№ 1113
гр. Стара Загора, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20225530104345 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание както следва – 1/ по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за
сумата от общо 391,00 лв., представляваща сбор от неплатена главница по
задължение за предоставени далекосъобщителни услуги по пет договора за
мобилни услуги от дата 19.12.2017 г. /мобилен телефонен номер *********/
за сумата от 29,98 лв., от дата 01.05.2019 г. /мобилен телефонен номер
*******/ за сумата от 88,18 лв., от дата 01.05.2019 г. /мобилен телефонен
номер **********/ за сумата от 140,81 лв., от дата 17.12.2019 г. /мобилен
телефонен номер *******/ за сумата от 68,17 лв. и от дата 16.01.2020 г.
/мобилен телефонен номер ************/ за сумата от 63,86 лв. 2/ по чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 224,75 лв.
представляваща сбор от неустойка от три такси по договор за мобилни
услуги от дата 01.05.2019 г. /мобилен телефонен номер *******/ в размер на
62,46 лв., по договор за мобилни услуги от дата 01.05.2019 г. /мобилен
1
телефонен номер **********/ в размер на 29,97 лв., по договор за мобилни
услуги от дата 17.12.2019 г. /мобилен телефонен номер *******/ в размер на
79,85 лв., по договор за мобилни услуги от дата 16.01.2020 г. /мобилен
телефонен номер ************/ в размер на 52,47 лв., 3/ по чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК за сумата от общо 938,18 лв. представляваща сбор от
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по четири договора за
лизинг от 01.05.2019 г. /237,86 лв./, от 17.12.2019 г. /40,32 лв./, от 01.05.2019 г.
/14,00 лв./ и 17.12.2019 г. /646,00 лв./ и 4/ по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 178,28 лв. представляваща сбор
от разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг от дата
01.05.2019 г. /мобилен телефонен номер *******/ в размер на 70,19 лв., по
договор за лизинг от 01.05.2019 г. /мобилен телефонен номер **********/ в
размер на 31,41 лв. и по договор за лизинг от дата 17.12.2019 г. /мобилен
телефонен номер *******/ в размер на 76,68 лв., или сума в общ размер на
1732,21 лв. по всички посочени задължения, ведно със законна лихва, от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане.
1/ Ищецът „Йеттел България“ ЕАД твърди, че на 19.12.2017 г. за
предпочетен номер +***********: между него и ответника П. Г. Т. било
сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*********** за срок от 24 месеца с абонаментен план
„Тотал 24.99 Коледа 2017“ със стандартен месечен абонамент в размер на
24,99 лв. Ответникът не изпълнявал задълженията си по споразумението в
общ размер 29,98 лв., представляващи неплатена абонаментна такса за
отчетен период 25.02.2020г. - 24.03.2020г.
2/ За предпочетен номер +***********: на 01.05.2019 г. между ищеца и
ответника било сключено Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +*********** за срок от 24 месеца с
абонаментен план „Тотал 24.99 с допълнителни 3000МВ“ със стандартен
месечен абонамент в размер на 24,99 лв. Ответникът не изпълнявал
задълженията си по споразумението в общ размер 88,18 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
25.02.2020 г. - 24.05.2020 г. Вследствие на неизпълнението и съгласно
раздел IV, чл. 2 от споразумението, мобилният оператор начислявал
неустойка в размер на 62,46 лв., която не надвишавала три месечни
2
абонаментни такси и начислена във фактура № **********/25.07.2020 г.
На същата дата - 01.05.2019 г. и по повод горепосоченото споразумение
с предпочетен номер +***********, мобилният оператор, като лизингодател,
сключил с ответника - лизингополучател, Договор за лизинг, с който
лизингодателят предоставял за временно и възмездно ползване устройство
марка HONOR 10 Lite 32GB Dual Black за обща лизингова цена в размер на
390,77 лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в
размер на 16,99 лв. По договора за лизинг ответникът дължал заплащане на
сума в общ размер на 237,86 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен
период 25.02.2020г. - 24.07.2020г., а именно: 1/ 16,99 лв. - лизингова вноска в
пълен размер за отчетен период 25.02.2020 г. - 24.03.2020 г., начислена във
фактура № *******/25.03.2020г.; 2/ 16,99 лв. - лизингова вноска в пълен
размер за отчетен период 25.03.2020 г. - 24.04.2020 г., начислена във фактура
№ *******/25.04.2020 г.; 3/ 16,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за
отчетен период 25.04.2020 г. - 24.05.2020 г., начислена във фактура №
*********/25.05.2020г.; 4/ 16,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за
отчетен период 25.05.2020 г. - 24.06.2020 г., начислена във фактура №
*******/25.06.2020г.; 5/ 169,90 лв. - сбор от 9 лизингови вноски, начислени
накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите
условия към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска съгласно чл. 1, ал. 3 от
Договора за лизинг за отчетен период 25.06.2020 г. - 24.07.2020 г., начислени
във фактура № **********/25.07.2020 г. Вследствие на неизпълнението по
горепосоченото споразумение за мобилни услуги с предпочетен номер
+***********, Т. дължал сума в размер на 70,19 лв., начислена във фактура
№ **********/25.07.2020 г., представляваща разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
горепосочения договор за лизинг.
На 17.12.2019 г. и по повод горепосоченото споразумение с предпочетен
номер +***********, ищецът, като лизингодател, сключил с ответника -
лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставял за
временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари, дължими чрез
внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 1,92 лв. По
договора за лизинг ответникът дължал заплащане на сума в общ размер на
40,32 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 25.02.2020г. -
3
24.07.2020г, а именно: 1/ 1,92 лв. - лизингова вноска в пълен размер за
отчетен период 25.02.2020 г. - 24.03.2020 г., начислена във фактура №
*******/25.03.2020 г.; 2/ 1,92 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен
период 25.03.2020 г. - 24.04.2020 г., начислена във фактура №
*******/25.04.2020 г.; 3/ 1,92 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен
период 25.04.2020 г. - 24.05.2020 г., начислена във фактура №
*********/25.05.2020 г.; 4/ 1,92 лв. - лизингова вноска в пълен размер за
отчетен период 25.05.2020 г. - 24.06.2020 г., начислена във фактура №
*******/25.06.2020 г.; 5/ 32,64 лв. - сбор от 17 лизингови вноски, начислени
накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите
условия към Договора за лизинг за отчетен период 25.06.2020 г. - 24.07.2020
г., начислени във фактура № **********/25.07.2020 г.
