Решение по дело №268/2016 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 705
Дата: 11 юли 2016 г. (в сила от 19 август 2016 г.)
Съдия: Вяра Иванова Камбурова
Дело: 20162100500268
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2016 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Номер №VІ-59                                     Година 2016, 11.07                         град Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

`

Бургаският окръжен съд, ІІ-ро Гражданско отделение, VІ-ти въззивен състав

На двадесети юни година две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:Веселка УЗУНОВА

                                                                                           Галя БЕЛЕВА

Секретар Т.М.

като разгледа докладваното от съдията В. Камбурова

въззивно  гражданско дело номер 268  по описа за 2016 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

               

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано  по повод въззивна жалба вх.№196/12.01.2016г. по описа на НРС, подадена от адв.С., пълномощник на М.А.С., ищца в първоинстанционното производство, срещу Решение №187/15.12.2015 год., постановено от НРС по гр.д.№443/2015г. по описа на същия съд в частта, с която предявените искове са отхвърлени.

С посоченото решение съдът е осъдил ответника Б.А.С. да премахне незаконно построената в ПИ с идентификатор 61056.502.381 с адрес с.Равда, ул.“Рибарска“ №7 под №129 кв.20 парцел 27, по предходния план на с.Равда, при съседи подробно описани, тоалетна, построена върху бившата дворна тоалетна, разположена на южната имотна граница, както ида премахне находящите се в градинската част на двора пред къщата останки от беседка-малка част от конструкцията, покривите, подовите цокли (первази) на беседката,  отхвърлил е иска на М.С. срещу Р.Б.А. да премахне тоалетната, построена върху двата броя външни тоалетни и счупената беседка в предния двор, находящ се в ПИ с идентификатор 61056.502.381 с адрес с.Равда, ул.“Рибарска“ №7 под №129 кв.20 парцел 27, по предходния план на с.Равда, при съседи подробно описани и е отхвърлил иска на М.С. срещу Б.С. и Р.А. за освобождаването от ответниците на югоизточната част на ПИ с идентификатор 61056.502.381 с адрес с.Равда, ул.“Рибарска“ №7 под №129 кв.20 парцел 27, по предходния план на с.Равда, при съседи подробно описани.Със същото решение на страните присъдени разноски съобразно уважената, респ. отхвърлената част от иска.

В частта, с която предявените искове са уважени жалба не е постъпила, поради което решението в тези части е влязло в сила.

В жалбата се изразява несъгласие с решението в отхвърлителните части като се посочва, че след като ответникът изгражда, ползва и ограничава достъпа до постройки в чужд имот и ограничава достъпа до вече изградените, то той извършва неправомерни действия, които следва да бъдат защитени с иска по чл.109 от ЗС.Излагат се доводи, че независимо, че същите не са изградени от ответника той го ползва, не допуска ищцата до тях и съответно препятства възможността те да бъдат премахнати.Посочена е съдебна практика на ВКС.Моли се за отмяна на решението в обжалваните части и се претендират разноски.

С Определение №VІ-933 от 21.04.2016г. съдът е констатирал, че съществува неяснота между фактическите твърдения в исковата молба и формулирания петитум, поради което е отменил протоколно определение от с.з. от 28.03.2016г., с което е приключено събирането на доказателства и е оставил без движение исковата молба.Указано е на ищцата да заяви дали твърди, че е собственик на изброените в т.1 от петитума искова молба постройки, и ако-да, да посочи дали претендира да й бъде предадено владението от ответника С..

С молба от 26.04.2016г. ищцата, чрез пълномощника си адв.С. заявява, че ответникът С. ползва, като е заграбил неоснователно спомагателни постройки в дворно място, което не притежава.Твърденията са, че ищцата и други нейни близки са собственици на дворното място, а по силата на приращението –и на процесните постройки, поради което претендира да й бъде предадено владението от ответника.С молба от 24.02.2016г. е заявила, че обжалва решението само в частта, с която са отхвърлени исковете срещу Б.С., а в отхвърлителната част спрямо ответницата Р.С.-не обжалва решението.

В с.з. чрез процесуалния си представител адв.С., поддържа въззивната жалба и всички направени уточнения.

Въззиваемите, редовно и своевременно уведомени не се явяват в с., а чрез пълномощника адв.К. оспорват жалбата и изразяват становище за недопустимост на направеното уточнение.

  Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Бургаският окръжен съд след като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и  разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

       Пред НРС е предявена искова молба от М.С. срещу Б.С. и Р.А. с твърдения, че ищцата е собственик на собственик на ¼ идеална част от поземлен имот с идентификатор 61056.381, с адрес на имота в с. Равда, ул. „Рибарска” № 7 като ответникът Б.С. е придобил собствеността върху първи етаж от двуетажна жилищна сграда, построена върху посоченото дворно място, а впоследствие е прехвърлил правото на собственост върху този етаж на дъщеря си Р.С..Ищцата посочва, че ответниците нямат права върху дворното място, но го ползват като преминават през югоизточната му част, а ответникът С. ползва целия двор и намиращите се в него постройки като част от тях е заключил и ищцата няма достъп до тях.Претендира да бъде освободена югоизточната част на описания недвижим имот, в това число работилница (барака), заключена със секретен ключ, ведно с място до нея, заградено с мрежа (бивш зайчарник) в задната, югоизточна част на двора, пред тях пристройка, представляваща масивна сграда, състоящата се от две стаи с антре, заключени с катинар, до нея – парен котел – печка, служеща за отопление, всичко с обща площ от 40 кв. м.На следващо място претендира  да бъдат  премахнати два броя бивши тоалетни, както и мивката до тях, намиращи се в двора срещу входа на етажите, преустроени в склад и работилница, представляващи масивна сграда, тоалетната, построена върху двата броя бивши тоалетни, счупената беседка, намираща се в предния двор и водосточната тръба, която се излива в същия двор и  да се обособи отделен вход за преминаване до къщата, който да е от страна на улицата.С направеното пред въззивната инстанция уточнение ищцата заявява, че претендира да е собственик на описанитея в т.1 от исковата молба постройки и да й бъде предадено владението върху тях.

Първоинстанционният съд е докладвал така предявения иск като такъв с правно основание  чл.109 от ЗС като е разпределил доказателствената тежест между страните.С решението в обжалваното част съдът се е произнесъл по иск с посоченото правно основание.

  С предявяването на исковата молба ищецът индивидуализира спорното право чрез основанието и петитума, без да е длъжен да сочи правното естество на претендираното право.В задължение на съда е да квалифицира спорното материално право още с доклада по делото  както повелява нормата на чл.146, ал.1 от ГПК.

В случая ищцата с исковата молба е твърдяла, че е собственик на дворното място, както и на постройките в него-тези по т.1 от исковата молба по силата на приращението като в обстоятелствената част е изрично е посочила, че същите се ползват изцяло от ответниците без да имат основание за това като ответникът е „присвоил“ стая, заключена  с катинар, заключена е и работилница (барака). Макар и не съвсем прецизни, тези фактическа твърдения сочат на предявен иск за защита срещу отнето владение.

При така заявените факти правното основание на претенцията следва да бъде квалифицирана като такава по чл.108 от ЗС-ревандикационен иск на невладеещция собственик срещу владеещия несобственик.

Съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд следи служебно за валидността на решението, а за допустимостта в обжалваната част.В случая първостепенният съд е постановил недопустимо решение, като се е произнесъл по непредявен иск-иск по чл.109 от ЗС. На основание чл.270, ал.3 изр. последно от ГПК, решението следва да бъде обезсилено в обжалваната част и делото върнато за произнасяне по предявения иск на  посоченото по-горе правно основание. При новото произнасяне първоинстанционният съд следва да изготви доклад по чл.146 от ГПК съобразно дадената правна квалификация.

С оглед на горното и на основание чл.270, ал.3 от ГПК Бургаският окръжен съд

 

                                     Р  Е  Ш  И:

 

ОБЕЗСИЛВА Решение  №187/15.12.2015 год., постановено от НРС по гр.д.№443/2015г. по описа на същия съд в частта, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения от М.А.С., ЕГН **********, срещу Б.А.С., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 109 ЗС, с който се иска ответника Б.С.  да освободи югоизточната част на поземлен имот с идентификатор 61056.502.381, с адрес на имота в с. Равда, ул. „Рибарска” № 7, под № 129, кв. 20, парцел 27, по предходния план на с. Равда, при съседи: имот с идентификатор 61056.502.377, имот с идентификатор 61056.502.547, имот с идентификатор 61056.502.378, имот с идентификатор 61056.502.379, имот с идентификатор 61056.502.380 и имот с идентификатор 61056.502.382, в това число работилница (барака), заключена със секретен ключ, ведно с място до нея, заградено с мрежа (бивш зайчарник) в задната, югоизточна част на двора, пред тях пристройка, представляваща масивна сграда, състоящата се от две стаи с антре, заключени с катинар, до нея – парен котел – печка, служеща за отопление, всичко с обща площ от 40 кв. м., да премахнат два броя бивши тоалетни, както и мивката до тях, намиращи се в двора срещу входа на етажите, преустроени в склад и работилница, представляващи масивна сграда, да премахнат водосточната тръба, която се излива в двора и да се обособи отделен вход за преминаване до къщата, който да е от страна на улицата  и   ВРЪЩА делото на друг състав на  НРС за произнасяне по предявения от М.А.С., ЕГН **********, срещу Б.А.С., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: