Решение по дело №13981/2019 на Софийски градски съд

           Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е     № ……

                                          Гр. София, 22.12.2020 г.

 

 

                       В      И М Е Т О      Н А      Н  А  Р  О Д А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в следния състав :

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                             ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                           Мл. съдия : Мария Малоселска

При секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 13981 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 175299/24.07.2019 г. на СРС, 144 с - в, по гр. д. № 31314/2018 г. е прието за установено, на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Т.Х.И., ЕГН **********, дължи на „Т.  С.“ ЕАД, ЕИК********следните суми : 704. 68 лв., стойност на потребена топлоенергия за периода от 14.09.2014 г. до 30.07.2015 г. за имот с абонатен № 301338, находящ се в ж. к. „************* и сумата от 12. 93 лв. за такса за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 14.09.2017 г. до окончателното плащане, както и сумата от 30. 51 лв. - обезщетение за забава върху главница за топлоенергия в размер на 704. 68 лв. и сумата от 12. 85 лв. - обезщетение за забава върху главницата от 12. 93 лева за такса за разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.09.2017г. по гр. д. № 64055/ 2017 г. по описа на СРС, 144 състав.

С решението исковете са отхвърлени за главницата за ТЕ – над уважения до пълния предявен размер от 2042. 20 лв. и над уважения до пълния предявен размер от 49. 06 лв. - за такса за дялово разпределение, а за лихвите - за горницата до 546. 94 лв. Страните са осъдени съразмерно за заплащане на разноски в исковото и заповедното производства.

Недоволен от решението е останал ищеца „Т.  С.“ ЕАД, който го обжалва в отхвърлителната част с доводи за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Неправилно съдът е определил размерите на претенциите по данните от ССчЕ. Поддържа, че неправилно СРС е отхвърлил част от исковете като погасени по давност, на основание чл. 111 ЗЗД. Позовава се на чл. 32, ал. 1 от ОУ от 2008 г., както и на чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2014 г., в които е определен реда и срока, по който потребителите заплащат сумите за ТЕ. Според ищеца, задължението за заплащане на сумите по фактурите е изискуемо най - късно до края на текущият месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Излага съображения, че за задълженията, които обхващат периода м. 05.2013 г. - м. 04.2014 г. общата фактура е издадена на 15.08.2014 г. Твърди, че давностният срок следва да тече от този момент, а заявлението е депозирано на 14.09.2017 г., с което течението на давността е прекъснато. Погрешно СРС е приел, че е налице погасяване по давност на част от вземанията по главницата и лихвите. Излага съображения, че съгласно ОУ на дружеството от 2014 г. клиентите изпадат в забава след изтичане на 30 дни от датата на публикуването на общата фактура на интернет страницата на дружеството, като СРС не е дал указания на ищеца да представи съответните констативни протоколи за това. Поддържа, че сумите за дялово разпределение също са дължими във връзка с потреблението на ТЕ и са включени в крайната цена по фактурите. Тези суми са прибавени към общата дължима сума по главицата, върху която са изчислени лихвите по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Моли да се отмени решението в оспорената отхвърлителна част и да се уважат изцяло исковете. Претендира разноски за двете инстанции, прави евентуално възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Въззиваемата страна – ответницата Т.Х.И. не взема становище по жалбата.

Третото лице помагач „Т.с.“ ЕООД, редовно призовано, не взема становище.

Като съобрази установените по делото факти и становищата на страните, по реда на въззивната проверка, съдът намира следното :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от изложеното в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо - производството е образувано по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК – при връчена заповед на длъжника по чл. 47, ал. 5 ГПК.

Решението се оспорва от ищеца само в частта, в която исковете за главница и лихви са отхвърлени и е влязло в сила в неоспорената от ответницата уважителна част.

Въззивният съд приема, че в съответствие със събраните пред него доказателства СРС е направил извод, че страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода. Договорното отношение между тях е възникнало от качеството на ответницата на собственик на топлоснабдения имот, представляващ апартамент 90, находящ се в гр. София, ж. к. ********, което се установява от представения договор за продажба на имот, сключен по ЗТСУ № 160, т. І, от 04.04.1980 г.

Доколкото не са представени доказателства за опровергаване на това обстоятелство от страна на ответницата, основателно СРС е направил извод, че между страните за процесния период е съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Законодателят не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на потребителите, въпреки че е уредено право на потребителите да искат специални условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Не са представени доказателства ответниците да са възразили срещу прилаганите от ищеца ОУ.

Сградата е етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. При прилагане на дяловото разпределение чрез индивидуални топломери ТЕ се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено на „Т.с.“ ЕООД.

Реалното потребление на топлинна енергия в процесния имот, както и стойността на топлинната енергия се установява на база представените от ФДР и неоспорени от ответницата документи, касаещи дяловото разпределение за периода и заключението на приетата пред СРС и неоспорена СТЕ, която настоящият съд кредитира.

Според експертизата, топлинната енергия за индивидуално отопление е начислена въз основа на данните от наличните в имота 4 броя индивидуални разпределители и водомер. Технологичните разходи са приспаднати за сметка на ищеца. Топлоенергията е изчислена съобразно методиката, заложена в Наредба № 16-334/06.04.2007 г.

В заключение експертизата е определила, че дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер на общо 835, 33 лв. за периода от м. 06.2014 г. до  м. 07.2015 г.

По довода на ищеца, развит във въззивната жалба, че неоснователно СРС е приел, че част от претендираните вземания са погасени с изтичане на 3 - годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД към момента на подаване на заявлението на  14.09.2017 г., въззивната инстанция намира следното : 

В съответствие с трайно установената практика по въпроса за погасителната давност (Тълкуване дадено от ВКС с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г., по тълкувателно дело № 3/2011 г., на ОС на ГК и ТК на ВКС), СРС е приел, че процесните главни и акцесорни задължения се погасяват с изтичане на 3 - годишна давност.

Според нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а при срочните задължения давността тече от деня на падежа.

В случая по отношение изискуемостта на сумите за топлинна енергия, консумирана след м. 02.2014 г. (т. е. за целия исков период м. 06.2014 г. – м. 07.2015 г.) са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. Анализът на нормите на ОУ на ищеца от 2014 г. сочи, че отделните периодични задължения стават изискуеми ежемесечно - до 30 число на месеца следващ този, за който се отнасят, но длъжникът изпада в забава на плащането им само ако не изпълни задължението в 30 - дневен срок от публикуване на общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период на интернет страницата на ищеца.

Както приема и СРС, с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 14.09.2017 г. течението на давността е прекъснато, поради което тригодишната погасителна давност е изтекла за вземанията по главница за ТЕ за периода от м. 06.2014 г. и м. 07.2014 г. и искът е основателен само за вземанията за ТЕ за периода от м. 08.2014 м. до м. 07.2015 г., които СРС е определил в размер на 704, 68 лв. на база заключението на ССчЕ.

Настоящият състав намира, че релевантно за определяне размера на задълженията е заключението на СТЕ, според която за останалия непогасен по давност период размерът на задълженията е по – нисък. Предвид забраната за влошаване положението на неоспорилата решението страна обаче, по смисъла на чл. 271 ГПК, решението по отношение размера на установената главница за ТЕ следва да потвърди така, както е постановено. 

Доколкото не са изложени конкретни съображения относно отхвърлената част от исковата са сумите за главница за дялово разпределение над уважения размер, настоящият състав споделя изложеното от СРС за дължимост на тези суми до установения размер и отхвърлянето на исковете до пълния предявен размер. 

По иска за лихви за забава по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД, въззивният състав приема следното :

В случая лихвата се претендира за периода от 15.09.2014 г. до 07.09.2017 г. Тъй като вземанията за лихва се погасяват със същата давност като тези по главницата - по чл. 111, б. „в“ ЗЗД - 3 години, като за погасените по давност вземания по главницата, посочени по - горе, погасени са и акцесорните вземания за лихви по смисъла на чл. 119 ЗЗД.

Според чл. 33, ал. 4 от тези ОУ от 2014 г., приложими за непогасените по давност вземания за лихва, продавачът начислява обезщете­ние за забава в размер на законната лихва само върху задълженията по чл. 32, ал. 2, ко­ито не са изплатени в срок. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014 г., последните суми следва да бъдат заплатени в тридесетдне­вен срок от датата на публикуването на сметките за тях на интернет - сайта на дружест­вото.

За разлика от СРС настоящият състав намира, че доколкото ищецът не е ангажирал доказателства за датата, на която сметките на ответника са публикувани на интернет - страницата му, по делото е останало недоказано изпадане на ответника в забава за изпълнение на процесните главни задължения за заплащане стойността на ползваната в имо­та топлинна енергия за непогасения по давност период, поради което претенцията за мораторна лихва не е доказана по своето основание.

Предвид забрана за влошаване положението на обжалващата страна по чл. 271 ГПК и липсата на жалба от длъжника в уважителната част, решението в частта, в която претенцията за установяване задължения за лихви за забава е частично уважена не може да се ревизира. В оспорената част, в която претенциите за установяване на задължения за лихви са отхвърлени над размер от 30, 51 лв. до предявения размер от 546, 94 лв., решението следва да се потвърди, както е постановено.

В заключение, доколкото изводите на СГС съвпадат като цяло с тези на районния съд, решението в оспорените части, в които исковете за главница и лихви са отхвърлени до пълните размери, следва да се потвърди, както е постановено.

Този извод се отнася и до решението в частта по присъдените разноски в тежест на ищеца, които са съобразени с изхода от спора пред СРС.

По разноските пред СГС :

Предвид изхода от спора - жалбата няма да бъде уважена, право на разноски за тази инстанция има ответницата. Тъй като тя не претендира такива, съдът не присъжда разноски в нейна полза.

При тези мотиви, Софийски градски съд

                                              

                                                    Р   Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 175299/24.07.2019 г. на СРС, 144 с - в, по гр. д. № 31314/2018 г. в частите, в които са ОТХВЪРЛЕНИ претенциите с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК , вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за признаване за установено, че Т.Х.И., ЕГН **********, дължи на „Т.  С.“ ЕАД, ЕИК********следните суми : над размер от 704. 68 лв. до пълния предявен размер от 2 042. 20 лв., стойност на потребена топлоенергия за периода от 14.09.2014 г. до 30.07.2015 г. за имот с абонатен № 301338, находящ се в ж. к. *************, сумата над размер 12. 93 лв. до пълния предявен размер от 49. 06 лв. - такса за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 14.09.2017 г. до окончателното плащане, както и над размер от 30. 51 лв. до предявения размер от 546. 94 лв. - обезщетение за забава върху главница за топлоенергия, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.09.2017г. по гр. д. № 64055/ 2017г. по описа на СРС, 144 с-в, както и в частта по присъдените разноски в тежест на ищеца.

 

РЕШЕНИЕ е влязло в сила в останалите уважителни части - като неоспорено от ответника.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                        ЧЛЕНОВЕ : 1.                           

 

 

 

 

             2.