3/ За предпочетен номер +*********: на 01.05.2019 г. между страните
бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********* за
срок от 24 месеца с абонаментен план „Джуниър 11.99“ със стандартен
месечен абонамент в размер на 11,99 лв. Ответникът не изпълнявал
задълженията си по договора в общ размер 140,81 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
25.02.2020 г. - 24.05.2020 г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 11 от
договора, мобилният оператор начислявал неустойка в размер на 29,97 лв.,
която не надвишавала размера на три месечни абонаментни такси и е
начислена във фактура № **********/25.07.2020 г. На същата дата -
01.05.2019 г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер
+*********, ищецът, като лизингодател, сключил с ответника -
лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за
временно и възмездно ползване устройство марка KIDS WATCH MyKi Kids
Watch Pink за обща лизингова цена в размер на 23,00 лв., дължима чрез
внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 1,00 лв. По
договора за лизинг ответникът дължал заплащане на сума в общ размер на
14,00 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 25.02.2020г. -
24.07.2020г., а именно: 1/ 1,00 лв. - лизингова вноска в пълен размер за
отчетен период 25.02.2020 г. - 24.03.2020 г., начислена във фактура №
*******/25.03.2020 г.; 2/ 1,00 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен
период 25.03.2020 г. - 24.04.2020 г., начислена във фактура №
*******/25.04.2020 г.; 3/ 1,00 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен
4
период 25.04.2020 г. - 24.05.2020 г., начислена във фактура №
*********/25.05.2020 г.; 4/ 1,00 лв. - лизингова вноска в пълен размер за
отчетен период 25.05.2020 г. - 24.06.2020 г., начислена във фактура №
*******/25.06.2020 г.; 5/ 10,00 лв. - сбор от 9 лизингови вноски, начислени
накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите
условия към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска съгласно чл. 1, ал. 3 от
Договора за лизинг за отчетен период 25.06.2020 г. - 24.07.2020 г., начислени
във фактура № **********/25.07.2020 г. Вследствие на неизпълнението по
горепосочения договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********,
ответникът дължал сума в размер на 31,41 лв., начислена във фактура
**********/25.07.2020 г., представляваща разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
горепосочения договор за лизинг.
4/ За предпочетен номер +************: на 17.12.2019 г. между
страните бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+************ за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал+“ с месечен
абонамент за първоначалния срок на договора в размер на 21,99 лв. и месечен
абонамент в размер на 25,99 лв. след изтичане на първоначалния срок на
договора. Ответникът не изпълнявал задълженията си по договора в общ
размер 68,17 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани
услуги за отчетен период 25.02.2020 г. - 24.05.2020 г. Вследствие на
неизпълнението и съгласно т. 11 от договора, мобилният оператор начислявал
неустойка в размер на 79,85 лв., която не надвишава размера на три месечни
абонаментни такси и е начислена във фактура № **********/25.07.2020 г. На
същата дата - 17.12.2019 г. и по повод горепосочения договор с предпочетен
номер +************, ищецът, като лизингодател, сключил с ответника -
лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за
временно и възмездно ползване устройство марка ALCATEL 3Х 2019
Black+Thomson 43 SmartTV за обща лизингова цена в размер на 735,77 лв.,
дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на
31,99 лв. По договора за лизинг Т. дължи заплащане на сума в общ размер на
646,00 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 25.02.2020 г. -
24.07.2020 г., а именно: 1/ 31,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за
отчетен период 25.02.2020 г. - 24.03.2020 г., начислена във фактура №
*******/25.03.2020 г.; 2/ 31,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за
5
отчетен период 25.03.2020 г. - 24.04.2020 г., начислена във фактура №
*******/25.04.2020 г.; 3/ 31,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за
отчетен период 25.04.2020 г. - 24.05.2020 г., начислена във фактура №
*********/25.05.2020 г.; 4/ 6,20 лв. - остатък от лизингова вноска след
приспадане на предплатени суми, дължима за отчетен период 25.05.2020 г. -
24.06.2020 г., начислена във фактура № *******/25.06.2020 г.; 5/ 543,83 лв. -
сбор от 16 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на
предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за
лизинг и 1 лизингова вноска съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг за
отчетен период 25.06.2020 г. - 24.07.2020 г., начислени във фактура №
**********/25.07.2020 г. Вследствие на неизпълнението по горепосочения
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************, ответникът
дължал сума в размер на 76,68 лв., начислена във фактура №
**********/25.07.2020 г., представляваща разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
горепосочения договор за лизинг.
5/ За предпочетен номер +***********: на 16.01.2020 г. между страните
било сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +*********** за срок от 24 месеца с абонаментен план
„Интернет 20.99 с допълнителни 30000МВ“ със стандартен месечен
абонамент в размер на 20,99 лв. Ответникът не изпълнявал задълженията си
по споразумението в общ размер 63,86 лв., представляващи неплатени
абонаментни такси за отчетен период 25.02.2020 г. - 24.05.2020 г. Вследствие
на неизпълнението и съгласно раздел III, чл. 2 от споразумението, мобилният
оператор начислявал неустойка в размер на 52,47 лв., която не надвишава три
месечни абонаментни такси и начислена във фактура №
**********/25.07.2020 г. По отношение на горепосочените задължения за
лизингови вноски била налице обща изискуемост, поради изтичане срока на
договорите за лизинг, посочен в чл. 2 от същите. Към настоящия момент и
въпреки неизплатените общи лизингови цени, предоставените устройства не
били върнати на мобилния оператор. Горепосочените задължения били
индивидуализирани в следните Фактури:
1/ фактура № *******/25.03.2020 г. за отчетен период 25.02.2020 г. -
24.03.2020 г. срок за плащане - 09.04.2020 г.. издадена за сумата от 270,10 лв.,
представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и
6
лизингови вноски, както следва: 1.1/ 29,98 лв. абонаментна такса за
предпочетен номер +***********; 1.2/ 30,43 лв. абонаментна такса и
използвани услуги за предпочетен номер +***********; 1.3/ 16,99 лв.
лизингова вноска за устройство HONOR 10 Lite 32GB Dual Black за
предпочетен номер +***********; 1.4/ 1,92 лв. лизингова вноска за базови
аксесоари за предпочетен номер +***********; 1.5/ 113,53 лв. абонаментна
такса и използвани услуги за предпочетен номер +*********; 1.6/ 1,00 лв.
лизингова вноска за предпочетен номер +*********; 1.7/ 23,28 лв.
абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер
+************;1.8/ 31,99 лв. лизингова вноска за предпочетен номер
+************; 1.9/ 20,98 лв. абонаментна такса за предпочетен номер
+***********.
2/ фактура № *******/25.04.2020г. за отчетен период 25.03.2020 г. -
24.04.2020 г. срок за плащане - 10.05.2020 г. издадена за сумата от 144.73 лв..
представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и
лизингови вноски, както следва: 2.1/ 32,75 лв. абонаментна такса и
използвани услуги за предпочетен номер +***********; 2.2/ 16,99 лв.
лизингова вноска за устройство HONOR 10 Lite 32GB Dual Black за
предпочетен номер +***********; 2.3/ 1,92 лв. лизингова вноска за базови
аксесоари за предпочетен номер +***********; 2.4/ 15,29 лв. абонаментна
такса и използвани услуги за предпочетен номер +*********; 2.5/ 1,00 лв.
лизингова вноска за предпочетен номер +*********; 2.6/ 22,90 лв.
абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер
+************; 2.7/ 31,99 лв. лизингова вноска за предпочетен номер
+************; 2.8/ 21,89 лв. абонаментна такса за предпочетен номер
+***********.
3/ фактура № *********/25.05.2020г. за отчетен период 25.04.2020 г. -
24.05.2020 г.. срок за плащане - 09.06.2020 г.. издадена за сумата от 131,87 лв..
представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и
лизингови вноски, както следва: 3.1/ 25,00 лв. абонаментна такса и
използвани услуги за предпочетен номер +***********; 3.2/ 16,99 лв.
лизингова вноска за устройство HONOR 10 Lite 32GB Dual Black за
предпочетен номер +***********; 3.3/ 1,92 лв. лизингова вноска за базови
аксесоари за предпочетен номер +***********; 3.4/ 11,99 лв. абонаментна
7
такса за предпочетен номер +*********; 3.5/ 1,00 лв. лизингова вноска за
предпочетен номер +*********; 3.6/ 21,99 лв. абонаментна такса за
предпочетен номер +************; 3.7/ 31,99 лв. лизингова вноска за
предпочетен номер +************; 3.8/ 20,99 лв. абонаментна такса за
предпочетен номер +***********.
4/ фактура № *******/25.06.2020г. за отчетен период 25.05.2020 г. -
24.06.2020 г., срок за плащане - 10.07.2020 г., издадена за сумата от 26,11 лв.,
представляваща неплатени лизингови вноски, както следва: 4.1/ 16,99 лв.
лизингова вноска за устройство HONOR 10 Lite 32GB Dual Black за
предпочетен номер +***********; 4.2/ 1,92 лв. лизингова вноска за базови
аксесоари за предпочетен номер +***********; 4.3/ 1,00 лв. лизингова вноска
за предпочетен номер +*********; 4.4/ 6,20 лв. остатък от лизингова вноска
за предпочетен номер +************.
5/ фактура № **********/25.07.2020 г. за отчетен период 25.06.2020 г. -
24.07.2020 г., срок за плащане - 09.08.2020 г., издадена за сумата от 1159,40
лв.. представляваща неплатени неустойки, лизингови вноски и суми за
мобилни устройства, както следва: 5.1/ 62,46 лв. неустойка за предпочетен
номер +***********; 5.2/ 169,90 лв. лизингови вноски, начислени накуп за
устройство HONOR 10 Lite 32GB Dual Black за предпочетен номер
+***********; 5.3/ 32,64 лв. лизингови вноски, начислени накуп за базови
аксесоари за предпочетен номер +***********; 5.4/ 70,19 лв. сума за мобилно
устройство за предпочетен номер +***********; 5.5/ 29,97 лв. неустойка за
предпочетен номер +*********; 5.6/ 10,00 лв. лизингови вноски, начислени
накуп за предпочетен номер +*********; 5.7/ 31,41 лв. сума за мобилно
устройство за предпочетен номер +*********; 5.8/ 79,85 лв. неустойка за
предпочетен номер +************; 5.9/ 543,83 лв. лизингови вноски,
начислени накуп за предпочетен номер +************; 5.10/ 76,68 лв. сума за
мобилно устройство за предпочетен номер +************; 5.11/ 52,47 лв.
неустойка за предпочетен номер +***********.
С оглед на гореизложеното на 08.07.2022г. ищецът подал Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до Районен съд - Стара
Загора срещу ответника, в което се претендирали: главница в размер на
1732,21 лв. и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на
вземането. Образувано било ч.гр.д. № ****** г. по описа на Районен съд -
8
Стара Загора. Издадена била заповед за изпълнение, връчена на длъжника,
съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи следните
суми: 1/ суми в общ размер на 1732,21 лв., представляващи неплатена
абонаментна такса по Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +***********; неплатени абонаментни такси,
използвани услуги, неустойка и сума за мобилно устройство по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +*********** и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към
него за устройство HONOR 10 Lite 32GB Dual Black; неплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг за базови аксесоари с предпочетен номер
+***********; неплатени абонаментни такси, използвани услуги, неустойка и
дължима сума за мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +********* и неплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг към него; неплатени абонаментни такси, използвани услуги, неустойка
и дължима сума за мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +************ и неплатени лизингови вноски по Договор
за лизинг към него; неплатени абонаментни такси и неустойка по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +***********; ведно със законна лихва, от подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК до окончателно плащане.
С молба докладвана в о.с.з. на 25.11.2022 г. ищецът поддържа исковете.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал
отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание се явява лично като
признава, че дължи пари на ищеца и ще заплаща дължимото според своите
възможности.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Старозагорски районен съд, е бил сезиран с положителни установителни
искове с правно основание в чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал.
1 ЗЗД.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за
9
безспорно, че между ищеца и ответника са сключени следните договори и
споразумения: Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +***********, Допълнително споразумение към Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +*********** и Договор за лизинг
към него за устройство HONOR 10 Lite 32GB Dual Black, Договор за лизинг
за базови аксесоари с предпочетен номер +***********, Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +********* и Договор за лизинг към него,
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ и Договор за
лизинг към него, Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +***********; че ответникът е ползвал услугите
по сключените с ищеца договори; че ответникът е взел на лизинг следните
устройства: HONOR 10 Lite 32GB Dual Black, базови аксесоари, KIDS
WATCH MyKi Kids Watch Pink, ALCATEL 3Х 2019 Black+Thomson 43
SmartTV.
От доказателствата по делото също се установи, че страните в процесния
период са били в договорни правоотношения по пет договора за мобилни
услуги: 1/ от дата 19.12.2017 г. - мобилен телефонен номер ********* /л. 14-
20 от ч.гр.д. № ****** г./, 2/ от дата 21.06.2017 г., вкл. допълнително
споразумение от 01.05.2019 г. - мобилен телефонен номер ******* /л. 21-23 и
л. 27-31 от ч.гр.д. № ****** г./, 3/ от дата 01.05.2019 г. - мобилен телефонен
номер ********** /л.41-43 от ч.гр.д. № ****** г./, 4/ от дата 17.12.2019 г. -
мобилен телефонен номер ******* /л.4648 от ч.гр.д. № ****** г./ и 5/ от дата
15.04.2018 г., вкл. допълнително споразумение от 16.01.2020 г. - мобилен
телефонен номер ************ /л. 55 – 64 от ч.гр.д. № ****** г., и четири
договора за лизинг от дата 01.05.2019 г., от дата 17.12.2019 г., дата 01.05.2019
г. и дата 17.12.2019 г. /л. 32-33, л. 34-40, л. 43-44 и л.50-54 от ч.гр.д. № ******
г./. Представени са и Общите условия на ищеца /л. 65-68 от ч.гр.д. № ******
г./.
Представени са писмени доказателства за общите парични задължения
на ответника в периода м. февруари 2020 г. - м. юли 2020 г. начислени му в
пет фактури както следва: 1/ фактура № *******/25.03.2020 г. за отчетния
период 25.02.2020 г. – 24.03.2020 г. като общата сума, начислена във
фактурата, е 270,10 лв. /л. 8-10 от делото/ 2/ фактура № *******/25.04.2020г.
за отчетния период 25.03.2020 г. - 24.04.2020 г., като общата сума начислена и
претендирана във фактурата, е 144,73 лв. /л. 11-13 от делото/, 3/ фактура №
10
*********/25.05.2020 г. за отчетния период 25.04.2020 г. - 24.05.2020 г. като
общата сума, начислена и претендирана във фактурата е 131,87 лв. /л. 14-15
от делото/, 4/ фактура № *******/25.06.2020 г. за отчетния период 25.05.2020
г. – 24.06.2020 г. /л. 16-17 от делото/ и 5/ фактура № **********/25.07.2020 г.
за отчетния период 25.06.2020 г. - 24.07.2020 г. като общата сума, начислена и
претендирана във фактурата е 1732,21 лв. /л. 18 от делото/. В последната
фактура е посочен и общия размер на натрупаните задължения от 1732,21 лв.,
тъй като всички договори са били предсрочно прекратени, което е и исковата
сума.
От приложеното частно гражданско дело № ****** г. по описа на
Старозагорски районен съд, се установи, че на основание чл. 410 ГПК съдът е
издал заповед за изпълнение № ****** г. за изпълнение на парично
задължение, за сумата общо 1732,21 лв. за главница и предсрочно изискуеми
лизингови вноски /подробно описани в заявлението по чл. 410 ГПК/ за
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, лизингови вноски и
неустойки ведно със законна лихва върху главницата, считано от 11.07.2022 г.
до изплащане на вземането, както и сумата от 394,64 лева разноски по делото.
При така установената фактическа обстановка Старозагорски районен
съд намира от правна страна следното:
Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален положителен
установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да
постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за установено
срещу длъжника съществуването на вземането му.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право за
предоставени далекосъобщителни услуги се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки /юридически факти/: 1/ наличието на
валидно възникнали облигационни връзки между страните в производството
по сключените договори за мобилни услуги въз основа, на които се
претендират процесните сумите; 2/ че ответницата е потребила съответните
услуги и съответно наличие на задължение за заплащане на абонаментна
такса и ползвани далекосъобщителни услуги и 3. стойността на доставените
далекосъобщителни услуги в претендирания в исковата молба размер.
По отношение на договорите за лизинг може да се посочи, че основното
задължение на лизингодателя е да предаде лизингованата вещ на лизинго-
11
получателя, да му предостави свободното ползване на обекта на лизинга в
рамките на уговорения срок и да прехвърли правото на собственост върху
вещта, предмет на договора, а за лизингополучателят се пораждат следните
правни задължения: да заплати уговореното лизингово възнаграждение, да
пази вещта, като я използва съгласно обичайното или уговоре-ното
предназначение, да заплаща всички разходи, свързани с ползването и
поддържането на вещта, като и да я върне след изтичане на уговорения срок
на ползване, в случай че не упражни своето право да придобие правото на
собственост върху нея.
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът носи
доказателствената тежест да установи при пълно и главно доказване
наличието на посочените предпоставки.
1/ По претенцията за заплащане на ползвани далекосъобщителни
услуги и лизингови вноски по време на действие на посочените договори
за мобилни услуги и лизинг /чиято дължимост е обективирана във фактура
№ *******/25.03.2020 г., фактура № *******/25.04.2020г., фактура №
*********/25.05.2020 г., фактура № *******/25.06.2020 г., фактура №
**********/25.07.2020 г./ настоящият съд намира, че с оглед на
представените по делото договори за мобилни услуги и лизинг, сключени
между страните по спора се установява, че между тях са възникнали валидни
облигационни връзки по процесните договори. Тези общо девет договора
сключени между страните в настоящото производство, по своята правна
природа представляват ненаименовани, консенсуални, двустранни, възмездни
и комутативни договори, по силата на които в момента на сключването им и
за двете страни по тях са възникнали субективни права и правни задължения.
Правното действие на сключените ненаименовани договори попада под
приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от тях договорно
правоотношение е възникнало между лица, едно от които е търговец и е
свързана с упражняването от него занятие – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този
договор е от вида на субективните /относителните/ търговски сделки.
Договорите са сключени при предварително установени от ищеца общи
условия /чл. 298, ал. 1 ТЗ/, които са задължителни за потребителя, тъй като
писмено ги е приел. Поради това съгласно принципа на свободното
договаряне и автономията на волите, уредени в разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД,
между ищеца и ответницата е възникнало действително материално
12
договорно правоотношение. Ищецът се е задължил да предоставя на
ответницата мобилните услуги, посочени в договорите за мобилни услуги
срещу изпълнение на насрещната престация от страна на потребителя –
заплащане на уговореното възнаграждение.
Следва да се посочи, че процесните договори за мобилни услуги
съставляват индивидуален договор при общи условия по смисъла на чл. 228,
ал. 1 ЗЕС, като поради обстоятелството, че страни по него са юридическо
лице, което предоставя услуги като част от своята търговска дейност в
частния сектор, поради което има качеството на „Търговец“ по смисъла на §
13, т. 2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, както и физическо лице, което ползва услуги, които не
са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност,
поради което има качеството на „Потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР
на ЗЗП, то при уреждане на отношенията между страните е приложим и ЗЗП,
цел на който е осигуряване на защита на някои от основните права на
потребителите, в това число и на правото на защита на икономическите им
интереси при неравноправни договорни условия – казаното означава, че
дори изявленията на ответника, че дължи пари на ищеца във връзка с
техните договорни отношения нито отнемат качеството му на
„Потребител“, нито го лишават от тази закрила, която се прилага
служебно от съда. В тази връзка следва да се посочи, че от представените
писмени доказателства и обявеното за безспорно между страните се
установява, че страните са се намирали в договорни отношения по сключени
между тях договори за мобилни услуги и лизинг. По силата на валидно
възникналото облигационно правоотношение, операторът е предоставил на
абоната телефонни номера, при съответни месечни такси и срокове на
действие на договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената
цена на услугата - абонаментни такси и вноски. Във всеки един от договорите
се съдържа описание на тарифните планове и ценовите условия, като са
посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им.
Договорите откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за
договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите
реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите
елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна
част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който не е оспорен в
13
о.с.з. и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило
екземпляр от същите /в решение № 18.07.2011 г. на ВКС по т.д. № 682/2010 г.,
I т.о. е прието, че оспорване на документа може да се предприеме само по
почин на заинтересованата страна, но не и служебно от съда – чл. 193, ал. 1
ГПК/. В този смисъл не са налице основанията за наличие на предпоставките
за нищожност на договорите поради противоречието им с нормата на чл. 228
ЗЕС, като същите са редовни от външна страна и обвързват страните с
договорените им задължения.
Отделно от това ответникът има задължението да заплаща цената за
предоставените му услуги, като в негова тежест е да установи, че го е
изпълнил, но по делото въобще не се ангажират писмени доказателства за
погасяване на сумите по фактурите. Дали дадена фактура е достигнала или не
до знанието на потребителя е обстоятелство, което няма никакво отношение
към задължението му за заплащане на предоставяните услуги. Във всяка
фактура и приложенията й е направена подробна разпечатка за вида,
продължителността и стойността на ползваните услуги по договорите.
Действително задълженията като конкретни суми са посочени в процесните
фактури, но основанието за плащане представляват не фактурите, а
ползваните услуги, които абонатът е потребил и оттук няма значение дали
фактурата е получена или подписана от клиента. В ОУ операторът е
предоставил срок от издаване на фактурата за доброволното й плащане, а след
това и допълнителен срок за оспорване на дължимите суми, ако те са били
формирали неправилно, като няма данни абонатът да е упражнил това свое
право. След като клиентът има сключен договор, по който получава
изпълнение, той следва да дължи и насрещно такова, като липсата на
доказано изпълнение от негова страна е предпоставка за осъждането му да
заплати ползваните услуги. Досежно въпросът за едностранното прекратяване
на договора от страна на оператора, същото е предвидено в ОУ при
неплащане на месечните суми от абоната, като това прекратяване настъпва
автоматично по силата на договора, без да е необходима форма за валидност
или за доказването му.
В заключение може да се каже, че по делото не се оспорва, че ищецът е
изпълнил задълженията си по договорите, като е предоставил посочените
далекосъобщителни услуги, от което следва, че в тежест на ответника
14
възниква задължението за заплащане на цената. Ответникът не е оспорил нито
размера на потребените от него услуги, нито тяхната цена. Ако е имал
възражения относно потребените услуги и тяхната реална стойност е
следвало да възрази пред доставчика на услугата в рекламационно
производство или да представи доказателства в тази насока пред съда. Не са
представени доказателства, от които може да се направи извод, че не са
ползвани услугите на ищеца, подробно описани в приложенията към
фактурите. Процесните фактури макар и едностранно съставени от ищеца и
неподписани от ответника, доказват предоставените му услуги и
претендираните за тях цени - така решение № 260070/01.03.2021 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1584/2020 г., решение №
48/05.08.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1127/2021 г. В
решение № 260206/19.05.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
1046/2021 г. също се сочи, че от представените фактури преценени съвкупно с
останалите писмени доказателства по делото /договори/ може да се направи
извод, че ищецът е предоставил на ответника мобилни услуги в процесния
период както и ползване на лизинговите вещи по процесните договори за
лизинг за същия период.
С процесните договори страните са поели насрещни права и задължения,
като основното задължение поето от ответника е именно заплащането на
месечните абонаментни такси и използвани далекосъобщителни услуги, което
не е изпълнено от него, т.е. искът за незаплатени далекосъобщителни услуги
за сумата от 391,00 лв. е основателен.
По отношение на дължимите лизингови вноски съдът намира, че същите
до претендирания размер на дължими, по делото не е представено нито едно
доказателство за връщането на лизинговата вещ на ищеца. В настоящия
случай се установява, че ищецът е предоставил за ползване на ответника
мобилното устройство във вид, годен за употреба /така чл. 4 от всеки един от
четирите договора за лизинг – в тях ответникът е потвърдил, че ищецът й е
предал устройствата във вид годен за употреба/, поради което за
лизингополучателя е възникнало задължението да заплати цената на
лизинговата вещ. Процесните договори нито са развалени, нито са
прекратени и имат действие до изтичането на срока, за който са сключени.
Няма настъпила предсрочна изискуемост на вноските по лизинговите
договори, доколкото няма изрично заявено от лизингодателя и достигнало до
15
знанието на лизингополучателя изявление, че трансформира вземанията си в
предсрочно изискуеми или че прекратява или разваля договорите. Поради
това при настъпване на крайния срок на действие на договорите стават
изискуеми всички дължими и неплатени месечни лизингови вноски, които
лизингополучателят не е погасил до момента на изтичането срока на действие
на договора и лизингодателят има право да претендира тяхното присъждане
след като е предоставил устройства на лизингополучателя и последният го е
ползвал. В случая дори е без значение дали лизингодателят е уведомил
ответниика за прекратяване на договорите за лизинг, тъй като към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 11.07.2022 г.
крайният срок и на четирите лизингови договора е изтекъл, сумата не е била
платена от абоната и няма данни вещите да са върнати на оператора /така
постоянната практика на Старозагорски окръжен съд по еднакви дела на
същия ищец „Теленор“ ЕАД обективирана в решение № 165/09.06.2020 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1057/2020 г., решение №
261/12.11.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1176/2020 г.,
решение № 260180/05.05.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
1006/2021 г. решение № 260206/19.05.2021 г. на Старозагорски окръжен
съд по в.т.д. № 1046/2021 г.
Поради това съдът намира, че предявеният установителен иск от ищеца
за признаване на установено по отношение на ответницата съществуване на
вземане в размер на 938,18 лв., представляващо лизингови вноски по
договорите за лизинг към него е основателен и следва да бъде уважен.
2/ По отношение на претенциите за неустойка в размер на три месечни
абонаментни такси, както и разликата между стандартната цена на
устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена на
същото устройство:
В случая ищецът претендира неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент и по четири от петте договора в размер само на 62,46
лв., 29,97 лв., 79,85 лв. и 52,47 лв., за които суми е посочено, че съставляват
3-месечни абонаментни такси по четири договора. Тези суми са дължими от
ответника по следните съображения:
От една страна с оглед характера на уговорените в договорите насрещни
престации - за продължително изпълнение на заявителя /по предоставяне на
16
мобилни услуги по договора и за периодично изпълнение на длъжника /за
ежемесечно плащане на абонаментите такси за мобилни услуги и вноски за
устройството/, развалянето има действие занапред - чл. 88, ал. 1 ЗЗД. При
двустранни договори за продължително или периодично изпълнение се
дължи неустойка като мораторно обезщетение само за онази част от сделката,
чието действие се запазва, тъй като в тази хипотеза развалянето е за в бъдеще.
Съответно кредиторът ще може да търси и неустойка за обезщетяване на
вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне за другата част от сделката,
ако такава неустойка реално е била уговорена – ТР № 7/13.11.2014 г. ОСГТК
на ВКС. В случая такава неустойка за разваляне е уговорена и тя цели
обезщетението на вредите на кредитора като изправна страна по договора.
Липсва нормативно ограничение в рамките на предоставената договорна
свобода на основание чл. 9 ЗЗД страните да не могат да уговарят неустойка за
вредите от предсрочно прекратяване на договор за продължително или
периодично изпълнение, но само в рамките на присъщата й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция. Тази неустойка е за разваляне на
договора и по характер не е компенсаторна. Компенсаторна е неустойката за
пълно неизпълнение, каквото в случая не се твърди - така изцяло практиката
на Старозагорски окръжен съд /гражданско отделение/ по дела на същия
ищец обективирана в определение № 232/18.06.2021 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1406/2021 г., определение № 260168/03.02.2021 г.
на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1040/2021 г., определение №
208/15.02.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 87/2022 г.,
определение № 260355/16.03.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по
в.ч.гр.д. № 1139/2021 г.
Същото се приема и в практиката на Старозагорски окръжен съд
/търговско отделение/ по дела на същия ищец обективирана напр. в решение
№ 260003/05.01.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1542/2020
г., решение № 249/06.08.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
1105/2020 г. в които се сочи, че на съда е служебно известно, че на 11.01.2018
г. между Комисията за защита на потребителите и „Теленор България“ ЕАД
ЕАД е сключена спогодба, с която е постигано съгласие неустойката по
договорите за предоставяне на мобилни услуги, включително сключени преди
подписване на спогодбата, да бъде в размер не по-висок от трикратния размер
на стандартните месечни абонаменти. Затова претендираната от ищеца
17
неустойка в трикратен размер изпълнява обезпечителната, обезщетителна и
санкционна функция, предвидени в чл. 92 ЗЗД, тъй като обезпечава точното
изпълнение на договора, служи като обезщетение за изправната страна в
случай на предсрочно прекратяване на договора и същевременно
санкционира недобросъвестното поведение на страната по договора,
прекратила едностранно съществуващия между страните договор. В случая
вина за едностранното предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги има ответника, който не е заплатил в срок дължимите от него суми за
мобилни услуги, същият следва да заплати на ищеца уговорената между
страните неустойка в размер, определен съгласно постигнатата между
Комисията за защита на потребителите и ищеца спогодба, а именно три
месечни стандартни абонаментни такси.
Не така стои въпросът за търсените суми, представляващи разликата в
цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова
цена, като тези клаузи многократно са били обявявани за нищожни от
Старозагорски окръжен съд /гражданско и търговско отделение/.
Действително ответникът в о.с.з. посочи, че дължи суми на ищеца, но не
уточни кои, а и подобно признание не освобождава съда от вменените му по
силата на императивни разпоредби задължения да съблюдава
потребителската закрила поради две причини: 1/ по същество чрез
признанието на иска в конкретния случай може да бъде проведен симулиран
процес. По делото се установява, че процесните неустоечни клаузи
представляващи разликата в цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена, на които ищецът е основал
предявения по делото иск за съществуването на процесните неустойки, са
нищожни, поради противоречието им със закона и добрите нрави. Поради
това спрямо съда признанието на иска е само доказателствено средство
/обяснение на ответника/, от което съдът не е обвързан, а преценява по свое
вътрешно убеждение /чл. 237, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК/ - така изцяло решение №
260/12.10.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 289/2022 г., по
дело на същия ищец „Йеттел България“ ЕАД и 2/ в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. на ВКС по т.д. № 1/2013 г. се сочи, че при
проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд
може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното
нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция
18
не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно
за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от
брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно
упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на
децата и ползването на семейното жилище. Тази принципна постановка се
аргументира с разпоредбата на чл. 4 ГПК /отм./, възпроизведена в чл. 5 от
действащия ГПК, която вменява на съда задължение да осигури точното
прилагане на закона в хипотезата, когато следва да намери приложение
установена в публичен интерес материалноправна норма, а не диспозитивно
право, отклонението от което с необжалването му следва да се третира за
възприето от заинтересованата страна. Доколкото основната функция на съда
е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде
обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на
императивен материален закон, установен в обществен интерес. По
аналогични съображения ограниченията в дейността на въззивната инстанция
не следва да се прилагат и в хипотезата, когато осъществяването на
въззивните функции при защитата на правата на някои частноправни субекти
е дължимо и в защита на друг, публичен интерес. В тези случаи служебното
начало следва да има превес над диспозитивното и състезателното начало. А
няма никакъв спор, че потребителската закрила е уредена с императивни
правни норми и като потребител ищецът разполага със защита срещу
неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът
следи служебно. По отношение задължението на националния съд да
преценява служебно неравноправния характер на договорните клаузи,
включени в потребителските договори следва в допълнение на гореказаното
да се добави, че е налице категорично установена съдебна практика /решение
№ 23/07.07.2016 г. на ВКС по т.д. № 3686/2014 г., І т.о. /, която задължава
първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по
делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят,
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като
служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на
договора са нищожни /т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 384/02.11.2011 г.
на ВКС по гр.д. № 1450/2010 г., I г.о. и определение № 751/17.08.2010 г. на
19
ВКС по гр.д. № 2022/2009 г., I г.о./. Освен това съгласно постановките на
Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по т.д. № 1/2020 г. на
ОСГТК, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или отделни техни клаузи, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от
сделката или от събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 7, ал. 3
ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител.
Както бе посочено по-горе, договорът за лизинг е за периодично и
продължително изпълнение, поради което развалянето му има действие само
за напред. Цената на лизингованата вещ обаче е определена още при
сключването на договора и не може да бъде променяна, в т.ч. и при
неизпълнение. Уговореното при предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги или споразуменията към тях по вина на длъжника, че същият
дължи суми за разликата в цената на предоставеното лизингово устройство
без абонамент и заплатената от него цена на същото устройство, има характер
на неустойка за вредите от развалянето, независимо дали са наименовани
така, защото обезпечават изпълнението на паричните задължения на
длъжника по договорите до края на уговорения в тях срок на действието им и
служат като обезщетение за вредите от неизпълнението им, при предсрочното
им разваляне, без да е нужно те да се доказват /чл. 92 ЗЗД/. Тази неустойка
излиза извън специфичните й функции, посочени по-горе. Мобилният
оператор по вече развален договор за лизинг би получил имуществена облага
от насрещната страна за времето, през което договорът е бил изпълняван, а
при развалянето на договора за лизинг се дължи връщането на вещта, т. е.
няма да се дължат никакви лизингови вноски. Това води до неоснователното
му обогатяване и нарушава принципа за справедливост. Автономията на
волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в
частност да уговарят неустойка е ограничена от това, че съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на
добрите нрави. Предпоставките и условията за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за
нищожност на неустойката следва да се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора, а не към последващ момент, какъвто
20
последващ момент е и неизпълнението на договора или прекратяването на
договорното правоотношение. От нормата на чл. 143 ЗЗП може да се направи
извод, че неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията
за добросъвестност и добрите нрави и посредством тях се създава значително
неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна и
потребителя - икономически по-слабата страна. Така уговорените клаузи за
неустойка създават значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и правата и задълженията на потребителя на мобилната услуга.
Поради тези съображения, разпоредбите, регламентираща неустойка в тежест
на физическото лице – потребител, имат неравноправен характер.
Претенцията на ищеца за сума, представляваща разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
него, дължима по допълнителните споразумения се основава на
неравноправна клауза. С разликите в цените на устройство без абонамент и с
абонамент от договорите за мобилни услуги, мобилният оператор е направил
отстъпка от стандартната цена на устройствата, като клаузата за разлика и
претендираната сума на основание тези клаузи целят да обезщетят мобилният
оператор за направените ценови отстъпки с оглед очакваното изпълнение на
задълженията от страна на потребителя за договорения срок. В случая
очевидно лизингополучателят е получил от оператора устройствата на по-
ниска цена, спряно е изпълнението на договорите и не са върнати на
лизингодателя получените мобилните устройства в магазин на оператора.
Поради което лизингодателят има право да поиска от лизингополучателя
връщане на устройството, което държи и ползва, и чиято цена не е заплатил, а
не заплащане на разликата в цените с и без договор. Като в случая е без
фактическо и правно значение, дали претендираните суми от 70,19 лв., 31,41
лв. и 76,68 лв., се явяват разлика между преференциална и редовна цена, тъй
като представлява обезщетение, което води до неравноправност на клаузите, с
които са уговорени. От изложеното по - горе се налага извод за
неравноправност на тези клаузи по смисъла на чл. 143, т. 5 и 19 ЗЗП /в ред.
преди изм. ДВ бр. 100/2019 г. - така определение № 216/14.06.2021 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1401/2021 г., определение №
260355/16.03.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1139/2021
г., определение № 226/16.06.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д.
№ 1403/2021 г., определение № 250/22.06.2021 г. на Старозагорски окръжен
21
съд по в.ч.гр.д. № 1388/2021 г., определение № 105/25.01.2022 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 52/2022 г., определение №
180/09.02.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 57/2022 г.,
определение № 208/15.02.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. №
87/2022 г., определение № 250/23.02.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по
в.ч.гр.д. № 112/2022 г., определение № 260362/17.03.2021 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1140/2021 г., определение № 65/16.04.2021 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1228/2021 г., определение №
173/27.05.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1347/2021 г.
Същото се приема и в практиката на Старозагорски окръжен съд
/търговско отделение/ по дела на същия ищец обективирана напр. в решение
№ 260003/05.01.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1542/2020
г., решение № 260206/19.05.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
1046/2021 г., в които се сочи, че няма задължение за потребителя да
възстанови част от ползваната стойност на отстъпките в случаите, в които е
предоставено устройство за ползваните услуги, посочено в договора или по
предходно подписан план, като потребителят дължи и разликата между цена
на устройството /в брой без абонамент/, съгласно ценовата листа и
заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия
срок на договора. Тази уговорка е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5
ЗЗП, където е посочено, че неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Затова претенция
представляваща разликата между стандартната цена без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена на устройство е неоснователна. В
решение № 189/18.07.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
154/2022 г. се приема, че посредством уговорената неустойка ищецът се
стреми да извърши промяна на съществен елемент от договора, а именно –
цената на устройството, едностранно, без съгласието на потребителя. Подобна
уговорка противоречи на добрите нрави, като води до явна нееквивалентност
на престациите, а не такава е целта на закона. Освен това така определеният
22
размер на неустойката противоречи на обезщетителната й функция, като не
само че не обезпечава вреди, а „увеличава“ без съгласието и на насрещната
страна цената на предоставеното устройство.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона,
дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по
тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска по чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане
на направените в исковото производство разноски за платена държавна такса,
адвокатско възнаграждение в общ размер на 346,17 лв. съразмерно на
уважената част от исковете и в заповедното производство за адвокатско
възнаграждение и държавна такса в общ размер на 354,02 лв. съразмерно на
уважената част от исковете, които да бъдат възложени в тежест на ответника
/доказателства за заплатено в брой адвокатско възнаграждение изпълняващо
изискването на т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк.
дело № 6/2012 г. ОСГТК се намират на л. 38 от исковото и л. 8 от заповедното
дело/.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД по отношение на П. Г. Т.,
ЕГН: ********** и адрес: гр. ************* съществуването на вземането на
„Йеттел България“ ЕАД /предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/ с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, за сумата от общо 1553,93 лв.
/хиляда петстотин петдесет и три лева и деветдесет и три стотинки/ както
следва: 1/ 391,00 лв., представляваща сбор от неплатена главница по
задължение за предоставени далекосъобщителни услуги по пет договора за
мобилни услуги от дата 19.12.2017 г. /мобилен телефонен номер *********/
23
за сумата от 29,98 лв., от дата 01.05.2019 г. /мобилен телефонен номер
*******/ за сумата от 88,18 лв., от дата 01.05.2019 г. /мобилен телефонен
номер **********/ за сумата от 140,81 лв., от дата 17.12.2019 г. /мобилен
телефонен номер *******/ за сумата от 68,17 лв. и от дата 16.01.2020 г.
/мобилен телефонен номер ************/ за сумата от 63,86 лв., 2/ 224,75 лв.
представляваща сбор от неустойка от три такси по договор за мобилни
услуги от дата 01.05.2019 г. /мобилен телефонен номер *******/ в размер на
62,46 лв., по договор за мобилни услуги от дата 01.05.2019 г. /мобилен
телефонен номер **********/ в размер на 29,97 лв., по договор за мобилни
услуги от дата 17.12.2019 г. /мобилен телефонен номер *******/ в размер на
79,85 лв., по договор за мобилни услуги от дата 16.01.2020 г. /мобилен
телефонен номер ************/ в размер на 52,47 лв., 3/ 938,18 лв.
представляваща сбор от предсрочно изискуем остатък от лизингови
вноски по четири договора за лизинг от 01.05.2019 г. /237,86 лв./, от
17.12.2019 г. /40,32 лв./, от 01.05.2019 г. /14,00 лв./ и 17.12.2019 г. /646,00 лв./
за периода м. февруари 2020 г. - м. юли 2020 г. съгласно фактура №
*******/25.03.2020 г. за отчетния период 25.02.2020 г. – 24.03.2020 г., фактура
№ *******/25.04.2020г. за отчетния период 25.03.2020 г. - 24.04.2020 г.,
фактура № *********/25.05.2020 г. за отчетния период 25.04.2020 г. -
24.05.2020 г., фактура № *******/25.06.2020 г. за отчетния период 25.05.2020
г. – 24.06.2020 г., фактура № **********/25.07.2020 г. за отчетния период
25.06.2020 г. - 24.07.2020 г. /в последната фактура е посочен и общия размер
на натрупаните задължения от 1732,21 лв., което е исковата сума/, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
11.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
***** г. по ч.гр.д. № ****** г. по описа на Старозагорски районен съд, като
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК
вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД до пълния предявен с исковата молба размер от 1732,21
лв. както следва: за сумата от общо 178,28 лв. представляваща сбор от
разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг от дата
01.05.2019 г. /мобилен телефонен номер *******/ в размер на 70,19 лв., по
договор за лизинг от 01.05.2019 г. /мобилен телефонен номер **********/ в
размер на 31,41 лв. и по договор за лизинг от дата 17.12.2019 г. /мобилен
24
телефонен номер *******/ в размер на 76,68 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на П. Г. Т., ЕГН: **********
и адрес: гр. ************* да заплати на „Йеттел България“ ЕАД /предишно
наименование „Теленор България“ ЕАД/ с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София,
сграда 6 сумата в размер на 346,17 лв. /триста четиридесет и шест лева и
седемнадесет стотинки/ разноски за исковото производство /държавна такса,
адвокатско възнаграждение/ както и сума в размер на 354,02 лв. /триста
петдесет и четири лева и две стотинки/, разноски в заповедното производство
по ч.гр.д. № ****** г. по описа на Старозагорски районен съд за държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи препис от
решението.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
25