Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 605
16.09.2022
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито съдебно заседание на първи септември две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Съдия:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при секретаря Ивелина Въжарска
като разгледа докладваното от съдия
А.Митрушева
адм. дело № 485 по описа на съда за
2022 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.
172, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба на Ж.М.Г., ЕГН : **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 271з-1237 от
22.05.2022 г., издадена от мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР –
Хасково.
Жалбоподателят
твърди, че заповедта е незаконосъобразна, неправилна и необоснована. При
издаването й били допуснати съществени нарушения на процесуални правила.
Принудителната административна мярка неправилно била приложена спрямо жалбоподателя.
С разпореждането и допускането на предварително изпълнение на заповедта административно-наказващият
орган не съобразил мотивите на ТР № 5 от 08.09.2009 г. по т. д. № 1/09 г. на
ОСК на ВАС по отношение на предварителното изпълнение и неговата цел. С оглед
на така изложеното, счита атакуваната Заповед за прилагане на ПАМ за
незаконосъобразна и неправилна, издадена в противоречие с материалния закон. Моли
да бъде постановен съдебен акт, с който заповедта да бъде отменена.
В депозирано
по делото писмено становище жалбоподателят посочва, че поддържа жалбата по
изложените в нея съображения. Излага и допълнителни доводи, свързани с липсата
на мотиви по отношение на определения срок на приложената принудителна
административна мярка. Моли за присъждане на направените по делото разноски –
държавна такса и адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Ответникът -
младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР –
Хасково, не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител,
съответно не изразява становище по основателността на жалбата. В писмото, с
което е изпратена административната преписка, се прави искане жалбата да не
бъде уважена и се моли в случай на претендирани адвокатски разноски, същите да
бъдат редуцирани при прекомерност.
Административен
съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
На
22.05.2022 г. срещу жалбоподателя Ж.М.Г. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение серия GA, № 443259 за това, че като водач на лек автомобил - * с peг. № ***, на
22.05.2022 г. в 11:35 часа в община Свиленград на път Стара Загора - Хасково -
ГКПП Капитан Андреево по АМ Марица до км 94 посока към АМ „Тракия” управлява
личния си лек автомобил марка * с peг. номер *, след употреба на алкохол в кръвта, установен с
техническо средство Дрегер 7510 с инвентарен номер ARDN 0085, като уредът
отчита 0.88 промила алкохол. Посочено е, че е издаден талон за изследване номер
082330, както и че с това си деяние Ж.М.Г. виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т.
1, предл. първо от ЗДвП – управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация
на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда включително. Актът е
подписан от актосъставителя М. Д. Д. и от свидетел, очевидец, присъствал
при установяване на нарушението, както и от нарушителя, като е налице
отбелязване за липса на изложени възражения от негова страна.
Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 271з-1237 от
22.05.2022 г. младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна
дирекция на МВР – Хасково Д. П. П., на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 22 от ЗАНН е наложил на Ж.М.Г. принудителна административна мярка по
чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността. Заповедта е обоснована със съставения от М. Д. Д. - мл. автоконтрольор
в сектор ПП при ОДМВР - Хасково, АУАН серия GA, № 443259 срещу Ж.М.Г. за това, че на на 22.05.2022 г. в 11:35 часа в община
Свиленград на път Стара Загора - Хасково - ГКПП Капитан Андреево по АМ Марица до
км 94 посока към АМ „Тракия” управлява личния си лек автомобил марка * с peг. номер *, след употреба на алкохол в кръвта, установен с
техническо средство Дрегер 7510 с инвентарен номер ARDN 0085, като уредът
отчита 0.88 промила алкохол. Посочено е, че е издаден талон за изследване номер
082330, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Видно от
разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, препис от същата е връчен на
жалбоподателя на 22.05.2022 г. Жалбата срещу заповедта е подадена на 26.05.2022
г. в Административен съд – Хасково.
По делото е
представен и талон за изследване № 082330, в първата част на който е отразено,
че при извършената предварителна проба в 11:34 часа на 22.05.2022 г. техническото
средство е отчело положителен резултат – 0.88 % на хиляда. Тази част на талона е
подписана от съставителя му - младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР – Хасково М. Д. Д., като на определеното място за
полагане на подпис на провереното лице е наличен положен такъв. Във втората
част от талона се съдържа указание на полицейския орган за явяване на
жалбоподателя в ЦСМП - Свиленград до 40 минути от връчването на талона, като е
налице отбелязване за връчване на екземпляр от талона в 12:12 часа на 22.05.2022
г. и положен подпис на лицето.
По делото
като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в
административната преписка, включително писмени доказателства, удостоверяващи
компетентността на издателя.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, против подлежащ
на съдебен контрол административен акт, в установения за това преклузивен 14-дневен
срок и пред местно компетентния административен съд.
Разгледана
по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.
Процесната заповед
е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл.
171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В
тази връзка и за установяване наличието на компетентност за издаване на
процесния акт от страна на неговия автор, по делото е приложена Заповед № 1253з-21/14.01.2022
г. на ВПД Директор на ОД на МВР – Хасково, с която на изброените в нея
служители, сред които и държавните служители от сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Хасково е предоставено правомощието да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 1
от ЗДвП. Визираната заповед е издадена
във връзка със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи, с която се определят службите за контрол, сред които попада и ОД на
МВР. С оглед така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че процесната
заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на неговата материална и
териториална компетентност и същата не се явява нищожна на това основание.
Принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи
ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от ЗАНН. Издадената заповед за
прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като при липса на
предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал. 1 от АПК и
във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави
на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение,
предвидено в хипотезата на съответната норма, което се установява с АУАН,
съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване
на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179
от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за
извършеното пред длъжностното лице изявление, както и за извършените от него и
пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1, изречение първо,
във вр. чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на
фактическа обстановка, различна от тази, изложена в процесния АУАН, лежи върху
жалбоподателя.
В
случая, видно от констатациите, съдържащи се в АУАН серия GA, № 443259 от 22.05.2022
г., съставен от М. Д. Д., на длъжност младши автоконтрольор
към ОД на МВР – Хасково, Пътна полиция – Хасково, при извършената проверка на 22.05.2022
г. е установено, че жалбоподателят е управлявал личния си лек автомобил * с peг. номер *, след употреба на алкохол в кръвта, установена с
техническо средство, над 0.5 на хиляда, което представлява по същността си
реализирано изпълнително деяние, обхванато от хипотезата на
административно-наказателната норма на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Видно от
АУАН, същият е редовно връчен на Ж.М.Г. на 22.05.2022 г., за което нарушителят
е положил подпис – обстоятелства, които не се спорят по делото. Както бе
споменато по-горе, в акта не се съдържат изложени от нарушителя обяснения и/или
възражения.
С оглед
дотук изложеното, съдът приема за безспорно установена описаната в АУАН
фактическа обстановка, съответно и констатираното от актосъставителя, в
присъствието на един свидетел, извършено административно нарушение – управление
на МПС с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда. По делото не се ангажираха доказателства от страна на
жалбоподателя за наличието на различна фактическа обстановка от установената в
АУАН. В тази връзка липсват каквито и да било изложени аргументи, подкрепени с
относими и допустими доказателства, които да водят до извод, противен на този
възприет от актосъставителя, съответно от издателя на ЗППАМ.
Конкретната
ЗППАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 1,
б. "б", предл. второ от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспореният акт е мотивиран, включително и чрез препращане в съдържанието
му към съставения АУАН за фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето
му и изразяващи се в управление на МПС след употреба на алкохол.
Административният
орган е изпълнил и задължението си по чл. 36 от АПК за служебно събиране на
доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически
факти. Съдът не установи допуснати в хода на административното производство по
издаване на оспорената заповед други нарушения на
административно-производствените правила, които да бъдат характеризирани като
съществени такива и да обусловят формирането на самостоятелен извод за
незаконосъобразност на акта само на това основание.
Действително
в заповедта не е посочено за какъв срок се отнема свидетелството за управление,
но пропускът на административния орган в случая не опорочава заповедта до
степен, налагаща отмяната й, тъй като срокът на действие на временната мярка е
дефиниран изрично в закона и се прилага пряко по силата на правна норма, поради
което непосочването му в заповедта не съставлява порок на акта, тъй като не се
отразява на законосъобразността на волеизявлението на административния орган.
Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП предвижда, че
свидетелството за правоуправление се отнема до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Разпоредбата не предвижда
определяне на различен срок от административния орган в определени граници.
Следователно при посочването на срока, за който е приложена принудителната
административна мярка, административният орган не действа при условията на
оперативна самостоятелност, тъй като срокът е определен в закона и в заповедта
само се възпроизвежда предвидения в закона срок, а не се определя такъв от
органа. В този смисъл прилагането на временна мярка с непосочване изрично на
установения в чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП срок, не препятства
проверката за съответствие на акта с целта на закона. В тази връзка неоснователни
са и оплакванията на оспорващия за липса на надлежна мотивировка по какви
съображения принудителната административна мярка е приложена именно за този
срок.
Съгласно чл.
171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи. При анализ на цитираната разпоредба е
видно, че тя съдържа няколко хипотези, които законодателят е предвидил
алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е
от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с
цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по
пътищата.
Вземайки
предвид изложената нормативна рамка и съобразявайки конкретните факти и
обстоятелства по административната преписка и наличните за осъществяването им
доказателства, съдът намира, че заповедта е издадена в съответствие с
материалния закон и неговата цел. С оспорената заповед административният орган
е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
Принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП
се налага от административния орган при условията на обвързана компетентност.
Това означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в
хипотезата на правната норма, съобразявайки се с разпоредбата на чл. 189, ал. 2
от ЗДвП, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи
принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана
компетентност е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона
съдържание. Издаването й преследва дисциплиниращ, превантивен и предупредителен
ефект, каквито са и целите на ЗДвП, посочени в разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от
този закон. Предвиденият в нея срок (до решаване на въпроса за отговорността на
нарушителя, но не повече от 18 месеца) е съобразен с целта на закона, като
очевидно не се явява необоснован и неоправдано завишен от гледна точка
зависимостта му от сбъдването на определени факти и обстоятелства.
Въз основа
на изложеното, относно преценката на събраните доказателства и относимите
правни разпоредби, съдът намира за установено фактическото и материално-правно
основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП по
отношение на жалбоподателя. Обжалваната заповед е издадена от компетентен
орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила по издаването й. Заповедта е издадена
при наличие на соченото правно и фактическо основание, както и при спазване на
предвидената в закона цел - за преустановяване на извършването на
административно нарушение. Във връзка с това същата е законосъобразна, като не
са налице основанията по чл. 146, т. 1 - 5 от АПК за оспорването й. Жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли.
Ответникът
не претендира разноски, поради което съдът не присъжда такива.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Ж.М.Г., ЕГН : **********, адрес: ***, съдебен
адрес:***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
271з-1237 от 22.05.2022 г. на мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР –
Хасково, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Преписи от решението
да бъдат връчени на страните.
СЪДИЯ: