РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен, 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря ВЕЛИСЛАВА Т. и в присъствието
на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 1004 по описа за 2020 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С
решение
№ 2539/20.12.2019 г. по гр.д.№ 4624/2019 г. по
описа на ПлРС са осъдени В.М.Д. и Ю.М.А. на основание чл.86 ЗЗД
да заплатят на адв.К.К.Г. сума в размер на 13261.35 лв., от които сума
в размер на 245.50 лв. за периода от
09.02.2018 г. до 14.06.2019 г.,
като е отхвърлен иска до
претендираната сума от 258.50 лв. за периода от 09.02.2018 г. до
11.07.2019 г., като
неоснователен и недоказан.Осъдени са В.М.Д. и Ю.М.А.
да заплатят на К.К.Г.,
сторените деловодни разноски, след компенсация в размер на 332.40 лв. на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
С решение № 8/06.01.2020 г. по
гр.д.№ 4624/2019 г. по описа на ПлРС е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в решение № 2539/20.12.2019 г. по гр.д.№ 4624/2019 г. по описа на ПлРС, като: на
стр.4-ва, ред 34-ви и 35-ти вместо „сума в размер на 13261.35 лв., от които
сума в размер на 245.50 лв.” се чете ” сума в размер на 245.50 лв.”.
С решение № 741/29.06.2020 г. по гр.д.№ 4624/2019 г. по
описа на ПлРС е допълнено решение № 2539/20.12.2019 г. по гр.д.№
4624/2019 г. по описа на ПлРС, на основание чл.250, ал.3 ГПК, като са осъдени В.М.Д.
и Ю.М.А. на основание чл.86 ЗЗД да заплатят солидарно на адв.К.Г. присъдената с
постановеното решение сума в размер на 245.50 лв.Осъдени са В.М.Д. и Ю.М.А. да заплатят солидарно на
адв.К.Г. законна лихва върху сумата от 245.50 лв., считано от датата на
депозиране на исковата молба - 11.07.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата.
С решение № 260339/20.10.2020 г. по гр.д.№ 4624/2019 г.
по описа на ПлРС е оставена без уважение депозираната от К.К.Г. молба за
поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по дело решение №
741/29.06.2020 г., изразяваща се в погрешно посочване на сумата от „245.50 лв.”
във втория диспозитив на решението вместо сумата от „1 800 лв.” като неоснователна.
Депозирана
е въззивна жалба от В.М.Д. и Ю.М.А., чрез пълномощник, срещу решение от
20.12.2019 г. по гр.д.№ 4624/2019 г. по описа на ПлРС, поправено с решение от
06.01.2020 г. по гр.д.№ 4624/2019 г. по описа на ПлРС, в частта му, в която са осъдени да заплатят на
въззиваемата, на основание чл.86 ЗЗД сума в размер на 245.50 лв. за периода от
09.02.2018 г. до 14.06.2019 г., както и 332.40 лв. деловодни разноски.Считат,
че първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразни съдебни актове.Прави
се искане да се отменят решение от 20.12.2019 г. и от 06.01.2020 г. по гр.д.№
4624/2019 г. по описа на ПлРС в частта, в която е осъдил въззивниците да
заплатят на въззиваемата на основание чл.86 ЗЗД сума в размер на 245.50 лв. за
периода от 09.02.2018 г. до 14.06.2019 г. и в частта, в която е присъдил на
въззиваемата 332.40 лв. за деловодни разноски, както и да бъде осъдена
въззиваемата да заплати на възивниците направените в двете инстанции
съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение съгласно списък по чл.80 ГПК.
Депозирана
е въззивна жалба от К.К.Г. против решение № 2539/20.12.2019 г. по гр.д.№
4624/2019 г. по описа на ПлРС, в частта му, в която е отхвърлен предявеният от К.К.Г.
против В.М.Д. и Ю.М.Д. иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 245.50 лв. до
258.50 лв. за периода от 09.02.2018 г. до 11.07.2019 г. като неоснователен и недоказан.Прави
се искане да се отмени решение № 2539/20.12.2019 г. по гр.д.№ 4624/2019 г. по
описа на ПлРС в обжалваната част като необосновано и неправилно, произнесено в
нарушение на материалния и процесуалния закон, постановено при неправилно
установена фактическа обстановка и непроизнасяне по цялото искане, което е с
преюдициален предмет, инициирано с депозираното от ищцата искане по реда на
чл.250 ГПК за допълване на основното решение.
Депозирана
е въззивна жалба от В.М.Д. и Ю.М.А., чрез пълномощник, против решение №
741/29.06.2020 г., с което е допълнено решение № 2539/20.12.2019 г. по гр.д.№
4624/2019 г. по описа на ПлРС.Считат, че решението е незаконосъобразно и
неправилно.Прави се искане да се отмени решение № 741/29.06.2020 г., с което е
допълнено решение № 2539/20.12.2019 г. и решение от 06.01.2020 г. по гр.д.№
4624/2019 г. по описа на ПлРС в частта, в която са осъдени въззивниците да
заплатят солидарно на въззиваемата, на основание чл.86 ЗЗД сумата от 245.50 лв.
за периода от 09.02.2018 г. до 14.06.2019 г., ведно със законната лихва върху
нея от датата на ИМ - 11.07.2019 г. до
окончателното изплащане на дълга и в частта, в която е присъдил на ищцата
332.40 лв. деловодни разноски.
Въззивните жалби, депозирани от В.
Д. и Ю.А., са процесуално допустими, а по същество
първата е частично основателна, а втората изцяло основателна.
Въззивната жалба, депозирана от К.Г.,е
процесуално допустима, а по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и
допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.Според ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при
проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да
приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
По въззивните
жалби, депозирани от В.Д. и Ю.А., съдът намира за установено следното.
Производството по
делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.86 ЗЗД от К.Г. срещу В.Д.
и Ю.А. да бъдат осъдени солидарно да й заплатят сума в размер на 258.50 лв.,
представляваща законна лихва върху главницата от общо 1 800 лв. за периода от
09.02.2018 г. до 10.07.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 1
800 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба - 11.07.2019 г. до
окончателното плащане на същата.
От фактическа
страна настоящата инстанция приема за установено следното.
Решението по гр.д.№
3823/2016 г. по описа на ПлРС е влязло в сила на 09.02.2018 г.
На 08.05.2019 г. е
издаден изпълнителен лист в полза на К.Г. за сумата в общ размер на 1 800 лв.,
присъдена на основание чл.38, ал.2 ЗА, вр. с чл.78, ал.3 ГПК, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на трима
ответника, която сума като главница е дължима от В.Д. и Ю.А..
В молбата за
издаване на изпълнителния лист от 08.05.2019 г. от К.Г. е посочена банкова
сметка, ***, че В.Д. се е снабдила с тази молба, в която е посочена банковата сметка,
за да преведе сумите в общ размер на 1 800 лв.
Видно от
обясненията на К.Г. в с.з. на 05.12.2019 г. е, че на 09.05.2019 г. е уведомила
страната, че трябва да заплати сумата по издадения на 08.05.2019 г.
изпълнителен лист.Дала е 4-дневен срок да й се плати доброволно.Изчакала е, но
плащане не е имало и е образувала в София на 17.05.2019 г. изпълнително дело (изп.дело № ***, видно от удостоверение изх.№
12510/29.08.2019 г. на ЧСИ Ц.Н.).
Според К.Г., в деня
преди „Черешова задушница” (14.06.2019 г.) В.М.
й се е обадила и й е казала, че не може да извърши превод, като е в клона на
банката, но не може да преведе сумата поради погрешна банкова сметка.***ното
дело.Казала й, че не е пред нея банковата сметка.След това се е обадила по
телефона и е казала, че няма смисъл да превежда парите, че вече е заведено
дело.
От обясненията на В.Д.
се установява, че е била готова да плати тогава цялата сума 1 800 лв.
главницата тогава, била я е набавила, за да плати тогава цялата сума.
От показанията на
свидетелката Т., които съдът кредитира като обективни, тъй като същата има
непосредствени впечатления от направените опити от страна на В.Д. да извърши
плащането извънсъдебно, се установява, че е присъствала, когато банковата
служителка им е казала, че по банковата сметка липсва една цифра.2 000 лв. е
била приготвила В. за плащане тогава.
Във връзка с
възражението на К.Г. за нарушение на процесуалния закон - чл.164 ГПК, съдът
намира следното.
Допустимостта на
гласните доказателства е уредена в процесуалния закон - чл.164 ГПК чрез
ограничаване на обстоятелствата, които подлежат на доказване със свидетели в
ал.1 и допустимостта им при изрично съгласие на страните съгласно ал.2.
Съгласно чл.164,
ал.1, т.4 ГПК са недопустими свидетелски показания за погасяване на установени
с писмен акт парични задължения, т.е. със свидетелски показания не може да се
установява плащане на сумата от 1 800 лв.
В процесния случай
със свидетелските показания се иска
доказване на факти извън тази хипотеза, а именно наличието на забава на
кредитора, която е налице само когато длъжникът предложи дължимата по договора
престация, която кредиторът отказва да получи или не даде необходимото
съдействие, т.е. същите са допустими.
От горепосоченото
удостоверение от 29.08.2019 г. е видно,
че на 10.06.2019 г. е образувано изп.№ *** при ЧСИ Н..Изпълнителното дело е
изпратено за продължаване от ЧСИ Р. М.,*** действие СГС, където е образувано на
17.05.2019 г.
Поканите за
доброволно изпълнение са връчени на 17.06.2019 г. на В.Д. и Ю.А..
На 17.06.2019 г. е
депозирана молба от В.Д. до ЧСИ с искане за спиране на изпълнителното
производство на основание чл.454 ГПК.
По отношение на
погасяване на главницата в размер на 1 800 лв. по изпълнителния лист от
08.05.2019 г. следва да се приеме следното.
Представени са
писмени доказателства по делото за извършваните плащания по изпълнителното
дело.
Съгласно
удостоверение от 29.08.2019 г., на 12.07.2019 г. е преведена на взискателя К.Г.
от ЧСИ сума в размер на 243.40 лв.На 09.08.2019 г. е преведена от взискателя
сумата в размер на 250 лв.Не се оспорва от взискателя, че на 05.09.2019 г. В.Д.
е внесла сумата от 250 лв., представляваща част от главницата, по сметката на
ЧСИ.На 03.10.2019 г. В.Д. е заплатила сумата от 500 лв. по сметка на ЧСИ, а на
04.10.2019 г. е заплатила сумата от 860 лв. па сметката на ЧСИ, с които е
погасила изцяло остатъка от главното задължение в размер на 556.89 лв.
От приложеното
разпореждане от 07.10.2019 г. е видно, че задължението по изпълнителното дело №
*** е изцяло погасена, като на основание чл.433, ал.2 ГПК е прието
изпълнителното производство по изпълнителното дело за приключено.
На първо място във
въззивната жалба, депозирана от В.Д. и Ю.А. от 15.01.2020 г. е посочено, че
правните изводи на първоинстанционния съд (че се касае за деликт, вследствие на което длъжникът
не следва да бъде канен да изпълни, а е изпаднал в забава от датата на влизане
на решението в сила - 09.02.2018 г.)
противоречат на материалния закон и на установената по реда на чл.290 ГПК
задължителна практика на ВКС.Позовава се и на решение № 45/18.05.2010 г. на ВКС
по гр.д№ 532/2009 г., І г.о., че при вземането за разноски, присъдени по водено
гражданско дело, е налице обективна, невиновна отговорност.
В писмения отговор
на въззивната жалба от К.Г. е изразено становище, че отговорността за разноски
за загубилата съдебния спор страна е специална деликтна и обективна по своя
характер отговорност, регулира се от разпоредбата на чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК,
които я ограничават по размер на сторените от другата страна в процеса
разноски, като се позовава и на определение № 172/13.09.2017 г. на ВКС, г.о.,
ч.гр.д.№ 3284/2017 г. и др., с които е прието, че отговорността за разноски по
чл.78 ГПК е деликтна и следва да се понесе от изгубилата спора страна солидарно.Лихвата
по чл.86 ЗЗД има акцесорен характер и следва съдбата на главното парично
притезание.Нормата на чл.84, ал.2 ЗЗД е неприложима, а се прилага чл.84, ал.3 ГПК.
Съдът приема, че
отговорността за разноски е обективна, невиновна отговорност, която произтича
от процесуалния закон и е уредена от него.Фактическият състав, от който се
поражда, включва: неоснователно предизвикан правен спор, разноски, причинени от
водене на дело по повод на тоя спор, съдебно решение, което потвърждава
правното твърдение на претендиращия за разноски и отхвърля правното твърдение
на отговарящия за разноски.Тази отговорност не е отговорност за вреди, защото
обхваща само направените разноски.Тя има облигационен характер, основава се на
института на неоснователното обогатяване ( определение № 720/22.06.2015 г. на ВКС по гр.д.№
2642/2015 г., ІІІ г.о., решение № 54/17.02.2016 г. на ВКС по гр.д.№ 5091/2015
г., ІV г.о., определение № 471/3.11.2016
г. на ВКС по ч.т.д.№ 38/2016 г., І т.о., определение № 14/13.01.2021 г. на ВКС
по ч.гр.д.№ 1669/2020 г., ІV г.о.).
Въз основа на
гореизложеното съдът счита, че отговорността за разноските по делото не е
гражданска деликтна, ответниците не следва да я понесат солидарно ( чл.53 ЗЗД) и е неприложим чл.84, ал.3 ЗЗД.
В изпълнителното
производство В.Д. и Ю.А. са могли да изпълнят съгласно чл.428, ал.1 ГПК в
двуседмичен срок, считано от 17.06.2019 г., видно от ПДИ.
Няма пречка да се
изпълни от длъжника доброволно и в периода от образуване на изпълнителното дело
преди получаването на ПДИ.Отделен е въпросът за разноските в изпълнителния
процес, но той е извън предмета на настоящия правен спор.
Изхождайки от
установеното от фактическа страна следва да се приеме, че ако В.Д. на
14.06.2019 г. е разполагала с банковата сметка на К.Г., а не с такава, по която
банков превод не е могло да бъде извършен, то същата, преди да бъдат получени
ПДИ, е могла да преведе събраната от нея сума в размер на 1 800 лв. - дължима
главница съгласно изпълнителния лист от 08.05.2019 г.
В тази насока във
въззивната жалба, депозирана от К.Г. на 14.02.2020 г., е изразено становището,
че в нарушение на материалния процесуалните закони - чл.95 ЗЗД във вр. с чл.164 ГПК съдът е допуснал и изслушал
показанията на свидетелката Д. Т. за установяване на обстоятелства, касаещи
опитите да се извърши от ответниците плащане, като съдът неправилно е приложил
разпоредбата на чл.95, ал.1, пред.1-во ЗЗД.Посочено е, че първият и единствен
опит В.Д. да се свърже с нея е на дата 14.06.2019 г. (денят преди „Черешова задушница”) със заявено от нейна страна желание да извърши
плащане.Оспорва установения от първоинстанционния съд релевантен факт като
погрешно установен в нарушение на материалния закон чл.95 ЗЗД, а именно че след
14.06.2019 г. ищцата е изпаднала в забава, както и правния извод на съда, че
след тази дата законна лихва не се дължи.
Съдът
намира, че началната дата на изпадане на В.М. и Ю.А. в забава e 14.05.2019 г.
Изискуемостта на
паричното задължение за разноските от 1 800 лв., предвид неговата безсрочност, настъпва в
процесния случай на 09.02.2018 г., когато влиза в сила съдебният акт по гр.д.№
3823/2016 г. по описа на ПлРС, но не поставя сама по себе си длъжника в
забава.Необходимо е длъжникът да бъде поканен по смисъла на чл.84, ал.2 ЗЗД, за
да възникне отговорността му за забава.Когато кредиторът е дал в поканата
допълнителен срок за изпълнение (4-дневен в
процесния случай) забавата ще настъпи с изтичането
на този срок, считано от 09.05.2019 г., т.е. на 14.05.2019 г. (решение № 733/18.05.2010 г. на ВКС по т.д.№ 532/2009 г., І т.о., решение № 45/18.05.2010 г. на ВКС по т.д.№ 532/2009 г., І т.о., ТР № 5/21.11.2019 г. на ВКС по т.д.№ 5/2017 г., ОСГТК ).
Крайната дата, до която искът с правно основание чл.86 ЗЗД е основателен, е
14.06.2019 г. - денят преди „Черешова задушница”, когато въпреки направеният
опит от В.Д. да заплати на К.Г. доброволно задължението в размер на 1 800 лв.
главница, тя не е могла да стори това
поради отказът й да й предостави актуална банкова сметка, ***нителния лист.
Правилно в тази
насока е приетото от първоинстанционния съд в решението от 20.12.2019 г., че
отказът на кредитора да предостави банковата си сметка, по която да му бъде
преведена сумата по ИЛ, го поставя в забава, поради което след тази дата
законна лихва не се дължи.
Следователно
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1 800
лв. е дължимо за периода от 14.05.2019 г. до 14.06.2019 г. и възлиза на сумата
от 16 лв.
По отношение на
забавата на кредитора следва да се посочи и следното.
Същността на
забавата и нейните последици са уредени в чл.95 и чл.96 ЗЗД.
При забавата на
кредитора е налице неупражняване на право, а не неизпълнение на задължение.
За да бъде
установена забавата на кредитора, длъжникът следва да докаже, че е предложил
изпълнение.
Паричното
задължение по естеството си е носимо от длъжника, а не търсимо, както предвижда
чл.68, б.”а” ЗЗД.
Следва да се приеме
въз основа на доказателствата по делото, че е налице забава на кредитора К.
Гоосманова от 14.06.2019 г., която не е предоставила на В.Д. актуалната си
банкова сметка.
***жника от
задължението, а длъжникът на пари би се освободил от задължението, ако ги
остави за пазене в банка по местоизпълнението, но това следва да се приеме за
релевантно по отношение на дължимата главница от 1 800 лв., която, както се
посочи по-горе, е събрана в хода на образуваното изпълнително дело, като са
платени изцяло и дължимите разноски от длъжниците по изпълнителното дело (решение № 795/1999 г. на ВКС по гр.д.№ 499/1999 г., ІІ
г.о., решение № 28/14.03.2009 г. на ВКС по т.д.№ 497/2008 г., І т.о.).
Тъй като в
процесния случай е доказано наличието на забава от страна на кредитора К.Г., то
тази забава освобождава длъжниците В.Д. и Ю.А. от тяхната забава занапред, т.е.
те не дължат лихви от момента, в който кредиторът също е изпаднал в забава (решение № 164/3.02.2016 г. на ВКС по т.д.№ 1890/2014
г., І т.о.).
Ето защо следва да
бъдат потвърдено решението от 20.12.2019 г. и от 06.01.2020 г. в обжалваните му части, в които са осъдени на
основание чл.86 ЗЗД В.Д. и Ю.А. да заплатят на адв.К.Г. сумата в размер на 16
лв. за периода от 09.02.2018 г. до 14.06.2019 г., както и за присъдените
разноски в размер на 21.66 лв. в полза на адв.Г..
Следва да бъдат
отменени като незаконосъобразни решението от 20.12.2019 г. и от 06.01.2020
г. в обжалваните им части, в които са
осъдени В.Д. и Ю.А. да заплатят на основание чл.86 ЗЗД на адв.К.Г. сума за
разликата над 16 лв. до 245.50 лв., т.е. за сумата от 229.50 лв., за периода от
09.02.2018 г. до 14.06.2019 г.
Следва вместо тях
да бъде постановено ново решение по съществото на спора в тази му част, като
следва да бъде отхвърлен като неоснователен предявеният от К.Г. срещу В.Д. и Ю.А.
иск с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер
на законната лихва за разликата над 16
лв. до 245.50 лв., т.е. за сумата от 229.50 лв., за периода от 09.02.2018 г. до
14.06.2019 г.
Следва да бъде
потвърдено решението от 20.12.2019 г. в обжалваната му отхвърлителна част до
претендираната сума от 258.50 лв., т.е. за разликата над 245.50 лв. до 258.50
лв. (13 лв.), за периода от
09.02.2018 г. до 11.07.2019 г. като неоснователен и недоказан.
По отношение
на обжалваното решение от 29.06.2020 г.
съдът намира следното.
Както се посочи
по-горе, съдът приема, че тъй като в процесния случай не се касае до деликт, то
е неприложима и разпоредбата на чл.53 ЗЗД.
Това налага да бъде
отменено обжалваното решение от 29.06.2020 г. изцяло, като вместо него бъде
постановено друго по съществото на спора в тази му част, като следва да бъде
оставена без уважение депозираната молба от К.Г. с правно основание чл.250 ГПК
на 06.02.2020 г., като се съобрази следното уточнение.
Видно е от втория
диспозитив на решението от 29.06.2020
г., че са осъдени В.Д. и Ю.А. да заплатят солидарно на основание чл.86 ЗЗД на К.Г.
законна лихва върху сумата от 245.50 лв., считано от датата на депозиране на
исковата молба - 11.07.2019 г. до окончателното изплащане на същата.
Решението на съда
от 20.10.2020 г. не е обжалвано.
Поради това следва
да се приеме, че сумата от 245.50 лв. всъщност е част от главницата от 1 800
лв., тъй като искането на К.Г. е било да се присъди и законната лихва върху
главницата от 1 800 лв., считано от датата на депозиране на ИМ - 11.07.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата, а не върху сумата от 245.50 лв., която
представлява част от претендираното обезщетение в размер на законната лихва
съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД от 258 лв.А и в противен случай би се стигнало до
анатоцизъм, който е допустим само в изрично предвидените в закон /например
чл.294, ал.2 ТЗ/ или подзаконов акт на БНБ случаи, с оглед на чл.10, ал.3 ЗЗД,
която норма е императивна материалноправна.
При този изход на процеса следва да бъде
осъдена К.Г. да заплати на В.Д. разноски по делото за двете съдебни инстанции в
размер на 580.57 лв.
Следва да бъде
осъдена К.Г. на основание чл.38, ал.2 от ЗА да заплати на адв.Д. сумата от
561.87 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ по отношение на Ю.А. за двете съдебни инстанции.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2539/20.12.2019 г.
и решение № 8/06.01.2020 г. по гр.д.№ 4624/2019 г. по описа на Плевенски
районен съд в обжалваните му части, в които са осъдени В.М.Д., ЕГН **********,***
и Ю.М.А., ЕГН **********,***, на основание чл.86 ЗЗД да заплатят на адв.К.К.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер на 16 лв. за периода от 09.02.2018
г. до 14.06.2019 г., както и в обжалваната му част, в която са осъдени В.М.Д.,
ЕГН **********,*** и Ю.М.А., ЕГН **********,***, на основание чл.78, ал.1 ГПК
да заплатят на адв.К.К.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сторените деловодни
разноски, след компенсация, в размер на 21.66 лв.
ОТМЕНЯ
решение № 2539/20.12.2019 г. и решение №8/06.01.2020 г. по гр.д.№
4624/2019 г. по описа на Плевенски районен съд в обжалваните му части, в които
са осъдени В.М.Д., ЕГН **********,*** и Ю.М.А., ЕГН **********,***, на
основание чл.86 ЗЗД да заплатят на адв.К.К.Г., ЕГН **********, с адрес ***,
сума за разликата над 16 лв. до 245.50 лв., т.е. за сумата от 229.50 лв., за периода от 09.02.2018 г. до 14.06.2019 г.,
както и в обжалваната му част, в която в която са осъдени В.М.Д., ЕГН **********,***
и Ю.М.А., ЕГН **********,***, да
заплатят на адв.К.К.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сторените деловодни
разноски, след компенсация, за разликата над
21.66 лв. до присъдените 332.40 лв., т.е. за сумата от 310.74 лв., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, КАТО ВМЕСТО НЕГО В ТАЗИ МУ ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от
адв.К.К.Г., ЕГН **********, с адрес ***, срещу В.М.Д., ЕГН **********,*** и Ю.М.А.,
ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.86 ЗЗД за разликата над 16 лв. до
245.50 лв., т.е. за сумата от 229.50 лв.,
за периода от 09.02.2018 г. до 14.06.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2539/20.12.2019 г.
по гр.д.№ 4624/2019 г. по описа на Плевенски районен съд в обжалваните му
части, в които е отхвърлен иска до претендираната сума от 258.50 лв. за периода
от 09.02.2018 г. до 11.07.2019 г. като неоснователен и недоказан.
ОТМЕНЯ изцяло решение № 741/29.06.2020 г.
по гр.№ 4624/2019 г. по описа на Плевенски районен съд, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.рег.№ 3319/06.02.2020 г., депозирана от К.К.Г., с
правно основание чл.250 ГПК, за допълване на решение № 2539/20.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 4624/2019 г. по описа на Плевенски районен
съд, на основание чл.250, ал.3 ГПК, като бъдат осъдени В.М.Д., ЕГН **********,***
и Ю.М.А., ЕГН **********,***, на основание чл.86 ЗЗД да заплатят солидарно на
адв.К.К.Г., ЕГН **********, с адрес ***, присъдената с постановеното решение
сума в размер на 245.50 лв., както и да бъдат осъдени В.М.Д., ЕГН **********,***
и Ю.М.А., ЕГН **********,***, на основание чл.86 ЗЗД да заплатят солидарно на
адв.К.К.Г., ЕГН **********, с адрес ***, законна лихва върху сумата от 245.50
лв., считано от датата на депозиране на исковата молба - 11.07.2019 г. до
окончателното изплащане на същата.
Осъжда адв.К.К.Г., ЕГН **********, от
Софийска адвокатска колегия, служ.адрес: гр.София 1000, бул.*** № 61, да
заплати на В.М.Д., ЕГН **********,***,
разноски по делото за двете инстанции в общ размер на 580.57 лв.
Осъжда на основание чл.38, ал.2 от ЗА адв.К.К.Г., ЕГН **********, от Софийска
адвокатска колегия, служ.адрес: гр.София 1000, бул.*** № 61, да заплати на
адвокат П.Д. П., адвокат при Адвокатска колегия гр.Враца, вписан в регистъра на
ВАдС с л.№***, със служебен адрес град София 1000, ул.”***”№ 19, ет.2, сумата в
общ размер на 561.87 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ по отношение на Ю.М.А. по настоящето производство за
двете съдебни инстанции.
Решението не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: