№………./…..........2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като
разгледа
докладваното
от
съдията
Кавърджикова въззивно гражданско дело № 1564
по описа за
2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 18463/22.07.2019г. от Т.Н.П. ЕГН ********** ***, чрез адв. Кр.Т., в качеството на
длъжник по изп.д. № 20188920402983 на ЧСИ Хр.Георгиев, срещу постановление от
11.07.2019г., с което е отказано приключване на производството по
изп.д. с оглед подаденото възражение с вх. № 15576/21.06.2019г., поради
погасяване на дълга и срещу начислените допълнителни такси в размер на 78.00лв.
Моли се да бъде отменено обжалваното
постановление, като неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие
с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост.
Излага
оплаквания, че на 19.02.2019г. на длъжника е била връчена ПДИ, в която освен
задълженията по издадения въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, връчена по реда на чл. 47 от ГПК, изпълнителен лист са посочени още и задължения
към НАП, които са били погасени към момента. Заплатила задълженията си към
взискателя, като представила доказателства за това, но възразила срещу
уваженото юрисконсултско възнаграждение в размер на
100.00лв. п и поискала намаление. Изразила същевременно готовност да заплати
всички дължими такси и разноски по изп.д. до пълно погасяване на дълга, след
приспадане на направените плащания.
На
27.02.2019г. ЧСИ изготвил уведомление за дължимите суми. Макар и с известни
възражения, заплатила указаната от ЧСИ сума и поискала прекратяване на
производството по изп.д. Делото не било прекратено, т.к. не било заплатено юрисконсултското
възнаграждение. При подадената пред ВОС жалба, съдът намалил юрисконсултското възнаграждение на 50.00лв. по гр.д. №
706/20129г.
Заплатила
и тази сума, като представила доказателства за това на ЧСИ и поискала
прекратяване на изп.д. Оказало се, че не е заплатена авансово внесената от
взискателя „Енерго Про
Продажби“ АД такса в размер на 54.00лв., като за връчване на това уведомление,
ЧСИ начислил и нова такса от 24.00лв.
Възразява
срещу постоянното начисляване на допълнителни такси от една страна, а от друга
се позовава на разпоредбата на чл. 73а от ГПК и това, че ЧСИ отдавна е преминал
определените за това граници.
Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
В писмени възражения
в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят
„Енерго Про Продажби“ АЗД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик“, № 258, сграда
Варна тауърс-Г, представлявано от П.С., Яна Димитрова,
Георги Коршия, чрез юк
М.Казакова оспорва жалбата, като неоснователна. За образуване на изп.д. дружеството-взискател е внесло сумата от 54.00лв. и към
момента е останала неплатена от длъжницата. Тя отговаря за разноските, т.к.
не еналице
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК. Постановлението на ЧСИ е правилно и
законосъобразно. Следва да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски,
включително юк възнаграждение. Възразява за
прекомерност на заплатеното от насрещната страна възнаграждение.
ЧСИ е изложил мотивите си по чл. 436, ал. 3 от
ГПК за неоснователност
на жалбата.
ВОС съобрази следното:
Изп.д.
№ 20188920402983 на ЧСИ Хр.Георгиев е образувано на 30.11.20128г.
по молба вх. № 21637/30.11.2018г., към която е приложен изпълнителен лист №
8685/06.11.2018г., издаден в полза на „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК *********,
срещу Т.Н.П., ЕГН ********** ***,
като е посочено изрично в молбата на взискателя, че се иска образуване на
изп.д. само за разноските по изп.л. от 75.00лв.
С молбата е поискано извършването
на справка в Имотния регистър и НАП за наличието на недвижима собственост на
длъжницата и сключени трудови договори. Поискано е още пълно проучване на
имущественото състояние на П. и са възложени на ЧСИ всички правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ.
Съгласно сметка № 2639/05.12.2018г., фактура
№ 1646/05.12.2018г. и преводно нареждане „Енерго Про Продажби“ АД е направило плащане на
На
13.02.2019г. е връчена на
длъжницата Т.Н.П., чрез адв. Ив.Ганчев ПДИ, с която е
указано плащането на главницата по задължението от 75.00лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски, съгласно издадения изп.л., юрисконсултско
възнаграждение от 100.00лв. и 12.00лв. дължима такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ и
присъдените публични държавни вземания по чл. 458 от ГПК в полза на държавата.
С
молба№ 4424/19.02.2019г. Т.Н.П., чрез пълномощника си е представила платежни
документи за плащане на задължението, включително към НАП, с искане да бъде
намалено присъденото юрисконсултско възнаграждение до
минимума. Моли и за преизчисляване на остатъка от задължението.
С
уведомление изх. № 4177/25.02.2019г. Т.Н.П. уведомена на 27.02.2019г., чрез
адв. ИВ.Ганчев за дължимите такси по ТТР към ЗЧСИ в общ размер на 222.00лв., заплатени изцяло от
длъжницата, видно от вносната бележка на л. 40 от изп.д. и преведени по сметка
на ЧСИ Хр.Георгиев на 01.03.2019г.
С
постановление от 18.03.2019г. ЧСИ е отказал да намали юрисконсултското
възнаграждение в размер на 100.00лв.
С
решение № 566/08.05.2019г. по гр.д. № 706/2019г. е отменен на осн. чл. 435, ал.
2 от ГПК отказа на ЧСИ да намали определеното от него юрисконсултско
възнаграждение и го е намалил от 100.00лв. на 50.00лв., заплатено от Т.Н.П. на
05.06.2019г., видно от преводно нареждане на л. 92 от изп.д.
Със
съобщение изх. № 12101/12.06.2019г. ЧСИ е уведомил Т.Н.П., че до пълното
погасяване на задължението остава да бъде внесена сумата от 78.00лв., от която
54.00лв. дължима за образуването на изп.д. такси, съгласно т. 1, 3 и 5 от ТТР
към ЗЧСИ и 24.00лв.-дължима за изготвянето и връчването на уведомление съгласно
т. 5 от ТТР към ЗЧСИ ,връчено на 18.06.2019г.
С
вх. № 15578/21.06.2019г. е постъпило възражение от Т.Н.П., с искане да бъде
премахнато от задължението по изп.д. допълнително начислените такси в размер на
78.00лв. и изп.д.-прекратено на осн. чл. 433, ал. 2 от ГПК поради пълното
погасяване на дълга.
ЧСИ
е постановил обжалвания акт-постановление от 11.07.2019г., като е оставил без
уважение, като неоснователно възражение № 15578/21.06.2019г. за недължимост на заплатената и внесена от взискателя авансова
такса, както и начислената допълнителна такса за изготвяне на уведомление до
длъжника, съгласно ТТР към ЗЧСИ, връчено на Т.Н.П. на 17.07.2019г.
Постъпила
е жалба вх. № 18463/22.07.2019г. от Т.Н.П..
Настоящият състав намира, че жалбата вх.
№ 18463/22.07.2019г. е допустима за разглеждане в частта относно наведените оплаквания срещу постановление от
11.07.2019г. на ЧСИ, с което е оставил без уважение, като неоснователно
възражение № 15578/21.06.2019г. за недължимост на
заплатената и внесена от взискателя авансова такса, както и начислената
допълнителна такса за изготвяне на уведомление до длъжника,, предвид това, че намира
правното си основание в разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Жалбата
вх. № 18463/22.07.2019г. е недопустима в
частта, в която са наведени оплаквания срещу отказа на ЧСИ да приключи производството
по изп.д. поради плащане на цялото задължение, доколкото липсва постановен от
ЧСИ изричен отказ за това, а мълчалив отказ не подлежи на обжалване.
Производството по делото в тази част-по жалбата на осн. чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. 3 от ГПК следва да бъде прекратено.
Следва произнасяне по съществото на
спора в допустимата част.
Отговорността за разноските, включително и направените в изпълнителното
производство, е уредена в общите правила на ГПК. Съобразно разпоредбата на чл.
79 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен когато
делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.
В конкретния казус не е налице някое от посочените
изключения, освобождаващо длъжника от заплащане на разноските по изпълнението.
Като не е платил дължимата сума преди образуване на изпълнителното
производство, то длъжникът е станал причина за образуване на изп.д., поради
което не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК.
Процесуалните действия на взискателя са започнали с
подаване на молба за образуване на изп.д., за което на 05.12.2019г. е платил
дължимата за образуване на изп.д. такса по т. 1 от ТТР към ЗЧСИ в размер на
24.00лв. с ДДС. Изготвена и изпратена е била ПДИ, за което е начислена от ЧСИ и
платена от длъжника таксата по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 24.00в. с ДДС.
Извършена е била от ЧСИ справка за длъжника и неговото имущество ,за което е
начислена от ЧСИ и платена от длъжника такса от 6.00лв. с ДДС или общо
54.00лв., за която сума ЧСИ е изготвил сметка № 2639/05.12.2018г., издал
фактура № 1646/05.12.2018г. и са представени доказателства за плащане от Т.Н.П.,
видно от преводно нареждане от
05.12.2018г. Видно, изпратено е съобщение изх. № 12101/12.06.2019г. за дължимостта на обжалваната сума от общо 78.00лв., за което
ЧСИ е начислил такса по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 24.00лв. с ДДС.
Според изложеното по-горе, би следвало да се приеме,
че разноските по изпълнението в общ размер на 78.00лв. се дължат от Т.Н.П..
Тя обаче е навела оплаквания, че ЧСИ не е съобразил разпоредбата на чл. 73а от ГПК. Основателни са.
Текстът на чл. 73а, ал. 1, т. 2 от ГПК
гласи, че сборът от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника в едно
изпълнително производство не може да надвишава за задължения в размер от 10 до
20 на сто от минималната работна заплата – 40 на сто от минималната работна
заплата.
Задължението по изп.дело, според приложения изп.л. е в
размер на 75.00лв. Делото е образувано на 30.11.2018г. Минималната работна
заплата към този момент е 510.00лв. Следователно задължението е в размера по т.
2 от цитираната по-горе разпоредба. Сборът от всички такси по изпълнението не
може да надвишава сумата от 204.00лв., представляваща 40% от МРЗ от
510.00лв. По изп.д. такси в размер на
222.00лв., видно от уведомление изх.№ 4177/25.02.2019г. и доказателство за
плащането им от страна на длъжницата Т.Н.П. са налице, видно от вносната
бележка на л. 40 от изп.д. и преводното нареждане от 01.03.2019г. на л. 41 от
изп.д. Дори сумата от 222.00лв.
превишава позволения от чл. 73а от ГПК размер на таксите по изпълнението. Дори
и поначало сумата от 78.00лв. ,представляваща дължими такси да е такава, която
би следвало да бъде възложена в тежест на длъжницата, понеже тя вече е
заплатила указания от закона максимум, не дължи обжалваната такава. Отказът на
ЧСИ, обективиран в постановление от 11.07.2019г. е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора, но това, че двете страни са
поискали присъждане на разноски, съдът има предвид това, че „Енерго Про Продажби“ АД следва да
бъде осъдено да заплати на Т.Н.П. сумата от 112.50лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, а тя- на дружеството сумата от 25.00лв., на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК.
За да достигне до този извод съставът съобразява това, че жалбата е прекратена
в една част и уважена в друга. Освен това в писмения си отговор „Енерго Про Продажби“ АД е
възразило за прекомерност на заплатеното от П. адвокотско
възнаграждение в размер на 300.00лв., според договор за правна защита и
съдействие на л. 20 по делото, искайки да бъде намалено до нормативния минимум.
Действително, спорът се характеризира с невисока фактическа и правна сложност.
По реда на чл. 11, предл. 3 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да
бъде намалено заплатеното от П. адвокатско възнаграждение от 300.00лв. на
200.00лв. С оглед уважената част на жалбата „Енерго Про Продажби“ АД следва да бъде осъдено да й плати
100.00лв. + 12.50лв.-половината от заплатена държавна такса по настоящото дело
или общо 112.50лв. Т.Н.П. от своя страна
дължи на „Енерго Про
Продажби“ АД според прекратената част от жалбата сумата от 25.00лв., като
половината от определеното от съда на осн. чл. 27 от Наредба за заплащането на
правната помощ юрисконсултско възнаграждение от
50.00лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 18463/22.07.2019г. от Т.Н.П. ЕГН **********
***, постановление от 11.07.2019г. по
изп.д. № 20188920402983 на ЧСИ Хр.Георгиев, с което ЧСИ е оставил без
уважение възражението й с вх. № 15576/21.06.2019г. в частта за недължимостта на заплатената и внесена от взискателя
авансова такса, както и за начислената допълнителна такса за изготвяне на
уведомление до длъжника, съгласно ТТР към ЗЧСИ и вместо това:
УВАЖАВА възражение вх. № 15576/21.06.2019г. от Т.Н.П. ЕГН ********** ***, което е оставено без уважение с
постановление от 11.07.2019г. по изп.д. № 20188920402983 на ЧСИ Хр.Георгиев,
като ПОСТАНОВЯВА недължимостта на заплатената и внесена от взискателя „Енерго Про Продажби“ АД-Варна, ЕИК *********, авансова такса, както и на
начислената допълнителна такса за изготвяне на уведомление до длъжника,
съгласно ТТР към ЗЧСИ в
общ размер на 78.00лв., на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 18463/22.07.2019г. от Т.Н.П. ЕГН **********
***, в частта срещу отказа на ЧСИ по
изп.д. № 20188920402983 да приключи
производството по изп.д., с оглед подаденото от нея възражение вх. № 15576/21.06.2019г., на осн. чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. 3 от ГПК и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.
№ 1564/2019г. на ВОС-ГО в тази част.
ОСЪЖДА „Енерго Про Продажби“ АЗД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик“,
№ 258, сграда Варна тауърс-Г, представлявано от П.С.,
Яна Димитрова, Георги Коршия да заплати на Т.Н.П.
ЕГН ********** ***, разноски в размер на 112.50лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Т.Н.П.
ЕГН ********** ***, да заплати
на „Енерго Про
Продажби“ АЗД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Вл.Варненчик“, № 258,
сграда Варна тауърс-Г, представлявано от П.С., Яна
Димитрова, Георги Коршия, разноски по делото в размер на 25.00лв., на
осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване само в прекратителната си част, в която има характера на
определение, с частна жалба пред ВАпС в едноседмичен
срок от съобщението до страните, а в останалата си част е окончателно и не
подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4, предл. последно
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: