О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 260420 Година 2021,22.02. Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански
състав
На двадесет и втори февруари Година
две хиляди двадесет и първа
В закрито
заседание в следния състав:
Председател: Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове: ………………………………………...
Съдебни заседатели: …………………………………….......
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело номер 16
по описа за 2021 година
и за да се произнесе,взе
предвид следното:
Ищецът „Банка ДСК“ АД,
ЕИК ********* чрез пълномощника юрисконсулт Христиана Димитрова е предявил
против ответниците „МЕПС“ ЕООД, ЕИК ********* , К.Г.Г. и Н.Я.Г. *** иск признаване за установено на
основание чл.496, ал.3 от ГПК, че извършената по изпълнително дело № 408/2020
г. на ЧСИ Трифон Димитров продажба на
1/12 идеална част от поземлен имот с идентификатор 58356.502.84 целият с
площ от 4603 кв.м., находящ се в м.„Пясъка“,
гр. Приморско, обл. Бургас е недействителна поради допуснато нарушение на
чл.490 от ГПК и невнасяне на цената за имота. Представя доказателства.
Бургаски
окръжен съд при проверка на редовността на исковата молба, както и на подсъдността
на спора, констатира следното:
От
изложението на обстоятелствата става ясно, че ищецът атакува действителността
на публична продан на идеална част от недвижим имот-1/12 част, като сочи факти относими
към разпоредбата на чл.496, ал.3 от ГПК.
Съгласно трайната съдебна практика, обективирана
и в ТР № 4 от 11.03.2019 год. по тълк.д. № 4/2017 год. на ОСГТК публичната
продан е едновременно способ за принудително изпълнение и деривативен способ за
придобиване на вещни права по смисъла на чл.77 от ЗС, наред с изрично
изброените там - правна сделка, давност и др. Тъй като обективира придобиване
на имуществени права, които имат парична оценка, искът по чл.496, ал.3 от ГПК е оценяем,но в разпоредбата на чл.69, ал.1 от ГПК не е
посочен начина за определяне на цената на този иск. При това положение съдът
намира, че следва да приложи по аналогия
в настоящия случай при определяне цената на иска,разпоредбата на чл.69, ал.1,
т.4 във вр. с т.2 от ГПК, тъй като независимо,че публичната продан не е
договор, то подобно на договора- вид правна сделка, е способ за придобиване на
вещни права,при това възмезден. Искът за недействителност на публичната продан
е иск за несъществуване на придобивно
основание. Разпоредбата на чл.69,ал.1,т.4 от ГПК сочи начина за определяне на
цената на иск за несъществуване на договор, който може да бъде и придобивно
основание по чл.77 от ЗС. Тъй като се
атакува действителността на публична продан на идеална част от
недвижим имот, то по аргумент на т.4 на
ал.1 на чл.69 от ГПК е приложима т.2 на ал.1 на чл.69 от ГПК, т.е. цената на
иска се определя от данъчната оценка на съответната идеална част от имота, обект
на публична продан.
От приложеното удостоверение за данъчна
оценка на процесния недвижим имот от
дата 05.11.2019 год. е видно, че данъчната оценка на 1/12 ид. ч. от него е
7140,60 лв. Като приложение към
депозираната молба от ищеца с вх. № 263071 от 19.02.2021 год. в изпълнение
на указанията по определение № 260078 от 13.01.2021 год. се намира
удостоверение за данъчна оценка от 03.02.2021 год. на процесния имот. При сравнение на двата
документа е видно, че данъчната оценка в периода от 05.11.2019 год. и до
03.02.2021 год. е една и съща,следователно не е претърпяла промяна. При това
положение и 1/12 ид.ч. от недвижимия имот към момента е с данъчна оценка от 7140,60
лв. (при оценка на целия имот от 85687 лева).
При горните
данни и като съобрази разпоредбите на чл.104,т.4 и чл.103 от ГПК съдът
намира,че делото не е родово
подсъдно на окръжен съсд,тъй като цената на иска е под 25000 лв. ,а е родово подсъдно на районен съд. В изпълнение
на разпоредбата на чл.118,ал.2,изр.1 от ГПК съдът следва да определи и
надлежния съд ,на който да изпрати делото за разглеждане. При съобразяване на
разпоредбата на чл.109 от ГПК с оглед обстоятелството,
че се касае до атакуване на придобивно основание по отношение на недвижим имот,
делото следва да се изпрати за
разглеждане съобразно правилата за
местна подсъдност на Районен съд– Царево съгл. чл. 109 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК Бургаският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско
дело № 16 по описа за 2021 г. на Окръжен съд Бургас.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Царево.
Определението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд Бургас в едноседмичен срок от връчване на препис от него на
ищеца.
СЪДИЯ: