№ 311
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Татяна Ив. А.а
като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20241100603090 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адвокат Е. Н., редовно упълномощен
повереник на частния тъжител И. П. П., срещу присъда от 01.03.2024 г., постановена
по нчхд № 2952/2022 г. по описа на СРС, НО, 112 състав, с която подсъдимият П. Л. М.
е признат за виновен по повдигнатото му с тъжбата на частния тъжител обвинение за
извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, като частният тъжител И. П. П. също
причинил на подсъдимия П. Л. М. лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 НК, поради
което и на основание чл. 130, ал. 3 НК първият съд е освободил двамата от наказание.
С обжалваната присъда, първият съд е осъдил на основание чл. 189, ал. 3 НПК
подсъдимия П. Л. М. да заплати по сметка на СРС сума в размер на 648,30 лева,
представляваща половината от направените по делото разноски.
С обжалваната присъда, първият съд е осъдил на основание чл. 189, ал. 3 НПК
частния тъжител И. П. П. да заплати по сметка на СРС сума в размер на 648,30 лева,
представляваща половината от направените по делото разноски.
С депозираната въззивна жалба, жалбоподателят твърди, че
първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че първия
съд неправилно е приложил материалния закон в резултат на неправилно възприета от
него фактическа обстановка по делото. Това според жалбоподателят е довело и до
неправилно изведени от районния съд правни изводи. Посочва се, че възприетата от
съда фактическа обстановка не отговаря на действителните събития и наличните по
делото доказателства, защото от приетия от съда видеозапис, направен от телефона на
свидетеля Д. П.а, се опровергава възприетата от съда хронология на събитията.
Жалбоподателят оспорва приетата от първия съд съдебно медицинска експертиза, като
1
намира, че заключението на вещото лице е непълно и необективно, т.к. същото не се е
запознало с всички доказателства по делото или така, както първия съд е указал.
Според жалбоподателят телесните повреди, получени от подсъдимия П. М., са в
резултат на неговото падане на земята, а не са получени вследствие на нанесен му от
частния тъжител удар или така, както първия съд е приел в своите мотиви. Моли се за
постановяване на съдебен акт, с който подсъдимия П. М. бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение с частната тъжба, както и да бъде осъден да заплати на
частния тъжител направените по делото разноски.
С въззивната жалба се правят доказателствени искания. Жалбоподателят моли
да бъде допусната нова съдебно медицинска експертиза, като вещото лице, след като
се запознае с приложения по делото видеозапис, отговори на следния въпрос: Може ли
нараняването на гърба на подсъдимия П. М. да бъде причинено вследствие на
падането му от собствен ръст върху железен предмет с форма на две страни под прав
ъгъл или е следствие на удар с железен лост „кози крак“.
Срещу въззивната жалба на частния тъжител е депозиран отговор от адвокат А.
Т., процесуален представител на подсъдимия П. Л. М., с който счита въззивната жалба
за неоснователна, за което излага подробни съображения. Счита, че първия съд
правилно е приложил института на реторсията в конкретния случай, защото
подсъдимият и частният тъжител взаимно са си нанесли един на друг леки телесни
повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК, което се е и доказало в хода на съдебното
производство. Намира изготвената и приета по делото съдебно медицинска експертиза
за обективна и отговаряща на механизма, по който са получени процесните телесни
повреди от участниците в конфликта. Посочва, че правилно са били обсъдени, от
страна на първия съд, гласните доказателствени средства, а кредитираните от съда
такива са подкрепени от заключението на съдебно медицинската експертиза. По
изложените съображения намира първоинстанционната присъда за правилна, поради
наличие на реторсия по смисъла на чл. 130, ал. 3 НК. Моли да бъде оставена без
уважение въззивната жалба, подадена от процесуалния представител на частния
тъжител И. П. П..
Въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК е преценил, че по формулираното от
жалбоподателя доказателствено искане следва да се произнесе след приобщаване по
делото на следните писмени доказателства, а именно: всички медицински писмени
документи и оптични носители, изготвени в УМБАЛ „Света Анна“, по отношение на
частния тъжител И. П. П.. Съдът е приел, че за правилното решаване на делото следва
да се изиска от СРП и пр.пр. № 33386/2021 г., вх. № 338400 и № 11003/2021 г. по описа
на 09 РУ СДВР, както и от СРС се изиска за послужване нчхд № 14522/2021 г. по
описа на СРС, НО, 106 състав. Въззивният съдебен състав е приел също така, че не се
налага провеждане на въззивно съдебно следствие, чрез разпит на подсъдимия, вещи
лица и свидетели. След представянето на изисканите писмени доказателства, съдът е
допуснал изготвянето на комплексна видео-техническа, лицево-идентификационна и
медицинска експертиза.
В хода на съдебните прения пред настоящия съд, повереникът на частния
тъжител И. П., адвокат Н., моли съда да се произнесе с решение, с което да измени
първоинстанционната присъда в частта, в която подсъдимият М. е осъден, но не е
наказан, поради наличието на реторсия. Излага твърдение, че в случая не е налице
реторсия, поради обстоятелството, че първият удар, както и последният са били
нанесени от подсъдимия М.. Относно назначената от въззивния съд КСМЕ акцентира
върху заключението на вещите лица, в което е посочено, че най-вероятно нараняването
2
на П. М. не е причинено с така наречения „кози крак“, а е било причинено от падане.
Твърди, че посоченият от него извод намира подкрепа и в показанията на част от
свидетелите. Сочи, че нараняването при М. е вследствие на падане, поради бутане от
страна на П. към П. М.. Счита, че в случая частният тъжител П. с действията си е
причинил увреждания на подсъдимия М., носещи характеристиките на лека телесна
повреда, по непредпазливост. В заключение намира постановената от първия съд
присъда за неправилна и моли същата да бъде изменена. Претендира присъждане на
разноски.
Частният тъжител И. М. поддържа казаното от своя повереник.
Защитникът на подсъдимия П. М., адвокат М. К. моли съда да потвърди
постановената от първия съд присъда. Изтъква, че правилно е приложен от
пъроинстанционния съд института на реторсията, както и че е изключена хипотезата
частният тъжител да се е намирал в условията на неизбежна отбрана. Сочи, че в
заключението на вещото лице по назначената от първия съд съдебномедицинска
експертиза е установено по категоричен начин нанасянето на удар с предмет тип „кози
крак“ спрямо подсъдимия М. и счита, че не следва да се кредитира с доверие
заключението по назначената от въззивния съд комплексна видео-техническа, лицево-
идентификационна и медицинска експертиза в частта, в която приема като „възможно“
нанасянето на удар с посочения предмет, но не го установява по категоричен начин.
