Решение по дело №1103/2017 на Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                         /26.02.2018г.; гр.Провадия

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               Районен съд - Провадия, III-ти състав, на осми февруари две хиляди и осемнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:  

                                          

                                                                                            Районен съдия:  Пламен Танев

 

               при секретаря И. В., като разгледа докладваното от съдията Танев гражданско дело № 1103 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                Производството е по реда на чл. 143 СК.

         Oбразувано e по искова молба от В.С.Д., в качеството на майка и законен представител на малолетните С.С.В., А.С.Т., П.С.Т. и Ф.С.Т., подадена чрез адв. М. Е. – В., срещу С.В.Т., с искане да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден на осн. чл. 143 СК да заплаща на детето С.В. издръжка в размер на 200,00 лв., на детето А.Т. - издръжка в размер на 200,00 лв., на П.Т. – издръжка в размер на 150,00 лв. и на Ф.Т. – издръжка в размер на 150,00 лв., всички с падеж всяко първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, чрез майката на децата, до настъпване на законен повод за нейното изменение или прекратяване.

           Излага се в исковата молба, че Д. и ответникът нямат сключен брак, но живели на съпружески начала, като имат пет деца. Твърди се, че до определен период ответникът се грижел добре за децата си, но на по – късен етап спрял да полага дължимите и необходими грижи. Релевира се, че С.Т. е оказвал психически и физически тормоз над семейството си. Сочи се, че през 2014г. е предявен иск за родителски права пред Районен съд – Мюнхен, като те са присъдени на майката. С разпореждане на ВОС, влязло в законна сила на 16.06.2017г., е признато постановеното решение на Районен съд – Мюнхен. Поддържа се, че през 2016г. ответникът се прибрал в България окончателно, а майката на децата сама поела издръжката им. До момента на подаване на исковата молба, ответникът все още е дезинтересиран от своите деца, не ги търси, не плаща издръжка и не поддържа какъвто и да е контакт с тях. Твърди се, че към този момент едното дете – М. В. е настанено в болнично заведение в Германия. Поддържа се, че майката и останалите деца живеят в с. *******, като последните посещават училище и детска градина. Релевират се обстоятелства относно нуждите на децата, свързани с техните битови и социални условия. С оглед на изложеното се моли съдът да постанови решение, с което ответникът С.Т. да бъде осъден да изплаща издръжка на децата си в съответно претендираните размери.

           В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител – адв. Б.В., не е взел становище по предявените искове.

                  В открито съдебно заседание ищцата В.С.Д., като майка и законен представител на децата си, се явява лично и с адв. М. Е. - В., като релевира, че поддържа исковата молба и моли предявените искове да бъдат уважени.

                  В открито съдебно заседание ответникът С.В.Т. не се явява лично, като за него се явява назначеният особен представител – адв. Б.В., който оспорва предявените искове по размер и излага, че целесъобразно и справедливо е съдът да уважи исковете, като присъди издръжка за всяко от децата в минимален размер.

                  С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

                  От представените удостоверения за раждане, а и от Разпореждане № 3452/19.04.2017г. се установява, че в действителност С.В.Т. и В.С.Д. са родители на децата С.В., А.Т., П.Т. и Ф.Т..

                  Безспорно е между страните, че родителските права върху децата са предоставени на майката В.Д., по силата на съдебно решение от Районен съд – Мюнхен, признато от ВОС.

                  Установява се от представена служебна бележка от СУ „Христо Ботев” – с. *****, че С.В., А.Т. и П.Т.  са записани в същото училище за учебната 2017/2018г.

                  Видно от удостоверение № 21/28.08.2017г. Ф.Т. е записана в ДГ „Васил Левски” – с. ***** за учебната 2017/2018г.

                 В открито съдебно заседание е разпитан свидетелят М. Димов Митев, от чиито показания се установява, че ответникът не е изпращал пари и не е купувал дрехи на децата си.

                 В чл. 143 СК е уредено, че всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, като родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В своята константна практика Върховният касационен съд приема, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. В настоящия случай се иска издръжка за четири малолетни деца, три от които са ученици, а четвъртото е в детска градина. Съдът намира, че предявените искове следва да бъдат изцяло уважени. Действителността е такава, че майката се грижи сама за четирите си деца, като освен осигуряване на доходи за издръжка и покриване на ежедневни нужди, тя отделя време за чистене, готвене и обръщане на внимание на всяко едно дете. Всяко едно от тези действия е свързано с допълнителни разходи, поради което в помощ е необходимо да се включи и другият родител. Последния обаче, от данните по делото, а и от процесуалното му поведение, се установи, че не полага каквато и да било грижа относно отглеждането на децата. С това си поведение той още повече затруднява майката в грижите за своите деца, поради което търсените суми за издръжка се явяват единствен еквивалент на помощ.

                    По разноските:

                    С оглед изхода на спора ответникът трябва да заплати по сметка на Районен съд – Провадия държавна такса за исковете по реда на чл. 143 СК общо сумата от 1008,00 лв. /хиляда и осем лева/, както и сумата от 300,00 лв., представляваща разноски за назначения особен представител.

 

             Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

                                   Р Е Ш И:

 

              ОСЪЖДА С.В.Т., ЕГН **********, да заплаща на С.С.В., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В.С.Д., ЕГН **********, сумата от 200,00 лв. на месец, представляваща дължима издръжка, с падеж всяко първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законен повод за нейното изменение или прекратяване, на осн. чл. 143 СК.

 

              ОСЪЖДА С.В.Т., ЕГН **********, да заплаща на А.С.Т., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В.С.Д., ЕГН **********, сумата от 200,00 лв. на месец, представляваща дължима издръжка, с падеж всяко първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законен повод за нейното изменение или прекратяване, на осн. чл. 143 СК.

 

              ОСЪЖДА С.В.Т., ЕГН **********, да заплаща на П.С.Т., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител В.С.Д., ЕГН **********, сумата от 150,00 лв. на месец, представляваща дължима издръжка, с падеж всяко първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законен повод за нейното изменение или прекратяване, на осн. чл. 143 СК.

 

              ОСЪЖДА С.В.Т., ЕГН **********, да заплаща на Ф.С. Димитрова, ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител В.С.Д., ЕГН **********, сумата от 150,00 лв. на месец, представляваща дължима издръжка, с падеж всяко първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законен повод за нейното изменение или прекратяване, на осн. чл. 143 СК.

 

ОСЪЖДА С.В.Т., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд – Провадия дължима държавна такса за предявените искове и възнаграждение за назначен особен представител в размер на общо 1308,00 лв. /хиляда триста и осем лева/, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.

 

Да се изплати от бюджета на съда възнаграждение на назначения особен представител – адв. Б.В. в размер на 300,00 лв., съобразно Определение № 897/05.12.2017г.

 

ДОПУСКА на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на съдебното решение.

 

                  Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба, адресирана до Окръжен съд – Варна.

           

                                     

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................