№ 17782
гр. София, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. В.А
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110138158 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от „ *** АГ, с фирмен
№ **х, ДДС № ATU*** против „***" ЕООД, ЕИК: ***, искове с правно
основание чл. 361, ал.1 ТЗ, вр. чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, с
които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер
7745,08 лв., представляваща незаплатено възнаграждение по два
спедиционни договора от 12.12.2023 г., сключени между „*** АГ и „***"
ЕООД, ведно със законна лихва от 25.06.2024 г. до окончателното изплащане
и сумата от 547,71 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода
от 20.12.2023 г. до 25.06.2024 г. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че по заявки за превоз на „***" ЕООД, били извършени
2 /два/ на брой превоза.
Първият превоз бил извършен от „*** АГ“ в качеството му на спедитор,
като чрез заявка за транспортна позиция № 1712/312/0040 от 13.12.2023г.
ищецът ангажирал последващ превозвач „***" ЕООД, ЕИК: *** който
осъществил превоза посредством автокомпозиция с peг. № ****. Превозът е
заплатен от „*** АГ“ на превозвача „***" ЕООД на основание партньорска
фактура за самоотчитане № ***/19.12.2023 г. посредством авизо за плащане от
08.01.2024 г.
Твърди се, че товарът съдържал дървесина, селскостопански продукти от
горско стопанство, като бил доставен на ответника на адрес в България, гр.
*** ул. „***" № 87.
От страна на ищеца, спрямо ответника, за осъществяването на превоза
била издадена фактура № ***/20.12.2023 г. за сумата на договореното навло в
размер на 1980,00 евро (с левова равностойност от 3872,54. лв.), като съгласно
договорените условия на плащане (в потвърждението на заявката) фактурата
1
подлежала на плащане веднага след получаването й.
Вторият превоз от ищеца в качеството му на спедитор , като чрез заявка
за транспортна позиция № 1712/312/0041 от 18.12.2023г., ангажирал
последващия превозвач, а именно „***" ЕООД, ЕИК: ***, който осъществявил
превоза посредством автокомпозиция с peг. № ***. Превозът бил заплатен от
ищеца на превозвача „СБ ЛОГИСГИК“ ЕООД на основание фактура за
самоотчитане № **/27.12.2023 г.,по позиция № 1712/312/0041, посредством
авизо за плащане от 15.01.2024 г.
Твърди се, че товарът съдържал дървесина, селскостопански продукти от
горско стопанство, като бил доставен на ответника на адрес в България, гр.
*** ул. „***" № 87.
От страна на ищеца, спрямо ответника, за осъществяването на превоза
била издадена фактура № ***/28.12.2023 г. за сумата на договореното навло в
размер на 1980,00 евро (с левова равностойност от 3872,54. лв.), като съгласно
договорените условия на плащане (в потвърждението на заявката) фактурата
подлежала на плащане веднага след получаването й.
Твърди се, че всяка от посочените фактури е изискуема и с падеж, натьпил
към датата на издаването й, като забавата на длъжника по фактурите, до
момента на подаване на настоящата молба (25.06.2024 г.), възлизала както
следва:
279,50 лв. по фактура № ***/20.12.2023 / 1980,00 евро с левова
равностойност: 3872,54 лв. за периода от датата на падежа 20,12.2023 г.
до 25.06.2024 г. (дата на подаване на настоящата искова молба);
268,21 лв. по фактура № ***/28.12.2023 г. / 1980,00 евро с левова
равностойност: 3872,54 лв. за периода от датата на падежа 28.12.2023 г.
до 25.06.2024 г. (дата на подаване на настоящата искова молба);
С оглед изложеното се моли ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца претендираните суми.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира отговор на искова
молба.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявените искове са процесуално допустими и основателни.
В съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от
ответника на отговор на исковата молба, неявяването на ответника и техни
представители в първото съдебно заседание по делото, липсата на искане
делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие, указването на ответника на
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на
исковете с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, с оглед на постъпилото искане от страна на
ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, СРС е прекратил съдебното дирене за произнасяне с
2
неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.238 ал.1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Според чл.239 ал.1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато
исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239 ал.2 от ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно
да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза,
като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените
искове са вероятно основателни.
С оглед на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение предявените искове са основателни и трябва да бъдат
уважени.
При този изход на делото, съдът следва да присъди в полза на ищеца
разноските в исковото производство, възлизащи на 332 лв. - държавна такса,
1600 лв. адв. възнаграждение, както и 128,40 лв. разноски за превод на
документи или общо 2060,40 лв.
Водим от горното и на основание на чл.239 във връзка с чл.238 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 361, ал.1 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, ***" ЕООД, ЕИК: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ АГ, с фирмен № **х,
ДДС № ATU***, сумата от 7745,08 лв., представляваща незаплатено
възнаграждение по два спедиционни договора от 12.12.2023 г., ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба – 25.06.2024г., до
плащането, както и сумата от 547,71 лева, представляваща сбор от мораторна
лихва за забава по фактура № ***/20.12.2023 г. за периода от 20.12.2023 г. до
25.06.2024 г. и фактура № ***/28.12.2023 г. за периода от 28.12.2023 г. до
25.06.2024 г.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, ***" ЕООД, ЕИК: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „***“ АГ, с фирмен № **х, ДДС № ATU***, разноски в
исковото производство в размер на 2060,40 лв.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ, съгласно чл. 239,
ал. 4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3