№ 2911
гр. София, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20251110203516 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Н. П. против Наказателно постановление № 24-4332-
030680/18.12.2024г., издадено от началник група ПП-СДВР, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание, както следва :
по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, глоба в размер на 2000/ две хиляда / лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца,
по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, глоба в размер на 2000/ две хиляда / лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца,
На основание Наредба № 2539 на МВР се отнемат 30 контролни точки.
В жалбата се релевират доводи за отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно.
Оспорва се изложената фактическа обстановка в издаденото НП. Твърди се, че е налице в
разминаване във фактическа обстановка изложена в съставен АУАН и издадено НП.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява, не сочи уважителни
причини за отсъствието си. Явява се адв. Р.– с пълномощно по делото. Моли да се уважи
жалбата по доводи изложени в жалбата. Заявил е, че моли да представи писмени бележки.
Въззиваемата страна – редовно призована, изпраща представител в съдебно заседание-
юрк.К.. Моли да се потвърди обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.
Представя писмени бележки в които взема отношение по същество на спора, претендира
1
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатско
възнаграждение.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема
за установено от фактическа страна следното :
На 30.11.2024г. около 03,38 часа жалбоподателя е управлявал л.а. Пежо с рег.№ ***** в
гр.София, по ул.Слатинска, с посока на движение от ул.И. Щерев, към ул.Гео Милев. След
кръстовището с ул.Циклама жалбоподателя е бил спрян за проверка от полицейски
служители, да бъде тестван за алкохол и употреба на наркотични вещества, тъй като
лъхал на алкохол. Жалбоподател отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с тех.
средство алкотест Дрегер и Дръг тест. На жалбоподателя е издаден талон за медицинско
изследване № 0179162 за УМБАЛ Света Анна, като същият отказал да го получи и положи
подпис на проверено лице. Жалбоподателя не се е явил в посоченото в талона лечебно
заведение в указан срок, в резултат на което не е взета кръвна проба за медицинско
изследване.
На жалбоподател е съставен АУАН № 811569, който жалбоподател е отказал да подпише
и получи, като отказа е удостоверен с подпис на свидетел.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателства- разпит на свидетели и писмени – акта за установяване на
административно нарушение, докладна записка, талон за медицинско изследване.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното :
Жалбата се явява процесуално допустима, тъй като е депозирана в сроковете указани в
ЗАНН. По същество жалбата е неоснователна.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение са спазени
изискванията на чл. 42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП тези на чл. 57 ЗАНН. В
конкретния случай, както АУАН, така и НП, съдържат датата, часът и мястото на
нарушението, посоката на движение на управлявания от жалбоподателя лек автомобил, а
извършеното нарушение е описано както словесно, така и с посочване на правната му
квалификация. Тези обстоятелства са напълно достатъчни за нарушителя да разбере кое
негово поведение е квалифицирано като административно нарушение и да организира
адекватно защитата си. От самото начало на образуваното административно-
наказателното производство жалбоподателя е бил съвсем наясно за какво точно нарушение
му се търси отговорност, същият по никакъв начин не е бил лишен от възможността да
организира своята защита и да подаде и жалба срещу НП. Ясно, точно и конкретно е
описано нарушението, времето, мястото където е извършено, обстоятелствата от фактическа
страна, поради което е спазено изискването по смисъла на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН, като тези доводи оборват тезата на адв.Р. –изложена в жалба.
В сроковете указани в ЗАНН жалбоподател не е изготвил възражение срещу съставен
2
АУАН.
Съдът кредитира приложените писмени доказателства, които са надлежно приобщени
към доказателствената съвкупност и за това съдът основава своите изводи и въз основа
на тях. Обсъждането на доказателствените материали поотделно и в тяхната
съвкупност доведе до еднозначни изводи у съдебния състав.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна:
От фактическа страна безспорно е установено, че на посочената дата 30.11.2024г. около
03,38 часа жалбоподателя е управлявал л.а. Пежо с рег.№ ***** в гр.София, по
ул.Слатинска, с посока на движение от ул.И. Щерев, към ул.Гео Милев. След
кръстовището с ул.Циклама жалбоподателя е бил спрян за проверка от полицейски
служители, да бъде тестван за алкохол и употреба на наркотични вещества, тъй като
лъхал на алкохол. Жалбоподател отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с тех.
средство алкотест Дрегер и Дръг тест. На жалбоподателя е издаден талон за медицинско
изследване № 0179162 за УМБАЛ Света Анна, като същият отказал да го получи и положи
подпис на проверено лице.
От показанията на разпитан свидетел Б./ свидетел при съставяне на АУАН / се
установява, че е пряк очевидец на посоченото в съставен АУАН нарушение по ЗДвП, което
е съвсем логично, тъй като е лицето което е спряло водача за извършване на проверка.
Предвид на непрекъснатата дейност по контролиране безопасността на движението и
съставяне на актове за установяване на административни нарушения, включени в
служебните му функции, неоправдано е да се очаква от това лице да си спомня детайлно
обстановката, при която е осъществено всяко нарушение по ЗДвП установено от него, но
въпреки това показанията на този свидетел идват до допринесат за изясняване на
фактическата обстановка по делото. Свидетеля описва кога и къде е спрян за проверка
жалбоподателя, тъй като автомобила криволичел по пътното платно и при спирането му
силно лъхал на алкохол, поради което е докладвано на ОДЧ и изпратен друг екип да тества
водача. Свидетеля заявява, че водача е отказал да бъде изпрабван за употреба на алкохол и
наркотици, като е отказал да подпише изготвените документи. След дадено съгласие от
страна на процесуалния представител на жалбоподател съдът е предявил на св. Б. АУАН, в
резултат на което свидетеля заявява, че подписът за свидетел е негов. Съдът намира, че
тези показания следва да се кредитират с пълна доза доверие, тъй като св.Б. описва
предприетите действия и начина по който се изпробва водач за наличие на алкохол. В
подкрепа на свидетелските показания са и приложените писмени доказателства по
делото: талон за изследване и съставен АУАН.
Съдът кредитира показанията на разпитан св.И., в които описва, че заедно със св.Б. са
спрели за проверка жалбоподателя, който лъхал на алкохол, поради което е извикан екип
който има правомощия да изпробва водачите за употреба на алкохол и наркотици. Съдът
намира, че показанията на този свидетел не се разколебават от липсата на детайлен
конкретен спомен за случая от страна на свидетеля при разпита му, относно обстоятелствата
касаещи установено нарушение. Този факт не може да бъде основа на заключение за
3
недоказаност на обвинението. Предвид на непрекъснатата дейност по контролиране
безопасността на движението и съставяне на актове за установяване на административни
нарушения, включени в служебните му функции, неоправдано е да се очаква от това лице да
си спомня детайлно обстановката, при която е осъществено всяко нарушение по ЗДвП
установено от него. Достатъчно е, че отразените в АУАН констатации не са били отречени, а
напротив намират подкрепа в съставен АУАН и докладна записка, за които след предявяване,
свидетел сочи, че подписите положени в тях са негови.
В хода на съдебно следствие са разпитани и свидетели Й./актосъставител/ и св. П./ издал
талон за изследване/, като съдът намира, че показанията на тези свидетели са
последователни и логични и не се оборват от останал събран доказателствен материал/
показания на св.Б. и И./, както и от приложените писмени доказателства. Показанията на
тези свидетели са и взаимно допълващи се, като описват, че като пристигнали на място
установили водача, на който били разяснени правата, но последния отказал да бъде
изпробван за употреба на алкохол и наркотици.
Съгласно административно наказателната разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
В случая жалбоподател е санкциониран за извършено от него нарушение по първа и втора
хипотеза – за отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употреба на алкохол и наркотични вещества. Съдът приема, че по делото е безспорно, че
жалбоподател е отказал да му бъде извършена такава проверка. Подбудите поради които е
извършен този отказ, са без каквото и да било правно значение, поради което и съдът не би
могъл и да ги обсъжда, дори и ако бяха налични такива.
Преди всичко следва да се посочи, че жалбоподател е санкциониран за административно
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, в неговите две хопотези, т. е. за отказа да му бъде
извършена проверка с техническо средство и за неизпълнението на предписанието за
медицинско изследване, като представлява отделен състав на административно нарушение.
С оглед на това за съставомерността на деянието, за което жалбоподателя е санкциониран, е
достатъчно да бъде доказан отказът за извършване на проверка с техническо средство, което
в случая е категорично установено.
При това положение на нещата очевидно е, че установената фактическа обстановка
съответства напълно на възприетата такава от административно наказващия орган,
4
който правилно е квалифицирал и подвел поведението на жалбоподател под хипотезата на
чл.174, ал.3 от ЗДвП.
На първо място е видно от АУАН и НП, че същите в достатъчна степен на конкретика и
яснота съдържат описание на това кой, какво, къде и какво се твърди да е извършил. На
следващо място, очевидно жалбоподателят е бил пределно наясно какво нарушение се
твърди да е извършил предвид предприетата линия на защита. Отказът на жалбоподател да
даде кръвна проба за установяване на алкохол в кръвта му, индикира, че жалбоподателят по
този начин е целял единствено да прикрие факта, че е бил под въздействието на алкохол или
употреба на нароктични вещества. Категорични данни за това се съдържат в показания на
разпитани по делото свидетели.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 и пр.2 ЗДвП водач на МПС, който откаже да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози и/или откаже да си направи медицински
изследвания се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и глоба
от 2 000 лева. За съставомерността на деянието е необходимо лицето да е водач на МПС и
след като е било поканено да бъде тествано с техническо средство за употреба на алкохол и
наркотични вещества, да е отказало да му бъде направена проверка. В случая водачът е бил
поканен, но е отказал алкохолен тест и дръг тест, след като е установен да извършва активни
действия по управление на МПС. Издаден му е талон за изследване в болнично заведение,
но същият не е дал кръвни проби. С това е осъществен от обективна страна състава на
административното нарушение, визирано в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за което законосъобразно
е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Жалбоподателя не е ангажирала никакви други доказателства, които да обосноват извода, че
отразената в АУАН и издадено НП фактическа обстановка не отговаря на действителната. В
жалба са наведени оплаквания, които не могат да доведат до промяна нито на установените
факти, нито в направените правни изводи. Не са представени доказателства, оборващи
направените от АНО констатации. Спрямо действащата към момента на извършване на
нарушението разпоредба на ЗДвП и в съответствие с чл. 27 ЗАНН, административният орган
правилно и законосъобразно е определил размера на административното наказание.
С оглед гореизложеното съдът счита, че наказателното постановление е законосъобразно и
правилно и следва да бъде потвърдено, като са налице основания за присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР, тъй като по делото е изразено
становище от процесуален представител на въззиваемата страна в писмени бележки, като
съдът счете, че следва да осъди жалбоподател да заплати в полза на СДВР 100 лева разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН,
РЕШИ:
5
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № 24-4332-030680/18.12.2024г., издадено от
началник група ПП-СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание, както следва :
по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, глоба в размер на 2000/ две хиляда / лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца,
по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, глоба в размер на 2000/ две хиляда / лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца,
На основание Наредба № 2539 на МВР се отнемат 30 контролни точки.
ОСЪЖДА жалбоподател С. Н. П. ЕГН ********** да заплати в полза на СДВР 100 лева
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението до страните пред Административен Съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6