Счита, че нанасянето на удар от страна на частния тъжител спрямо подсъдимия се
установява и от отразеното на стр. 12 от заключението на вещото лице по техническата
експертиза, а именно, че лице № 4, чиято самоличност е установена като тази на
частният тъжител, заявява „Ще те ударя още веднъж“, за което посочва, че
опровергава позицията на частния тъжител, че не е нанасял удари на подсъдимия.
Претендира присъждане на разноски.
В правото си на лична защита подсъдимият П. М. поддържа казаното от своя
защитник и посочва, че няма какво да добави.
В своята последна дума, на основание чл. 333, ал. 2 НПК, подсъдимият П. М.
моли за потвърждаване на постановената от първоинстанционния съд присъда.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните и като провери законността и обосноваността на
атакувания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за
установено следното:
Въззивният съд, при самостоятелния си прочит на доказателствата по делото
прецени, че фактическата обстановка, описана в мотивите на първоинстанционната
присъда е установена обективно и правилно въз основа на всички събрани в хода на
първоинстанционното производство доказателства и доказателствени средства и
средства за доказване, в която насока този съд е положил значителни усилия. Така
събраната и проверена доказателствена съвкупност е анализирана от първия съд, както
поотделно, така и в нейната съвкупност, в съгласие с разпоредбата на чл. 305, ал. 3
НПК. Приетото, в хода на проведеното пред въззивния съд съдебно следствие,
заключение по допуснатата комплексна видео-техничекска, лицево-идентификационна
и медицинска експертиза и допълнително изготвеното към нея заключение, както и
приобщените от въззивната инстанция писмени доказателства не разколеба направения
от първия съд доказателствен анализ на установените факти, а също и на изведените от
първия съд правни изводи, обективирани в мотивите към обжалваната присъда.
Приобщените по делото, от въззивния съд писмени доказателства, а именно
3
материалите по пр.пр. №33386/2021 г., както и писмо, изготвено от председателя на
106 състав, НО, СРС, към което са приложени частна тъжба от П. Л. М. срещу И. П.,
постановена присъда по НЧХД № 14522/2021 г., ведно с мотиви към нея, касаят
действия на страните по настоящото дело по повод същия инкриминиран в
настоящото производство конфликт между тях и така приобщените материали от
посоченото наказателно от частен характер производство обуславят единствено
допълване на приетата от първия съд фактическа обстановка по делото, която е
следната:
Подсъдимият П. Л. М., е роден на **** г., в град София, с ЕГН **********, българин,
български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан.
Частният тъжител И. П. и подсъдимият П. М. са съседи, двамата живеят на адрес в
гр. Банкя, ул. „Перуника“. Двамата са съсобственици на парцела, находящ се на посочения
адрес, притежават идеална част от него, в който има изградени две къщи от типа „близнак“,
строени на калкан. Частният тъжител П. закупил половината дворно място и сградата на ул.
**** от роднини на подсъдимия П. М., с които последният бил в лоши отношения.
Подсъдимият М. притежавал къщата и половината двор на адреса на ул. “****. Освен това,
още от самото начало отношенията между подсъдимия П. М. и частния тъжител И. П. били
обтегнати, тъй като след като П. започнал да владее част от процесния имот, който бил
закупил, подсъдимият М. използвал негово временно отсъствие и излял бетонни основи на
ограда, с която на практика разделял двора на две части. Частният тъжител П. не бил
съгласен да се изгражда ограда, защото не била извършвана делба в реални части, между
съсобствениците на процесния имот, поради което и не искал да има ограда в имота.
Между двата съсобствени терена има денивелация, като от страната на къщата на
частния тъжител И. П. теренът е по-висок, от останалата част на имота, с около 50 см. От
заключението на видеотехническата експертиза се установява, че след излИ.ето на бетонната
основа за бъдещата ограда, частта от двора в който се намира къщата на подсъдимия П. е
изпълнена със земна маса и засята с тревна смеска, като нивото на земята е изравнено с
нивото на бетоновия фундамент /снимка 21 от заключението на ВТЕ/.
В излятият бетонов фундамент били издигнати перпендикулярно от основата, през
около 1,5 метра, колони, на които трябвало да се закачат парчета мрежа и по този начин да се
оформи оградата между двете части на имота.
По повод на изграждането на процесната ограда, между двете части на процесния
имот, частният тъжител И. П. подавал сигнали до различни държавни институции,
включително ДНСК, което още повече напрегнало комуникацията му с подсъдимия М. и
неговото семейство.
На 06.09.2021 г., подсъдимият П. М. се намирал в дома си. В следобеда на същия ден,
в дома му отишъл неговият син Х. М., заедно със свой приятел - свидетелят В.Ч., с който
искали да помогнат на подсъдимия да сложи парчетата мрежа и да довърши изграждането
на оградата. За целта, от едно голямо руло с метална мрежа, подсъдимият, неговият син и
свидетеля Ч. отрязали парчета от рулото с мрежа, които следвало да бъдат закачени между
колоните на бетоновия фундамент на специално поставени във фундамента анкерни куки.
Тримата започнали да поставят парчетата мрежа, като свидетеля Ч. и Х. М. я опъвали,
а подсъдимия П. М. я закачал на анкерните куки, на колоните от бетон.
По същото време, семейството на частния тъжителя се намирало в дома си.
Съпругата на частния тъжител И. П. - свидетелката Д. П.а, чула мъжки гласове в задния двор
и погледнала през прозореца, за да види какво се случва в двора. Тогава тя забелязала, че
подсъдимият, синът му и свидетелят Ч. поставят парчетата мрежа на колоните и веднага
съобщила това на съпруга си – частния тъжител П..
4
Частният тъжител И. П. слязъл на двора и отишъл на мястото, където работили
подсъдимият М., неговия син и свидетеля Ч.. Частният тъжител веднага казал на
подсъдимия М. и на останалите, че му е омръзнало да се разправя с тях и че на това място не
може да има ограда. Веднага след това, той се навел да откача току-що закачената от едната
страна мрежа, а подсъдимия П. М. като видял действията на частния тъжител, хванал
незакачената част от същото парче мрежа, което било навито на своеобразно руло, и с него
замахнал към лицето на частния тъжител. Частният тъжител се отдръпнал в опита си да се
предпази от удар, но не успял напълно да го стори, като парчето мрежа му нанесло травми
по лицето, както следва: кръвонасядане с флуктуиращ оток в зоната между горния клепач и
веждата на дясното око, охлузване, кръвонасядане и флуктуиращ оток в подножието на
дясната орбита; групирани ивичести охлузвания в предната половина на дясната буза.
След като бил ударен, частният тъжител П. успял през мрежата да бутне с ръце
подсъдимия П. М. назад, в резултат на което той паднал на земята. При това падане,
подсъдимия М. получил подкожен хематом в тилната област на главата централно, както и
кръвонасядания и охлузвания по ръцете, в резултат на контакта между тялото му и неравния
земен терен. След падането на подсъдимия М. на земята, синът му Х. М. и свидетеля Ч.
започнали да викат към частния тъжител П. думите: „Какво правиш, бе“ и други подобни
изрази.
Изправяйки се от земята, подсъдимият М. започнал да хвърля предмети към частния
тъжител П., а именно: тухли, метални бигли и т.н. Подсъдимият М. се държал изключително
цинично, като псувал през цялото време на развилите се на мястото процесни събития,
обиждал и изричал всякакви цинизми по отношение на частния тъжител П. и неговото
семейство.
Веднага след това, подсъдимият М. взел един търмък (гребло), с който замахвал към
частния тъжител П., като бутал греблото напред към тялото на частния тъжител. В резултат
на това подсъдимият успял да нанесе на частния тъжител удар в областта на лявото рамо и
лявата подмишнична ямка, поради което частният тъжител получил кръвонасядане,
съчетано с оток пред и над предния ръб на лявата подмишнична ямка; четири вертикални,
приблизително успоредни дълбоки линейни охлузвания медиално от травмата пред и над
предния ръб на лявата подмишнична ямка.
След това, частният тъжител И. П. отишъл до мазето си, откъдето взел метален
инструмент, тип „кози крак“, с който се върнал отново до оградата и започнал с него да
откача закачената мрежа и да чупи металните анкерни куки, на които се захващала мрежата
за бетоновите колони. В този момент подсъдимият П. М. връзвал мрежата в долната й
страна и бил наведен, в която момент частният тъжител И. П. ударил подсъдимия М. с козия
крак в лявата страна на гърба. В следствие на нанесения удар, подсъдимият М. получил
увреждане, което представлявало овално кръвонасядане с Г-образна форма на гърба, под
върха на лявата лопатка, както и подлежащо счупване на десетото ребро.
В резултат на възникналия конфликт между частния тъжител П. и подсъдимия М.
била повикана полиция и спешна медицинска помощ, чрез обаждане на тел. 112 от Х. М..
След пристигането на екипите на полицията и на бърза помощ, подсъдимият М., който бил
видимо окървавен, бил откаран в болнично заведение, където бил прегледан.
На следващият ден, както подсъдимия П. М., така и частния тъжител И. П. били
освидетелствани от съдебен лекар, за което по делото са приложени и приети писмени
доказателства.
От заключението на изготвената по делото СТЕ се установява какво е съдържанието
на разговора проведен между Х. М. и оператора на тел. 112, който е изключително кратък и
от който се разбира, че от същия е съобщено на компетентните органи за настъпилия на
инкриминираното място инцидент, но без да се съобщават подробности за този инцидент.
5
От заключението на изготвената по делото ВТЕ се установяват участниците в
процесния инцидент, както и техните действия след нанасянето на ударите от частния
тъжител, както и тези от подсъдимия.
От заключението на СМЕ се установява, че частният тъжител И. П. е получил
следните увреждания: кръвонасядане с флуктуиращ оток в зоната между горния клепач и
веждата на дясното око, охлузване, кръвонасядане и флуктуиращ оток в подножието на
дясната орбита; групирани ивичести охлузвания в предната половина на дясната буза;
кръвонасядане, съчетано с оток пред и над предния ръб на лявата подмишнична ямка;
четири вертикални, приблизително успоредни дълбоки линейни охлузвания медиално от
травмата пред и над предния ръб на лявата подмишнична ямка;линейни охлузвания по
лакътния ръб на лявата китка и ръката. Вещото лице е посочило, че телесните увреждания са
реализирали медикобиологичния признак временно разстройство на здравето без опасност
за живота. Макар вещото лице да е посочило, че някои от телесните увреждания да са
реализирали само болка, то по-тежкият резултат поглъща по-лекия, поради което всичките
телесни увреждания следва да се квалифицират като лека телесна повреда по смисъла на чл.
130, ал. 1 НК.
По отношение на механизма на възникване на травмите на частния тъжител, вещото
лице е посочило, че кръвонасяданията, охлузванията и флуктуиращите отоци в подножието
на дясната орбита и в зоната на горния клепач и веждата на дясното око, ведно с
групираните ивичести охлузвания на дясната буза добре отговарят да са получени по начина,
който се сочи в тъжбата - чрез удар с метална мрежа. На следващо място, вещото лице сочи,
че установените травми в областта на лявата мишница са получени в резултат от действието
на твърд тъпоръбест предмет и е възможно да са получени чрез удар с гребло (търмък).
Вещото лице е посочило още, че липсват данни по делото как са получени нараняванията по
лакътния ръб на лявата китка и ръката на частния тъжител П., но независимо от това
намира, че е възможно да са получени при съприкосновение с метална мрежа, навита на
руло. Това така или иначе няма никакво значение за правилното решаване на делото, защото
тези травми не са посочени в тъжбата, поради което и не са част от предмета на доказване
по делото, поради което и съдът не ги обсъжда.
Вещото лице изготвило СМЕ посочва, че подсъдимия П. М. също е получил телесни
увреждания, както следва: подкожен хематом в тилната област на главата централно;
кръвонасядания и охлузвания по ръцете и двете предмишници, част от които с дълбоки
ивицовидни охлузвания и повърхностни рани в централната им част; отоци и интензивни
кръвонасядания по гръбната повърхност на двете длани, както и до зоните на
проксималните интерфалангиални стави на пръстите; ламбовидна рана го гръбната
повърхност на 4-и пръст на дясна длан; овално кръвонасядане с Г-образна форма на гърба,
под върха на лявата лопатка, както и подлежащо счупване на десетото ребро.
Според заключението на СМЕ, уврежданията на подсъдимия М. също са реализирали
медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота или
лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК.
Относно механизма на причиняване на травмите при подсъдимия М., вещото лице
Димитър Николов е посочил, че кръвонасядането с подкожния хематом е получено в
резултат от твърд тъп предмет, с неохлузваща контактна повърхност и отговаря да е
получено при падане от собствен ръст на терен. По отношение на травмата в областта на
гърба - въпросното Г-образно кръвонасядане и подлежащото счупване на десето ребро,
вещото лице е категорично, че то не може да се получи при падане от собствен ръст дори
подсъдимия М. да е паднал върху предмет с подобна форма. Тук вещото лице е категоричен,
че това кръвонасядане с подлежащото счупване са породени от удар с твърд тъп предмет с
ограничена контактна повърхност и освен това за да се получи подлежащото счупване сочим
че следва ударът да е бил високо кинетично енергиен. Такъв удар, според вещото лице, може
6
да бъде нанесен с ръка с твърд тъп предмет, защото при падането на тялото върху терен не е
достатъчна кинетичната енергия за да се получи процесното счупване на реброто. Т.е.
заключението на експертизата категорично отхвърля възможността травмата на гърба на
подсъдимия М. да е получена при падане, а сочи, че е получена от целенасочен удар с
посочения по-горе предмет.
По повод на жалба депозирана от частният тъжител И. П. П. срещу подсъдимият
П. М., относно възникналия на 06.09.2021 г. инцидент, била образувана пр.пр. №
33386/2021 г. по описа на СРП.
С постановление от 05.07.2022 г. на прокурор при Софийска районна
прокуратура е постановен отказ за образуване на наказателно производство и
образуваната преписка по пр.пр. № 33386/2021 г. по описа на СРП е прекратена,
поради обстоятелството, че няма данни, от които да се направи основателно
предположение за извършено престъпление от общ характер, а са налице такива за
осъществен състав на престъпление от частен характер. С постановление от 05.08.2022
г. прокурор при СГП е потвърдил постановлението на прокурора при СРП от
05.07.2022 г. Посоченото постановление е било потвърдено от прокурор пи САП с
постановление от 20.02.2023 г.
По повод на подадена частна тъжба от П. Л. М. срещу И. П. П., относно
възникналия на 06.09.2021 г. в гр. Банкя, ул. ****А конфликт, в СРС било образувано
НЧХД № 14622/2021 г. по описа на СРС, НО, 106 състав. С постановена присъда, по
посоченото наказателно от частен характер производство, И. П. е признат за невинен
по повдигнатото му с тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1
НК. По жалба на П. М. е образувано ВНЧХД № 5951/2023 г., по описа на СГС, НО, по
което няма влязъл в сила съдебен акт.
От заключението на допуснатата и приета в хода на съдебното следствие пред
въззивния съд комплексна видео-техническа, лицево-идентификационна и медицинска
експертиза, която не е оспорена от страните, се установяват следните обстоятелства, а
именно: че частният тъжител И. П. П. е получил следните травматични увреждания на
06.09.2021 г.: контузия на главата; отоци, охлузвания и кръвонасядания на лицето;
охлузвания по гърдите и крайниците, а подсъдимият П. Л. М. е получил на същата дата
следните травматични увреждания: счупване на 10-то ляво ребро, дорзално с лекостепенно
разместване на костните парчета; разкъсно-контузна рана на четвърти пръст на дясната ръка;
контузия на гърба, раменете и мишниците. Според заключението на експертизата,
причинените на подсъдимия П. М. травматични увреждания са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Причинените на частния тъжител И. П.
травматични увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Относно механизмът на причиняване на телесните увреждания на подсъдимия М. и
тези на частния тъжител П. е посочено от вещите лица, че на всеки един от тях са причинени
в резултат от нанесени удари с или върху твърди тъпи предмети, което отговаря на
събраните доказателства по делото. Посочено е, че при периодът на възстановяване, както
при подсъдимия М., така и при частния тъжител П. от установените на 06.09.2021 г.
травматични увреждания е за срок от около 20-25 дни. Вещите лица посочват, че описанието
на травматичните увреждания при подсъдимия М. и частния тъжител П. отговаря да са
получени от всеки един от тях на инкриминираната дата - 06.09.2021 г.
С оглед направено от повереника на частния тъжител П. искане за допускане на
допълнителна комплексната видео-техническа, лицево-идентификационна и медицинска
експертиза, със задача вещите лица след като изследват лично техническите средства лост
тип „кози крак“ и метален профил тип „бигла“ да отговорят на въпроса дали същите са
идентични с тези изображения, които са заснети на изследвания от тях видеозапис,
7
въззивният съд допусна исканата експертиза.
От заключението на допуснатата допълнителна комплексната видео-техническа,
лицево-идентификационна и медицинска експертиза се установява, че е налице идентичност
между заснетите на изследвания видеозапис изображения на технически средства лост тип
„кози крак“ и метален профил тип „бигла“ и тези, които са предоставени на вещите лица
лично от страните. Относно травматичното увреждане на подсъдимия П. М. – охлузване или
кръвонасядане непосредствено под лявата лопатка, в която област е разположено и
счупеното с леко разместване 10-то ребро вещите лица посочват, че същото трудно може да
се приеме, че е причинено в резултат от т.нар. метален профил тип „бигла“. Според
заключението вещите лица, това увреждане с подлежащо счупено ребро може да е получено
в резултат от падане върху терена. Посочено е още, че това увреждане може да е причинено
от нанесен удар с лост тип „кози крак“, но не може да се изключи да е получено и от падане
на подсъдимия М. върху терена.
Така приетата от въззивния съд фактическа обстановка непротиворечиво се
установява от събраните по делото пред двете съдебни инстанции писмени доказателства,
гласни доказателствени средства и способи за доказване, а именно: показанията на
свидетелите Д. П.а, Д.П., О.А., Х. М., Ю. М. и В.Ч.; съдебно медицински удостоверения,
амбулаторни листа, справка за съдимост на подсъдимия; материалите приложени по пр.пр.
№ 33386/2021 г. по описа на СРП; писмо, изготвено от председателя на 106 състав, НО, СРС,
във връзка с НЧХД № 14522/2021 г. по описа на същия състав, към което писмо са
приложени частна тъжба от П. Л. М. срещу И. П., присъда и мотиви към нея; писмо от
директора на УМБАЛ „Света Анна“-София, към което са приложени заверени копия от
медицинска документация и диск с рентгенография, отнасящи се за частния тъжител И. П.
П.; способи за доказване – заключението на съдебномедицинската експертиза, заключението
на съдебно-техническата експертиза и на комплексна аудио и видео-техническата
експертиза; заключението на комплексната видео-техническа, лицево-идентификационна и
медицинска експертиза и допълнителното заключение по нея, приети в хода на въззивното
производство, както и всички останали представени, приложени и приети по делото
писмени доказателства по реда на чл. 283 НПК.
Посочените доказателства пълноценно разкриват последователността на действията
на участниците в развилия се на 06.09.2021 г. процесен инцидент и вида на получените от
частния тъжител и подсъдимия травматични увреждания. В дейността на първостепенния
съд по оценка на доказателствата не се констатират логически нарушения, които да водят до
извод за неправилно извършена оценка на събраната доказателствена съвкупност. Районният
съд не е надценил едни събрани и проверени доказателства за сметка на други, не е
пропуснал да извърши проверка на достоверността на гласните доказателствени източници,
а извършената от него интерпретация на доказателствата е в съответствие с действителното
им съдържание. Изводите за релевантните за предмета на доказване обстоятелства и факти,
които са очертани в депозираната пред първия съд частна тъжба, инициирала настоящото
наказателно производство от частен характер, са формирани в точно логично
доказателствено съответствие, при което не е допуснато избирателно толериране на
установени фактически обстоятелства или едностранчивост в подхода на обсъждането им.
Поради изложеното, въззивният съд не възприе направеното от повереника на частния
тъжител възражение за неправилност на извършения от първия съд доказателствен анализ,
обусловил според него възприемането на погрешна, от този съд, фактическа обстановка. За
да бъде отговорено на направеното възражение, въззивният съд намира, че следва да бъде
извършен повторен анализ на доказателствената съвкупност по делото, макар и този
съдебен състав напълно да споделя изложеното от първостепенния съд, във връзка с
направената от него оценка на доказателствата.
Въззивният съд намира, че от събраните по делото доказателства се установява
8
несъмнено и категорично датата, времето и мястото на процесните събития, участието на
подсъдимия Михайлов и на частния тъжител П. в тях, присъствието им на
инкриминираното място, както и поводът за конфликта между двамата – поставянето на
мрежа върху бетонния фундамент между двете части, от съсобствения им недвижим имот,
които всеки един от тях ползва. По делото безспорно се установява и обстоятелството, че
между подсъдимия и частния тъжител съществува дългогодишен конфликт, както и между
техните семействата, във връзка с ползването на процесния съсобствен недвижим имот.
При анализа на гласните доказателствени източници правилно районният съд е отчел
наличието на няколко групи свидетели, обосноваващи различни версии относно хода на
процесните събития на инкриминираната дата – 06.09.2021 г. и участието на подсъдимия и
частния тъжител в тях. За да установи действителната фактическа обстановка и за да
разкрие обективната истина, районният съд е извършил прецизен анализ на показанията на
всеки един от разпитаните свидетели, като мотивирано е съпоставил заявеното от тях с
множество контролни, по отношение на главния факт на доказване в процеса, доказателства
и установените с тях обстоятелства, и по този начин е извършил законосъобразна преценка
за достоверност на противостоящите версии в свидетелските показания. Правилно
първоинстанционният съд е отчел обстоятелството, че всеки един от свидетелите е заявил в
своите показания отделни факти, които са в полза на страната, по чиято инициатива
свидетелства в хода на съдебното производство пред първия съд. При анализа на гласните
доказателствени източници, въззивният съд, подобно на първоинстанционния отчете, че
показанията на свидетелите Д. П.а и Д.П., както и на О.А. са заинтересовани от изхода на
делото, в насока ползваща твърденията на частния тъжител П. затова, защото въпреки
присъствието им на инкриминираните дата, време и място, то същите твърдят, че не са
възприели нанасянето на удари от частния тъжител П. на подсъдимия М.. От друга страна,
съдът също намира за заинтересовани от изхода на делото свидетелите Ю. М., Х. М. и В.Ч.
или подобно на първата група свидетели, но по отношение на изграждане на защитната
версия на подсъдимия М., т.к. те също твърдят, че подсъдимият М. не е нанасял удари на
частния тъжител П.. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, тази част от
показанията на посочените две групи свидетели се оборва по категоричен начин от приетите
по делото съдебномедицинска експертиза, а също и от заключението на допуснатата от
въззивния съд комплексна видео-техническа, лицево-идентификационна и медицинска
експертиза. Това е така, защото от изготвените експертизи се изяснява по експертен път и
въз основа на обективно установени по делото факти и обстоятелства, че както на
подсъдимия, така и на частния тъжител са причинени травматични увреждания на
инкриминираните по делото дата, време и място, както и чрез същите се установява
генензисът на травмите нанесени на двамата, вследствие на възникналата между тях
физическата саморазправа и използвани технически средства. Също така от изследваните от
двете съдебни инстанции видеотехнически експертизи, а и лицево идентификационна
записи се установява, че посочените две групи свидетели са присъствали на мястото на
процесните събития, поради което и въззивният съд прие показанията им, в обсъдената по-
горе част за заинтересовани за съответната страна, в полза на която свидетелстват. Ето защо
и въззивният съд, подобно на първата инстанция, намира, че в посочената по-горе част,
касаеща изясняването на обстоятелството – нанесени ли са удари с техническо средство от
страна на подсъдимия към частния тъжител и съответно от частния тъжител към
подсъдимия, показанията на двете групи свидетели не следва да се кредитира с доверие.
Това е така още и защото в посочената част се наблюдава тенденциозна насоченост у двете
групи свидетели към подкрепа на прокарваната от защитата на подсъдимия, съответно от
обвинителната теза на частния тъжител версия, целяща да обуслови липсата на нанесени
удари между тях.
На следващо място, показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие пред
първия съд свидетели, от двете групи, са непротиворечиви и еднопосочни относно
9
изнесените от тях факти и обстоятелства, касаещи датата и мястото на процесния инцидент,
който е възникнал между частния тъжител и подсъдимия и причината за неговото
възникване, а именно изграждането на ограда между двете части на съсобственият на
двамата имот; както и относно лицата, които са присъствали на него, а именно: подсъдимия,
частния тъжител, свидетелите Х. М. и В.Ч.; действията на подсъдимия и свидетелите Ч. и Х.
М. по поставянето на мрежа върху бетоновите фундаменти на оградата, поради което и
съдът ги кредитира с доверие в тези им части. Подобно на първата инстанция, въззивният
съд кредитира показанията на свидетелката Д. П.а, като вътрешно непротиворечиви и
логични в частта, в която споделя, че подсъдимият М. е ударил съпруга й – частния тъжител
с мрежата, както и че съпругът й – частният тъжител П. е бутнал подсъдимия, вследствие на
което последният е паднал, а също и че подсъдимият М. е ударил съпруга й с гребло в лявата
ръка и рамото. Тази част от показанията на свидетелката Д. П.а намират подкрепа в
заключението на съдебномедицинската експертиза, съдебномедицинските удостоверения
издадени по отношение на частния тъжител П. и подсъдимия М., както и се намират в
кореспонденция с комплексната видео-техническа, лицево-идентификационна и медицинска
експертиза. Въпреки наличието на близка връзка между частният тъжителя и посочената
свидетелка П.а, настоящият състав намира показанията й за непредубедени и без
тенденциозна насоченост в полза на тъжителя или във вреда на подсъдимия в така
посочената част. Това е така, защото свидетелката П.а в хронологична последователност
излага съществени обстоятелства от значение за изясняване на предмета на делото. Първият
съд е отчетел още и обстоятелството, че свидетелката Д. П.а е била пряк очевидец на
случилото се между двамата или по време на процесния инцидент, т.к. е имала
непосредствена възможност да възприеме развилите се на мястото процесни събития,
поради което въззивният съд цени тези нейни показания с висока доказателствена стойност.
