№ 255
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина Иванова
Мила П. Лазарова
при участието на секретаря Теодора Цв. Стоянова
в присъствието на прокурора Р. Н. Т.
като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно частно наказателно
дело № 20241100605161 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.327 и сл. вр. чл.306, ал.1, т.1 от НПК.
С Определение от 01.08.2024г. по нчд №7843/2024гна СРС, НО, 10
състав са групирани наказанията, наложени на осъдения Р. Л. Н. и са
приложени съответно разпоредбите на чл.24 от НК, 25, ал.2 и ал.4, чл.59 ,ал.1
и ал.2 от НК, както чл.57 от ЗИНЗС.
Срещу определението, в срока по чл.319, ал.1 от НПК, е постъпила
жалба от осъдения Р. Л. Н. чрез защитата му – адв. Т. с искане за отмяната му
като незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон и
постановяване на ново от въззивния съд, с което да бъдат групирани
наказанията, наложени по нохд № 5899/2018г. на СРС и по нохд № 2940/2012г
на СГС и определено едно общо най-тежко наказание измежду тях, а именно
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 10 месеца, която да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим. В жалбата се прави искане да не
бъде увеличавано на основание чл.24 от НК така определеното общо
наказания, както и да бъде приспаднато от същото изтърпяното от Н.
1
наказание по нохд № 2940/2012 на СГС.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд осъденият Р. Н.
редовно призован, не се явява
Упълномощеният защитник на осъдения Р. Н. не се явява, поради
наличие на друг служебен ангажимент. Назначеният от съда служебен
защитник поддържа жалбата, счита че същата е основателна и следва да бъде
уважена.
Представителят на Софийска градска прокуратура изразява становище,
че атакуваното определение е правилно и предлага да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като съобрази искането, направено в
жалбата‚ както и становището на страните в съдебно заседание и след като в
съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното
определение, констатира, че не са налице основания за неговото изменение
или отмяна, поради което и с оглед разпоредбата на чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК
намира, че постановеното определение следва да бъде потвърдено поради
следните съображения:
Във връзка с постъпило искане от осъдения Р. Н. за възобновяване на
наказателното производство по нчд № 14514/2020г. по описа на СРС, НО, 147-
ми 2 състав е образувано нд № 661/2021г. по описа на САС, НО, 5-ти състав,
което е приключило с решение от 12.07.2021 г., с което е отменено
определение от 01.02.2021 г., постановено по нчд. № 14514/2020 г. по описа на
СРС, НО, 147-ми състав, и производството е възобновено. В решението си
САС е приел, че СРС не е изпълнил задължението си да обсъди данните за
предходните осъждания на Н. и да определи най-благоприятния начин за
групиране на наказанията, тъй като след като е констатирал, че той е осъждан
14 пъти за извършени престъпления, е съобразил само осъжданията по нохд.
№ 3323/3018 г. по описа на СРС, нохд. № 355/2018 г. по описа на РС – Враца и
нохд. № 5899/2018г. по описа на СРС, без да обсъди изрично посоченото в
молбата за групиране искане на защитника за извършване на такова по
различен начин – между наказанията, наложени по нохд. № 5899/2018 г. по
описа на СРС и нохд. № 2940/2012 г. по описа на СГС, и без да извърши
преценка дали тя е била по-благоприятна за дееца.
2
След възобновяване на производството е образувано нчд №
10837/2021г на СРС, НО,106 състав отново с предмета, определен от искането
на осъдения Р. Н. за определяне на едно общо най-тежко наказание измежду
наказанията по нохд № 2940/20212г на СГС и нохд № 5899/2018г на СРС.
С определение от 21.12.2021г по нчд № 10837/2021г на СРС е
определено едно общо най-тежко наказание измежду тези по нохд №
3323/2018г на СРС, нохд № 355/2018г РС - Враца и нохд № 5899/2018г на
СРС, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 2 месеца, което да
бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим на основание
чл.57,ал.1,т.2,б.„б“ от ЗИНЗС и са приспаднати на основание чл.25, ал.2 от НК
изтърпените наказание „лишаване от свобода“, и времето ,през което
осъденият е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“
или „Домашен арест“ или е бил задържан по ЗМВР. Мотивите към
определението са изготвени след съдебното заседание, когато е постановено
определението, като в тях съдът е взел отношение по искането и е приел, че
определеното общо най-тежко наказание на Н. по-горепосочените
производства е най-благоприятно.
Изводите на СРС в атакуваното определение по нчд № 10837/2021г
са споделени в определението на СГС, НО, 3 въззивен състав по внчд №
1202/2022г., поради което е потвърден първоинстанционният акт.
Във връзка с постъпило искане от осъдения Р. Н. за възобновяване на
наказателното производство по нчд № 10837/2021г. по описа на СРС, НО, е
образувано нд № 507/2024г. по описа на САС, НО, 3-ти състав, което е
приключило с решение от 29.05.2024г., с което е отменено определение от
21.12.2021 г., постановено по нчд. № 10837/2021 г. по описа на СРС, и
производството е възобновено. В решението си САС е приел, че СРС при
преразглаждане на въпросите по чл.25 от НК и преценка на съвкупността е
следвало да съобрази най-тежкото, наложено наказание при определяне на
групите и едва тогава да прецени приложението на чл.24 от НК. Посоченото
нарушение на материалния закон САС е приел, че е отстранимо от въззивната
инстанция, но доколкото е констатирано процесуално нарушение, изразяващо
се в липса на мотиви при постановяване на определението на СРС на
21.12.2021г и предвид, че производството по чл.306, ал.1, т.1 от НПК не
позволява разделяне на мотивите и диспозитива на съдебния аст, е
3
възобновил производството.
Определението от 01.08.2024г по нчд № 7843/2024г на СРС, НО ,10
състав, което е предмет на настоящата въззивна проверка, е постановено след
възобновяване на наказателното производство във връзка с искането на Н. за
групиране на наказанията му.
Въззивният съд съобрази изложените по -горе обстоятелства
относно постановените съдебни актове, тяхната отмяна и възобновяване на
производството по чл.306, ал. т.1 от НПК и намери за установено следното:
За да постанови обжалваното определение, СРС е провел
производството, при гарантиране правата на страните. Първоинстанционният
съд е положил необходимите усилия за изясняване на фактите, като е
направил своите доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства от значение за правилното решаване на
делото. Въззивният състав след преценка на доказателствата за съдебното
минало на осъдения Р. Н., прие за установено следното.
Видно от справката за съдимост и наличните бюлетини Р. Н., е
осъждан общо четиринадесет пъти.
1. с присъда по н.о.х.д. № 126/1993 г. по описа на Районен съд –
Видин, влязла в законна сила на 9.05.1995 г., е осъден на наказание глоба в
размер на 500 лева за извършено на 8.12.1990 г. престъпление по чл. 255, т. 1
НК;
2. с присъда по н.о.х.д. № 139/1997 г. по описа на Районен съд -
Несебър, влязла в законна сила на 18.06.1999 г., е осъден на наказание
лишаване от свобода за срок от 1 години, изтърпяването на което на основание
чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за срок от 4 години, за извършено на
25.08.1990 г. престъпление по чл. 255, т. 3, вр. чл. 252, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 251
НК;
3. с присъда по н.о.х.д. № 3561/2003 г. по описа на СРС, влязла в
законна сила на 12.10.2006 г., е осъден на наказание лишаване от свобода за
срок от 3 години, за извършено на 7.01.2001 г. престъпление по чл. 210, ал. 1,
т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1, алт. 1 НК. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е
приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода, определено по
н.о.х.д. № 139/1997 г. на Районен съд – Несебър, което е постановено да се
4
изтърпи при първоначален общ режим. Присъдата е изменена от с решение от
12.10.2006 г. по в.н.о.х.д. № 2314/2006 г. на СГС, НО, 9-ти въззивен състав, в
сила от същата дата.
4. с присъда по н.о.х.д. № 3558/2003 г. по описа на СРС, влязла в
законна сила на 20.05.2008 г., е осъден на наказание лишаване от свобода за
срок от 2 години при първоначален общ режим за извършено на 27.03.2001 г.
престъпление по чл. 210, ал. 1, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1 НК. На основание чл. 68,
ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за
срок от 1 година при първоначален общ режим на изтърпяване, определено по
н.о.х.д. № 139/1997 г. на Районен съд – Несебър;
5. с определение за одобряване на споразумение по н.о.х.д. №
1614/2008 г. по описа на СРС, влязло в законна сила на 23.05.2008 г., е осъден
на: 3 - наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца при общ режим на
изтърпяване за извършено на 20.05.2008 г. престъпление по чл. 316, вр. чл.
308, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК; - наказание лишаване от
свобода за срок 6 месеца при първоначален общ режим на изтърпяване за
извършено на 20.05.2008 г. престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1
НК. На основание чл. 23 от НК на осъдения е определено едно общо най-
тежко наказание, а именно лишаване от свобода за срок от 6 месеца при
първоначален общ режим на изтърпяване;
6 . с присъда по н.о.х.д. № 6337/2004 г. по описа на СРС, влязла в
сила на 11.10.2008 г., е осъден на: - наказание глоба в размер на 800 лева за
извършено на 18.09.1999 г. престъпление по чл. 209, ал. 1, пр. 1 НК; - на
наказание лишаване от свобода за срок от 11 месеца при първоначален общ
режим за извършено на 15.10.1999 г. престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл.
209, ал. 1, пр. 1, алт. 1 НК; - на наказание глоба в размер на 800 лева за
извършено през октомври 1999 г. престъпление по чл. 209, ал. 1, пр. 1, алт. 1
НК; - на наказание глоба в размер на 800 лева за извършено през ноември 1999
г. престъпление по чл. 209, ал. 1, пр. 1, алт. 1 НК.
На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК е определено едно общо най-
тежко наказание, а именно лишаване от свобода за срок 11 месеца при
първоначален общ режим и глоба в размер на 800 лева. На основание чл. 68,
ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за
срок от 1 година, определено по н.о.х.д. № 139/1997 г. на РС – Несебър, при
5
общ режим;
7 . с присъда по н.о.х.д. № 3886/2008 г. по описа на СРС, влязла в
сила на 4.11.2008 г., е осъден на: - наказание лишаване от свобода за срок от 10
месеца при първоначален общ режим на изтърпяване за извършено в периода
23.02.2002 г. – март 2002 г. престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал.
1, пр. 1 и пр. 2 НК; - наказание глоба в размер на 200 лева за извършено на
23.02.2002 г. престъпление по чл. 316, пр. 2, вр. чл. 308, ал. 1, пр. 2 НК; -
наказание глоба в размер на 500 лева за извършено през март 2002 г.
престъпление по чл. 209, ал. 1, пр. 1 НК.
На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК на осъдения е определено
едно общо най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода за срок от 10
месеца при първоначален общ режим на изтърпяване и глоба в размер на 500
лева; 8. с присъда по н.о.х.д. № 337/26.05.2009 г. по описа на Районен съд –
Видин, влязла в сила на 24.09.2009 г., е осъден на наказание лишаване от
свобода за срок от 3 години и 6 месеца при първоначален строг режим за
извършено през ноември 2007 г. престъпление по чл. 211, пр. 3, вр. чл. 209, ал.
1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК;
9. С присъда по н.о.х.д. № 22544/2011 г. по описа на СРС, влязла в
сила на 22.03.2012 г., е осъден на: - наказание лишаване от свобода за срок от
11 месеца при първоначален строг режим за извършено в периода 9.03.2008 г.
– 14.04.2008 г. престъпление по чл. 210, ал. 4 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 НК; - наказание пробация за срок от 2 години и 10 месеца –
задължителна регистрация на настоящ адрес, задължителна среща с
пробационен служител, извършено в периода 9.03.2008 г. – 14.04.2008 г.
престъпление по чл. 308, ал. 1, пр. 1 от НК.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено общо най-тежко
наказание лишаване от свобода за срок от 11 месеца при първоначален строг
режим;
10. С присъда по н.о.х.д. № 1484/2013 г. по описа на СРС, влязла в
сила на 29.10.2013 г. , е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 2
години и 6 месеца при първоначален строг режим за извършено на 10.12.2007
г. престъпление по чл. 211, пр. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а“ НК;
6
11. с присъда по н.о.х.д. № 2940/2012 г. по описа на СГС, влязла в
сила на 5.05.2015 г., е осъден на: - наказание лишаване от свобода за срок от 1
година и 3 месеца при първоначален общ режим за извършено в периода
16.11.2007 г. – 18.11.2007 г. престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1, вр. ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 НК; - наказание лишаване от свобода за срок от
1 година при първоначален общ режим и глоба в размер на 9 120 лева за
извършено в периода 16.11.2007 г. – 18.11.2007 г. престъпление по чл. 249, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 НК; - наказание лишаване
от свобода за срок от 1 година и 10 месеца при първоначален общ режим и
глоба в размер на 7 350 лева за извършено в периода 14.12.2007 г. – 18.12.2007
г. престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. ал. 4 вр. чл. 26,
ал. 1 НК;
На основание чл. 23, ал. 1 от НК му е определено общо най-тежко
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 10 месеца при
първоначален общ режим;
12. с определение от 7.01.2016 г. по н.ч.д. № 2399/2015 г. на СГС,
влязло в сила на 15.01.2016 г., на основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК е
извършено групиране на наказанията, наложени на осъдения Р. Н. по влезлите
в сила до този момент съдебни актове по: - н.о.х.д. № 3558/2003 г. на СРС; -
н.о.х.д. № 6337/2004 г. на СРС; - н.о.х.д. 3886/2008 г. на СРС; - н.о.х.д. №
1645/2008 г. на PC-Видин; - н.о.х.д. № 22544/2011 г. на СРС; - н.о.х.д. №
1484/2013 г. на СРС; - н.о.х.д. № 2940/2012 г. на СГС, като му е наложено
общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 3 години и 6
месеца, което е увеличено с ½ на основание чл.24 от НК и определено същият
да изтърпи наказание „Лишаване от свобода“ за срок 5 години и 3 месеца. На
основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 3 от НК изцяло са присъединени
наказанията глоба в размер на 800 лева по н.о.х.д. № 6337/2004 г. на СРС и
глоба в размер на 500 лева по н.о.х.д. № 3886/2008 г. на СРС;
Със същото определение е формирана и отделна група, включваща
осъжданията по н.о.х.д. № 126/1993г. на PC-Видин и н.о.х.д. № 139/1997г. на
PC- Несебър, като е определено общо най-тежко наказание лишаване от
свобода за срок от 1 година, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66,
ал. 1 от НК за срок от 3 години, въпреки че наказанието по н.о.х.д. №
7
139/1997г. на PC-Несебър вече е било приведено в ефективно изпълнение на
основание чл. 68, ал. 1 от НК, постановено е отделно изтърпяване на
наказанието ,наложено с присъдата по н.о.х.д. № 3561/2003г. на СРС, което
също е било изтърпяно .
13. с определение за одобряване на споразумение по н.о.х.д. №
3323/2018г. по описа на СРС, влязло в сила на 19.04.2018г., е осъден на
наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца при първоначален строг
режим за извършено на 16.10.2017г. престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2,
вр. ал. 1 НК;
14. с определение за одобряване на споразумение по н.о.х.д. №
355/2018г. по описа на Районен съд – Враца, влязло в сила на 04.07.2018г., е
осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца при
първоначален строг режим за извършено през септември 2014г. престъпление
по чл. 211, пр. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК.
С определение № 331/02.08.2018 г. на PC-Враца, в сила от
17.08.2018г., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е определено
общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок на 6 месеца по н.о.х.д.
№ 3323/2018 г. на СРС и н.о.х.д. № 355/2018 г. на РС-Враца при първоначален
строг режим, което е изтърпяно на 11.12.2019 г.
15. с определение за одобряване на споразумение по н.о.х.д. №
5899/2018г. по описа на СРС, влязло в сила на 22.10.2020г., е осъден на
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 2 месеца при
първоначален строг режим за извършено в периода 10.09.2014 г. – 16.10.2014 г.
престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.
„а“ НК.
Съгласно и писмо – справка от 02.09.2021 г. от Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ се установява.
Осъденият Р. Н. е постъпвал в различните места за изтърпяване на
наказание лишаване от свобода, както следва: 1. в затвора – Враца на
11.03.1995 г. като подсъдим по н.о.х.д. № 126/1993 г. на РС – Видин.
Освободен е на 16.03.1995 г. – мярката е изменена в гаранция; 2. в затвора –
София на 28.03.2003 г. като обвиняем по сл. д. № 1889/2002 г. на II РПУ.
Освободен на 9.06.2003 г. – мярката е изменена в подписка; 3. в затвора –
8
София на 2.09.2005 г. като подсъдим по н.о.х.д. № 3558/2003 г. на СРС, по
н.о.х.д. № 3561/2003 г. на СРС и по н.о.х.д. № 6337/2004 г. на СРС. Освободен
на 27.06.2006 г. поради изменение на мярката за неотклонение; 4. в затвора –
София на 26.05.2008 г. (начало 21.05.2008 г.) за изтърпяване на наказание
лишаване от свобода за срок от 1 година по н.о.х.д. № 139/1997 г. на РС –
Несебър. Изтърпяно на 26.04.2009 г. (зачетен срок от работа – 25 дни) и от
същата дата е търпял наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца по
н.о.х.д. № 1614/2008 г. на СРС. Изтърпяно на 26.10.2009 г. и от същата дата е
търпял наказание лишаване от свобода за срок от 3 години и 6 месеца по
н.о.х.д. № 1645/2008 г. на РС – Видин – присъдата е върната за ново
разглеждане и е търпял общо наказание лишаване от свобода за срок от 3
години, наложено с определение на основание чл. 25, 23 от НК по н.о.х.д. №
3561/2003 г. на СРС, н.о.х.д. № 3886/2008 г. на СРС, н.о.х.д. № 6337/2004 г. на
СРС, н.о.х.д. № 3558/2003 г. на СРС. Освободен от затвора – гр. Враца на
30.07.2010 г. на основание чл. 70 от НК с остатък 2 месеца и 27 дни (зачетено
задържане от 8.06.2002 г. до 9.06.2003 г. и от 2.09.2005 г. до 3.08.2006 г.;
зачетен срок от работа – 27 дни); 5. в затвора – гр. Враца от 26.09.2011 г. за
изтърпяване на едно общо наказание лишаване от свобода за срок от 5 години
и 3 месеца, определение на основание чл. 25, 24 от НК по н.о.х.д. № 1645/2008
г. на РС – Видин, по н.о.х.д. № 22544/2011 г. на СРС, по н.о.х.д. № 1484/2013 г.
на СРС, н.о.х.д. № 2940/2012 г. на СРС и търпяното по н.о.х.д. № 3558/2003 г.,
по н.о.х.д. № 6337/2004 г. и по н.о.х.д. № 3886/2008 г. на СРС. Изтърпяно на
29.07.2019 г. (прекъсване 3 г. 6 м. 21 д.; зачетен предварителен арест 24- 6
26.09.2011 г.; от работа – 11м. 16 д.) и от същата дата е търпял общо наказание,
определено на осн. чл. 25 НК, лишаване от свобода за срок от 6 месеца по
н.о.х.д. № 3323/2018 г. на СРС и по н.о.х.д. № 355/2018 г. на РС – Варна.
Освободен на 11.12.2019 г. по изтърпяване (зачетен срок от работа – 1м. 18 д.).
Не се завърнал от прекъсване на наказанието – 28.07.2015 г., задържан бил на
16.10.2017 г. Жалбоподателят е задържан в арести на територията на ОС „ИН“
– София, както следва: 1. на 8.06.2002 г. по ЗМ № 1889/2002 г. на 2 РУ – СДВР.
На 28.03.2003 г. е преведен в затвора – София; 2. на 21.05.2008 г. по ЗМ №
5275/2008 г. на СДВР. На 26.05.2008 г. преведен в затвора – София; 3. на
16.10.2017 г. по ДП № 15116/2015 г. на 5 РУ – СДВР. На 19.10.2017 г. преведен
в затвора – Враца.
9
Първоинстанционният съд е съобразил, указанията, дадени в
Решения по нд № 661/2021г и по нд № 507/2024г на САС. Преди да постанови
своето определение районният съд е изяснил актуалните осъждания и
изтърпените до момента наказания от Н., както и е преценил същите с оглед
най-благоприятния за групиране начин на наложените на осъдения наказания
и е формирал измежду тях условно пет групи с оглед пет отделни наказания ,
които следва да изтърпи лицето.
По нохд № 126/1993г и нохд № 139/1997г – „Лишаване от свобода“
за срок от 1 година.
По нохд № 3561/2003г „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години
По нохд № И-1614/2008г „Лишаване от свобода“ за срок от 6
месеца
По нохд № 3558/2003г, нохд №6337/2004г, нохд №3886/2008г, нохд
№1645/2008г, нохд №22544/2011г, нохд № 1484/2013г и нохд № 2940/2012г
„Лишаване от свобода“ за срок от три години и шест месеца, което на
основание чл.24 от НК е увеличено с ½ , а именно с 1 година и 9 месеца и
общо наказание е „Лишаване от свобода“ за срок от 5 години и 3 месеца.
СРС е обсъдил и въпроса за другия възможен вариант за групиране
на наказанията , а именно групиране на нохд № 3558/2003г, нохд
№6337/2004, нохд №3886/2008г и нохд №3561/2003г. и е посочил , че при по
този начин Н. следва да изтърпи „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години,
след което да изтърпи наказанието по нохд № И 1614/2008г „лишаване от
свобода“ 6 месеца и наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години и
6 месеца по нохд № 1645/2008г, нохд № 22544/2011г , нохд № 1484/2013г и
нохд № 2940/2012г. При това положение е посочил, че е налице възможност за
увеличаване на наказанията по двете групи с по ½ на основание чл.24 от НК,
а именно по нохд № 3558/2003г, нохд №6337/2004, нохд №3886/2008г и нохд
№3561/2003г., като общото наказание би станало 4 години и 6 месеца и по
нохд № 1645/2008г, нохд № 22544/2011г , нохд № 1484/2013г и нохд №
2940/2012г, като общото название би било 5 години и 3 месеца и отделно
изтърпяване на наказанието „Лишаане от свобода“ за срок от 6 месеца по
нохд № И 1614/2008г. В първоначалния варианнт при изтърпяване отделно на
наказанито по нохд № 3561/2003г в размер на 3 години „Лишаване от свобода“
не съществува възможност за увеличаване на наказанието. С оглед на така
10
изложеното правилно е приет от първата инстанция като най-благоприятен за
осъдения варианта на групиране на наказанията по нохд № 3558/2003г, нохд
№6337/2004г, нохд №3886/2008г, нохд №1645/2008г, нохд №22544/2011г,
нохд № 1484/2013г и нохд № 2940/2012г „Лишаване от свобода“ за срок от
три години и шест месеца и отделно изтърпяване на наказанието по нохд №
3561/2003г „Лишаване от свобода за срок от 3 години и наказанието по нохд
№ и 1614/2008г „Лишаване от свобода“ за срокот 6 месеца
Настоящата инстанция намира, че районният съд в своето
определение конкретно се е обосновал по отношение на увеличаване на
определеното общо най-тежко наказанието по нохд № 3558/2003г, нохд
№6337/2004г, нохд №3886/2008г, нохд №1645/2008г, нохд №22544/2011г,
нохд № 1484/2013г и нохд № 2940/2011г „Лишаване от свобода“ за срок от
три години и шест месеца. В този смисъл се констатира наличие на
еднотипност на престъпните деяния, за които Н. е осъден и кратния период на
тяхното извършване. Дефинирана е причината, поради което е увеличено
общото наказанието, определено измежду наказанията по тази група / нохд №
3558/2003г, нохд №6337/2004г, нохд №3886/2008г, нохд №1645/2008г, нохд
№22544/2011г, нохд № 1484/2013г и нохд № 2940/2012г/ в максималния
позволен от закона срок, а именно значителния брой на осъжданията , както и
предхоното обременено съдебно минало на на лицето. В тази връзка правилно
и обосновано според този състав е увеличен размерът на определеното едно
общо най-тежко наказание, тъй като осъденото лице е признато за виновно за
извършени общо седем умишлени престъпления, повечето срещу
собствеността, част от които са при уславията на чл.26 от НК, с оглед на което
е безспорно, че предходните осъждания на Н. не са постигнали целите,
посочени в закона по отношение на лицето.
