ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 249
гр. Перник , 29.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и девети март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно частно гражданско дело № 20211700500150 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 и следв. ГПК.
Образувано е по подадени от „Ай Тръст“ ЕООД частна жалба с вх. №
264610/23.10.2020 г. против разпореждане № 263016 от 29.09.2020 г. и частна жалба с вх. №
268320/10.12.2020 г. против разпореждане № 265248 от 03.11.2020 г., с което по реда на чл.
250 ГПК е допълнен първият съдебен акт, постановени по гр.д. № 5228 по описа за 2020 г.
на Пернишкия районен съд, в частите, с които е отхвърлено заявление № 3018266/20.03.2020
г., подадено от частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
против Г. О. Д. за сумата от 128,25 лева, представляваща наказателна лихва за периода от
01.02.2019 г. до 04.03.2020 г. по договор за потребителски кредит № *** г., сумата от 78,09
лева- административни разноски за извънсъдебно погасяване на кредита и сумата от 201,59
лева- възнаграждение по договор от *** г. за предоставяне на поръчителство по договора за
кредит.
Разпореждане № 265248 от 03.11.2020 г. по гр.д. № 5228 по описа за 2020 г. на ПРС е
влязло в сила като необжалвано в частта, с която горепосоченото заявление №
3018266/20.03.2020 г. е отхвърлено за разликата над сумата от 128,25 лева до целия предявен
размер от 150,22 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 01.02.2019 г. до
04.03.2020 г., като в частната жалба е посочено, че се касае за техническа грешка и точният
размер на лихвата е 128,25 лева.
Жалбоподателят намира разпорежданията за неправилни и необосновани в
обжалваните части. По отношение на претенцията за наказателна лихва сочи, че същата е
начислена от *** г., на който ден длъжникът е изпаднал в забава поради неплащане на
третата погасителна вноска с падеж *** г. и е изчислена до *** г. Счита, че същата не е
неустойка и не цели заобикаляне на чл. 33 ЗПК, тъй като е в размер на законната лихва за
забава, независимо от нейното наименование. Жалбоподателят оспорва и изводите за
неравноправност на клаузите за заплащане на административни разноски за извънсъдебно
събиране на кредита и на възнаграждение по договора за поръчителство. Твърди, че
договорът за предоставяне на поръчителство по същността си е договор за поръчка по
1
смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, а не поръчителство съгласно чл. 138 и сл. ЗЗД. Посочва, че при
подаване на заявлението си за кредит от “Кредисимо” ЕАД длъжникът е имал възможност
да избере необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция или друг вид
обезпечение, но сам избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си по сключения
договор за кредит чрез поръчителство от трето, одобрено от “Кредисимо” ЕАД юридическо
лице. Поддържа, че възнаграждението е дължимо по възникналата между страните
облигационна връзка във връзка с гарантиране от страна на частния жалбоподател на
задълженията на длъжника пред кредитора, като предоставянето на поръчителство не е било
задължително условие за сключване на договора за кредит. Сочи, че обусловеността между
двата договора отразява, че договорът за кредит е главен и погасяването на задълженията по
него води до недължимост на бъдещи плащания към „Ай Тръст“ ЕООД, защото вече няма да
се ползва услугата гарантиране на задължения по кредита. Досежно сумата за
административни разноски по договора за кредит твърди, че не противоречи на чл. 10а, ал. 1
и ал. 2 ЗПК, тъй като не е такса за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Посочва, че е начислена за действително извършени разноски за изпращане на
напомнителни писма, покани с актуален размер на задълженията на длъжника и указания до
него за заплащането им, за които представя съставен протокол. Поради изложените
съображения жалбоподателят моли разпорежданията да бъдат отменени в обжалваните
части и да бъде издадена заповед за изпълнение против длъжника за сумите, посочени по-
горе. Претендира и разноски за държавна такса по частните жалби.
Пернишкият окръжен съд намира частните жалби за редовни и допустими като
подадени в законоустановения срок от легитимирана страна и срещу подлежащи на
обжалване съдебни актове. Разгледани по същество, съдът намира частна жалба с вх. №
264610/23.10.2020 г. за основателна, а частна жалба с вх. № 268320/10.12.2020 г.- за
неоснователна по следните съображения:
Производството по гр.д. № 5228 по описа за 2020 г. на ПРС е образувано по
заявление по чл. 410 ГПК с № 3018266/20.03.2020 г. на „Ай Тръст“ ЕООД срещу Г. О. Д..