Освен това, в посочената част, показанията й кореспондират с показанията свидетелката
Д.П., която е наблюдавала конфликта между своя баща - частният тъжител П. и подсъдимия
М. от прозореца на дома си и която по идентичен начин изнася възприетите от нея процесни
събития, както и за извършените действия от всеки един от участниците в тях. Показанията
на свидетелката Д. П.а, съдът намира за обективни и безпристрастни и при установяване на
едно съществено, с оглед предмета на доказване в настоящото производство, и значимо с
оглед правния анализ на приетата от съда фактическа обстановка обстоятелство, а именно,
че след като съпругът й – частния тъжител е бил ударен от подсъдимия с гребло, то той е
отишъл до мазето на къщата им, от където е взел инструмент тип „кози крак“. Последното
обстоятелство се изяснява несъмнено и чрез заснетите изображения на изследвания от
вещите лица, по назначените от двете съдебни инстанции видеотехническа експертиза и
комплексната видеотехническа медицинска и лицево идентификационна експертиза,
видеозапис, на който несъмнено се установява, че частният тъжител е държал насочено към
подсъдимия техническото средство „кози крак“, за който свидетелства свидетелката Д. П.а и
чрез което, както заключават вещите лица е причинено телесно увреждане на подсъдимия.
Настоящият състав, подобно на първата инстанция, споделя становището, че
показанията на свидетелката Д.П. служат за проверка на твърденията изнесени в
показанията на свидетелката Д. П.а, предвид обстоятелството, че е наблюдавала
инкриминираните събития от прозореца на дома си и поради това споделя за тях. От
показанията на свидетелката Д.П. е видно, че е възприела процесните събития, както и
действията на подсъдимия и частния тъжител по сходен със заявеното от своята майка
свидетелката Д. П.а начин, който намира подкрепа в приетите по делото експертизи и
издаденото на частния тъжител съдебномедицинско удостоверение, относно причинените на
двамата телесни увреждания.
Подобно на първият съд, въззивният отчете наличието на противоречие между
показанията на Д.П. и Д. П.а в частта, в която всяка една от тях споделя за момента, в който
частният тъжител П. е отишъл до мазата на дома си, за да вземе техническото средство „кози
10
крак“. В тази част, съдът намира показанията на свидетелката Д. П.а за обективни и
безпристрастни, защото същата е възприела събитията, за които споделя в показанията си
непосредствено от самото място на процесния инцидент, т.к. се е намирала в непосредствена
близост до подсъдимия и частния тъжител, поради което и същите се характеризират като
такива с по-голяма доказателствена стойност. Независимо, че свидетелката Д.П. отрича да е
възприела баща си – частния тъжител П. да е нанасял удар върху подсъдимия М. с
техническо средство „кози крак“, подобно на майка си Д. П.а, съдът намира показанията на
двете в тази им част, а именно че не са възприели удар, за заинтересовани и за изолирани от
останалия събран доказателствен материал. Това е така, защото същите установяват
противното на изнесените от тях данни за действията на частния тъжител, извършени
спрямо подсъдимия, и изразяващи се в нанасяне на удар върху него с техническото средство
„кози крак“ или това, за което свидетелства свидетелката Д. П.а, че частния тъжител е взел
от мазата си и каквото се установява записано на записите, в изследваните от назначените по
делото експертизи.
Мотивирано първият съд е приел, че показанията на свидетеля О.А. не разкриват
съществени за предмета на доказване факти, доколкото същият не е присъствал на
инкриминираното място по време на физическата саморазправа между подсъдимия и
частния тъжител, а се е присъединил към тях в по-късен момент. Обосновано
първоинстанционният съд е посочил, че показанията на свидетеля А. не следва да се
кредитират с доверие в частта, в която споделя, че е възприел нанасянето на удар от
подсъдимия М. на частния тъжител П., а именно в главата над веждата, защото от приетите
по делото експертизи се изяснява по експертен път, че нараняванията на посоченото място
са причинени от телената мрежа, а не от техническото средство „гребло“, държано от
подсъдимия.
Въззивният съд се солидизира с изводите на първият съд и касателно дадената от
последния вяра на показанията на свидетелите Х. М. и В.Ч. в частите, в които изнасят данни
за присъствието на подсъдимия и частния тъжител на инкриминираното място, данни за
причината за възникване на конфликта между подсъдимия и частния тъжител, както и
относно възприетите от всеки един от тях действия, извършени от частния тъжител П. по
нанасянето на удар по подсъдимия М. с техническо средство „кози крак“. Това е така, защото
изложеното от двамата намира подкрепа в приетите по делото съдебно медицинска
експертиза и комплексна видео-техническа, лицево-идентификационна и медицинска
експертиза. Съдът намира за необосновани тези части от показанията на двамата свидетели
Х. М. и В.Ч., в които всеки един споделя, че частният тъжител се е самонаранил с мрежата,
доколкото противоречат на показанията на свидетелите Д. и Д. П.и, от една страна, както и
на установеното по експертен път, чрез изслушаните и приети по делото съдебно
медицинска експертиза и комплексна видео-техническа лицево-идентификационна и
медицинска експертиза, от друга страна, с които се изяснява механизма на причиняване на
част от травматичните увреждания на частния тъжител, а също така и на данните,
съдържащи се в издаденото на частния тъжител П. съдебно медицинското удостоверение, за
вида на травматичните увреждания – кръсовнасядания, охлузвания и флуктуриращи отоци в
подножието на дясната орбита и в зоната на горния клепач над веждата на дясното око,
ведно с групираните ивичести охлузвания на дясната буза, за които се сочи, че добре
отговарят да са получени чрез удар с метална мрежа. Правилно първият съд е отчел и
обстоятелството, че свидетелката Ю. М. се е намирала на 4-5 метра от мястото на скандала,
в близост до дома си, от което е била в обективна невъзможност да възприеме процесните
събития, за което е изложил обосновани мотиви, които се споделят от въззивния съд.
Настоящият състав кредитира приложените по делото писмени доказателства, като
намира, че са приобщени по надлежния ред и допринасят за изясняване на обективната
истина. Изводите си за съдебното минало на подсъдимия настоящият състав направи от
11
приложената по делото справка за съдимост.
Въззивният съд, подобно на първият, даде вяра и на приетите по делото съдебно-
техническа и комплексна аудио и видео-техническа експертизи, като съобрази относимостта
им към предмета на делото и факта, че са неоспорени от страните. На следващо място
въззивният съд, подобно на първоинстанционния съд, намира основание да кредитира с
доверие експертното заключение по приетата по делото от първия съд съдебномедицинска
експертиза, изготвена по отношение на подсъдимия М. и на частния тъжител П., като счита,
че същото е пълно, всестранно и обективно, научно обосновано и защитено в хода на
съдебното следствие. От заключението на вещото лице се установяват получените от
подсъдимия М. и от частния тъжител П. травматични увреждания, вследствие на
възникналия помежду им физически конфликт. Травматичните увреждания са подробно
описани в експертното заключение, като вещото лице подробно и аргументирано е изяснило
механизма на тяхното причиняване, както и медико-биологичната характеристика на
причинените телесни увреждания на всеки един, а именно „Временно разстройство на
здравето, неопасно за живота”. Приетата в хода на съдебното следствие пред въззивния съд
комплексна видео-техническа, лицево-идентификационна и медицинска експертиза, която
не е оспорена от страните, както и допълнението към нея, по идентичен начин, с отразеното
в съдебномедицинската експертиза приета в първоинстанционното производство,
установява причинените на частния тъжител П. и на подсъдимия М. травматични
увреждания, както и тяхната медико-биологична характеристика. Посочено е от вещите
лица, че описанието на травматичните увреждания при подсъдимия М. и частния тъжител
П. отговаря да са получени по начина и по механизма, свързан с развилия се процесен
инцидент на процесната дата 06.09.2021 г.
Относно изясняването на механизма на получаване на едно от причинените на
подсъдимия М. травматични увреждания, а именно това в областта на гърба –
кръвонасядане с овално Г-образна форма, под върха на лявата лопатка с подлежащо
счупване на 10 ребро, въззивният съд се довери на заключението на вещите лица изготвили
комплексна видео-техническа, лицево-идентификационна и медицинска експертиза, а не на
заключението на изготвената и приета пред първия съд съдебно медицинска експертиза.
Действително, вещото лице изготвило съдебно медицинската експертиза в хода на
първоинстанционното производство е категорично в своето заключение, че това
травматично увреждане е получено в резултат от действие на твърд тъп предмет, с
ограничена контактна повърхност и отговаря да е получено при нанасяне на удар с предмет
тип „кози крак“, в крайната си част завършващ с характерно „Г“ образно извИ.е, но това
вещо лице при изготвяне на своята експертиза не е извършило личен оглед на това
техническо средство и не е съпоставило неговите характеристики /големина, тежест и
специфична форма/ с установеното при подсъдимия М. травматично увреждане, а също така
и със заснетите на изследвания от комплексната експертиза запис, на който са заснети
действията на подсъдимия и частния тъжител в процеса на нанасяне на процесните удари,
един към друг. Въззивният съд, при допуснатата от него комплексна експертиза, възложи на
вещите лица, освен да се запознаят с всички материали по делото, да извършат и личен
оглед на двете технически средства, които са заснети на изследваните от тях записи и
използвани от подсъдимия и частния тъжител, с цел да се установи действителната
фактическа обстановка и разкрие обективната истина, предвид динамиката на развилият се
между участниците процесен инцидент. Така в хода на проведеното от вещите лица по
12
допуснатата от въззивния съд комплексна експертиза се изяснява, че е възможно
обсъжданото травматично увреждане да е получено чрез удар с „кози крак“, за което от
друга страна данни се съдържат и в показанията свидетелите М. и Ч., които са били на
инкриминираното място и са възприели конфликта между подсъдимия и частния тъжител от
самото му начало, до неговия край, поради което и за настоящият съд няма основание за
промяна на вида на констатираните, както при подсъдимия, така и при частния тъжител
телесни увреждания, механизма на тяхното получаване и медико-биологичната им
характеристика, които обосновано са анализирани и са приети от първия съд.
Въз основа на правилно установените фактически обстоятелства,
контролираният съд е приложил материалния закон правилно, като е приел, че е
налице "реторсия", доколкото по делото е установено, че на 06.09.2021 г., в гр. Банкя
на ул. **** и № 5а, подсъдимият П. Л. М. чрез нанасяне на удар с навита на руло
телена мрежа в дясната страна на главата на частния тъжител И. П. П. му причинил
кръвонасядане с флуктуиращ оток в зоната между горния клепач и веждата на дясното
око; охлузване, кръвонасядане и флуктуиращ оток в подножието на дясната орбита;
групирани ивичести охлузвания в предната половина на дясната буза, както и чрез
нанасяне на удар с метално гребло причинил на частния тъжител И. П. кръвонасядане,
съчетано с оток пред и над предния ръб на лявата подмишнична ямка; четири
вертикални, приблизително успоредни дълбоки линейни охлузвания медиално от
травмата пред и над предния ръб на лявата подмишнична ямка, като посочените
наранявания са реализирали медико-биологичния признак временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, съставляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.
130, ал. 1 НК.
Правилно от фактическа страна е прието от първия съд и че частният тъжител
И. П., от своя страна, причинил на подсъдимия М. също такава лека телесна повреда
по чл. 130, ал. 1 НК, като му нанесъл удар с метален инструмент тип „кози крак“ в
областта на гърба и му причинил кръвонасядане с овално Г-образна форма под върха
на лявата лопатка, с подлежащо счупване на 10-то ребро, освен това частния тъжител
П. блъснал подсъдимия М., който паднал на земята назад и при падането от собствен
ръст получил кръвонасядане с подкожен хематом в тилната област на главата
централно, както и множество кръвонасядания на двете мишници и предмишници,
част от които с дълбоки ивицовидни охлузвания и повърхностни рани в централната
им част, което реализирало медико-биологичния признак временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Районният съд правилно е приел, че на частния тъжител П. е причинена лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК, която се изразява в кръвонасядане с
флуктуиращ оток в зоната между горния клепач и веждата на дясното око; охлузване,
кръвонасядане и флуктуиращ оток в подножието на дясната орбита; групирани
ивичести охлузвания в предната половина на дясната буза, които травматични
увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота му
и същите съответстват по медико-биологичния си и правен характер на приетото с
ППВС № 3/27.09.1979 г., относно леката телесна повреда.
В случая, първият съд законосъобразно е приел, че е налице пряка причинно-
следствена връзка между действията на подсъдимия М., изразяващи се в нанасянето
на удар с навитата на руло телена мрежа в дясната страна на главата на частния
тъжител П. и причинената на последния телесна повреда, както и че е налице
причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия М., изразяващи се в
нанасянето на удар с метално гребло спрямо частния тъжител и получените от
13
последния телесни увреждания, тъй като нараняванията му са били причинени именно
вследствие на противоправните действия осъществени от подсъдимия М..
Налице е изискуемата се причинно-следствена връзка между нанесения от
частния тъжител П. удар с метален инструмент тип „кози крак“ в областта на гърба на
подсъдимия М., както и блъскането осъществено от страна на частния тъжител спрямо
подсъдимия, вследствие на което последният паднал на земята назад и констатираните
при подсъдимия М. телесни увреждания, довели до настъпване на обществено
опасния за него вредоносен резултат – причинената му лека телесна повреда.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че на подсъдимия М. е причинена
от частния тъжител П. „също такава“ по смисъла на чл. 130, ал. 3 НК лека телесна
повреда или като причинената от подсъдимият М. на частният тъжител П. лека телесна
повреда, като двете леки телесни повреди са с един и същ медикобиологичен характер
- временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
При това положение и двамата – подсъдимият и частният тъжител са си
причинили същите, еднаки по вид и характер леки телесни повреди, изразяващи се във
временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл. 130, ал. 1
НК. Причинените телесни повреди са от един и същи вид, което в случая се
установява от приетите по делото съдебномедицинска експертиза и комплексна видео-
техническа, лицево-идентификационна и медицинска експертиза и допълнителното
заключение по нея. Поради изложеното, настоящият съдебен състав, подобно на
първоинстанционния съд намира, че в конкретния случай, се касае за "реторсия", която
винаги предполага две противоправни деяния, като на противоправното деяние, което
е завършило, деецът отговаря с друго противоправно и наказуемо деяние, което е
отсъщия вид и със същия характер или както се установи в настоящия случай.
Съобразно установените по делото обстоятелства обоснован е изводът на
първата инстанция, че от субективна страна всеки един от двамата – подсъдимият и
частният тъжител е действал с пряк умисъл, като е съзнавал свойството и значението
на постъпките си, общественоопасния характер на деянието и неговите
общественоопасните последици, като е целял настъпването им.
Въззивният съда намира за лишено от основание възражението на повереника на
частния тъжител, че първият съд неправилно е приложил института на реторсията.
Контролираният съд е обсъдил всички доказателства за съставомерността на деянията,
осъществени от частния тъжител и от подсъдимия, като обосновано е приел, че
подсъдимият и частният тъжител взаимно са си причинили един на друг телесни
увреждания, които са от един и същи вид и които са реализирали медико-биологичния
признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Това се доказва
безспорно от показанията на разпитаните по делото свидетели и се изясни чрез
заключенията на изготвените по делото съдебно медицинска експертиза и комплексна
видео-техническа, лицево-идентификационна и медицинска експертиза и
допълнението към нея, ведно с дадените от вещите лица разяснения в хода на
изслушване на заключенията им. Следователно, подсъдимият и частният тъжител са
осъществили един спрямо друг еднакви по степен телесни увреждания. В основата на
реторсията е идеята на законодателя, че страните са изравнили позициите си, като на
причинителя на леката телесна повреда веднага е отвърнато от пострадалия/частния
тъжител със същата лека телесна повреда
Противно на доводите на повереника на частния тъжител, въззивният съд
намира, че в настоящия случай е неприложима нормата на чл. 12, ал. 1 НК.
14
Процесното възражение е намерило своя отговор още в мотивите на обжалваната
присъда, като първоинстанционният съд е приел, че е приложим институтът на
реторсията, а не този на неизбежната отбрана, като е мотивирал подробно това свое
заключение. Въззивната инстанция изцяло споделя изводите на контролираната
инстанция в тази насока, като намира, че предприетите от частния тъжител действия
по увреждане на телесната неприкосновеност на подсъдимия са извършени, след като
вече непосредственото нападение върху него е било приключило и при положение, че
не е съществувала опасност за продължаване на тези действия от страна на
подсъдимото лице. Действията на подсъдимия са били преустановени за известен
период от време, през който частният тъжител П. е отишъл до мазето на дома си, от
което е взел процесния „кози крак“, с който е нанесъл удар на подсъдимия. След
прекратяване на нападението, не се установяват действия извършени от страна на
подсъдимия, с които последният да е възобновил нападението над частния тъжител.
Едва при повторното си отИ.е до мрежата в опит да я откачи с козия крак, частният
тъжител е ударил подсъдимия М. с него. Тоест към момента на нанасянето на удара от
частния тъжител спрямо подсъдимия, нападението на подсъдимият вече е било
завършило, поради което и в случая не може да се обоснове приложението на
разпоредбата на чл. 12, ал. 1 НК по отношение на действията на частния тъжител. С
оглед на гореизложеното въззивната инстанция намира за неоснователни доводите на
повереника на частния тъжител, че извършеното от него е при условията на неизбежна
отбрана.
С оглед изхода на делото, правилно на основание чл. 189, ал. 3 НПК
първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият и частният тъжител следва да
заплатят сторените от бюджета на съда разноски, за допуснатите и изготвени
експертизи, по равно, като е осъдил всеки един от двамата да заплати половината от
сторените от съда разноски, а именно от по 648,30 лева.
Относно останалата част от разноските, съгласно практиката на Върховния
касационен съд и константната практика на съдилищата (Решение № 255 от 17.06.1992
г. по н.д. № 144 за 1992 г., на I н.о; Решение № 53-57 - ОСНК, Решение № 96-72 I, н. о.
) при прилагане на института на реторсията, разноските остават за сметка на страните
така, както са направени. В мотивите на първоинстанционната присъда изрично е
посочено това обстоятелство, поради което няма пропуск или непроизнасяне на съда
по направените от страните разноски.
Предвид крайния изход на делото и пред въззивния съд, както и с оглед
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, следва всеки един - подсъдимия П. М. и частния
тъжител И. П. да бъдат осъдени да заплатят в полза на държавата и по сметка на СГС
направените пред въззивния съд разноски на обща стойност от 3622,92 (три хиляди
шестстотин двадесет и два лева и деветдесет и две стотинки) лева, а именно за
назначените и приети комплексна видео-техническа, лицево-идентификационна и
медицинска експертиза и допълнението към нея. Ето защо всеки един - подсъдимия М.
и частния тъжител П. следва да бъде осъден да заплати половината от сторените
разноски, а именно сумата от по 1811,46 (хиляда осемстотин и единадесет лева и
четиридесет и шест стотинки) лева по сметка на СГС, както и на основание чл. 190, ал.
2 НПК да заплатят от по 5.00 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Пред въззивния съд е направено, в съдебно заседание, искане от повереника на
частния тъжител подсъдимият да бъде осъден да заплати сторените от частния
тъжител във въззивното производство разноски, като в същата насока е направено
15
искане и от страна на защитата на подсъдимия за присъждане на разноски. С оглед
изхода на делото, при приложение на института на „реторсията“ и горецитираната
съдебна практика, разноски и пред въззивната инстанция не следва да се присъждат в
полза на всяка една от страните в настоящото производство, като същите остават за
страните или така както са ги направили.
При извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не намери основания,
налагащи нейното изменение или отмяна, поради което и с оглед гореизложените
съображения, постанови своето решение.
С оглед изложеното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XIII въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 01.03.2024 г. по НЧХД № 2952/2022 г. на
СРС, НО, 112-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият П. Л. М. да заплати в
полза на държавата и по сметка на СГС направените пред въззивния съд разноски в
размер от 1811,46 (хиляда осемстотин и единадесет лева и четиридесет и шест
стотинки) лева, както и на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати сумата от 5.00 (пет)
лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК частният тъжител И. П. П. да
заплати в полза на държавата и по сметка на СГС направените пред въззивния съд
разноски в размер от 1811,46 (хиляда осемстотин и единадесет лева и четиридесет и
шест стотинки) лева, както и на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати сумата от 5.00
(пет) лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16