№ 689
гр. Бургас, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20222100500888 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл.435, ал. 2, т.6 ГПК.
Образувано е по жалбата на длъжника ТР. Н. АНГ. с ЕГН-********** от гр.Бургас,
заявена чрез адв. Петко Хубеков от АК-Бургас с посочен съдебен адрес в гр.Бургас,
ул.Трайчо Китанчев № 22, ет.1, срещу отказа на ЧСИ Ивелина Божилова рег. № 800 по
КЧСИ за прекратяване поради настъпила перемпция на принудителното изпълнение по
изп.д. № 20108000400571, обективиран в разпореждане от 11.04.2022г..
В жалбата се моли за отмяна на отказа на съдебния изпълнител, както и да се
констатира прекратяването на същото по право, тъй като в периода 12.11.2013г. до
12.09.2016г. взискателят е бездействал.
Постъпило е становище от взискателя „Макроадванс“ АД, с които жалбата се оспорва
като неоснователна. Заявява се становище, че обжалвания от длъжника отказ на ЧСИ да
прекрати производството по изпълнителното дело е правилен и законосъобразен, като е
изложена подробна хронология на действията на взискателя-първоначален и настоящия
правоприемник по изпълнителното дело, включително за посочения в жалбата период се
посочва, че по искане на взискателя е наложен от ЧСИ запор на трудовото възнаграждение
на длъжника и са постъпвали на 23.07.2014г. на 08.09.2014г. и на 29.09.2014г. от преводи от
работодател по така наложения запор. По тези съображения счита, че за периода от
29.09.2014г. до 12.09.2016г., когато взискателят е поискал запор на банкови сметки на
длъжника и такъв е наложен, не е изтекъл двегодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Допълва хронологията на поисканите от взискателя и извършени изпълнителни действия в
изпълнителното производство включително до настоящия момент, за да обоснове
твърдението си че по делото взискателят е бил активен и не е допуснал настъпване на
перемпция.
По делото е приложено становище на ЧСИ Ив.Божилова рег.№ 800, с район на
действие района на БОС, по образуваното изп.д.№ 20158000400596 по реда на чл.436, ал.3
1
ГПК, с което жалбата се намира за неоснователна. Изложена е подробна хронология на
предприетите действия по изпълнителното дело, възоснова на която се сочи, че не е
настъпила перемпция и не са налице други основания за прекратяване на делото.
Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК и е допустима на основание чл.435,
ал.2, т.6 ГПК. Относно нейната основателност съдът приема следното:
Изпълнителното производство е образувано въз основа молба от „Алфа банка –клон
България“ АД, с ЕИК-********* и приложен към нея Изпълнителен лист от 14.05.2010г.
издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 2061/10.05.2010г. по ч.г.д. № 3355/2010г. по
описа на Районен съд -Бургас, по силата на който длъжника е осъден да заплати суми за
погасяване на потребителски кредит-ваканция № 644-51/2008г. от 23.07.2008г., ведно със
законна лихва върху главницата, както и разноски по делото, представляващи такса за
производството и адвокатско възнаграждение. С молбата за образуване взискателя е поискал
от ЧСИ извършване на справки: в НАП за наличие на банкови сметки и трудови договори
на длъжника, справка КАТ за наличие на МПС, собственост на длъжника, справка в АВ за
притежаваните от длъжника недвижими имоти, както и е поискано спрямо имуществото на
длъжника, установено посредством извършените справки да бъдат предприети
изпълнителни действия. С молбата е посочен и способ за изпълнение - опис и оценка на
движимите вещи на длъжника, находящи се на адреса му.
Предвид постъпила молба с вх. № 10501/20.10.2011г. от „Макроадванс“АД, ЕИК
********* и приложен към нея Договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 23.06.2011г.
между „Алфа банка- клон България“ АД, ЕИК *********, от който ЧСИ е установил, че
първоначалния взискател е прехвърлил вземането си към длъжника Т.А. е издадено на
чл.429, ал.1 от ГПК Постановление от 31.10.2011г., с което като взискател на мястото на
банката е конституиран „Макроадванс“АД.
По изпълнителното дело е постъпила молба вх. № 7313/21.05.2012г. от
„Макроадванс“АД, с искане да бъде направена справка НАП за наличие на трудов договор
на длъжника и да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение, платени са и
дължимите такси за поисканите справки /стр. 74-76/.
Направена е справка НАП и е установено, че длъжникът има сключен трудов
договор с „ЕВРО ПРОГРЕС 2007“ ЕООД, ЕИК *********, седалище: гр. Бургас, ул. “Георги
Сава Раковски” № 40, управител: Николай Костов Стоянов /стр. 79/. Изготвено е Запорно
съобщение с изх. № 10916/03.07.2012г. до /дружеството работодател, изпратено с писмо с
обратна разписка, като същото се е върнало с отбелязване “неоткрит”, повторно изпратено,
върнато - “няма никой на адреса” /стр. 88/. Уведомлението за наложения запор до длъжника
е изпратено с писмо с обратна разписка, върнато в цялост с отбелязване “сменен адрес” -
стр.87.
По изпълнителното дело е постъпила молба вх. № 5704/29.04.2013г. от
„Макроадванс“АД, с искане да бъде прието за събиране предявеното юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лв. /сто лева/ /стр.92/. На основание чл. 10 във връзка с
чл.7 ал.2 от НАРЕДБА №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с
Постановление от 29.04.2013г. е прието за разноска по изп. дело - юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 100.00 лв. /стр.93/. Уведомлението за приемане на разноски до
длъжника е изпратено с писмо с обратна разписка, като същото се върнало с отбелязване
“отказва получаване” /стр. 100/.
Постъпила е молба вх. № 14947/14.11.2013г. от „Макроадванс“АД, с искане да бъде
направена справка НАП за наличие на трудов договор на длъжника и да бъде наложен запор
върху трудовото възнаграждение, както и да бъде наложена възбрана върху недвижим имот
на длъжника, изрично посочен в молбата /стр. 94/.
Направена е справка НАП и е установено, че длъжникът има сключен трудов
договор със „С. С. С.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище: гр.София, р-н Витоша, “Българска
легия” № 36 и „ДЖИ ЕС ТИ БИЗНЕС СЪРВИСИЗ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище: гр.
Бургас, ул. “Одрин” № 50, ет.2 /стр. 102/. Изготвено са и са връчени запорни съобщения до
2
двамата работодатели чрез служител извършващ дейност по призоваване към
ЧСИ/стр.112,113/, като в срока по чл.508 ГПК от работодателите няма постъпили отговори.
От наложения запор на трудовото възнаграждение на длъжника получавано от „С.
С. С.“ ЕООД, по специалната банкова сметка на съдебния изпълнител са постъпили
следните суми:
- на 23.07.2014г. в изпълнение на запора е постъпила сума в размер на 69.77лв. е
наредител „С. С. С.“ ЕООД, с отбелязване за м.06.2014г. /стр. 132/.
- на 08.09.2014г. в изпълнение на запора е постъпила сума в размер на 69.77лв. с
наредител „С. С. С.“ ЕООД, с отбелязване за м.07.2014г. /стр. 133/.
- на 29.09.2014г. в изпълнение на запора е постъпила сума в размер на 69.77лв. с
наредител „С. С. С.“" ЕООД, с отбелязване за м.06,2014г. /стр. 134/.
По изпълнителното дело е постъпила молба вх. № 14073/12.09.2016г. от взискателя, с
искане да бъде наложен запор на банковата сметка на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД /стр.
118/ и молба вх. № 14822/20.09.2016г. с искане да не бъде налаган запор на банковата сметка
на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД, а да бъде насрочен опис на движимите вещи на длъжника,
находящи се на постоянния му адрес /стр. 120/. След справка в НБД“Население“ за актуален
постоянен адрес на длъжника, от която е установено че адреса не е променян и с оглед
молбата на взискателя, ЧСИ е насрочил опис и оценка на движимите вещи на същия за
10.11.2016г. от 13,30ч.. По молба на взискателя насрочените опис и оценка са отложени,
като по последваща молба на взискателя от 16.10.2018г. е извършено ново насрочване на
принудителното действие –опис и оценка на движими вещи на длъжника находящи се по
постоянен адрес за 23.11.2018г. от 12,30ч., но поради нередовно уведомяване на длъжника
действието е отложено.
Постъпила е молба вх. № 5540/27.03.2020г. от взискателя с искане да бъде направена
справка БНБ за наличие на банкови сметки на името на длъжника и да бъде наложен запор
върху разкритите такива /стр. 151/. Направена е справка БНБ, взискателя е уведомен за
резултата от нея /стр.152-153/. Взискателят е уведомен, че поисканите запори не могат да
бъдат наложени до 14.07.2020г., поради наложените ограничения с Протокол № 9 от
извънредното заседание на съдийската колегия на ВСС проведено на 15.03.2020г. във връзка
с усложняващата се епидемична обстановка, свързана е разпространението на COVID-19 на
територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание на
Република България извънредно положение, както и препоръките на Националния
оперативен щаб, създаден със заповед на министър - председателя на Република България,
за социална дистанция /стр. 155/. След отмяна на извънредното положение по
изпълнителното дело са наложени следните обезпечения:
ЗАПОР върху банковите сметки (левови и валутни), суми депозирани за доверително
управление, както и ценности в банкови касетки и трезори на длъжника в „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД /стр. 156/.
ЗАПОР върху банковите сметки (левови и валутни), суми депозирани за доверително
управление, както и ценности в банкови касетки и трезори на длъжника в „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД /стр. 157/. Уведомлението до длъжника за наложените запори е
изпратено с писмо с обратна разписка с изх. № 14352/22.07.2020г., върнато с
отбелязване „непотърсено“ /стр. 168/.
На 27.07.2020г. от взискателя по специалната банкова сметка на ЧСИ са платени
дължимите такси за поискани и извършени действия.
С молба вх. № 4271/17.03.2022г. взискателят "МАКРОАДВАНС"АД, ЕИК ********* е
поискал да бъде направена справка БНБ за наличие на банкови сметки на името на
длъжника и да бъде уведомен за резултата, както и да бъдат наложени запори върху
банковите сметки на длъжника /стр. 169/. Направена е справка БНБ, взискателя е уведомен
за резултата от нея /стр. 171-172/.
Изготвено е Запорно съобщение с изх. № 6145/21,03.2022г. до “ИНВЕСТБАНК” АД
3
/стр. 173/ и уведомление с изх. № 6147/21.03.2022г. до длъжника за наложения запор,
връчено чрез писмо с обратна разписка на 24.03.2022г. /стр. 176/.
По така изложените оплаквания, съдът приема следното: Разпоредбата на чл.435,
ал.2, т.6 ГПК предвижда възможността на длъжника да обжалва отказа на СИ да спре,
прекрати или приключи принудителното изпълнение.
Перемпцията като институт е уредена само в нормата на чл.433, ал.1,т.8 от ГПК и се
изразява в прекратяване по силата на закона на изпълнителното дело, с изтичането на
двугодишен срок от последното поискано от взискателя извършване на изпълнителни
действия, с които СИ да удовлетвори притезанието му.
Според Решение №37/24.02.21г. по гр.д.№1747/20г. на IV ГО на ВКС, началото на
този двугодишен срок е ..“първият момент, в който не се осъществява изпълнение
(включително доброволно, напр. постигнато споразумение между страните),
т.е.осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или
безуспешно)или поисканите не могат да се осъществят по причина за която взискателят
отговаря.“
Затова съдът приема, че релевантно за настъпването на перемпцията е не всяко
отправено искане до съдебния изпълнител, а само това за извършване на т. нар. „същинско“
изпълнително действие, т.е. за осъществяването на изпълнителен способ, водещ до
принудително удовлетворяване на притезанието - предмет на изпълнението. В ТР№
2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС )са примерно изброени
„същинските“ изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност в
изпълнителния процес и същевременно афишират активността на взискателя за
удовлетворяването му, следователно отлагат настъпването на перемпцията, като: насочване
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Т.к.
доктрината и съдебната практика(вж.и цитираното ТР)приемат, че прекратяването на
изпълнителното производство поради перемпция настъпва по силата на закона с изтичането
на двугодишния срок, визиран в чл.433, т.8 от ГПК, съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването
на съответните правно релевантни факти за това. Трайно установено в доктрината и
съдебната практика е схващането, че срокът на перемцията е процесуален преклузивен
такъв, следователно не може да бъде спиран, нито прекъсван както давностните.
Приложени към конкретиката на делото, горните разсъждения мотивират настоящия
състав да приеме, че в случая взискателят е бил активен и не е допуснал бездействие в
двугодишния срок на перемпцията, включително и за твърдения в жалбата период
12.11.2013г./когато е постъпила молба от взискателя за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника/ до 12.09.2016г./когато взискателя е поискал налагане на
запор на банковите сметки на длъжника/, тъй като по делото са постъпвали през 2014г.
погашения и по-конкретно налични са платежни нареждания по наложения запор на
трудовото възнагражнение на длъжника от работодателя на 23.07.2014г. на 08.09.2014г. и на
29.09.2014г./стр.132,133 и 134 по изп.дело/.
Изложеното съображение е достатъчно да аргументира оставянето без уважение на
жалбата срещу отказа на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело.
Водим от горното, Окръжен съд-Бургас
РЕШИ:
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ТР. Н. АНГ. с ЕГН-********** от
гр.Бургас, заявена чрез адв. Петко Хубеков от АК-Бургас с посочен съдебен адрес в
гр.Бургас, ул.Трайчо Китанчев № 22, ет.1, срещу отказа на ЧСИ Ивелина Божилова рег. №
800 по КЧСИ за прекратяване поради настъпила перемпция на принудителното изпълнение
по изп.д. № 20108000400571, обективиран в разпореждане от 11.04.2022г..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5