Следва да се отбележи, че смисълът на разпоредбата на чл.24 от НК е да
компенсира отчасти благоприятните последици, настъпващи за осъденото
лице от групиране на множество наказания, постановени по различни
наказателни производства, чрез увеличаване на определеното общо наказание.
При това положение, при преценка приложимостта на чл.24 от НК съдът е в
правомощието си да съобрази конкретните данните за личността на осъденото
лице. Изводът за висока степен на обществена опасност на осъдения Н. са
основани на приложената справка за съдимост. Фактът, че предходните
11
наказание не са постигнали своята цел, а именно да превъзпитат осъдения, са
основанието за прилагане на чл.24 от НК. Изложеното относно личността на
Н., наред с очевидна упоритост при извършване на противоправни деяния,
налагат еднозначно заключения и у този състав на съда за правилно
увеличаване на определеното едно общо най-тежко наказания на осъденото
лице по горепосочената група и то в максималния, позволен от закона размер.
По нохд № 3323/2018г, нохд №355/2018г и по нохд № 5899/2018г
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 2 месеца
По отношение на тази група, която е последна/ по нохд №
3323/2018г, нохд №355/2018г и по нохд № 5899/2018г/, правилно съдът е
определил едно общо най-тежко наказание измежду наложените наказание.
като е констатирал, че по отношение на тях са налице основанията на чл.25,
ал.1 вр. чл.23,ал.1 от НК, а именно по всяко едно от горепосочените
наказателни производства деянията са извършени преди по което и да е от тях
да има влязъл в сила съдебен акт, с който Н. да е признат за виновен и осъден.
Последното деяние е извършено в периода 10.09.2014г до 16.10.2014г по нохд
№ 5899/2018. на СРС, като първата влязла в сила присъда е тази по нохд №
3323/2018г. на СРС на 19.04.2018г., поради което измежду наложените
наказания на Н. по гореизброените наказателни производства е определено
едно общо най-тежко наказание, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 1
година и 2 месеца/ по нохд 5899/2018г на СРС/. Правилно районният съд е
преценил, че в случая, не се налага , въпреки съдебното минало на Н. да бъде
приложен чл.24 от НК по отношение на определеното общо най-тежко
наказания, тъй като освен, че в тази група влизат три осъждания, по
отношение на друга група наказание е приложен вече чл.24 от НК
По същество с жалбите се оспорва именно посочената като
последна формирана група, като защитата счита, че по -благоприятен за
осъдения вариант е определяне на едно общо най-тежко наказания на Н. по
нохд № 2940/2012г и по нохд № 5899/2018г. и отделно изтърпяване на едно
общото наказание по нохд № 3323/2018г и нохд № 355/2018г. Този вариант е
възможен като са налице основанията на чл.25, ал.1 вр. чл.23,ал.1 от НК и за
двете предложени групи. Същевременно обаче, както и първата инстанция е
посочила, ако наказанието по нохд №2940/20212г. бъде извадено от групата, в
която е включено / нохд 3558/2003г, нохд № 5337/2004г, нохд №3886/2008,
12
нохд 1645/2008г, нохд№22544/2011, нохд № 1484/2013г и нохд № 2940/2012г/
с определено общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 6
месеца, която е увеличено на основание чл.24 от НК с ½ и съответно се
групира с наказанието по нохд № 5899/2028г, то тогава ще са налице едно
наказание в размер на 5 години и 3 месеца и отделно едно общо наказание от
1 години и 10 месеца, доколкото към момента по отношение на тези две групи
са определени наказания „Лишаване от свобода“ за срок 5 години и 3 месеца
и отделно за срок от 1 година и 2 месеца. Не на последно място съдът е
съобразил и информацията получена от ГДИН, че Н. е изтърпял към момента
наказанието „Лишаване от свобода“ от 5 години 3 месеца, като не е търпял
отделно наказанието по нохд № 2940/2012г , за да бъде прието , че то ще бъде
приспаднато от общото наказания , определено по нохд № 2940/2012г и по
нохд № 5899/2018г
Въззивният съд обръща внимание, че дори и при изключване
прилагането на чл.24 от НК, при всички случай определяне на едно общо най -
тежко наказание измежду тези по нохд № 5899/2018г и нохд № 2940/2012г за
срок от 1 години и 10 месеца в отделна група и останалите, които ще са :
По нохд № 126/1993г и нохд № 139/1997г – „Лишаване от свобода“
за срок от 1 година.
По нохд № 3561/2003г „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години
По нохд № И-1614/2008г „Лишаване от свобода“ за срок от 6
месеца
По нохд № 3558/2003г, нохд №6337/2004г, нохд №3886/2008г, нохд
№1645/2008г, нохд №22544/2011г, нохд № 1484/2013г – „Лишаване от
свобода“ за 3 години и 6 месеца
По нохд № 3323/2018г и нохд № 355/2018г – „Лишаване от свобода“
за 6 месеца
както е посочено по-горе общия срок за изтърпяване сумарно ще бъде
10 години и 4 месеца, доколкото във варианта, определен от първия съд е 9
години и 2 месеца. Съответно с увеличеното с 1/2 общо наказание по групата
по нохд 3558/2003г, нохд № 5337/2004г, нохд №3886/2008, нохд 1645/2008г,
нохд№22544/2011, нохд № 1484/2013г и нохд № 2940/2012г, където най-тежко
не е наказанието по нохд № 2940/2012г , а това по нохд № 1645/2008г, което
13
определя и общото наказание отново ще е налице разлика в полза на
направеното групиране на осъжданията по нохд № 3323/2018г, нохд
№355/2018г и по нохд № 5899/2018г „Лишаване от свобода“ за срок от 1
година и 2 месеца.
Правилно за всяка отделна група районният съд е определил режима
за изтърпяване на съответното общо най-тежко наказание, с оглед
разпоредбите на ЗИНЗС, както и е приспаднал от същото времето, през което
Н. е изтърпял наказание „Лишаване от свобода“, включено в съвкупността или
е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ или „Домашен арест“,
както и задържан по ЗМВР, съобразно представената справка от ГДИН.
Неоснователно е оплакването на защитата за процесуално
нарушение, допуснато от съдът, изразяващо се в непосочване на вида на
изтърпените наказания и мерки за процесуална принуда и техните времеви
периоди. На тези оплаквания е отговорено, както във въззивното решение по
внчд № 1202/2022г на СГС , така и в Решение по нд № 507/2024г на САС,
както и останалите съдебните състави, произнесли се в производство по
чл.306, ал.1 т.1 от НПК. Настоящият състав споделя изложеното в този
смисъл, че определянето на периодите, в които Н. е бил задържан,
приспадането на тези периоди от наложеното наказание и определянето каква
част от наказанието лишаване от свобода остава да бъде изтърпяна са въпроси
по изпълнението на съдебния акт, с който се постановява такова приспадане
да бъде извършено от компетентния орган по изпълнение на наказанието –
съответната прокуратура. Изискването е да бъдат ясно посочени основанията
за приспадане на предварително задържане и на изтърпяно наказание, като
конкретизира наказателните производства, които се обхващат.
Обстоятелството, че в молбата на Н., внесена в СРС , с което се иска
произнасяне по реда на чл.306 ,ал.1 т.1 от НПК, не е поискано групиране на
наказанията по всички осъждания на лицето, не изключва правомощието на
съда по преценката необходимостта от извършване на цялостно обсъждане и
групиране на наказанията , съобразно чл.25, ал.1 врчл.23,ал.1 от НК, поради
което доводът на защитата в тази връзка е неоснователен.
При наличието на тези основания, правилно първата инстанция е
постановила определението си по нчд № 7843/2024г.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна
14
проверка на правилността на атакуваното определение, въззивната инстанция
не констатира наличието на други основания, налагащи неговото изменение
или отмяна, поради което и с оглед горепосочените съображения, постанови
своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. и
чл.338 от НПК‚ Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 01.08.2024 г. по нчд № 7843/2024
г. по описа на СРС, НО, 10 състав.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15