Заявлението е било подадено до С. районен съд, който е прекратил образуваното пред него
гр. дело № 14726/2020 г. с определение от 02.07.2020 г. и на основание чл. 118, ал. 1, вр. чл.
411, ал. 1, изр. 2 ГПК го е изпратил по подсъдност на Пернишкия районен съд, в района на
който се намира настоящият адрес на длъжника. Заявлението по чл. 410 ГПК е за заплащане
на следните суми:
1. сумата от 937,68 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит
№ *** г.;
2. сумата от 78,09 лева, представляваща административни разноски за извънсъдебно
събиране на вземанията по договора за потребителски кредит;
3. сумата от 201,59 лева- възнаграждение по договор от *** г. за предоставяне на
поръчителство по договора за кредит;
4. сумата от 222,36 лева, представляваща договорна лихва по договора за кредит за
периода от 01.12.2018 г. до 30.11.2019 г.;
5. сумата от 150,22 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 01.02.2019 г.
до 04.03.2020 г.;
6. ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното ѝ изплащане.
С разпореждане № 263016 от 29.09.2020 г. по горепосоченото дело Пернишкият
районен съд е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение в полза на заявителя за сумата
от 937,68 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № *** г.,
222,36 лева, представляваща договорна лихва по договора за кредит за периода от 01.12.2018
г. до 30.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението
до окончателното изплащане, както и за сумите от 31,80 лева- държавна такса за
заповедното производство, и 50 лева- юрисконсултско възнаграждение, но е отхвърлил
2
заявлението по чл. 410 ГПК за сумата от 107,65 лева- наказателна лихва по договора за
кредит за периода от 01.04.2019 г. до 04.03.2020 г. За да отхвърли заявлението в тази част,
ПРС е приел, че клаузата за неустойка за неизпълнение на задължения по договора за кредит
е нищожна, тъй като с уговарянето се цели заобикаляне на ограничението по чл. 33 ЗПК и
въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на
забава на длъжника.
Заявителят е подал молба с вх. № 264611/23.10.2020 г. за допълване на
разпореждане № 263016 от 29.09.2020 г., като е поискал районният съд да се произнесе и по
отношение на претенциите за заплащане на административни разноски и възнаграждение по
договора за поръчителство. Въз основа на тази молба по горепосоченото дело е постановено
разпореждане № 265248 от 03.11.2020 г., с което е отхвърлено заявлението на частния
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Г. О. Д. за сумата
от 78,09 лева- административни разноски за извънсъдебно погасяване на кредита и сумата от
201,59 лева- възнаграждение по договор от *** г. за предоставяне на поръчителство по
договора за кредит. ПРС е изложил идентични мотиви за нищожност на клаузите поради
уговарянето им с цел заобикаляне на ограничението по чл. 33 ЗПК и въвеждане на
допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана със забавата на длъжника.
От изложеното в т. 12 от заявлението е видно, че възнаграждението в размер на
201,59 лева се претендира от заявителя „Ай Тръст“ ЕООД въз основа на сключен между
страните на *** г. договор за предоставяне на поръчителство за обезпечаване на
задълженията на длъжника Г. О. Д. като кредитополучател по договор за потребителски
кредит № *** г., по силата на който е получил кредит в размер на 1000 лева от кредитора
“Кредисимо” ЕАД. Посочено е още, че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по
договора за кредит, като на *** г. е настъпил падежът на последната погасителна вноска,
поради което на *** г. заемодателят “Кредисимо” ЕАД е изпратил искане за плащане до „Ай
Тръст” ЕООД в качеството му на поръчител, а поръчителят от своя страна на основание чл.
3, ал. 2 от договора за поръчителство е изпратил уведомление до длъжника за всички
дължими суми и за предстоящото им плащане. Сочи се, че административните разноски се
дължат по силата на Общите условия, неразделна част от договора за кредит, съгласно
които заемодателят има право на обезщетение за всички извършени разноски във връзка с
извънсъдебното събиране на вземането си. Твърди се също, че на *** г. поръчителят
заплатил на заемодателя всички дължими от длъжника суми, посочени в т. 9 от заявлението,
като на същата дата уведомил длъжника за извършеното плащане, както и за встъпване от
поръчителя в правата на кредитора, включително и за дължимото възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство. Поради това заявителят е поискал издаване на
заповед за изпълнение за всички платени на първоначалния кредитор суми, както и за
възнаграждението по договора за поръчителство.
В частната жалба срещу разпореждането на заповедния съд е уточнено, че
наказателната лихва е в размер на законната лихва за забава и е начислена от 01.02.2019 г.,
на който ден длъжникът е изпаднал в забава поради неплащане на третата погасителна
вноска с падеж 31.01.2019 г., и е изчислена до 04.03.2020 г., като този период на лихвата е
посочен и в т. 9 от заявлението по чл. 410 ГПК. Видно от приложения към заявлението
потребителски кредит № *** г., в него не е уговорен размер на мораторната лихва, дължима
при забава на плащанията на кредитополучателя. Поради това на основание препращащия
чл. 16 от договора приложение намира раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне
на кредити, съгласно текста на който при забава на плащането на погасителна вноска,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва
върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски при съдебно събиране на
вземането съгласно т.X.1 от настоящите ОУ, ако такова е образувано. При уговорена в
общите условия към договора за кредит наказателната лихва за забава на плащанията на
погасителните вноски в размер на законната лихва за забава, съдът намира, че клаузата в
цитирания договор за тази лихва не създава неравновесие в правата и задълженията на
3
потребителя и кредитора и отговаря на изискването за добросъвестност. Основното
задължение на потребителя по договор за кредит е да заплаща в срок уговорените
погасителни вноски. Уговорената лихва обезпечава възстановяването на вредите от
забавеното изпълнение на това задължение, не е необосновано висока и не води до
неоснователно обогатяване на заемодателя. Размерът на наказателната лихва отговаря и на
императивните изисквания на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, че при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата,
като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Следователно клаузата
за заплащане на наказателна лихва, представляваща обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, предвидена в раздел
X, чл. 2 от приложените към заявлението Общи условия за предоставяне на кредити, не е
неравноправна на основание чл.143, ал. 1, т. 5 ЗЗП.
По изложените съображения, настоящият състав намира за неправилно разпореждане
№ 263016 от 29.09.2020 г., в частта му, с която е отказано издаването на заповед за
изпълнение за сумата от 128,25 лева, представляваща наказателна лихва за периода от
01.02.2019 г. до 04.03.2020 г., чийто размер е уточнен с частната жалба. В тази си част
разпореждането следва да се отмени и да се постанови ново за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за горната сума.
По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 78,09 лева- такса за
административни разноски за извънсъдебно събиране на вземанията по договора за кредит,
настоящият съдебен състав намира, че предвид описанието в т. 12 от заявлението,
уговорката за такава такса противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, съгласно която при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, което обосновава извод за нейната нищожност. Следва да се посочи, че
извънсъдебното събиране на вземанията е във връзка с усвояването и управлението на
кредита, поради което и не може да се приеме, че попада в приложеното поле на чл. 10а, ал.
1 ЗПК. Поради това претендирането му от потребителя противоречи и на забраната на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия за управление на кредита.
Досежно претенцията за възнаграждение по договор за поръчителство според
индивидуализацията на това вземане в размер на 201,59 лева, съдържаща се в т. 12 от
заявлението и изложението в частната жалба, между страните е уговорено заплащане на
възнаграждение в полза на заявителя „Ай Тръст“ ЕООД затова, че по силата на договор за
поръчителство от *** г. той се е съгласил да отговоря солидарно с длъжника за
задълженията на последния по сключения на същата дата с “Кредисимо” ЕАД договор за
кредит. Видно от представеното към заявлението по чл. 410 ГПК Приложение № 1 към
договор за предоставяне на поръчителство, при предоставен кредит от 1000 лева за срок от
13 месеца възнаграждението по договора за поръчителство е в размер на 77,06 лева месечно
за срока на договора за кредит или общо 1001,78 лева. От формулировката на клаузата на чл.
4, ал. 1 от представения със заявлението Договор за потребителски кредит следва, че
потребителят сам избира дали да предостави обезпечение по кредита и ако да- съгласно
клаузата може да избира между поръчителство или банкова гаранция. При внимателен
прочит на всички текстове на чл. 4, ал. 1-3 от същия процесен договор следва, че ако
поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя
"Кредисимо" ЕАД юридическо лице- поръчител и е сключил договор за поръчителство в
рамките на 48 часа от подаване на заявлението, то срокът за одобрение на заявлението за
отпускане на кредит в този случай е 24 часа от предоставяне на обезпечението. При
непосочване обаче на посоченото обезпечение заявлението на лицето, кандидатстващо за
кредит, се разглежда и одобрява в 14-дневен срок от подаването му. Следователно е налице
неравноправно третиране на бъдещи клиенти на кредитора с оглед на срока на разглеждане
и одобряване на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането
с поръчителство на юридическо лице- поръчител, което освен това и следва да е одобрено от
4
кредитодателя.
Разпоредбата на чл. 9 ЗЗД урежда принципа на свобода на договарянето, но той не
може да оправдае уговарянето на клаузи, противоречащи на повелителните норми на закона
и добрите нрави. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК - "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. От
гореизложеното по отношение на клаузите на чл. 4, ал. 1-3 от процесния договор за
потребителски кредит, се налага извода, че разходът "възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство" е пряко свързан с процесния договор за кредит и е известен
на кредитора при подписването му, т.е. това възнаграждение представлява "общ разход по
кредита" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар да не е бил отразен като такъв в "ГПР"
по процесния договор за кредит.
На следващо място, от анализа на изложените факти се стига до извода, че при
сключването на акцесорния договор като част от договора за потребителски кредит,
длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално
договаряне, особено като се има предвид, че едноличен собственик на капитала на заявителя
е “Кредисимо” ЕАД- кредиторът на длъжника по договора за кредит, видно от приложеното
към заявлението извлечение от сайта на Търговския регистър. Следователно, юридическото
лице – поръчител, което е предварително одобрено от кредитора, се явява и свързано с него
лице. Това води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не
отговаря на изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор
и възможност за индивидуално договаряне. При условие, че финансовата институция е
длъжна да оцени платежоспособността на потребителя в съответствие с изискването на чл.
16 ЗПК, а с акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от евентуална фактическа
неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с цитираната
разпоредба на закона. В контекста на изложеното и предвид нарушаване на повелителните
норми на ЗПК и ЗЗП, договорът е недействителен по отношение на длъжника. Освен това,
възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху кредитополучателя тежестта
от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси съгласно чл. 10а ал. 1 и 2
ЗПК. Нещо повече, размерът на възнаграждението по договора за поръчителство превишава
размера на предоставения кредит.
В този смисъл, доводите в жалбата, че заемополучателят изрично е изразил искане
за сключване на договор за поръчителство, е несъстоятелен, тъй като се касае за заобикаляне
на закона –чл. 33 ЗПК, а според чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на закона, е нищожна.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че таксата в размер на
78,09 лева за административни разноски за извънсъдебно погасяване на кредита и
възнаграждението в размер на 201,59 лева по договор от *** г. за предоставяне на
поръчителство по договора за кредит, които се претендират със заявлението, противоречат
на закона и добрите нрави на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, поради което правилно и
законосъобразно районният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за тези суми.
Предвид това разпореждане № 265248 от 03.11.2020 г., постановено от заповедния съд по
реда на чл. 250 ГПК, следва да се потвърди.
С оглед изхода по настоящото дело, на частния жалбоподател не следва да се
5
присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 263016 от 29.09.2020 г. по гр.д. № 5228 по описа за 2020
г. на Пернишкия районен съд в частта му, с която е отхвърлено заявление №
3018266/20.03.2020 г., подадено от „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Г. О.
Д., с ЕГН **********, за сумата от 128,25 лева, представляваща наказателна лихва за забава
за периода от 01.02.2019 г. до 04.03.2020 г. по договор за потребителски кредит № *** г.,
като вместо това постановява:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „Ай Тръст“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, против Г. О. Д., с ЕГН
**********, за сумата от 128,25 лева, представляваща наказателна лихва за забава за
периода от 01.02.2019 г. до 04.03.2020 г. по договор за потребителски кредит № *** г.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 265248 от 03.11.2020 г., постановено по гр.д. №
5228 по описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6