РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Силистра, 09.06.2022 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на първи юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева – Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Румяна Пенева и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура – Силистра С. Т. разгледа КАНД № 30 по описа на съда за 2022 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 65 / 09.03.2022 г. по АНД № 575 / 2021 г. Силистренският районен съд (СРС) е отменил електронен фиш серия К № 5217842 на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра и е осъдил Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра да заплати на Н.Т.Н. сумата 300 лв., представляваща извършени разноски в хода на производството.
Касаторът Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра моли съда да отмени горепосоченото решение, развивайки довод за нарушение на правилата относно давността, и да реши спора по същество, като потвърди отменения от СРС електронен фиш, а при условията на евентуалност – да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд; претендира също така присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Н.Т.Н., ЕГН **********, оспорва касационната жалба и прави искане за присъждане на направените по делото разноски.
Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна.
Съдът прие за установено следното:
С електронен фиш серия К № 2958217, издаден от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра, на Т. Н. Н., в качеството му на собственик на лек автомобил „Ауди А6“, ***, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 50,00 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП – превишение на разрешената максимална скорост с 11 km/h, – извършено на 14.08.2019 г. в 13,29 ч.
На 25.08.2021 г. е била подадена декларация от Т. Н. Н. по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, с която е заявил, че към датата и часа на извършване на процесното нарушение автомобилът му е бил управляван от ответника. Поради тази причина гореописаният електронен фиш е бил анулиран и е бил издаден електронен фиш серия К № 5217842 на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра срещу ответника за същото нарушение и му е било наложено същото наказание по вид и размер. Фишът е бил връчен на ответника на 01.09.2021 г., което означава, че издаването му е било осъществено в периода 25.08.2021 – 01.09.2021 г.
Районният съд е отменил електронен фиш серия К № 5217842 на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра със следните мотиви: «[...] Още от установяване на нарушението с автоматизирано техническо средство, всички данни за скоростта и регистрацията на автомобила са били налични и контролните органи е следвало да издадат електронен фиш в шестмесечен срок от констатиране на нарушението. Обжалвания електронен фиш е издаден на 10.09.2021 година (установено от разписка на л. 19), тоест две години след извършване на нарушението и откриването на нарушителя. В този случай не е следвало да се стига до издаването на електронен фиш, а следвало производството да бъде прекратено на основание чл. 34, ал. 3 ЗАНН. След като не е сторено, се е стигнало до издаване на незаконосъобразен електронен фиш, който подлежи на отмяна. [...]».
Правилно СРС е преценил, че, вместо да се издава обжалваният електронен фиш, административнонаказателното производство е трябвало да бъде прекратено. Защото са налице данни за изтичането на едногодишната давност по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, която започва да тече от извършването на нарушението (за определянето на сроковете по чл. 34 ЗАНН като давностни вж. тълкувателно постановление № 1 / 27.02.2015 г. по тълк.д. № 1 / 2014 г., ОСНК на ВКС и ОСС на II колегия на ВАС, както и тълкувателно решение № 4 / 29.03.2021 г. на ВАС по тълк.д. № 3 / 2019 г., ОСС, І и ІІ колегия). В случая началният момент на тази давност е 14.08.2019 г. (датата на изпълнителното деяние). Вярно е, че давността по чл. 34 ЗАНН може да бъде спирана и прекъсвана на основание чл. 81 НК във вр. с чл. 11 ЗАНН (вж. тълкувателно решение № 112 / 16.12.1982 г. на ВС по н.д. № 96 / 1982 г., ОСНК), но по делото липсват данни за факти, които да са довели до прекъсване или спиране на процесната давност, освен фактът на издаването на електронен фиш серия К № 2958217, чието обективиране – според признанието в касационната жалба – е било осъществено на 21.08.2019 г. и от този момент е започнала да тече нова едногодишната давност по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Тя е изтекла на дата 21.08.2020 г. След тази дата е било недопустимо да се издава нов електронен фиш срещу когото и да било във връзка с процесното нарушение, като без значение е обстоятелството, че на 25.08.2021 г. е била подадена декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, защото това се е случило, след като административнонаказателната отговорност за нарушението вече е била погасена. В тази насока е и съдебната практика по сходен казус: „[...] В случая от датата на извършване на нарушението [...] до най-ранната дата, на която е могъл да бъде издаден електронен фиш [...] – [...] (датата на получаване в ОД на МВР [...] на декларацията, подадена от [...] собственик на автомобила, с който е извършено нарушението), е изминал период над една година. Т.е. давността по чл. 34, ал. 1 ЗАНН – една година от извършване на нарушението, безспорно е изтекла, с което се е погасила и възможността за осъществяване на наказателно преследване [...] Вярно е, че анулирането на електронен фиш [...] и издаването на новия електронен фиш [...] е станало в изпълнение на регламентираната в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП процедура, което е абсолютно допустимо [...], но провеждането на тази процедура е следвало да се осъществи в рамките на регламентираните в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН давностни срокове за наказателно преследване – [...] едногодишен от извършване на нарушението, който в случая не е спазен. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН са приложими в производствата по издаване на електронен фиш, който е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, приравнен едновременно към АУАН и НП по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП). [...] в конкретния случай, именно поради провеждане на процедурата по анулиране на предходно издаден на друго лице електронен фиш, който не е бил своевременно връчен, се е стигнало до издаване на процесния електронен фиш [...] след изтичането на една година от датата на извършване на самото нарушение, което е недопустимо от гл. т. на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и е основание за отмяната на електронен фиш [...] като незаконосъобразен“ (решение № 234 / 27.12.2019 г. на Административен съд – Велико Търново по КАНД № 10300 / 2019 г.).
Следователно касационното оспорване, ведно с искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е неоснователно и в хода на производството това бе признато от касатора, който с изпратено до съда писмено становище № 342000-10037 / 01.06.2022 г. заяви чрез своя пълномощник, че жалбата е неоснователна и трябва да бъде отхвърлена, а решението на районния съд – потвърдено като законосъобразно.
Предвид изхода на делото следва да се уважи претенцията на ответника по чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 65 / 09.03.2022 г. по АНД № 575 / 2021 г. на Силистренският районен съд.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра да заплати на Н.Т.Н., ЕГН **********, сумата 480,00 лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.