Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното
заседание на двадесет и осми април две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №10823 по описа на СГС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ответника ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД срещу решение от 15.06.2020 г.
по гр.д. №48712/2019 г. на Софийския районен съд, 144 състав, с което жалбоподателят
е осъден да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД на основание чл.411 КЗ и чл.86 ЗЗД сумата от 914,68 лв. регресно вземане като сбор
от платено обезщетение от 899,68 лв. и 15,00 лв. ликвидационни разноски,
изплатени по застраховка „Каско +“ с полица
№44021821301899/17.10.2018 г. със срок на валидност от 18.10.2018 г. до
17.10.2019 г. за МПС – „БМВ Х4“ с рег. № ******и щета №44012131839032 във
връзка с ПТП, настъпило на 29.11.2018 г. в гр. София, ул. „******, ПТП между
водачите на л.а. „Мерцедес Атего“ с рег. № ******л.а.
„БМВ Х4“, поради противоправно поведение на лице,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество по полица с
валидност от 30.06.2018 г. – 29.06.2019 г., ведно със законната лихва, считано
от 22.08.2019 г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава от
27,19 лв. за периода 08.05.2019 г. – 22.08.2019 г., както и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и необосновано. Сочи, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че вина за настъпване на процесното
ПТП има водачът на т.а. „Мерцедес Атего“. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да
отмени решението и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е
допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР
№1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на
решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но неправилно
по следните съображения:
СРС, 144 състав, е
сезиран с кумулативно съединени искове с правно основание чл.411 КЗ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните
факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение.
Със
Застрахователна полица №44021821301899 от 17.10.2018 г. ищецът е бил
застраховател по имуществена застраховка „Каско +” за
автомобил „БМВ Х4” с рег. № ******, собственост на „Райфайзен
Лизинг България“ ЕООД, като срокът на застраховката е от 18.10.2018 г. до 17.10.2017
г.
Ответникът
не оспорва, че към датата на процесното ПТП е бил
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” за автомобил „Мерцедес Атего” с рег. № КН ******Установява се от представения двустранен
констативен протокол за ПТП, че на 29.11.2018 г. в гр. София се е осъществило
пътно транспортно произшествие с участници – В.К., водач на автомобил
„Мерцедес Атего” с рег. № КН ******и Б.Б., управляваща автомобил „БМВ Х4” с рег. № ******. ПТП е
настъпило при смяна на лентите от страна на водача на л.а. „БМВ Х4“, който е
ударил паркирания автомобил „Мерцедес Атего“. На
автомобила „БМВ Х4” са нанесени щети – в предната дясна част.
От показанията на свид. В.К. /водач на т.а.
„Мерцедес Атего“/ се установява, че при процесното ПТП т.а. „Мерцедес Атего“
е бил паркиран извън пътното платно, на банкета, като е имало място за минаване.
Свидетелят сочи още, че т.а. е бил разположен частично на пътя и частично на
улицата, която улица е била заледена.
От показанията на свид. Б.Б. /водач на автомобила „БМВ
Х4“/ се установява, че процесното ПТП е настъпило при
опит да заобиколи спрял камион, при което автомобилът
е поднесъл и се е ударил в предната част на камиона. Свидетелят сочи още, че
пътната настилка е била заледена, а камионът е бил спрял в неговата лента за
движение.
От приетото по делото
заключение на САТЕ, която настоящият съдебен състав кредитира напълно, се
установява, че процесното ПТП е настъпило при
движение на л.а. „БМВ Х4“, чийто водач е предприел маневра за заобикаляне на
паркирания на пътното платно т.а. „Мерцедес Атего“,
при която ППС е поднесло и е реализирало ПТП с паркирания т.а. Вещото лице сочи
още, че ширината на пътното платно в процесния
участък е приблизително 6 м., широчината на т.а. – около 2,5 м., а на л.а. –
1,88 м., от което може да се направи извод, че в процесния
участък е имало достатъчно разстояние за разминаване на двете МПС. От
заключението се установява още, че от техническа гледна точка и от приложените
по делото доказателства може да се направи извод, че причината за настъпване на
ПТП е поведението на водача на л.а. „БМВ Х4“, който при извършване на маневра
за заобикаляне е реализирал ПТП с паркирания на пътното платно т.а. „Мерцедес Атего“.
При тези данни и с оглед
на събраните по делото доказателства, настоящият въззивен
състав намира, че по делото не се установи водачът на автомобила „Мерцедес Атего“ В.Я.К.да е осъществил деликт,
противно на приетото от първоинстанционният съд,
който непълно необосновано /в противоречие на правилата на логическото мислене/
е достигнал до извода, че вината за настъпване на процесното
ПТП е на водача на т.а. „Мерцеде Атего“.
От събраните по делото доказателства не се установи последният при управление
на автомобила виновно /чл.45 ал.2 ЗЗД/ - умишлено или по непредпазливост, да е
нарушил разпоредбите на ЗДвП, в причинна връзка с което нарушение да е настъпило
процесното ПТП, т.е. не е налице е деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се процесното ПТП е настъпило единствено поради виновното и противоправно поведение на водача на л.а. „БМВ Х4“, който при управление
на автомобила виновно /чл.45 ал.2 ЗЗД/ е нарушил разпоредбите на чл.20 ал.1 и чл.25
ал.1 ЗДвП. Доколкото по делото не
се доказа наличието на виновно и противоправно
поведение на водача на автомобила „Мерцедес Атего“,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, то и не следва да
бъда ангажирана отговорността му.
При тези данни, съдът
намира, че предявеният иск по чл.411 КЗ вр. чл.45 ЗЗД
се явява неоснователен и като такъв следва да бъда отхвърлен изцяло без да се
разглежда наличието на останалите елементи от фактическия състав на съдебнопредявените права.
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и забава
в погасяването му. Доколкото съдът не достигна до наличието на такъв, то и този
иск също следва да бъда отхвърлен изцяло.
Поради изложеното, обжалваното
решение на СРС следва да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено
друго, с което предявените от ищеца срещу ответника искове отхвърлени.
С оглед изхода на делото и
направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да
се присъдят разноски в първоинстанционното
производство в размер на сумата от 200,00 лв., представляваща депозит за вещо
лице, сумата от 30,00 лв., представляваща депозит за свидетел и сумата от 150,00
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, и
на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК разноски във въззивното
производство в размер на сумата от 50,00 лв., представляваща държавна такса и
сумата от 150,00 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение №120547/15.06.2020 г., постановено по гр.д. №48712/2019 г. по описа
на СРС, ГО, 144 състав, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „ДЗИ
– Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, срещу ЗАД „ОЗК -
Застраховане” АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, кумулативно
съединени искове с
правно основание чл.411 КЗ вр. чл.45 ЗЗД за заплащане
на сумата от 914,68 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско +” за пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 29.11.2018 г. в гр. София, и с правно основание
чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 27,19 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата от 914,68 лв. за периода 08.05.2019 г. – 22.08.2019 г.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление:***, да заплати на ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата
от 380,00 лв., представляваща разноски в първоинстанционното
производство, и на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 200,00 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.