№ 217
гр. Провадия, 29.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20233130100618 по описа за 2023 година
за да се произнесее, взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното
Производството е по реда на ЗЗДН.
Провадийският районен съд се сезира с молба от С. Р. К. срещу И. А.
И. с искане да бъде постановено решение, с което в полза на молителя да
бъдат предприети мярки за защита по смисъла на ЗЗДН, поради
осъщественото от ответника спрямо молителката психическо насилие от на
17.05.2023 г. и 11.06.2023 г., чиито признаци се описват в молбата и
подадената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДн.
В молбата, ведно с декларацията се посочва, че на 17.05.2023 г. около
13.00 ч.-13.30 ч. молителката отива до пощата в с. *****, като в този момент
ответникът идва в кметството, избутва молителката и започва да й налита на
бой пред кметството и да я псува. Посочва се още, че на 11.06.2023 г.
ответникът към 22.30 ч. – 23.00 ч. пристига с камион пред дома на
молителката, след което започва да форсира двигателя и да псува. Отправя
заплахи към молителката с газов пистолет и бухалка.
Молбата е да бъде постановено решение, с което да бъдат наложени
мерки за защита спрямо молителят, които да включват: 1. Да се въздържа
ответника от извършване на домашно насилие; 2. забрана на ответника да
доближава молителя и жилището, в което живее. Има искане и за издаване на
заповед за незабавна защита.
В о.с.з. молителkata се явява лично. Поддържа молбата за защита от
домашно насилие. Моли за уважаването й.
1
Ответникът редовно призован, не се явява лично. Не се представлява.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Разпитан в проведеното о.с.з. свидетелят А. О. А. заявява, че 17 май
2023 г. молителката С. К. пристига с мъжа си – ответника И. И. в с. *****, за
да получи от пощата полагащите й се за месеца детски надбавки. След
получаване на паричните средства молителката заявява пред свидетеля А. и
мъжа й И., че няма да се върне с него в с. *******, поради проблемите
помежду им, включително, упражнено физическо насилие към нея. В този
момент ответникът се посяга да удря молителката, но не успява, тъй като му
попречват присъстващите хора. Следва това ответникът се качва в микробуса
и се прибира към с. *******.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелия А. А. и основава
изцяло своите фактически констатации върху тях. С оглед длъжностното
качество на свидетеля – скметски наместник в с. ***** и факта, че свидетелят
е очевидец на процесните събития, мотивира съдът да приеме за изцяло
достоверни изнесените от него факти. Отделно от това, по делото не се
установяват факти и обстоятелства, поставящи под съмнение
безпристрастността на свидетеля.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Молбата е подадена от и срещу легитимираното по закон лице,
съобразно чл. 8, т.1 и чл. 3, т. 2 от ЗЗДН. Депозирана е в предвидения в чл.10,
ал.1 от ЗЗДН преклузивен срок.
Целта на специалния ЗЗДН е при доказана нужда чрез съда да се даде
спешна защита на лица пострадали от домашно насилие, както и да се
предотвратят последващи неправомерни посегателства спрямо тях.
Съобразно общите правила на ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, приложими на основание § 1 от ЗР на
ЗЗДН, за уважаване на подадената молба за защита е необходимо молителят
да установи действителното осъществяване на твърдяната дата, от посочения
извършител на сочените действия, квалифициращи се като актове на домашно
насилие.
Чл. 2 от ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на
физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на
личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена
категория лица, в която попадат молителките и ответникът. В закона липсва
легална дефиниция на понятието “психическо насилие”, както и дефиниция за
понятието “емоционално насилие”, но като такива могат да бъдат окачествени
всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху
психиката на едно лице- пораждат отрицателни за него емоции и/или го
принуждават да ги подтиска и да не ги изразява. Актове на емоционално и
психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие (крещене, обиждане,
псуване), отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх,
2
изолация. Преценката дали е налице емоционално или психическо насилие
следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между
страните, техните физически и психически особености и съответните следи,
останали в съзнанието на пострадалото лице.
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси
по ЗЗДН разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Закона придава на декларацията по
чл. 9, ал.3 от ЗЗДН особена доказателствена сила в настоящия процес.
Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е изрично предвиден от закона и
специфичен за това производство привилегирован доказателствен способ,
който се ползва със специална доказателствена сила, тъй като в подобни
хипотези, поради спецификата на конкретната битова ситуация, други годни
доказателства няма как да бъдат събрани. От друга страна, в хода на
производството се събират достатъчно доказателства, установяващи,
наведените в декларацията твърдения, а от друга страна - от ответника не се
ангажират никакви доказателства, които да опровергават изложените в
декларацията обстоятелства.
Гореустановената от съда фактическа обстановка, установена от
разпита на свидетеля Ахме, ценена наред с фактите, наведени в представената
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, мотивират съдът да приеме от правна
страна, че спрямо молитеката се извършва на 17.05.2023 г. акт на домашно
насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, чрез застрашена на здравето на
молителката.
По отношение на мерките, които следва да бъдат наложени, съдът
намира следното:
Ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо молителя.
Доколкото се установи психическо насилие, като адекватни и
необходими следва да се определят такива мерки, които в действителност
биха били резултативни в посока преосмисляне отношението на ответника
спрямо неговата бивша съжителка. Все пак, защитните мерки срещу домашно
насилие нямат за цел да накажат необосновано насилника, а да предотвратят
бъдещи актове на домашно насилие, съхранявайки здравето-физическо и
психическо, и живота на пострадалия. В този смисъл съдът намира, че на
ответника следва да му се забрани да доближава молителката и жилището, в
което живее в с. *****, на по- малко от 10 метра за срок дванадесет месеца.
Съобразно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати
глоба в минимален размер от 200,00 лв.
С оглед тези неправомерни юридически факти, съдът намира
определените срокове на постановените мерки и размерът на наложената
глоба за пропорционални на характера и степента на извършеното насилие,
наред с факта, че молителят е неосъждан към момента и липсват данни за
извършен от ответника предходен акт на домашно насилие.
Сроковете са подходящи, с оглед постигане на възпитателния ефект от
мерките, както и за преосмисляне на поведението на ответника.
Ответникът следва да бъде предупреден, че на основание чл. 21, ал. 3
3
от ЗЗДН при всяка, дори и незначителна проява на акт на домашно насилие,
полицейският орган констатирал нарушението, задържа нарушителя и
уведомява незабавно органите на прокуратурата, за да се образува
наказателно производство за престъпление от общ характер.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Провадийски районен съд дължимата за
производството държавна такса в размер на 25,00 лв., както 20.00 лева
разноски за призования и разпитан в о.с.з. свидетел.
На основание чл.15, ал. 2 от ЗЗДН на молителя следва да бъде издадена
заповед за защита.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА И. А. И., ЕГН:********** с адрес: с. *******, Община
******, Област ***** да се въздържа от извършване на актове на домашно
насилие спрямо С. Р. К., ЕГН:********** с адрес: с. *****, община ******,
Област *****.
ЗАБРАНЯВА на И. А. И., ЕГН:********** с адрес: с. *******,
Община ******, Област ***** да приближава на по-малко от 10.00 метра С.
Р. К., ЕГН:********** с адрес: с. *****, община ******, Област *****, както
и жилището, в което живее, находящо се в с. *****, Община ******, за срок
от дванадесет месеца на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА И. А. И., ЕГН:********** с адрес: с. *******, Община
******, Област ***** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС-Провадия глоба в размер на 200,00 лв., на осн. чл.5, ал.4 от
ЗЗДН.
ОСЪЖДА И. А. И., ЕГН:********** с адрес: с. *******, Община
******, Област ***** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС-Провадия държавна такса в размер на 25,00 лв., на осн. чл.11,
ал.2 от ЗЗДН, както и сумата от 20.00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на С. Р. К., ЕГН:********** с
адрес: с. *****, община ******, Област *****.
На основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН заповедта и препис от решението на
съда да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУ на ОДМВР по
местоживеене на извършителя и пострадалото лице.
ПРЕДУПРЕЖДАВА И. А. И., ЕГН:********** с адрес: с. *******,
Община ******, Област *****, че на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН при
неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал
нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на
прокуратурата.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на
страните пред Варненски окръжен съд.
4
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
5