Решение по дело №37/2025 на Административен съд - Силистра

Производството е образувано по жалба на И. Ж. П. от гр.Силистра, подадена от представител по пълномощие адв.Р.Г. от АК- Силистра срещу Заповед №25-1099-000019/15.01.2025г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171 т.1 б.“б“ от Закона за движението по пътищата(ЗДвП) по вид „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Жалбоподателят счита, че оспореният акт бил засегнат от пороци по смисъла на чл.146 т.3-т.5 АПК, включително и при неспазена форма, тъй като бил издаден при отсъствие на условията от чл.5 ал.1 от Наредба №1/19.07. 2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Обн.ДВ,бр.61/17г., посл.изм.ДВ,бр.81/2023г.),за извършване изобщо за проверка от процесния вид. Липсвали мотиви относно част от предмета на административното производство,вкл. същото било приключило при неизяснени факти от значение за случая (арг.чл.35 АПК), довело до нарушаване на базовия принцип от чл.7 АПК за истинност.

Оспорената ЗППАМ била и материално незаконосъобразна, защото главната предпоставка за приложение на релевираната разпоредба от ЗДвП- „управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози“ не била установена. Това било така, тъй като административната принуда е наложена въз основа на показанията на Drugtest 5000, с фабричен №****, отчел употреба на „бензодиазепини“ (проба №****), при полицейска проверка на водача,които (показания),били оспорени.Посредством издадения му Талон за изследване, оспорващият дал биологичен материал за лабораторен анализ. В тази връзка твърди, че процесният резултат от т.нар. “полеви тест“, извършен с Drugtest 5000, при наличието на дадена проба за химико-токсикологично изследване, не е годно доказателствено средство за установяване на нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП, а тежестта за неговото доказване била нормативно възложена на ответника.На същия терен релевира и оплакване, че полицейският орган бил приложил неправилно закона, в сегмента за постигане на нормативната цел, с оспорената заповед. Акт от процесния вид се издавал с оглед на изрично нормираните цели с чл.171 ЗДвП както и с чл.**** ЗАНН, а не за да бъде необосновано ограничена правната сфера на неговия адресат. Поддържа, че при дадени проби за медицинско изследване, неговите изводи за наличие/отсъствие на следи от употреба на наркотични вещества, са определящи. В този контекст счита, че ответникът е дължал изчакване на резултата от химико-токсикологичното лабораторно изследване, след което да формира извод за наличие/липса на нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП - управление на МПС след употреба на наркотични вещества, което като не е направил, бил нарушил закона. Заради всичко това, настоява оспорената ЗППАМ да бъде отменена. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответникът - Началник група „Регистрация и отчет на превозни средства, административно-наказателна дейност и водачи“ в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР гр.Силистра, чрез представител по пълномощие В.А. - главен юрисконсулт в ОД МВР Силистра (л.44), в Писмено становище (л.56-л.58), поддържа неоснователност на жалбата. На базата на представените с административната преписка доказателства,твърди че процесният индивидуален административен акт бил допустим и валиден, издаден от компетентен полицейски орган. Същият бил и материално законосъобразен, като се моли при решаване на спора, ако химико-токсикологичното изследване не е извършено от ВМА-Варна, съдът да вземе предвид резултата от скрининговия тест, направен на биологичните проби, дадени от оспорващия на 14.01.2025г. Поддържа, че безспорно била доказана предпоставката за прилагане на оспорената административна принуда по чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП. Ето защо, действайки при обвързана компетентност, ответният орган бил процедирал съответно на закона и неговата цел, фактите и обстоятелствата по случая, поради което настоява жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение, като заявява, в условията на евентуалност, възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатения хонорар от жалбоподателя за един адвокат.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК,във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата. Съдът, като обсъди становищата на страните и след преценка на доказателствата по делото, извършвайки проверката по чл.168 ал.1 АПК, прие за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице - адресат на оспорения акт; подлежащ на съдебен контрол (арг. чл.171 ал.5 ЗДвП); при наличие на правен интерес и в законоустановения срок от чл. 149 ал.1 АПК. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е Заповед №25-1099 -000019/15.01.2025г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП - „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността,но не повече от 18 месеца“.Свидетелство №**** е иззето със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение, серия GA №3340705/14.01.2025г.,съгласно регламентацията от чл. 172 ал.3 ЗДвП, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП извършено от И. Ж. П. със собствения му лек автомобил, [Марка], с рег.№[рег. номер].

Административната принуда е приложена по отношение на жалбоподателя,като водач на автомобила, затова че на 14.01.2025г. около 09:30 часа, в гр.Силистра, по [улица]до ****, в посока - бензиностанция ****, го е управлявал след употреба на наркотични вещества или техни аналози.Същият е бил изпробван с Drugtest 5000,с фабричен номер:****, като електронният индикатор е отчел положителен резултат за бензодиазепини, с проба №****. Показанията са били оспорени от водача. Издаден му е Талон за изследване №**** (л.11) и жалбоподателят е дал биологичен материал за лабораторен анализ (л.37-л.40), видно от представените доказателства от „МБАЛ-Силистра“АД. В административната преписка е приложен Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества (л.10), съгласно чл.5 ал.2 от Наредба №1/2017г., а с жалбата е представен Протокол от 15.01.2025г. на СМДЛ „****“ООД (л.5), от извършено изследване за наркотични вещества в 6 параметъра, на предоставен биологичен материал от И. П., като всички са отрицателни, вкл. за Benzodiazepines.

С Мотивирана резолюция за прекратяване на административно-наказателното производство, съгласно чл.54 ал.1 т.9 във връзка с чл.33 ал.2 ЗАНН, органът е изпратил материалите от преписката на РП-Силистра, с оглед наличието на данни за престъпление по чл.343б ал.3 НК. С писмо вх.№439/06. 03.2025г. на АС-Силистра (л.36), разследващ полицай, в отговор на служебно изискана информация, е уведомил съда, че по повод процесните факти, е образувано досъдебно наказателно производство ДП №1886 ЗМ-34/2025г. по описа на РУ-Силистра,пр.пр.№130/2025г. на Районна прокуратура гр. Силистра в рамките на което,на 15.01.2025г.,е назначена Съдебно-химическа експертиза на дадените проби от оспорващия, чието извършване е възложено на експерти при ВМА гр.Варна, но заключение не е представено.

Настоящият състав е изискал отговор за резултата от химико-токсикологичното изследване от ВМА „МБАЛ-Варна“ гр.Варна, който е в горния смисъл, видно от писмо вх.№770/29.04.25г. на АС-Силистра (л.53).С последното съдът е уведомен, че дадените проби от И. Ж. П. на 14.01.2025г. са постъпили в Лабораторията за химико-токсикологични изследвания, но поради драстичното системно претоварване на същата, възложеният анализ все още не е извършен. Наличен към момента е единствено първоначален резултат от проведени скринингови тестове при приемането на биологичните проби, който е отрицателен за наркотични вещества, но същият не може да бъде преценяван като надеждно доказателствено средство, защото е извършен с т.нар.“бърз тест“ и не представлява хроматографски химико-токсикологичен анализ. Последният се използва при изготвяне на възложената от разследващия орган съдебно-химическа експертиза, каквато, до приключване на устните състезания по настоящото дело, не е била депозирана пред органите на обвинителната власт по воденото ДП №1886 ЗМ-34/2025г. по описа на РУ-Силистра за деяние по чл.343б ал.3 НК. Въпреки това, описаният първоначален резултат от проведения скринингов тест на биологичните проби на жалбоподателя с приемането им в Лабораторията за химико-токсикологич-ни изследвания при ВМА гр.Варна (17.01.2025г.), е индиция за верността на твърденията му.

Основният конфликтен момент по делото е съсредоточен върху въпроса - установена ли е по надлежния ред употребата на наркотици от оспорващия, който с оглед на ангажираните доказателства, следва да получи отрицателен отговор. Съгласно регулацията от чл.170 ал.1 АПК, тежестта за доказване на фактическите основания за издаване на оспорената ЗППАМ, е възложена на ответния орган. С двете групи документи (административната преписка и представените след служебна намеса на съда, вкл. с жалбата) се удостоверяват факти с правно значение за повдигнатия спор, поради което същите подлежат на обсъждане. Посредством тях следва да бъде установен централният спорен факт - управлявал ли е автомобила си оспорващият след употреба на наркотични вещества или не на процесната дата.

Видно от приложеното на л.36 от делото и обсъдено по-горе, писмо от разследващ полицай в РУ-Силистра по възложено му ДП №1886 ЗМ-34/2025г. от РП гр.Силистра, преценено ведно с уведомлението от ВМА, МБАЛ-Варна е, че въпреки усилията на разследващите органи, заключение по назначената Съдебно-химическа експертиза на дадения биологичен материал за изследва- не от водача в присъствието на полицейските служители и по реда на Наредба №1/2017г.,не е изготвено поради извънредна претовареност на Лабораторията за химико-токсикологични изследвания към ВМА-Варна, който факт е служебно известен на съда от други, сходни с настоящото, производства.

В случая резултатите от техническото средство, с което е отчетено наличие на бензодиазепини, са оспорени посредством даването на кръвна проба и урина в темпоралния периметър, посочен в талона и, под контрола на полицейските служители,извършили проверката с Дръг Тест.От представените по делото доказателства се установява по категоричен начин, че такава проба е била дадена, но резултатите от нейното изследване, след повече от четири месеца, не са представени нито на разследващите органи, нито на съда. Забавянето на химико-токсикологичното изследване на пробите, взети по правилата на ЗДвП и Наредба №1/2017г.,не може да се преценява в неблагоприятен аспект за водача, тъй като той не разполага с никакви лостове да предизвика произнасянето по въпросната експертиза.С процесуалното си поведение в случая - добросъвестно дадени проби за изследване; изпълнение на разпорежданията на полицейските служители и на съда; дадени проби (по собствена подбуда) за изследване в независима частна лаборатория, оспорващият разколебава верността на фактическото административно обвинение по приложения АУАН - за управление на автомобила след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

При горните установявания,от правна страна се налагат следните изводи: Оспорената заповед разкрива белезите на индивидуален административен акт съгласно дефиницията от чл.21 ал.1 от АПК. Издадена е от материално, териториално и по степен компетентен полицейски орган, видно от Заповед рег.№342з-1315/30.12.21г.(л.14), издадена на основание министерска заповед №8121з-1632/02.12.2021г. (л.15-л.16). Директорът на ОД МВР гр.Силистра е делегирал правомощия на началник група „РОПСАНДВ“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Силистра (т.1;тире 3 от Заповед №342з-1315/30.12.21г.), каквато длъжност изпълнява издателят на оспорения акт (вж.Удостоверение на л.17), да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, съгласно чл.172 ал.2 ЗДвП,т.е. вкл. и по чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП. Със Заповедта на министъра на МВР са определени службите за контрол по ЗДвП, съгласно чл.165 ал.1 ЗДвП, като същият няма правомощие да делегира компетентност на длъжностни лица за издаване на заповеди по чл.172 ЗДвП, в хипотезите на чл.171 ЗДвП, но той именно определя службите за контрол на движението по пътищата, каквито съгласно МЗ, са областните дирекции на МВР. С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл.172 ал.1 ЗДвП, директорът на ОД МВР гр.Силистра е оправомощил кръга от длъжностни лица с цитираната по-горе заповед, което сочи на липса на порок по смисъла на чл. 146 т.1 АПК. Същото следва и от специалния чл.172 ал.1 ЗДвП. Спазена е и нормираната с последния, писмена форма на процесния акт. Независимо от изложеното, същият е незаконосъобразен, като издаден в противоречие с материалния закон и неговата цел, при неустановеност на фактическото основание,послужило за упражняване на процесното правомощие от ответника

Принудителните административни мерки по чл.171 ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, което сочи, че същите са от вида „преустановяващи ПАМ“ по смисъла на чл.**** ЗАНН. Съгласно чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП, временно се отнема СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест …, като при наличие на изследване от кръвна проба …, установените стойности са определящи. За да е материално законосъобразна процесната ПАМ,следва да е приложена при безсъмнено установено управление на лекия автомобил от оспорващия,след като е употребил наркотични вещества (бензодиазепини), защото това именно е централният съставомерен факт и без неговото осъществяване/установяване няма нарушение на ЗДвП, а следователно и нормативна основа за прилагане на мярка от процесния вид.

В настоящия случай е безспорно установено,че при проверката на водача на 14.01.2025г. за употреба на наркотици с Дръг Тест, същият е отчел наличие на такива, но той не е приел този резултат и е дал незабавно, в рамките на необходимото технологично време, биологични проби за извършване на медицинско изследване (химико-токсикологично) за наличието на наркотични вещества.Това е и нормативният ред, съгласно чл.3а т.2 Наредба №1/2017г. Видно от получения първоначален резултат (т.нар „бърз тест“) същият е отрицателен,т.е. не се открива наличие на наркотични вещества или техни метаболити/аналози в предоставените за изследване биологични проби от И. Ж. П. на 14.01.2025г. Липсата на заключение на Съдебно-химическата експертиза, назначена от разследващия орган по ДП №1886 ЗМ-34/2025г. на РУ-Силистра, не може да бъде обсъждана във вреда/тежест на оспорващия.

По аргумент за противното от чл.6 ал.10 от Наредба №1/17г.,резултатът за употреба на наркотични вещества следва да се установи от медицинското (химико-токсикологично) изследване и само в случай на отказ на водача да получи талона за медицинско изследване и при неявяване в определения срок, както и при отказ за изследване,се вземат предвид показанията на Д. Т., какъвто настоящият случай не е. При това положение, органът не е следвало да приема безкритично показанията на техническото средство, а да изчака резултата от медицинското изследване, за което оспорващият е дал надеждни проби.В настоящото производство, по аргумент от чл.3а т.2,във вр. с чл.6 ал.10 от Наредба №1/ 2017г. и във връзка с чл.174 ал.4 ЗДвП, с приоритет следва да бъде ценен резултата от Съдебно-химическата експертиза, посредством който би се оборила/потвърдила презумптивната доказателствена сила на АУАН, серия GA №3340705/14.01.2025г., съгласно чл.189 ал.2 ЗДвП. След като към датата на обявяване на настоящото дело за решаване,такава експертиза не е представена, въпреки положените усилия и от съда, съобразно засиленото служебно начало в административното правосъдие, то следва да се ирелевира отчетеният резултат от техническото средство при процесната проверка. При липсата на доказателства за потвърждаване на резултата от т.нар. „полеви тест“ за употреба на наркотични вещества, от медицинско изследване на биологичните проби, дадени от проверявания водач, оспорената заповед се явява незаконосъобразна.

А щом всичко това е така, то липсва правно основание за прилагане на процесната по делото ПАМ по отношение на оспорващия водач, който е управлявал собствения си лек автомобил **** с рег.№[рег. номер], на 14.01.2025г. в гр.Силистра, но при отсъствие на надлежни доказателства за употреба на наркотици. Предвид изложеното, в рамките на извършения контрол по чл.168 ал.1 АПК, се налага извод, че жалбата е основателна, а оспорената заповед, като материално незаконосъобразна, следва да бъде отменена.

При този изход на процеса, на жалбоподателя се дължат съдебни разноски, съгласно чл.143 ал.1 АПК. Същите следва да бъдат присъдени в установения по делото размер от 1 510.00 лева, както следва: 1500 лева възнаграждение за един адвокат, платено в брой (л.4) и 10 лева - държавна такса (л.****). Заявеното възражение по чл.78 ал.5 ГПК в писменото становище от процесулания представител на ответния орган, следва да бъде отклонено предвид следното: Съгласно чл.8 ал.3 от Наредба №1/04г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл.изм.ДВ,бр.14/2025г.),при административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждението е 1000 лева. Според чл.2 ал.9 от с.н., когато процесуалното представителство, защитата и съдействието, са свързани с особена фактическа или правна сложност, минималното възнаграждение е в двукратен размер. В случая не е налице особена фактическа и правна сложност на производството, но са проведени две съдебни заседания; при активното участие на упълномощения от жалбоподателя адвокат, релевирал в процеса възможните възражения от спектъра на чл.146 т.2-т.5 АПК,вкл. правил относими доказателствени искания. Ето защо, заплатеният му хонорар, в размер близък до минималния, не е прекомерен по разума на чл.78 ал.5 ГПК, което налага отклоняване на обсъжданото възражение.Основателно поисканите разноски от подателя на жалбата, в посочения по-горе размер, следва да бъдат възложени в тежест на юридическото лице, в чиято структура е издателят на акта, а именно Областна дирекция на МВР гр.Силистра,по аргумент от §1 т.6 ДР АПК и чл.37 ал.2 ЗМВР, воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр.2 АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на И. Ж. П. от гр.Силистра, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-1099-000019/ 15.01.2025г.,издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР гр.Силистра, с която на основание чл.171 т.1 б.“б“ от Закона за движението по пътищата, е разпоредено „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Силистра, с административен адрес: гр. Силистра, бул.“Македония“ №144 и ЕИК:*********, да заплати на И. Ж. П. от гр.Силистра, ****,с [ЕГН],сумата от 1 510.00 (Хиляда петстотин и десет) лева - съдебни разноски.

 

Решението е окончателно на основание чл.172 ал.5 от ЗДвП.