О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
10. 07. 2020 год., гр. Лом
Ломският районен съд, І граждански
състав, в закрито съдебно заседание на десети юли, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,
Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1573 по описа за 2018 год., след като провери редовността и допустимостта на
предявените искове, както и другите искания и възражения на страните и на
основание чл.140 ГПК, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.559,
ал.3 вр.чл.558, ал.7 от Кодекса за застраховането, вр.
чл.45 от ЗЗД, /чл.288а,ал.3 от КЗ във вр.с чл.288,ал.12 от КЗ /отм./, от ************
със седалище и адрес: гр.София, ул. Граф Игнатиев №2, представляван заедно от
Изпълнителни директори Б.М. и Стефан Стоилков, съдебен адрес:***, офис 9, адв. Е.Г.,
срещу Н.П.Н., ЕГН **********,***, за
осъждане на ответника да възстанови на ищеца сумата, предмет на исковата молба,
представляваща платено от него обезщетение по щета.
Искът е допустим – налице е интерес от
търсената с него защита;
Процесуална
легитимация на страните – искът е
предявен от и срещу надлежна страна;
Писмени доказателства, представени с
исковата молба:
1.
Двустранен
констативен протокол за ПТП,
2.
Декларация
от свидетел,
3.
Справка ИЦ
ГФ,
4.
Известие
за заведена щета,
5.
Претенция
за възстановяване,
6.
Платежен документ,
7.
Доклад по
щ.120392/25.07.2013 год.,
8.
Платежен
документ ГФ
9.
Протокол
за установяване на щета,
10.
Искане за
възстановяване,
11.
Спецификация
на авансовите разходи,
12.
Предложение
за обща стойност на щетата,
13.
Покана за
плащане,
14.
Адресна
справка,
15.
Регресна
покана.
Доказателствени искания, направени от
ищците: няма
Писмен отговор от ответника е постъпил
в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез назначеният му при условията на чл. 47, ал.
6 ТПК особен представител, адв. ц. П., МАК.
Писмени доказателства и доказателствени искания с
отговора на ответника – няма.
Съдът
намира, че писмените доказателства, представени от ищеца са относими, допустими и необходими и следва да бъдат приети.
Водим
от горното и на основание чл. 140 ГПК съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА исковата молба от ************ със седалище и адрес: гр.София, ул. Граф Игнатиев
№2, срещу Н.П.Н., ЕГН **********,***,
за осъждане на ответника да възстанови на ищеца сумата, предмет на исковата
молба, представляваща платено от него обезщетение по щета.
ПРИЕМА
представените с ИМ писмени доказателства, както следва:
1.
Двустранен
констативен протокол за ПТП,
2.
Декларация
от свидетел,
3.
Справка ИЦ
ГФ,
4.
Известие
за заведена щета,
5.
Претенция
за възстановяване,
6.
Платежен
документ,
7.
Доклад по
щ.120392/25.07.2013 год.,
8.
Платежен
документ ГФ
9.
Протокол
за установяване на щета,
10.
Искане за
възстановяване,
11.
Спецификация
на авансовите разходи,
12.
Предложение
за обща стойност на щетата,
13.
Покана за
плащане,
14.
Адресна
справка,
15.
Регресна
покана.
ПРИЕМА писменият отговор на ответника.
НАСРОЧВА делото в
открито съдебно заседание за 16.09.2020
г. от 10,30 часа, за която дата да бъдат призовани
страните.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА
си за ДОКЛАД си по делото:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.559,
ал.3 вр.чл.558, ал.7 от Кодекса за застраховането, вр.
чл.45 от ЗЗД, /чл.288а,ал.3 от КЗ във вр.с чл.288,ал.12 от КЗ /отм./.
В
исковата молба се твърди, че ************ на
основание чл.288а ал.1 т 1 от Кодекса за застраховането / отм/, сега чл.559 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането и
Споразумение между компенсационните органи и Гаранционните фондове от
29.04.2002 година /на основата на чл.6 от Четвърта
Моторна Директива 2000/26/ЕЕС/, е възстановил по щета №120392/25.07.2013 год. изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Република Италия
обезщетения за имуществени вреди в размер на 3 761,33 лв. / 1923,14 евро/, за увредения при ПТП,
настъпило на 25.03.2012 год. в гр. Граняно, обл. Неапол, Р. Италия – л.а., м.
Ауди А3, рег. № DM 453 WB, собственост на Микела Синчиняно от гр.
Граняно.
Виновен
за катастрофата е ответникът Н. Георгиев Н., който управлявайки л.а. м. Форд,
мод. Ескорт с ДК№ М 0358 ВВ, в гр. Граняно, по ул. Куарантола, при приближаване
кръстовището с ул. Деи Сеполкри, отнел предимство на правомерно движещото се
МПС-2 – л.а., м. Ауди А3, рег. № DM 453 WB, като го ударил в дясната странична
част и така причинил процесното ПТП.
В
нарушение на чл. 260 от КЗ /отм./ сега чл.490 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП.
Към
ответникът е отправена покана да
възстанови платеното от ************, но лицето не е погасило задълженията си.
Иска се: да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумата от 3 761,33
лв., представляваща възстановените от ************ по щета № 120035/28.02.2012
год. – 1996,57 лв. и по щета №120392/25.07.2013
год., ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба /07.08.2018 год./ до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
Писмен отговор от ответника е постъпил
в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез назначеният му при условията на чл. 47, ал.
6 ТПК особен представител, адв. ц. П., МАК.
В отговора си ответникът счита исковата ретенция за
погасена по давност и затова го оспорва, като моли искът да бъде отхвърлен.
Съобразно
разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 ГПК
за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, по иска с правно основание – чл.559,
ал.3 вр.чл.558, ал.7 от Кодекса за застраховането, вр.
чл.45 от ЗЗД, /чл.288а,ал.3 от КЗ във вр.с чл.288,ал.12 от КЗ /отм./, в тежест
на ищеца е да докаже, че вследствие на виновно и противоправно поведение на
ответника като водач на МПС, е реализирано ПТП, при което ответникът е увредил
лекия автомобил на лицето, получило обезщетение от ГФ, че виновният водач няма
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, и че ищецът е платил на собственика на уведения автомобил
претендираното обезщетение.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът
приема, че между страните няма
спорни фактически твърдения. Ответникът ще следва да усанови възражението си за
давност.
Всяка от страните носи доказателствената тежест на
твърдените в нейна полза обстоятелства.
Съдът УКАЗВА
на страните възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или
друг способ за доброволно уреждане на спора, както и възможността да уредят
взаимоотношенията си със спогодба.
На основание чл.239,ал.1,т.1,предл.2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че при неявяване в открито съдебно заседание, срещу съответната неявила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, ще бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 ГПК и чл.239 ГПК.
Препис от настоящото определение да бъде връчен на
страните за сведение и изпълнение.
На ищеца да се връчи и
препис от отговора на ответника.
Р. СЪДИЯ: