№ 21093
гр. София, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110125524 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Г. П. срещу „Фератум
България“ ЕООД.
Ищецът твърди, че на 23.10.2017г. сключил с ответника договор за
потребителски кредит № ********, по силата на който следвало да му бъде отпусната
сумата от 2000лв. Срокът на кредита бил за 12 месеца, като дължал лихва от 460лв., а
ГПР бил в размер от 49,66%. В чл. 5 от договора било посочено, че се обезпечава с
поръчителство, предоставено в полза на ответника. След сключване на договора му
била начислена и такса от 1000лв. за обезпечение с поръчителство по предоставяна от
партньор на ответника услуга. Твърди, че погасил задълженията си по кредита.
Ищецът счита, че договорът потребителски кредит е недействителен, тъй като
не е посочен правилен ГПР, доколкото не е включено възнаграждението за
предоставяне на поръчителство в него.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1533,17лв. платена без основание, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който не оспорва сключването на посочените договор за кредит и договор за
поръчителство с посоченото съдържание. Отрича договорите да са нищожни, като
считат, че отговарят на изискванията на закона и не нарушават добрите нрави, а
сключването на договора за поръчителство с отделно юридическо лице не било
задължително условие за отпускане на кредита. Посочва, че единственият разход,
включен в ГПР, е възнаградителната лихва, което било достатъчно, и
възнаграждението по договора за поръчителство не следвало да бъде част от него.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
1
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства,
че на 23.10.2017г. между страните е сключен договор за предоставяне на
потребителски кредит № **********, по силата на който ответникът е кредитодател, а
ищецът кредитополучател. Според договора, размерът на кредита, който ответникът се
задължава да отпусне на ищеца, възлиза на 2000лв. Предвидено е, че същият следва да
бъде плащан на 12 вноски според погасителен план, който е неразделна част от
договора, с първа погасителна вноска на 22.11.2017г. В чл. 3 е предвидено, че за целия
период на кредита кредитополучателят следва да върне сума в общ размер от 2460лв.,
представляваща сбор от отпуснатия кредит от 2000лв. и 460лв. лихва при лихвен
процент „0“. В чл. 4 е уговорено, че общият разход по кредита възлиза на 460лв. и
включва дължимата възнаградителна лихва. В изречение второ е посочено, че ГПР е в
размер на 49,11, изчислен по реда на чл. 8.4 от ОУ и включва разходите, включени в
общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В чл. 5 е предвидено, че кредитът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от „Ferratum bank“ в полза на дружеството. С
одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение,
уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от
кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Предвидено е, че
„със сключването на договора кредитополучателят потвърждава, че при
кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е
запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното
юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата за
кандидатстване“.
По делото се установява, че ищецът е извършил плащания по кредита в общ
размер от 3533,17лв. /л. 69/.
При горните факти, съдът намира следното от правна страна:
Процесният договор за кредит има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а
кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП, поради което в отношенията между страните приложение намират
императивните норми на ЗПК и ЗЗП.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Чл. 10, ал. 1 предвижда, че договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора. Съдът намира, че в случая формата на договора е спазена, като шрифтът е с
достатъчна големина и е четим. От двете страни са представени еднообразни
екземпляри на същия, което показва, че всяка от тях разполага с такъв. Съдът намира
обаче, че в договора липсват задължителни реквизити, което го прави недействителен.
Според чл. 11, ал. 1, т. 7-12 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа: т. 7. общия размер на кредита и условията за усвояването
му; т. 9. лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти; т. 10. годишния процент на
2
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин; т. 11. условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването; т. 12. информация за правото
на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи
при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена
на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че
информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на
лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
В представения по делото договор за кредит липсва описание на условията за
усвояването му. В същия въобще не се съдържа информация по какъв начин ще бъде
усвоен от страна на потребителя, което е нарушение на т. 7, пр. 2 от чл. 11, ал. 1 ЗПК.
Също така, в процесния договор за потребителски кредит и преддоговорната
информация за неговото сключване е посочен лихвен процент „0“ (нула), което
очевидно не е вярно, тъй като в договора е описано, че се дължи възнаградителна
лихва от 460лв. Налице е неизпълнение на задължението за коректно посочване на
дължимия лихвен процент в нарушение на т. 9 от чл. 11, ал. 1 ЗПК. Тези нарушения са
достатъчни, за да обосноват извод за недействителност на целия договор за
потребителски кредит, като съдът следи служебно за приложението на императивните
правни норми, каквито са нормите на ЗПК.
С оглед изложеното, съдът приема, че сключеният между страните договор за
потребителски кредит се явява недействителен съгласно чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 23
ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Тази норма представлява своеобразна санкция за
недобросъвестния кредитор, който нарушава императивните законови изисквания,
които трябва да спазва при сключване на договор за потребителски кредит, като целта
е да се пресекат подобни практики. Нормата на чл. 23 ГПК не прави разграничение
между възнаградителна и мораторна лихва, а използва родовото понятие лихва, поради
което следва да се приеме, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност
на кредита и никакви лихви – възнаградителни или мораторни, както и други разходи
по кредита като такси, неустойки и др. под.
Чистата стойност по договора за кредит е главницата в размер от 2000лв., а
ищецът е заплатил сумата от 3533,17лв., от което следва, че горницата над 2000лв. е
платена без основание.
С оглед изложеното, предявеният иск се явява основателен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на присъждане на сторените
разноски за първоначалния иск, като същият е доказал такива в размер 68,33лв. за
държавна такса и 2200лв. адв. възнаграждение или общо 2268,33лв.
3
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. Младост 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет.
9, офис 20, да заплати на Д. Г. П., ЕГН: **********, с адрес:
************************************, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата
от 1533,17лв., представляваща платена без основание сума по недействителен
съгласно чл. 22 ЗПК договор за потребителски кредит № ********/23.10.2017г.,
сключен между страните, ведно със законната лихва от 07.05.2025г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2268,33лв. – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4