца, но такава не са успели да постигнат в хода на делото, че има други
задължения към ищеца. Моли делото да бъде решено съобразно представените
доказателства.
Съдът, след като се
съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено следното: От приложеното ч.гр.д. ***се установява, че ищецът е
депозирал на ***пред ПлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за исковите суми. Установява се също
така, че за претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение ***която
е възразена в срок от длъжника. С Разпореждане на съда, получено на 26.06.2020г.,
е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, като искът
е предявен в законоустановения срок – на ***той касае сумите по издадената
заповед за изпълнение, поради което съдът го приема за допустим.
Доказа се по делото,
че на ***ответникът Б.Г., е подал до ищеца молба-декларация, с която е поискал
да бъде открита на негова име партида за плащане на отопление за имота на ***.
Представен е и нотариален акт за покупко-продажба на имота от ***от който е
видно, че ответникът и съпругата му са закупили топлофицирания апартамент. Представеният
договор от ***сочи, че собствениците на ЕС на ***, са сключили договор за доставка и монтаж на топлоразпределителни
уреди и за извършване на измерване и разпределение на ТЕ с ***, а ищецът, като
доставчик, е сключил споразумителен протокол през ***с това дружество за
извършване на разпределението на доставената ТЕ между абонатите от абонатната
станция на тези адреси. От представеното извлечение от счетоводна сметка по партидата
с ***, и разбивката на задължения по пера /л. 13 от делото/, от представения
отчет и разпределение на *** за периода ***както и от представените от ищеца месечни
отчетни фактури за потребление на ТЕ в имота, се установява, че за исковия
период е била начислена сума в общ размер на ***която е за ТЕ, отдадена за отопление
с ИРУ, отопление без ИРУ, сградна инсталация и за дялово разпределение. При
съобразяване разпоредбата на чл. 31 ал.1
от Общите условия на ищеца, предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат
дължимите месечни суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят и на основание нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща
начисляване на законната лихва за периода на забава, ищецът ***е начислил върху
дължимите главници, отчетени с фактури за всеки един месец и лихва за
забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на ***- за периода ***При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Доказа
се по делото, че ответникът е собственик на
недвижимия имот в ***, *** в режим на СИО, като в случая, поради подадена молба
до ищеца има открита партида за имота само на името на ответника. Фактическото
обитаване на имота е ирелевантно обстоятелство за качеството на потребители на
топлинна енергия на ответниците - собствеността на имота придава качеството на
потребител на топлинна енергия – качество, уредено в чл. 153, ал. 1 от Закона
за енергетиката, който сочи, че всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна
енергия. С разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради -
етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално
потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Независимо,
че имотът е в режим на СИО, съгласно чл. 36 от СК, разходите за задоволяване на
нуждите на семейството се поемат от двамата съпрузи, като за задълженията за
текущи нужди, отговорността е солидарна - т.е. ищецът има право да претендира
от който и да е от двамата съпрузи съсобственици стойността на потребената ТЕ. Доказа се също и
че имотът е бил топлоснабден, което е видно както от молбата на ответника за
откриване на сметка при ищеца за този имот, така и от договора за разпределение
и споразумителните протоколи с доставчика – ищец. Доказа се и разпределеното
потребление за имота за исковия период и неговата цена. Тежестта на доказване
на плащането на сумите в исковия период или в хода на делото, е на ответника,
но в тази насока доказателства по делото не са събрани.
Поради всичко дотук изложено – доказаното
качество на ответника като потребител, доставеното и отчетено количество ТЕ,
неизпълнението на задължението за заплащане на начислените суми, се налага
извода, че исковите суми за главница са дължими от ответника, а поради
незаплащане на задълженията в периодите по чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца /30
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят/ - дължими са и
начислените лихви в претендирания размер. Поради посоченото, исковете се явяват
основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход на делото,
съдът следва да присъди в полза на ищеца разноските в исковото производство,
възлизащи на 80.14лв. държавна такса. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в
заповедното производство, възлизащи на 88.80лв.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК, че
Б.Г.Г., ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ на ***с ***, със седалище и
адрес на управление ***, сумите: ***за
главница за периода ***за незаплатена ТЕ в имот в ***, ***, лихва върху
главницата в размер на ***за периода ***и законната лихва върху главницата от ***до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение ***по
ч.гр.д. ***.
ОСЪЖДА Б.Г.Г.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***с
***, със седалище и адрес на
управление ***, разноски в исковото производство в размер на 80.14лв.
ОСЪЖДА Б.Г.Г.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.П.” ЕАД, с *** със седалище и адрес на управление ***, разноски по ч.гр.д. № *** в размер на 88.80лв.
Решението може да се
обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: