Решение по адм. дело №266/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с във връзка с чл. 65, ал. 3 от Наредба № 22/14.12.2015 г. за прилагане на подмярка 19.2 "Прилагане на операции в рамките на стратегии за водено от общностите местно развитие" на мярка 19 "Водено от общностите местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба № 22/14.12.2015 г.)

Образувано е по жалба на „Диков Агро“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от М. Д. Д. срещу Заповед за отказ № 03-РД/1555/02.05.2025 г. на И. И. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която е отхвърлено изцяло проектно предложение с наименование „Вертикална планировка и площадкови мрежи към „Склад за временно съхранение на селскостопанска продукция в [ПИ] по КК на [населено място], община Балчик, област Добрич“.

Жалбоподателят оспорва заповедта като неправилна и незаконосъобразна. В жалбата излага съображения за незаконосъобразност на заповедта, поради противоречието й с материалния закон. Изразява становище, че проектното му предложение отговаря на условията за кандидатстване, в които нямало ограничение по отношение допустимостта на обекта „вертикална планировка“ самостоятелно или заедно с друг вид строителство. Счита, че отказът за финансиране не кореспондира с посочените категории в раздели 13 и 14 от Условията за кандидатстване. Цитираните указания служели за изчисление на допустимата площ при кандидатстване за СМР с референтни цени, но не и като недопустим самостоятелен разход. В случая разходите за вертикална планировка били част от по-голям обект - склад за съхранение на селскостопанска продукция, който разход е финансиран със собствени средства и въвеждането му в експлоатация се извършило през същата година, в която било подадено проектното предложение. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител, адв. П. А., заявява, че поддържа жалбата и моли заповедта да бъде отменена като преписката се изпрати на административния орган за ново произнасяне. Претендира извършените разноски по представен списък.

Ответникът по жалбата, изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие“ – София, И. И., чрез процесуалния си представител, главен юрисконсулт Д. М., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа всички становища и съображения, изложени от административния орган. Претендира присъжда на разноските за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Добрич, след като обсъди доводите на страните във връзка със събраните по делото писмени доказателства, намира следното:

Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна срещу акт, който подлежи на оспорване. Оспорената заповед е съобщена на Д. АГРО“ ЕООД на 07.05.2025 г., чрез ИСУН, като жалбата е подадена чрез органа, издал акта, на 20.05.2025 г., т.е. оспорването е извършено в законоустановения 14-дневен срок за обжалване по чл.149, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят, „Диков Агро“ ЕООД, е кандидатствал за финансиране в процедура за подбор на проектни предложения с код в ИСУН ВG06RDNP001-19.816-S1 по подмярка 19.2/4.1 "Прилагане на операции в рамките на стратегии за водено от общностите местно развитие"/„Инвестиции в земеделски стопанства“ от ПРСР 2014 - 2020 г. като е представил проектното предложение на стойност 96 345,10 лв. без ДДС, със заявен размер на финансовото подпомагане в размер на 50 % на стойност 48 172,55 лв., от които 43 355,30 лв. (четиридесет и три хиляди триста петдесет и пет лева и тридесет стотинки) от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и 4 817,25 лв. - национално съфинансиране от държавния бюджет.

Жалбоподателят е кандидатствал за финансиране с проектното предложение с наименование „Вертикална планировка и площадкови мрежи към „Склад за временно съхранение на селскостопанска продукция в [ПИ] по КК на [населено място], общ.Балчик, област Добрич.“ Според Бизнес плана към заявлението за кандидатстване, Приложение 5 към Условията за кандидатстване, (л.28 и сл.) в част А „Кратко описание на проекта“, жалбоподателят е посочил, че предвидените за закупуване активи са насочени към производството и подготовката за продажба на зеленчукови култури: тикви с код 3058 и дини с код 3059. Посочено е, че не се предвижда инвестициите да се използват за други култури и че с изпълнението на проекта ще се изгради модерна площадка към съществуващ склад за временно съхранение на селскостопанска продукция.

След подаване на проектното предложение от "Диков Агро“ ЕООД, спрямо кандидата е приложена процедурата предвидена в Раздел I "a" "Процедура за разглеждане на проектни предложения за финансиране от ЕЗФРСР по условията и реда на Наредба № 22 от 14 декември 2015 г. за прилагане на подмярка 19.2 "Прилагане на операции в рамките на стратегии за водено от общностите местно развитие" на мярка 19 "Водено от общностите местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба № 22/14.12.2015 г.)

В процедурата за подбор на проектни предложения с решения по Протокол от заседание от 01.02.2024 г. Управителния съвет на СНЦ „МИГ-Балчик-Генерал Тошево“ е одобрил Насоките за кандидатстване и образци на документи за кандидатстване като е определил срок за подаване на проектните предложения от 14.03.2024 г. – 29.04.2024 г.

Със Заповед № 1 от 30.04.2024 г. председателят на УС на СНЦ „МИГ-Балчик-Генерал Тошево“ е определил състава на Комисията за подбор на проектните предложения, възложил е задачите и е определил 30 дневен срок за изпълнение , считано от крайния срок на приема.

С Решение № 8 от Оценителен доклад, съставен на 17.07.2024 г., (л.82-118), на етап техническа и финансова оценка, проектът на жалбоподателя е получил от комисията 25 точки и е бил приет за допустим за финансиране, с размер на финансова помощ от 48 172,55 лева.

В процеса на извършване на окончателната проверка за допустимост и съответствие на предложеното за финансиране проектно предложение, изпълнителният директор на ДФЗ е установил несъответствия и е изпратил на кандидата „Д. АГРО“ ЕООД Уведомително писмо с изх. № 07-2600/2497/04.02.2025 г. (л.123 и сл.)

В уведомителното писмо е посочено, че не ставало ясно към коя от допустимите дейности, посочени в раздел 13.1 от Условията за кандидатстване на МИГ попада проектното предложение на кандидата. Посочено е също, че съгласно обяснителна записка на проектанта площта заявена за полагане на вертикална планировка е необходима и ще се използва за паркиране и маневриране на селскостопанска техника, а в приложеният бизнес план разходите не били обосновани по посоченият начин. Според административния орган инвестиционно намерение се различавало от основанието на разрешението за строеж. Изискана е визата за проектиране и проектното решение по част „Конструктивна“. Като забележка е посочено и че след административна проверка в И. не са открити земеделски парцели с култура „тикви“, както е заявено в декларацията на кандидата. Посочени са и пропуски в обосновката на проекта по бизнес-плана като е дадена възможност за поправяне на допуснатите пропуски с изключение на възможността за подобряване качеството на проектното предложение. По отношение на последното е посочено, че бизнес плана ще бъде оценен на база първоначално представените данни.

В предоставения срок, на 17.02.2025 г. кандидатът за финансиране е представил отговор чрез ИСУН (л.129 и сл.) В отговора е посочено, че проектното предложение е свързано с допустимите дейности по т.13.1 точка 5 и точка 6 от Условията за кандидатстване – „5.Подобряване условията на труд, подобряване на хигиенните, ветеринарните, фитосанитарните, екологичните и др. условия на производство“ и „т.6 Подобряване качеството на произвежданите земеделски продукти.“

По отношение на изисканите документи жалбоподателят е представил строително разрешение, Удостоверение № 13/21.03.2024 г. за въвеждане в експлоатация на строеж, Обяснителна записка на инж.Я. Р., обяснителна записка от управителя на дружеството, дадена с цел да обясни установените при проверката на място инертни материали към изградения склад за временно съхранение на селскостопанска продукция.

От представено Разрешение за строеж № 64/22.03.2024 г. (л.575), се установява, че главният архитект на О. Б. е разрешил изграждането на строеж от Шеста категория, представляващ „Открита площадка за селскостопанска техника със застроена площ от 894 кв.м.“, находящ се в [ПИ] по КК на .Гурково, община Балчик. В строителното разрешение е посочено, че се издава на основание чл. 147, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и въз основа на Виза за проектиране № 26/26.02.2024 г. и Проектно решение по част „Конструктивна“.

В хода на административното производство е установено, чрез представяне на скици от КК, че имотът, в който ще се реализира инвестицията е собственост на жалбоподателя. Представени са документи за собственост- нотариални актове.

Кандидатът е представил в ДФЗ и Проектно решение (л.571 и сл.), изготвено от проектанта инж. Я. Р., според което обектът по проектното предложение включва изпълнението на строително-монтажни работи (СМР) по оформяне на вертикална планировка около сграда-склад, който е в процес на въвеждане в експлоатация. Дейностите се изразяват в полагане на армирана бетонова настилка от източната, южната и два метра от западната страна на склада. Проектантът е посочил, че проектното решение се разработва на основание чл. 147, ал. 1, т. 10 от ЗУТ във вр. с чл. 55 от ЗУТ. Целта е да се изгради обслужваща открита площ около склада, която ще се използва за паркиране и маневриране със селскостопанска техника.

Според допълнително представената обяснителна записка на инж.Я. Р., проектното предложение на жалбоподателя представлява допълващо застрояване към съществуваща сграда – склад, въведен в експлоатация с Удостоверение № 13/21.03.2024 г. (л.215). Наименованието на проектното предложение „вертикална планировка“ било общоприет термин, с който се означавал процеса на планиране на терена при строителството - проектиране на подпорни стани, площадки, наклони, стълбища, води и пътеки с цел преодоляване височинните разлики. Проектът определял коти на всички характерни точки на проектирания терен и начина на преодоляване на денивелацията. Вертикалната планировка на строежите имала значението за осигуряване на безопасност, функционалност, естетична издържаност на строителния обект и не представлява отделна част, а съществена част от общия проект.

На 02.05.2025 г. изпълнителният директор на ДФЗ е издал оспорената заповед, с която е отхвърлил проектното предложение.

По делото бяха събрани допълнителни писмени доказателства, част от административната преписка- Условията за кандидатстване по мярката и решенията, с които са одобрени.

Бяха събрани и гласни доказателства.

Свидетелят, Д. П. Д.- технически ръководител в ЕТ „Диков-М. Дикова“, свързано лице с дружеството жалбоподател, заявява, че очакваните да бъдат изградени бетонни площадки около склада на дружеството в [населено място], ще бъдат ползвани за маневриране на селскостопански машини и за съхраняване на селскостопанска продукция, която позволява да бъде съхранявана на открито. Свидетелят твръди, че дейността по отглеждането на културите тикви и дини е започнала през 2024 г.

Съдът приема свидетелските показания като достоверни и дадени добросъвестно.

Ответникът не оспорва обстоятелството, че жалбоподателят обработва насаждения с тикви и дини – данни съдържащи се и в писмените доказателства.

Извършвайки цялостната проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на основание чл. 168 от АПК, съдът приема, че оспорената заповед е издаден от материално и териториално компетентен административен орган, при упражняване и в рамките на правомощията му.

Съгласно чл. 65, ал. 1, т. 2 от Наредба № 22/2015 г., за изпълнение дейностите по стратегията ВОМР Държавен фонд „Земеделие“ извършва проверка за допустимост на кандидата и проекта, за основателност на предложените за финансиране разходи и одобрява или отхвърля изцяло или частично предложените за финансиране от МИГ проекти със заповед на изпълнителния директор; ДФЗ извършва проверка за обоснованост на разходите чрез референтни разходи, сравняване на различните оферти или комисия за оценка. Оспорената заповед е издадена от изпълнителния директор на ДФЗ, съобразно делегираните от нормативните актове правомощия.

По отношение на спазването на процесуалните правила, съдът не установи допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи основания за отмяна.

Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба № 22/2015 г. подборът на проектни предложения, финансирани от ЕЗФРСР към стратегия за ВОМР на МИГ, се извършва по условията и реда на раздел I "Подбор на проекти към стратегия за ВОМР" от глава пета от ПМС № 161/2016 г. Процедурата е в чл. 44 от ПМС № 161/2016 г. и включва оценяване от Комисия на всички постъпили проекти в определен в наредбата срок. Когато при проверката по, ал. 1 се установи липса на документи и/или друга нередовност, комисията изпраща на кандидата уведомление за установените нередовности и определя разумен срок за тяхното отстраняване. Работата на комисията по, ал. 1 приключва с оценителен доклад до ръководителя на финансиращата програма, съответно на водещата програма, при оценка на интегрирани проектни предложения, който включва: 1. списък на предложените за финансиране проектни предложения, подредени по реда на тяхното класиране, и размера на безвъзмездната финансова помощ, която да бъде предоставена за всеки от тях; 2. списък на резервните проектни предложения, които успешно са преминали оценяването, но за които не достига финансиране, подредени по реда на тяхното класиране; 3. списък на предложените за отхвърляне проектни предложения и основанието за отхвърлянето им.

Проектното предложение на жалбоподателя е преминало през първия етап на одобрение като е включено в списъка на МИГ с предложените за финансиране проектни предложения. В този етап жалбоподателят е имал многократна възможност да представя допълнителни данни и документи, свързани с проектното му предложение, видно от кореспонденцията между него и МИГ. В изпълнение на правомощията си по чл. 65, ал. 1, т. 2 от Наредба № 22 изпълнителният директор на ДФЗ с уведомително писмо е поискал пояснения от кандидата, който съответно е представил допълнителна информация и е изразил становище.

Спазени са общите изисквания на АПК и специалните правила на Наредбата, целящи да осигурят активно участие на заинтересованото лице в административното производство.

Съобразно чл. 65, ал. 1, т. 2 от Наредба № 22/2015 г. окончателната проверка за допустимост на кандидата и проекта, за основателност на предложените за финансиране разходи се извършва от ДФЗ, който може да одобри или отхвърли изцяло или частично предложените за финансиране от МИГ проекти със заповед на изпълнителния директор.

В случая проектното предложение на жалбоподателя е отхвърлено изцяло със заповед, която съдът приема, че отговаря на изискванията за форма на административните актове, тъй като съдържа подробни мотиви.

Материалният закон е приложен неправилно.

Страните не спорят по установените факти. Спорът е правилно ли е приложен материалния закон - дали дейността по изграждане на вертикална планировка около изграден склад за временно съхранение на селскостопанска продукция попада в допустимите за финансиране по конкретната мярка дейности, изброени в т. 13 от Условията за кандидатстване (л.611 и сл.) и дали заявените разходи са допустими за подпомагане, според категориите разходи по чл. 14.1 от Условията за кандидатстване.

Изпълнителният директор на ДФЗ е мотивирал отказа за предоставяне на финансиране по мярката със следните съображения:

1/ заявените от жалбоподателя самостоятелни разходи за строително - монтажни работи по Вертикална планировка и площадкови мрежи не могат да бъдат съотнесени към нито един от посочените допустими разходи в раздел 14.1 от Условията за кандидатстване на „МИГ Балчик—Генерал Тошево“ по процедура за подбор с код в ИСУН BG06RDNP001-19.816-S1.;

2/ в проектно предложение не са заявени подобни разходи (за сгради) и самостоятелен проект, включващ само разходи за вертикална планировка, не е обоснован като допустим за подпомагане по подмярката. Разходите за СМР по изграждане на вертикална планировка са допустими само в случай, че са част от проект, в който са заявени разходи за СМР на сграда, свързана с допустимите дейности по подмярка 4.1. Сградата не е предмет на инвестиция по настоящото проектно предложение и не попадала в хипотезата на заявените за подпомагане разходи за СМР по изграждане, реконструкция, основен ремонт текущ ремонт, довършителни работи на сгради, свързани с допустимите дейности, определени по подмярката.

3/ налице са несъответствия в представените документи при кандидатстването за финансиране. Посочено е, че от информацията в предоставените документи - бизнес план, обяснителна записка на проектант и обяснителна записка от кандидата не може еднозначно да бъде постигнато разбиране по отношение предназначението на предмета на инвестицията и необходимостта от финансиране на инвестицията със средства от ЕЗФРСР по реда на подмярката. Освен това инвестиционното намерение в ИСУН било с наименование „Вертикална планировка и площадкови мрежи към „Склад за временно съхранение на селскостопанска продукция в [ПИ] по КК на [населено място]", което се различавало, както от указаното основание в разрешението за строеж – чл. 147, ал. 2 , т. 2 от ЗУТ, така и по същество с дейността, за която се кандидатства. Според административния орган остава необосновано каква е връзката между изграждането на вертикалната планировка, заявена по проекта като единствена дейност за финансиране, и бизнес идеята за производство и продажба на дини и тикви.

Видно от представените по делото доказателства, материалният закон е приложен неправилно.

Т.14.1 от Условията за кандидатстване определяща допустимите за подпомагане разходи по мярката в подточка 1 сочи като допустими за подпомагане „Строителство или обновяване на сгради и на друга недвижима собственост, използвана за земеделско производство, включително такава, използвана за опазване компонентите на околната среда.“

Всички допълнително представени в хода на административната процедура доказателства от жалбоподателя сочат какво точно представлява неговото проектно предложение. Независимо, че наименованието на инвестицията в бизнес плана, което е „Вертикална планировка и площадкови мрежи към „Склад за временно съхранение на селскостопанска продукция““ не съответства на наименованието на обекта по Разрешение за строеж № 64/22.03.2024 г., което е „Открита площадка за селскостопанска техника“, то в административното производство не е било спорно, че става дума за един и същи обект, представляващ бетонна площадка към вече изграден склад за временно съхранение на селскостопанска продукция в [ПИ] по КК на [населено място].

Разходите за изграждане на този обект са допустими според т.14.1.1 от Условията за кандидатстване, тъй като същите са предназначени за строителство на „друга недвижима собственост, използвана за земеделско производство“. Никъде в Условията допустимите разходи не са обвързани с реализиране на инвестиция и на сграда. Действително указанията за оценка на разходите, определящи максимално допустим размер на площта, измерена в квадратни метри (съгласно Заповед № 03-РД/1293 от 29.03.2024 г. на изпълнителния директор на ДФЗ) служат само за изчисление на допустимата площ при кандидатстване за СМР с референтни цени, но не определят съоръжението към вече изградена със собствени средства сграда като като недопустим самостоятелен разход.

От данните по делото е видно, че за целта на оценка на разходите по изграждане на вертикалната планировка служат данните за извършените разходи по изграждане на склада за съхранение на селскостопанска продукция. Самият склад е финансиран със собствени средства и въвеждането му в експлоатация е извършена през 2024 г., когато е подадено проектното предложение

Не представлява несъответствие в представените документи соченото в строителното разрешение правно основание за разрешаване изграждането на обекта, чл.147, ал. 1, т.2 от ЗУТ. Цитираната норма определя, че не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за монтаж на инсталации, съоръжения и уредби, с изключение на съоръженията с повишена степен на опасност, подлежащи на технически надзор от Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор"

Явно е, че характеристиките на обекта, разрешен за изграждане, които са подробно посочени в представеното Проектно решение част „Конструктивна“ не визират „съоръжение с повишена степен на опасност“ по см. на чл. 147, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, а бетонна площадка около съществуваща сграда, която представлява съоръжение към сградата по см. на легалната дефиниция за „строеж“ в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. В Строителното разрешение е цитирана нормата на чл. 147, ал. 1, т. 2 от ЗУТ единствено с цел да се означи вида на строежа - бетонна площадка, която попада като вид в понятието съоръжение.

Не се споделя становището на ответната страна, че изграждането на бетонна площадка около съществуващ склад за съхранение на селскостопанска продукция не представлявало дейност, допустима за финансиране, съгласно т. 13.1 от Условията за кандидатстване, където са посочени допустимите дейности. Не може да се постави под съмнение обстоятелството, че изграждането на стабилна твърда настилка към селскостопанската постройка-склад допринася за подобряване на цялостната дейност в земеделското стопанство, тъй като ще предпазва съхраняваната в склада продукция от замърсявания и ще улесни ползването на селскостопанската техника

Бизнес плана на жалбоподателя е обвързал инвестицията с новата селскостопанска дейност, започнала през 2024 г., за производство на тикви и дини, тъй като наличието на твърда настилка в стопанството ще осигури възможност за прибирането им от полето в селскостопански двор. Последиците от изграждането на сочената инвестиция действително отговарят на целите, заложени в т.13.1.5 и т. 13.1.6 от Условията, както е посочил и жалбоподателя пред административния орган, тъй като продукцията ще бъде съхранявана в имота на производителя.

По изложените съображения съдът приема, че оспорената заповед за отказ е издадена в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменена на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК. След отмяната на заповедта преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване на материалния закон, дадени в мотивите на настоящото решение.

При този изход от спора е основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото. Представени са доказателства за извършване на следните разноски: 50 лева държавна такса ( вносна бележка, л.586) и 4800 лева -адвокатско възнаграждение, уговорено по представен договор, адвокатски пълномощни и платено с платежно нареждане от 14.09.2025 г.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Същото е съобразено с материалния интерес по делото, неговата фактическа и правна сложност и обема на представената административна преписка. Жалбоподателят е бил представляван от адвокат в две съдебни заседания и съдът приема, че платеното адвокатско възнаграждение отговаря на положения от процесуалния представител труд.

Така мотивиран така и на основание чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за отказ № 03-РД/1555/02.05.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която е отхвърлено изцяло проектно предложение с наименование „Вертикална планировка и площадкови мрежи към „Склад за временно съхранение на селскостопанска продукция в [ПИ] по КК на [населено място], община Балчик, област Добрич“.

ИЗПРАЩА преписката на изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне по проектното предложение на „Диков Агро“ ЕООД в процедура за подбор на проектни предложения с код в ИСУН ВG06RDNP001-19.816-S1 по подмярка 19.2/4.1 "Прилагане на операции в рамките на стратегии за водено от общностите местно развитие"/„Инвестиции в земеделски стопанства“ от ПРСР 2014 - 2020 г. като ОПРЕДЕЛЯ 14-дневен срок за произнасяне по проектното предложение, считано от влизането на решението в сила.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Диков Агро“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от М. Д. Д. СУМАТА от 4850 (четири хиляди осемстотин и петдесет) лева, представляваща разноски по делото за държавна такса и за адвокатско възнаграждение на първа инстанция.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба, подадена до Върховен административен съд чрез Административен съд –Добрич.