№ 30730
гр. София, 20.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20241110166888 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявени по реда на чл. 422 ГПК са установителни искове от ищеца „.............“ ЕАД
срещу ответника Ц. Д. М. за признаване за установено съществуването на вземания по
издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.06.2024 г., срещу
която длъжникът е възразил мотивирано по реда на чл. 414, ал. 1 и чл. 414а, ал. 1 ГПК с
твърдения, че вземанията по заповедта, дължими за периода от 3 години назад, считано от
датата на подаване на заявлението в съда, са погасени по давност, а остатъкът на стойност
от 291,45 лв. е заплатен на 26.07.2024 г. – в срока за доброволно изпълнение по чл. 412, т. 8
ГПК. В становището си по чл. 414а, ал. 4 ГПК заявителят е признал извършеното от
длъжника плащане в размер на 291,45 лева, но е заявил, че същото е отнесено сами към част
от главницата и лихвите, като е останала неплатена главница от 98,14 лева.
В исковата молба ищецът е заявил искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника по реда на чл. 238, ал. 1 ГПК.
Същото е неоснователно. Не са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК –
производството е по реда на чл. 422 ГПК, постъпило е възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК и в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач на
„ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ООД, ЕИК *********, като обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния
имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за
обезвреда. Това искане е основателно.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Искането по чл. 190 ГПК на ищеца за задължаване на третото лице помагач да
представи намиращи се у него документи следва да бъде уважено.
1
Искането по чл. 192 ГПК на ищеца следва да бъде оставено без уважение, тъй като е
допуснато привличане на трето лице помагач.
Искането за допускане на СТЕ следва да бъде оставено без уважение.
Искането за допускане на ССчЕ следва да се уважи.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца „.............“ ЕАД за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 238, ал. 1 ГПК срещу ответника.
Производството по делото продължава по общия исков ред.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице
помагач – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. София, ул. „Проф. Георги Павлов“ № 3.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС“ ООД, ЕИК *********, в срок до първото съдебно заседание да представи
всички намиращи се у него документи, свързани с отчитане и разпределение на ползваната
топлинна енергия в процесния имот през исковия период.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца на основание чл. 192 ГПК за
задължаване на трето неучастващо по делото лице да представи намиращите се у него
документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия, посочени в исковата молба.
ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на СТЕ тъй като не е необходимо.
ДОПУСКА изслушване на ССчЕ със задачи, посочени в исковата молба, както и
следните допълнително поставени от съда въпроси:
1/ извършвани ли са плащания по абонатния номер, кога в какъв размер, посочено ли
е основание за плащане и как са отнасяни към задълженията, в т.ч. и към тези, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. С. С., тел. **********.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 400 лева, платими от ищеца,
които следва да бъдат внесени по сметка на СРС за депозити в едноседмичен срок от
2
получаване на настоящото определение.
УКАЗВА на ищеца в същия срок да представи по делото доказателства за внасяне на
депозит.
Вещото лице да се уведоми за поставените задачи и да се призове за о.с.з., като му се
укаже да работи при внесен депозит.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. д. № 23571/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 05.11.2025 г. в
10,45 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца - и препис от
отговора на исковата молба и приложенията, а на третото лице помагач – и преписи от
исковата молба и приложенията към нея и от отговора на исковата молба и приложенията.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявен по реда на чл. 422 ГПК е установителен иск с правно основание чл. 79, ал.
1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за признаване за установено, че ответникът Ц. Д. М.
дължи на ищеца „.............“ ЕАД сумата от 98,14 лева, представляваща непогасен остатък от
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в .............., надпартерен апартамент, аб. № ............., за период от 01.05.2020 г. до
30.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
19.04.2024 г., до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.06.2024 г. по ч. гр. д. № 23571/2024 г. по описа
на СРС, III ГО, 87 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане, защото има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик на
топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия. Излага, че в хода на образуваното заповедно
производство по ч. гр. д. № 23571/2024 г. по описа на СРС, 87 състав и в срока по чл. 412, т.
8 ГПК ответникът заплатил сумата от 291,45 лв., получена по сметка на ищцовото
дружество на 29.07.2024 г. Твърди, че с платената сума ответникът частично погасил
задълженията си по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК. Счита, че с извършеното плащане ответникът изцяло погасил следните свои
задължения към ищеца: сумата от 11,05 лв., представляваща законна лихва, дължима от
момента на подаване на заявлението в съда до извършеното на 29.07.2024 г. плащане, сумата
3
от 58,67 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 10.04.2024 г., сумата от 9,55 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2021 г. до 10.04.2024 г., сумата
от 33,54 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.03.2021 г. до 31.03.2022 г., както и сумата от 25 лв., представляваща
държавна такса в заповедното производство. Ищецът твърди, че с извършеното плащане
била частично погасена и дължимата в общ размер на 251,78 лв. главница за цена на
доставена топлинна енергия в размер на 153,64 лв. В настоящото производство претендира
плащане на непогасения остатък от главницата в размер на 98,14 лв. за периода от
01.05.2020 г. до 30.03.2022 г. Поддържа, че с извършеното плащане не е погасено дължимото
се юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство в размер на 50 лв. Счита за
приложимо в настоящия случай правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което при
недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това лихвата и най-
накрая главницата. Претендира юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство. Възразява за разноските на ответника.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил на 11.03.2025
г. от ответника Ц. Д. М. чрез адв. С. Г., който оспорва предявените искове като
неоснователни. Възразява за изтекла погасителна давност за вземанията на обща
стойност от 103,39 лв., дължими за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. Твърди, че в
хода на заповедното производство е извършила плащане в размер на 291,45 лв., с което е
погасила остатъка от непогасените по давност вземания по заповедта за изпълнение,
дължими за периода от 01.05.2021 г. до 31.03.2022 г., в т.ч. и разноските за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. Не оспорва количеството и
стойността на доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия. Прави искане
претенцията да бъде отхвърлена изцяло. Претендира адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38 ЗАдв. за заповедното и за исковото производство.
В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че
ответникът по иска е потребител на топлинна енергия на посоченото основание, че сградата,
в която се намира имотът, e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична
проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия
е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и
изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената
топлинна енергия, както и размера на търсената главница.
В тежест на ищеца с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството
потребител на ТЕ на ответника, е да установи, че ответникът е собственик на
топлоснабдения имот.
С оглед възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже
основанията за спиране и прекъсване на давността, ако твърди, че такива са налице.
4
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че:
1/ към правоотношението са приложими ОУ на ищеца от 2016 г., които са
публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата;
2/ изготвяне на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в приложимите
ОУ;
3/ ответникът е собственик на топлоснабдения имот и има качеството на потребител
на ТЕ за спорния период за топлоснабдения имот;
4/ имотът е топлофициран;
5/ количеството и стойността на доставената топлинна енергия;
6/ ответникът е извършил плащане в размер на 291,45 лв.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5