№ 15846
гр. София, 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20241110108110 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на С. А. А. с ЕГН **********, срещу “Н Ф” ООД с ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. В****, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.26, ал.1, предл. 1
и 3 от ЗЗД, за прогласяване на нищожността на договор за заем № 1246-СФ от 07.09.2022г.,
както и на договор за заем № 1248-СФ от 08.09.2022г. на посочените в исковата молба
основания, а при условията на евентуалност - прогласяване на нищожността на отделни
клаузи в договорите, уреждащи възнаградителната лихва.
В исковата молба се излагат подробни съображения за основателност на предявените
искове, както и се отправя искане за присъждане на сторените в производството, разноски.
В срока по чл.131 ГПК, е постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му
представител, с който се оспорват изложените от ищцата фактически твърдения и
посочените правни изводи, поради което се счита, че исковите претенции следва да бъдат
изцяло отхвърлени като неоснователни.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
1. По допустимостта.
По заявление на ответника по реда на чл.417 ГПК, срещу ищцата по делото е било
образувано ч.гр.д.№ 51027/2023г., по описа на СРС, 46 състав, като в хода на същото е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от
20.09.2023г., за вземания по посочените в исковата молба по делото, договори за заем от
1
07.09.2022г., както и от 08.09.2022г. Видно от представеното заверено копие от
изпълнителното производство, срещу ищцата с разпореждане на ЧСИ Г К от 02.10.2023г., е
образувано ИД №********. Изпратена е и покана за доброволно изпълнение, към която са
приложени и издадените - заповед за изпълнение и ИЛ от 20.09.2023г. Същите са надлежно
връчени на ищцата чрез ЧСИ, по реда на чл.46, ал.2 ГПК, на 26.10.2023г., както и лично на
ищцата, с оглед изрично заявеното от нея, че желае да й бъдат връчвани книжата на
електронен адрес - на 30.10.2023г. Видно от приложеното изпълнително производство, а и от
заповедното такова е, че в установения едномесечен срок, възражение срещу издадената
заповед не е постъпило, поради което съдът приема, че същата е влязла в законна сила на
26.11.2023г. /при преценката си кога е влязла в законна сила издадената заповед за
изпълнение, настоящият съдебен състав не е обвързан от преценката на заповедния съд/.
Оспорването на вземанията по издадената и влязла в сила заповед за изпълнение, издадена
по реда на чл.417 ГПК, е допустимо по исков ред единствено в хипотезите на чл.424 и
чл.439 ГПК, каквато настоящата не е, с оглед преценката на изложените в исковата молба,
твърдения на ищцата.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение, се получава ефект аналогичен на СПН на
влязлото в сила съдебно решение, поради което искът на длъжника може да се основава
единствено на факти, настъпили след влизането в сила на заповедта, но не и на такива,
които е могъл да релевира преди изтичането на преклузивния срок по чл.414, ал.2 ГПК,
каквото ищцата по делото не е сторила, неподавайки възражение срещу заповедта/ иск за
установяване на несъществуването на вземанията за които е издадена.
За пълнота, следва да бъде отбелязано и че с оглед наведените в исковата молба, твърдения
за нищожност на договорите, от които произтичат вземанията, за които е издадена заповедта
, като се има предвид, че същата е издадена на 20.09.2023г., към който момент е било налице
по силата на изм. на чл. 411, ал.2 от ГПК, с ДВ бр. 100/2019г., задължението на заповедния
съд служебно да следи за наличие на неравноправни клаузи/протИ.речие с императивни
правни норми, като такава преценка, видно от съдържанието на издадената заповед за
изпълнение, действително не е била обективирана, поради което и на основание чл.7, ал.3
ГПК, съдът следва служебно да се произнесе по тези доводи, в противен случай би допуснал
съществено процесуално нарушение. /в същия см. и Решение №491/23.07.2024г., по гр.д.
№1767/2023г., на IV ГО/.
2. По съществото на твърденията на ищцата, изложени в исковата молба, съдът намира
следното:
Настоящият съдебен състав намира за изцяло неоснователни и недоказани, твърденията на
ищцата, касаещи сключването на процесните договори, както и представянето/подписването
на стандартните формуляри към същите. От събраните по делото писмени доказателства, се
установява по безспорен начин, че между страните са били сключени два договора за заем от
дата 07.09.2022г. за сума в размер на 2000 лв., както и от 08.09.2022г., за сумата в размер на
14 000 лв., с краен срок и на двата договора - 08.09.2032г., с фиксиран лихвен процент - 36
%, ГПР - 42,88 %, като лихвата за първите 6 месеца от сключването им се дължи в цялост в
края на срока на договора, уговорен между страните. Задълженията следва да се погасяват
2
на месечни анюитетни вноски, съобразно погасителен план, включващи главница и лихва,
платими до 8 число на текущия месец. В чл.4.1.1. от договора, сключен на 08.09.2022г., е
предвидено, че сумата от 14 000 лв., ще бъде преведена на ищцата по посочена банкова
сметка, в тридневен срок от датата на вписване на договорната ипотека, на имота на
ищцата, служещ като обезпечение и по двата договора за кредит.
От приетото по делото заключение по ССЧе, което съдът кредитира като обективно и
безпристрастно изготвено, се установява, че в договорите- чл.2,2, т.”м” от тях, е посочено, че
при изчисляването си ГПР включва като компоненти главницата и договорната лихва, като и
в двата договора е посочено, че ГПР е в размер на 42,88 %. При изчисленията си във връзка
с изготвяне на експертизата и основавайки се на представените и приети по делото писмени
доказателства - договори и погасителни планове, вещото лице, като е съобразило и
уговореното в тях, че дължимата договорна лихва за първите шест месеца, следва да се
начисли на края на срока на договорите, използвайки закрепената от законодателя формула в
Приложение № 1 към чл.19, ал.2 от ЗПК, е установило, че ГПР, формирано от компонентите
главница и договорна лихва, както и е посочено в съдържанието на договорите, е в размер
на 34,63 %. Съдът приема, че с оглед обстоятелството, че изчисленията на вещото лице се
базират на установената от законодателя универсална формула на изчисляване на ГПР, то
действително размерът на ГПР по процесните договори, като се имат предвид двата основни
компонента - главница и договорна лихва, е в размер на 34,63 %. С оглед на това
обстоятелство, съдът приема, че е налице нарушение на императивната разпоредба на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, касаеща начина на определяне и изчисление на ГПР в процесните
договори, като в настоящата хипотеза е налице заобикаляне на разпоредбите на чл.19, ал.2 и
ал.3 ЗПК, поради което и на основание чл.22 ЗПК, съдът намира, че процесните договори са
недействителни. С оглед на приетото, съдът намира, че поради липса на процесуалните
предпоставки за това, не следва да се произнася изрично по евентуалните искове за
недействителност на клаузите за възнаградителна лихва.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на
процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
дължимо на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., в размер на 300 лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ сключените между С. А. А. с ЕГН ********** и “Н Ф”
ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. В****, договор за заем № 1246-
СФ от 07.09.2022г., както и договор за заем № 1248-СФ от 08.09.2022г., на основание чл. 26,
ал.1 от ЗЗД, вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.22 от ЗПК.
3
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., “Н Ф” ООД с ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. В****, да заплати на адв. Б К П при САК с
ЛН №**********, сумата в общ размер на 300 лв., разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизането му в законна сила да се приложи екземпляр по ч.гр.д. №64140/2024г., по
описа на СРС, 87 състав, както и по ч.гр.д. № 51027/2023г., по описа на СРС, 46 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4