№ 147
гр. София, 22.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
в присъствието на прокурора И. Хр. М.
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Гражданско дело №
20241800100813 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. П.
Д. и Ц. И. Д. срещу дъщеря им П. Ц. И., с която е предявен иск с
правно основание чл. 5 ЗЛС за поставянето й под пълно запрещение.
Ищците твърдят, че ответницата е родена с усложнения при
раждането, наскоро след раждането получила пристъпи и било
установено, че страда от епилепсия. С израстването не проговорила
нормално, произнасяла само определени думи и контактувала трудно.
Била диагностицирана с диагноза епилепсия – вторично
генерализирани тонично-клонични пристъпи, интелектуален дефицит.
Ответницата не била посещавала училище, не можела да чете, да
пише, да смята. Понастоящем посещавала Дневен център за деца и
младежи с увреждания в гр. Б.. Макар физическото й състояние да
позволявало да се движи, тя не можела сама да отиде където и да
било, тъй като имала нужда от непрекъснати грижи на придружител.
Не можела да пазарува сама, да си приготви храна, да се грижи сама
1
за себе си. Изговаряла откъслечни фрази и думи и не общувала с
непознати. Изпитвала панически страх от непозната среда
/помещения/ и хора, от тъмнина, не можела да остава сама. От
раждането й до настоящия момент грижи за ответницата полагали
ищците като нейни родители. С експертно решение на ТЕЛК й била
определена пожизнено 100 % трайно намалена трудоспособност с
чужда помощ с диагноза тежка умствена изостаналост. Според
ищците състоянието на ответницата не й позволява да се грижи за
себе си и за своите работи, поради което предявяват настоящия иск.
Преписи от исковата молба и приложенията са връчени на
ответницата, като в указания срок отговор на исковата молба не е
постъпил.
В съдебно заседание след изслушване на ответницата и разпит на
свидетеля ищците поддържат исковата молба.
Представителят на прокуратурата изразява становище за
основателност на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
От представеното ЕР № 0894 от 07.06.2006 г. на „ОДПЗС –
София област“ ЕООД се установява, че ответницата П. Ц. И. страда от
общо заболяване с водеща диагноза тежка умствена изостаналост,
като страда и от епилепсия – вторично генерализирани тонично-
клонични терапевтично резистентни припадъци, поради което е
доживотно трудоустроена със 100 % нетрудоспособност и чужда
помощ. Останалите медицински документи, представени по делото –
протокол на медицинска комисия, експертна оценка, епикризи,
установяват същите факти.
От показанията на свид. Лилова се установява, че ответницата от
бебе е с припадъци, не е била в състояние да учи, не може да държи
молив, не се адаптира в непозната среда, разчита изцяло на
родителите си и към момента е на интелектуалното ниво на 3-годишно
2
дете.
Съдът се убеди лично в психическото и физическото състояние
на П. Ц. И.. Същата не е ориентирана за собствена личност, време и
място.
Изслушани са и ищците като близки на ответницата по тяхно
искане, като според обясненията им дъщеря им посещава дневен
център до обяд, комуникира с деца, доволна е от посещенията си там,
дори е участвала в изработване на мартеници. Контактува с
родителите си и с племенницата си, с която играят на бебешки игри.
Не познава цветове, не може да брои, за обличане има нужда от
помощ. Сама си играе, но извън дома не може да се справя и не
общува с непознати. Говори с изречения, но неразбираеми. Родителите
й не са в състояние да й осигурят дентална помощ, тъй като е нужно
да й бъде поставена упойка, за което се изисква информирано
съгласие.
Така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от
родителите на ответницата, които са активно легитимирани с оглед
разпоредбата на чл. 336, ал. 1 ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен.
С оглед състоянието на ответницата същата следва да бъде
поставена под пълно запрещение.
Поставянето под запрещение е акт на съда, с който се ограничава
или отнема по установен ред и въз основа на установени от закона
основания дееспособността на едно физическо лице при трайно
душевно заболяване, което препятства лицето само да се грижи за
себе си и своите работи. Съгл. чл. 5, ал. 1 и 2 3ЛС непълнолетните и
пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест не
могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно
3
запрещение и стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с
такива страдания, но чието състояние не е така тежко, се поставят под
ограничено запрещение. Препращащата норма на чл. 5 ал. 3 ЗЛС сочи,
че по отношение на правните действия на лицата по ал. 1 се прилага
чл. 3 ал. 2 ЗЛС, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага
чл. 4, ал. 2 ЗЛС. Статутът на лицата, поставени под пълно и
ограничено запрещение, е приравнен по закон на този на малолетните
и непълнолетните лица. Следва да се отбележи, че сама по себе си
душевната болест не прави болния недееспособен, а болестното
състояние заедно с невъзможността лицето да се грижи за своите
интереси са основание за поставяне на дадено лице под запрещение.
Т. е., за да се постави едно лице под запрещение, следва да са налице
кумулативно две предпоставки – на първо място лицето да страда от
слабоумие или душевна болест и на второ място да е в невъзможност
само да се грижи за своите интереси.
В конкретния случай поставянето на ответницата под пълно
запрещение се преценява от съда, че е в неин интерес с оглед
здравословното й състояние.
От събраните в хода на производството по делото доказателства
безспорно се установи, че П. Ц. И. страда от тежка умствена
изостаналост и епилепсия с вторично генерализирани тонично-
клонични терапевтично резистентни припадъци, поради което е
доживотно трудоустроена със 100 % нетрудоспособност и чужда
помощ. Степента на страданието при нея е такова, че я ограничава от
възможността пълноценно да се грижи за своите работи, като това
състояние е постоянно. Т. е. налице е първият критерий –
медицински, за признаването й за недееспособна по смисъла на чл. 5,
ал. 1 ЗЛС. Налице е и втората предпоставка, а именно ответницата не
може пълноценно да се грижи за себе си и да охранява своите лични и
имуществени интереси. От придобитите лични впечатления съдът
намира, че състоянието й е тежко – не е възможно да се установи
4
словесен контакт с нея, тъй като само се усмихва и не отговаря на
въпроси, същевременно става неспокойна при настояване да даде
отговор на даден въпрос, съответно съдът не получи отговор на
зададените на ответницата въпроси, а състоянието й като цяло
показва, че не осъзнава случващото се около нея и не може да се
справя сама. Ето защо изцяло в неин интерес е да бъде поставена под
пълно запрещение, тъй като наличното заболяване й пречи да се
грижи за своите работи, да взема решения, да защитава своите
морални и материални интереси.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ П. Ц. И. с ЕГН
********** от гр. Б., ул. „Ал. С.“ № 27.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да
се изпрати на органа по настойничество и попечителство при Община
Б. за учредяване на настойничество.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
5