ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр.Пазарджик, 20.11.2018 год.

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав,  в закрито заседание на  20.11.2018 год., в състав:

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР БИШУРОВ

                                 

 

като разгледа материалите по НЧХД № 685 по описа на съда за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл.306 ал.1, т.4, предл. 2-ро  от  НПК.

Образувано е служебно от съда.

Производството по горепосоченото НЧХД е образувано по внесени в Районен съд-гр.Пазарджик /първоначално в РС-Панагюрище/ тъжби от К.С.В., В.К.В. и Б.В.В.,*** против Р.С.М. от с. гр., за извършени от него общо четири престъпления: по чл.130 ал.2 от НК – спрямо тъжителя К.В. и по чл.148 ал.1, т.1 във вр. с чл.146 ал.1 от НК – спрямо всеки от гореизброените трима тъжители. По тъжбите, първоначално депозирани в РС-Панагюрище, са били образувани общо четири наказателни дела от частен характер, но с определение на Панагюрския районен съд тези дела са били обединени в едно. С определение № 57 от 23.04.2018г. по ч.д. № 377/2018г., ВКС е изпратил делото, образувано в Районен съд-Панагюрище, за разглеждане му от друг равен по степен съд, а именно Пазарджишкият районен съд.

При разглеждане на делото във фазата на съдебното следствие наказателното производство е било частично прекратено на основание чл.289 ал.1, във вр. с чл.24 ал.5, т.4 от НПК, досежно обвиненията за престъпления по чл.148 ал.1, т.1 във вр. с чл.146 ал.1 от НК повдигнати от тъжителите К.В., В.В. и Б.В.  против подс.Р.М.. Прекратено е било и производството в гражданскоправната му част, досежно предявените три граждански иска от трите престъпления обида: 3000 лева от К.В. и по 1000 лева от В.В. и Б.В.. Определението за частично прекратяване на производството е влязло в сила на 16.11.2018 година.

Производството е продължило по тъжбата на К.В. против подс.М., а именно по обвинението за извършено престъпление по чл.130 ал.2 от НК.

Делото е приключило на първа инстанция с оправдателна  присъда № 167 от 19.11.2018 година /невлязла в сила към настоящия момент/.

В производството пред първоинстанционния съд, подс. Р.М. е бил представляван от упълномощения защитник адв.Р.К. ***. За участието на защитника в тази инстанция подс. М. е заплатил адвокатски хонорар в общ размер от 2800.00 лв. /две хиляди и осемстотин лева/, което е видно от приложените пълномощно и договор за правна защита и съдействие на л. 24, л. 57, л. 87, л. 106 и л. 111 от материалите по делото. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия е поискал да се присъдят направените от последния деловодни разноски. Настоящият съдебен състав обаче е пропуснал с присъдата, а преди това и с определението си за частично прекратяване на наказателното производство, да се произнесе по въпроса за направените разноски, поради което понастоящем са налице основанията за това.

Съгласно нормата на чл.190 ал.1 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда /както е в настоящия казус/, се възлагат на частния тъжител.

Вече бе посочено, че по три от обвиненията против подс.М. наказателното производство е било частично прекратено, а по четвъртото обвинение той е оправдан. С оглед на всичко това, направените от него деловодни разноски, изразяващи се в платения адвокатски хонорар, следва да бъдат присъдени в тежест на частните тъжители. Разпределянето на разноските следва да стане според броя на обвиненията, които са общо четири на брой – две повдигнати от К.В. и по едно – от В. и Б. В.. Разделяйки направените от подсъдимия разноски на четири се получава сума в размер на 700 лева, което значи, че в тежест на К.В. следва да се присъди заплащането на разноски в размер на 1400 лева, съобразно повдигнатите от него две обвинения, а в тежест на В. и Б. В.ще следва да се присъди заплащането на разноски в размер на по 700 лева, за всяка една от тях.

Независимо че от страна на частното обвинение не бе направено  възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение платено от подсъдимия, съдът намира за нужно да отбележи следното. Подобно възражение не би могло да бъде възприето за основателно от настоящия състав, тъй като то няма законова опора. За разлика от ГПК, в НПК не е налице разпоредба, която да дава възможност за присъждане на по-нисък размер от претендираните и доказани разноски от страните, в частта им относно платеното адвокатско възнаграждение, при прекомерност с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото. Нещо повече, в НПК изрично е уреден въпросът във връзка с възлагането на разноските при признаване на подсъдимия за невиновен или прекратяване на производството, като по делата от частен характер, те се възлагат на частния тъжител. Нормата на чл.190 ал.1 от НПК е относима към всички разноски, направени и доказани от подсъдимия, включително и адвокатското възнаграждение.

Аргумент за това е и задължителната съдебна практика, обективирана в ТРОСНК № 1/2013 г., постановено по т. д. № 2/2012 г., в което е казано, че  след като е допуснат за разглеждане граждански иск в наказателното производство, той се подчинява на правилата на НПК, включително и при погасяване на наказателната отговорност. Само доколкото няма съответни правила, се прилага ГПК. По отношение на разноските предписанията на НПК са ясни и са във функционална връзка с реализираната наказателна отговорност - чл. 189 и чл. 190 от НПК.

     По изложените съображения и на основание чл.306 ал.1, т.4 във вр. с чл.190 ал.1 от НПК, Пазарджишкият районен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСЪЖДА  К.С.В., ЕГН ********** ***, да заплати на Р.С.М., ЕГН ********** ***, сторените от него деловодни разноски в размер на 1400 лв. /хиляда и четиристотин лева/ платен адвокатски хонорар.

 

ОСЪЖДА  В.К.В., ЕГН ********** *** да заплати на Р.С.М., ЕГН ********** ***, сторените от него деловодни разноски в размер на 700 лв. /седемстотин лева/ платен адвокатски хонорар.

 

ОСЪЖДА  Б.В.В., ЕГН ********** *** да заплати на Р.С.М., ЕГН ********** ***, сторените от него деловодни разноски в размер на 700 лв. /седемстотин лева/ платен адвокатски хонорар.

 

Препис от определението да се изпрати на частните тъжители, повереника - адв. С.К. от САК, подсъдимия по делото Р.М., както и на защитника - адв. Р.К. от ПАК.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба в седмодневен срок от връчване на преписа пред ПОС.

 

 

        РАЙОНЕН СЪДИЯ: