№ 707
гр. Пловдив, 22.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500574 по описа за 2023 година
Производство по чл.278, ал.1 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от Б. Ю. Д., от гр.Пловдив, чрез адв. Л.
С.Д., АК-Варна против Определение № 729/18.01.2023г. постановено по гр.д.
№ 11457/22г. по описа на ПРС – ІХ гр.с, с което е било допълнено
Определение №14087/ 21.12.2022г. в частта на съдебно-деловодните
разноски, с което жалбоподателят е осъден да заплати на ответниците сумата
в общ размер от 2 400 лева поради прекратяване на делото. По изложени
оплаквания в частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение и
оставяне без уважение на искането за допълване на прекратителното
определение в частта на разноските. Претендира присъждане на разноски за
частната жалба в размер на 800лева по представен ДПЗС от 31.01.2023г.
Ответниците по частната жалба И. А. Г., Е. Г. Г. и Х. Г. Г., всичките от
гр.Пловдив, представлявани от адв. П. К.-Б., АК-Пловдив оспорва частната
жалба като неоснователна поради правилност и законосъобразност на
обжалваното определение. По изложени съображения в отговора се мотивира,
че уговореният срок по представените ДПЗС на плащане е при подписване на
пълномощното, което става едновременно с договор по утвърдената бланка, с
посочване на изплатен доход от по 800 лева, в каквато насока представя
приложени към отговора Декларации на лицата И. А. Г., Е. Г. Г. и Х. Г. Г.,
всичките от гр.Пловдив, в които същите декларират изплащането на сумите в
1
брой от по 800 лева по ДПЗС към момента на сключването им, а
процесуалният им представител Разписка от 24.10.2022г , че получила в
брой вписаната сума от всеки от страните по ДПЗС.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства , намери следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.275,
ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
С определение № 14087/ 21.12.2022г. по първоинстанционното гражданско
дело е прекратено производството по делото и върната исковата молба,
предявена от жалбоподателя против настоящите ответници по частната
жалба.От последните чрез проц.си представител адв. П. К.-Б., АК-Пловдив е
поискано допълване на основание чл.248 ГПК на така постановеното
определение за прекратяване на производството по делото в частта на
разноските чрез присъждане на основание чл.78, ал.4 ГПК в размер на от по
800 лева за всеки от ответниците, както и при съобразяване с оглед интереса
и броя на предявените искове: за недействителност поради симулативност, за
нищожност, за унищожаемост на два договора и отрицателно установителен
иск, изчислени при стойност на имота 37 150 лева.
По идентични на формулираните възражения в частната жалба със становище
по искането на основание чл.248 ГПК претендираното присъждане на
разноски в размера от 2 400 лева е оспорено с възражение, основано на ТР
№6/ 2013г. по т.д. 6/2012г. на ОСГТК на ВКС относно приетото, че в договора
за правна защита следва да е отбелязан размерът на уговореното
възнаграждение, начинът на плащане, дали е платено с посочване на начина
на плащане, което е оспорено да е направено с представените договори за
правна защита за направа на претендираните разноски.
С обжалваното определение по чл.248 ГПК съдът е констатирал наличието на
пълномощни с валидно учредена представителна власт в полза на
проц.представител на ответниците - адв. П. К.-Б., АК-Пловдив, с уговорено
възнаграждение от по 800 лева за всяка от страните и с посочване в
договорите, че сумата е заплатена в частта на пълномощното „Изплатен
доход“ за заплащане на сумата от 800 лева „в брой“., в която част съгласно
тълкувателната практика договорът има характер на разписка.
С настоящата частна жалба се поддържа възражението , че с представените
2
договори за ПЗС не е посочен начинът на плащане – в брой или по банков път
чрез зачертаване на ненужното, поради което не се явява изпълнено
изискването на посоченото ТР №6/ 2013г. по т.д. 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Доводът се намира за неоснователен. Действително в представените три
ДПЗС / един от 21.10.2022г. и два от 24.10.2022г./, сключени между
ответниците по предявените искове И. А. Г., Е. Г. Г. и Х. Г. Г., всичките от
гр.Пловдив и проц.им представител адв. П. К.-Б., АК-Пловдив, които са
бланкови по утвърдени образци, в р.ІV „Изплатен доход“ към текста „ По
настоящия договор е платена сумата от..“ , в конкретния случай от 800 лева от
всяка от страните по договорите, е вписан и текст относно начина на плащане
…“ в брой или по банкова сметка №…./. В настоящия случай посочените
суми са включени освен в р.ІІІ „Договорено възнаграждение“ , така и в р.ІV
„Изплатен доход“ с посочване на идентична на уговореното възнаграждение
сума от по 800лева, което възнаграждение следва да се приеме, че е
изплатено в брой, при липсата на посочване на банкова сметка в договора,
което предполага впоследствие и представяне на извлечение за преведена по
банкова сметка посочената сума. В така представената бланка на ДПЗС не е
налице вписано текстово изискване с указание за зачертаване на ненужното,
така както се прави довод от жалбоподателя чрез проц.си представител като
аргумент, че не е изпълнено изискването на тълкувателната практика относно
посочване начин на плащане на договореното адвокатско възнаграждение,
който довод се намира за неоснователен. Отделно от това така договореното
и заплатено адвокатско възнаграждение се явява определено за няколко
обективно и пасивно субективно съединени искове, съгласно изискването
относно размера му по правилата на чл.2, ал.5 НМРАВ.
По така изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а
обжалваното определение като правилно и законосъобразно ще се потвърди.
Принципно претенциите на страните за присъждане на разноски за
настоящото производство е неоснователно, доколкото е налице приета
съдебната практика на съдилищата, че в производство по повод решаване на
въпроси за съдебно-деловодни разноски, разноски за адвокатско
възнаграждение не се определят и присъждат.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І вр. с чл.278, ал.4 ГПК,
въззивният съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 729/18.01.2023г. постановено по гр.д.№
11457/22г. по описа на ПРС – ІХ гр.с, с което е било допълнено Определение
№14087/ 21.12.2022г. по същото дело в частта на съдебно-деловодните
разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4