Присъда по дело №44/2021 на Районен съд - Дряново

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 01.07.2021 Г., ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД
№ 44/ 2021Г. ПО ОПИСА НА ДРЯНОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД

ОБВИНЕНИЕТО е срещу С. К. А., ЕГН *** за това, че на 18.10.2020г., около
17,00 ч. в гр. ***, пред *** се е заканила с убийство на В. К. М. от гр. ***, изразяваща
се в изразите : „***“, след което е нанесла удари с дърво по главата и замахнала срещу
нея с брадва, като заканата би могла да възбуди основателен страх за осъществяването
ѝ – престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 от НК.
В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна
прокуратура Габрово.
Подсъдимата А. се явява лично. Не се признава за виновна. Дава обяснения по
делото.
От цялостната преценка на събраните по делото доказателства - писмени и
гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От издадената справка за съдимост рег. № 13/ 18.01.2021г. на Районен съд *** се
установи, че подсъдимата е осъждана, както следва :
1. С присъда по НОХД № 24/ 1989г. по описа на Дряновски районен съд за
престъпление по чл. 194, ал. 3 от НК, извършено на 08.02.1989г. е осъдена на
лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от
НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години. Присъдата
влязла в сила на 14.06.1989г.
2. С присъда по НОХД № 104/ 2004г. по описа на Районен съд *** за престъпление
по чл. 195, ал. 1 от НК, извършено на 05.05.2004г. е осъдена на лишаване от
свобода за срок от шест месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК
изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години. Присъдата
влязла в сила на 15.12.2004г.
Подсъдимата С.А. и свидетелката В.М. са сестри и живеят в гр. ***. през м.
октомври 2020г. отношенията между тях били конфликтни поради подозрения относно
извършени блудствени действия от сина на подсъдимата по отношение внучката на св.
М. – В..
На 18.10.2020г. св. М., нейната дъщеря св. Е., св. С. (съжител на дъщеря ) и
свидетелите П. и П. били пред ***, където помагали в пренасянето на дърва за огрев в
избено помещение.
1

По същото време подсъдимата помолила свой познат – св. Ф. да я закара с
автомобила си до дома на св. М.. Същият се съгласил и двамата пристигнали през
блока в ж. к. ***. Със слизането подсъдимата се нахвърлила към сестра си, като я
обиждала и заплашвала, нанесла удар с ръка по лицето и я хванала за косите.
Свидетелката успяла да се отскубне. Тогава подсъдимата се навела, взела дърво от
намиращата се на улицата купчина и с него нанесла удари по главата на свидетелката.
Свидетелите П. и С. се намесили и изтръгнали дървото от ръцете . Подсъдимата
видяла оставена на земята брадва, навела се, взела я в ръце и замахнала към сестра си,
като казала „***“. Св. П. много се изплашил, че ще се убият, спуснал се зад гърба и
хванал брадвата. Св. М. побегнала към входа на жилищната сграда да се скрие и
извикала св. М. да отведе леля си. Същият пристигнал на място и успял да я качи в
колата си. Малко преди това на място пристигнал автопатрул в състава на който бил
св. Г., но конфликта бил приключил. Св. Г. написал протокол за предупреждение на
подсъдимата да не влиза в конфликт и саморазправа със сестра си.
Видно от заключението на приетата по делото експертиза подсъдимата не страда
от психично заболяване. Състоянието не отговаря на критериите за умствена
недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието. По
време на инцидента се е намирала в състояние на силно раздразнение, което
съответства на физиологичен афект от съдебно-психиатрична гледна точка.
Изложената фактическа обстановка се приема от съда за установена по
безспорен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени
материали. Показанията на всички разпитани свидетели, включително показанията на
св. Е. приобщени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК са логични и
непротиворечиви помежду си и единствено противоречат на защитната теза на
подсъдимата. Не се установи някой от тях да е имал конфликти и лоши отношения с
подсъдимата преди случилото се на 18.10.2020г. Поради което съдът ги кредитира с
доверие, независимо, че свидетелите са роднини и близки помежду си.
При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намери, че
подсъдимата А. действително е осъществила състава на престъплението по
предявеното обвинение, доколкото този извод кореспондира със събраните по делото
гласни доказателствени материали. С оглед на горното следва да се приеме, че
посредством действията си тя е осъществила от обективна страна състава на
престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК. Обект са обществените
отношения, свързани личната свобода на гражданите. Касае се до неправомерно
въздействие върху свободното и нормално протичане на психичните процеси, при
които се формира волята на човека. Изпълнителното деяние се изразява в обективиране
на намерение за извършване на посегателство върху живота на пострадалия. Изисква
2

се това обективирано намерение да е от естество, че при нормално протичащи
психични и мисловни процеси да може да възбуди основателен страх от
осъществяването му. Практиката на ВС и ВКС последователно приема, че за
съставомерността на деянието по чл.144, ал.3 НК не е необходимо свидетелят
действително да се е изплашил, а дали „заканването” е от такова естество, че може да
възбуди страх. Заплахата по чл.144, ал.3 НК може да е обективирана както с думи, така
и с действия. В конкретния случай е налице ясна по адресат вербална закана от страна
на подсъдимата – „***”, придружена с конкретни действия – нанасяне удари с ръце и
дърво по тялото и главата на свидетелката. След това подсъдимата не просто е държала
в ръката си брадва, но и осъществила движения, насочени към нарушаване на
телесната цялост на своята сестра, като тръгнала към нея и замахнала с брадвата.
Не може да се възприеме тезата на защитата, че случилото се на 18.10.2020г. е
„една караница между сестри“. От показанията на свидетелите се установи, че преди
случилото се със сина на подсъдимата между сестрите не е имало конфликти и лоши
отношения, както и скандали на обществени места. Св. А.Е., която е племенница на
подсъдимата и я познава отдавна заяви, че за пръв път я вижда да се държи така. Целта
на подсъдимата видно от нейните обяснения в съдебно заседание на 21.06.2021г. не е
била да убива сестра си, а именно да я заплаши, защото е била ядосана заради
случилото се със сина . За съставомерността на деянието не следва да се изследва
доколко пострадалата се е изплашила, както се иска от страна на защитата, а дали
действията на подсъдимата са могли да предизвикат основателен страх, както е
посочено и в разпоредбата на чл. 144, ал. 3 от НК. Според съда думите и действията на
подсъдимата са от естество да бъдат приети като реална заплаха и са в състояние да
възбудят основателен страх. Показателни в тази част са показанията на присъствалите
на събитието св. П. и св. С., които съдът кредитира с доверие, тъй като не са роднини
на подсъдимата и пострадалата, че също са се изплашили от нейните действия. Съдът
отчита и действията на св. П., която като видяла случващото се, се обадила на телефон
112 и подала сигнал в полицията. Ако това беше само театър, както твърди адвокат И.,
едва ли свидетелката щеше да потърси съдействие от органите на реда.
От заключението на изслушаното по делото вещо лице се установи, че при
извършване на деянието подсъдимата е била в състояние на физиологичен афект, т. е.
силно раздразненото състояние, което не е била в състояние да овладее. Това
състояние обаче по никакъв начин не е било предизвикано от пострадалата. Освен от
субективното убеждение на подсъдимата, че именно тя е станала причина за
задържането на сина , никакви думи или действия на св. М. не са станали причина за
последвалата закана за убийство. Свидетелите П. и П. сочат, че още със слизането си от
автомобила подсъдимата се нахвърлила срещу сестра си. Поради което съдът не отчита
състоянието на подсъдимата като смегчаващо отговорността обстоятелство.
3

Престъпленията подсъдимата е извършила при пряк умисъл, като е съзнавала
обществено опасния им характер, предвиждала е обществено опасните им последици и
е искала настъпването им.
С оглед субекта на престъплението – към датата на извършване на деянието
подсъдимата е била осъждана за престъпления от общ характер, но е настъпила
реабилитация съответно по чл. 86, ал. 1 от НК и чл. 88а, ал. 1 от НК.
При определяне размера на наказанието, което следва да се наложи за
извършеното престъпление, като смекчаващи вината обстоятелства съда отчита
чистото съдебно минало на подсъдимата към инкриминираната дата, което определя
същата като лице с невисока степен на обществена опасност в качеството на деец;
както и причините за извършването му – притеснението какво се случва със сина .
Отегчаващи вината обстоятелства съдът не констатира.
Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност,
съдът намери, че по делото не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
вината обстоятелства, при чието наличие и най-лекото, предвидено от закона
наказание, би се явило несъразмерно тежко, дори и ако бъде определено в неговия най-
нисък размер за съответния вид. Въз основа на тези съображения съдът наложи
наказание в минималния размер по чл. 39, ал. 1 от НК при превес на смегчаващите
отговорността обстоятелства, като прие, че по този начин, с така определено наказание
по вид и ще се създадат условия за постигане целите на личната и генерална превенция
на наказателната репресия, посочени в нормата на чл. 36 от НК.
Налице са предпоставки за отлагане на изтърпяване на така наложеното
наказание на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Към датата на извършване на
престъплението подсъдимата не е била осъждана. На основание чл. 66, ал. 1 от НК
изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода следва да се отложи
за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
При този изход на делото на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди
подсъдимата да заплати по сметка на Районен съд *** направените по делото разноски
в размер на 200 лв. за вещо лице, както и 5 лв. – държавна такса за служебно издаване
на изпълнителен лист.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

4

Номер на акта:	11
Дата:	21 юни 2021 г. (в сила от 7 юли 2021 г.)
Съдия:	Мариета Спасова

Дело:	20214220200044
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 март 2021 г.

Присъда по дело №44/2021 на Районен съд - Дряново

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите