РЕШЕНИЕ
№ 1717
гр. Плевен, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20234430103114 по описа за 2023 година
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД
Производството по делото е образувано по ИМ от ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявана от изпълнителния директор ***, чрез юрк.***, против Е. Х. Х., ЕГН
**********, от ***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1
от ГПК, че същата дължи на ищеца сумата от 188,02 лева главница, съставляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,03,2020 г. – 30,11,2022 г., 24,43
лева лихва за забава за периода 04,08,2020 г. – 09,01,2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда –
17,01,2023 г., до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №273/2023 г. по
описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди се, че сумите за топлинна енергия за процесния период, са
начислявани от ищеца, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в
съответствие с чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Твърди
се, че имотът, находящ се в ***, е с абонатен №3773. В с.з. проц.представител на ищеца
моли съда да уважи иска, като се съобразят представените писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата, чрез назначения й особен представител - адв.М.Д. от
ПАК, депозира писмен отговор, в който сочи, че исковете са допустими, но са
неоснователни. Посочва, че ищецът не обосновава наличието на облигационно отношение
1
между него и ответницата, като се твърди, че ответницата не е била собственик на
топлоснабдения имот. Изрично посочва, че назначаването на експертизи е излишно, тъй
като данните са налични в делото. В с.з. ос.представител на ответницата сочи, че
претенцията би следвало да се отхвърли, тъй като не са представени доказателства, че
ответницата е била клиент на дружеството.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след
връчване на дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д.№273/2023 г. по описа на ПлРС,
поради което се явява допустим и следва да се разгледа по същество.
От представеното от ищеца още с ИМ извлечение по пера се установява, че от
претендираната сума за главница, 180,37 лева са начислени за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, 7,52 лева са за услуга дялово разпределение и е начислена корекция в
размер на 0,13 лева.
Видно е от представеното препис-извлечение от сметка на потребител №3773 с титуляр
ответницата, че през процесния период е била начислена сума в общ размер на 188,02 лева
главница и 24,43 лева лихва за забава.
От представените копия от фактури за процесния период се установяват и начисленията за
отделните месеци.
От представеното копие от справка изх.№150332200099696/11,05,2022 г., изпратена от НАП
до ЧСИ П.Петков, е видно, че ответницата Е. Х. Х. „притежава“ недвижими имоти, като от
приложената справка-разпечатка от „Административен панел:електронни услуги на НАП“ е
видно, че с Декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№125628 от 25,02,1998 г. ответницата е заявила
като собственик придобиването на недвижим имот в ***.
От представеното копие от Споразумителен протокол №3/292 от 10,05,2001 г. се установява
сключването на споразумение между ищцовото дружество и дружество-топлинен
счетоводител.
От представеното копие от Договор №0640262 от 07,05,2001 г. се установяват договорките
между ЕС на адрес ***, и топлинния счетоводител относно доставката и отчитането на
уреди за дялово разпределение.
Представено е и копие от Протокол от ОС на етажните собственици на адрес ***, от
10,12,2000 г., заедно със списък на заявените от абонатите уреди.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
В разпоредбата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ вр.чл.153, ал.1 от ЗЕ е определено понятието „битов
клиент“ като лице, което е собственик, респективно титуляр на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост и купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Същата тази разпоредба се съдържа и в чл.3, ал.1 от ОУ на
2
дружеството. От обсъденото по-горе копие от справка изх.№150332200099696/11,05,2022 г.,
изпратена от НАП до ЧСИ П.Петков, може да се направи извода, че ответницата е
СОБСТВЕНИК на процесния имот, ето защо съдът приема, че същата е пасивно
легитимирана да отговаря по иска. Според чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на топлинна
енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се
доставя топлинната енергия. До колкото ответницата е собственик на имота, то следва да се
приеме, че същата се явява клиент на топлинна енергия по силата на горепосочената норма
от ЗЕ, като е в преценката на доставчика на ТЕ да избере срещу кого да насочи претенцията
си за незаплатена ползвана ТЕ.
Предвид безспорния между страните факт, че ответницата е собственик на процесния имот,
за който има открита партида при ищцовото дружество с аб.№3773, и който се намира в
топлоснабдена сграда, съдът приема, че ответницата има качеството на клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Правоотношението по продажба на топлинна енергия
между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от
ЗЕ) при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от
потребителя.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага категоричен извод за
наличие на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между
ищеца и етажните собственици, в това число и ответницата. Безспорно е между страните, а и
следва от доказателствата по делото, че през исковия период процесната сграда е била
топлофицирана. Ответницата е собственик на апартамент №2 в сградата и поради това има
качество на потребител по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на основание на чл.153, ал.1
от ЗЕ, където е разписано, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот –
тоест по нормативен ред императивно е установено кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството дали
ответникът реално е ползвал топлинна енергия е ирелевантно, доколкото по законодателен
ред е предвидено, че е достатъчно да е собственик или титуляр на вещно право на ползване
на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се счита за потребител. Предвид наличието на
отоплителна система в сградата, нормата на закона и в частност чл.153, ал.6 от ЗЕ,
съответстващ на нормата на чл.108, ал.5 от ЗЕЕЕ /Обн. в ДВ, бр.64/16.07.1999 г., отменен
понастоящем/ вменява като задължение на собственика на жилище в топлоснабдена сграда,
да заплаща суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Ето защо по силата
на закона /включително и в отменените му редакции/, ответникът продължава да има
качеството на потребител на топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на етажната собственост, дори и да е прекратено
топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището й, какъвто настоящия
случай не е, тъй като има начислена и топлинна енергия, ползвана без ИРУ. Ето защо, съдът
намира исковата претенция за доказана в своето основание.
3
Съдът приема, че искът е доказан и по размер. При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с
разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ /ДВ,бр.107/09,12,2003 г./, преповтаряща чл.106а, ал.1 от
ЗЕЕЕ /отм./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребители за битови
нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от
момента, в който за определено лице възникне качеството потребител. Това качество е
определено в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, според която потребители на топлинна
енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен
договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива
с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и
потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване,
прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления.
На основание гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло основателен и доказан
и следва да бъде уважен като такъв.
Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответницата
следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски за ДТ в размер на
75,00 лева за държавна такса, 200,00 лева за депозит за особен представител и 100,00 лева за
юрк.възнаграждение.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил
разноски в размер на 25,00 лева за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лева, които, с оглед изхода на спора, ответникът следва да му заплати.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че Е. Х. Х. , ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на *** със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния директор ***,
сумата от 188,02 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия
4
за периода 01,03,2020 г. – 30,11,2022 г., 24,43 лева лихва за забава за периода 04,08,2020 г. –
09,01,2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 17,01,2023 г., до окончателното изплащане на
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№273/2023 г. на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Е. Х. Х., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
изпълнителния директор ***, направените разноски в исковото производство в размер на
75,00 лева за държавна такса, 200,00 лева за депозит за особен представител и 100,00 лева за
юрк.възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Е. Х. Х., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на *** юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 75,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5