№ 3995
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕЛИ П. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20221110207231 по описа за 2022
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е. Илиева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 7231 по
описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Г. Б. срещу Наказателно постановление /НП/ № 22-
4332-007767 от 03.05.2022 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към
СДВР, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя на основание
чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на
200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
1
Жалбоподателят твърди, че НП е издадено при нарушение на процесуалния и
материалния закон, поради което иска наложеното административно наказание да бъде
отменено. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя процесуален представител
поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и
не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 20.02.2022 г. С.К. – мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за
извършено на същата дата три отделни нарушения, съответно по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
чл. 150 от ЗДвП и чл. 140 от ЗДвП в присъствие на нарушителя и на двама свидетели.
Нарушителят подписал АУАН като посочил, че има възражения.
На 03.05.2022 г. Г.Борисова – началник група към ОПП СДВР е издала
наказателно постановление, предмет на проверка в настоящото производство, с което
жалбоподателят бил санкциониран единствено за посоченото в АУАН нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В изпълнение на контролните си правомощия съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност –
чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, в предвидените от закона срокове за съставянето и
издаването им – чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието им съответстват на
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като достатъчно ясно е описано извършеното
нарушение. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че не са налице
основания за отмяна на НП на процесуално основание.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 20.02.2022 г. в гр. София около 00.30 ч. жалбоподателят Д.Б. управлявал лек
автомобил модел „БМВ 320 ЦИ“ с № СВ 5978РВ. При извършена проверка от страна
на служители на СДВР жалбоподателят отказал да бъде тестван за концентрация на
алкохол в кръвта, за което му бил съставен АУАН и на основание чл. 171, т.2а от ЗДвП
била издадена ЗПАМ № 481/20.02.2022 г. с която била прекратена регистрация на
управляваното от него МПС за срок от 6 месеца. На основание чл. 172, ал.2, т. от ЗДвП
били отнети свидетелство за регистрация на МПС и табелите с регистрационен номер
СВ 5978РВ. Със ЗПАМ № 480/20.02.2022 г. на основание чл. 171, т.1, б. "б" от ЗДвП
било временно отнето СУМПС на жалбоподателя.
Жалбоподателят запитал служителите на ОПП СДВР – Е.Виделов и С.К. даали
може да прибере автомобила до дома си, за да не стои на улицата, където било спряно,
като му било указано, че МПС може да бъде откарано до дома му.
Жалбоподателят се качил в дерегистрирания лек автомобил "БМВ 320 ЦИ" и се
2
отправил към блока, в който живеел в жк "Света Троица". Около 02.35 ч. той отново
бил спрян за проверка в жк "Света Троица", на улица без име, с посока на движение от
ул. "Хайдут Сидер" към ул. "Георче Петров", след като служители на ОПП СДВР
забелязали, че управляваният от него л.а. няма регистрационни номера. При проверката
жалбоподателят посочил, че по-рано същата нощ вече е бил проверен от служители на
СДВР, при което са му били свалени регистрационните номера и взето СУМПС. Д.Б.
посочил и че колеги на проверяващите го служители са му разрешили да прибере лекия
автомобил и да го остави пред дома си.
Извикани били отново служители на ОПП СДВР, жалбоподателят отново отказал
проверка за установяване употребата на алкохол, при което било прието, че е нарушил
ЗДвП и му бил съставен процесният АУАН, в който били отбелязани нарушения на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП, чл. 150 от ЗДвП и чл. 140 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите Ст.К., И.Т, М. Ч,
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени
средства, като в по-голямата си част те са еднопосочни и непротиворечиви, поради
което по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им
обсъждане. Безспорно по делото се установява, че служителите на СДВР са казали на
жалбоподателя, след като са свалили регистрационните табели на управляваното от
него МПС, че същото не е нужно да остава на мястото на проверката и че може да бъде
преместено. Налице са противоречия в доказателствените материали относно това дали
те са му казали, че може да прибере лично автомобила си, след като са му били
издадени ЗПАМ или че това трябва да стори друго лице. Настоящият състав приема, че
всяко от присъствалите на мястото на проверката лица добросъвестно възпроизвежда
казаното и чутото от него, като с оглед динамичността на ситуацията, присъствието на
няколко лица и часа от денонощието, жалбоподателят не е възприел ясно отговора на
полицаите и е приел, че няма значение дали той или друго лице ще премести лекия
автомобил.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят
не е осъществил състава на административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредба по пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
В чл. 175, ал. 3 ЗДвП е предвидено наказание "лишаване от право да управлява
моторно превозно средство" за срок от 6 до 12 месеца и "глоба" от 200 до 500 лева за
водача, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Разпоредбата на чл. 171, т.2а, б. "б" от ЗДвП предвижда прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство
и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
По делото се установи от обективна страна, че жалбоподателят е управлявал МПС
по път, отворен за обществено ползване, след като процесното МПС е било с
прекратена регистрация на основание чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, за което му е била
издадена и връчена ЗПАМ, като са били свалени регистрационните му табели. С оглед
на това съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна вмененото
му нарушение.
3
В случая обаче по делото се установи, че жалбоподателят е бил уведомен от
служители на СДВР, че неговият лек автомобил автомобил, макар и с прекратена
регистрация, може да бъде откаран до дома му, което е довело до формиране на
представа у съзнанието му, че притежаваното от него МПС може да продължи да се
движи по пътищата, отворени за обществено ползване, до достигане на посочената
дестинация. Именно движейки се в тази посока, жалбоподателят е бил спрян за
проверка.
Разпоредбата на чл. 6 ЗАНН определя административно нарушение като виновно
извършено деяние, а съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да се наложи административно
наказание следва да се установи по безспорен начин, че деецът е осъществил виновно
състава на вмененото му административно нарушение. Вината е конкретно психично
отношение на дееца към конкретно определено деяние. В случая не се установява, че
управлението на МПС с прекратена регистрация е осъществено от жалбоподателя
виновно, респективно поведението му не осъществява посоченото в НП
административно нарушение, тъй като липсва изискуемия от закона елемент от
субективна страна, поради което наказателно постановление следва да бъде отменено
като постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Действително, доколкото с ПАМ жалбоподателят е с бил временно отнето
СУМПС, той не е имал право да управлява което и да е МПС и е следвало да потърси
съдействие на друго лице, което да транспортира процесния лек автомобил до дома му.
Управлението на МПС след отнемане на СУМПС по реда на чл. 171 от ЗДвП е
административно нарушение, предвидено в чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП, но същото не е
посочено в НП, поради което и не е предмет на обсъждане в настоящото производство,
в което жалбоподателят е санкциониран единствено за това, че управлявал МПС, което
не е регистрирано по надлежния ред.
При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски и претендира и
доказва такива, като въззиваемата страна следва да му заплати разноски в размер от
350 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 22-4332-007767 от 03.05.2022 г.,
издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което за нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на Д. Г. Б. на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП са
наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Д. Г. Б., ЕГН ********** сумата от 350 лв. –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
4
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5