№ 33256
гр. С., 08.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20251110114272 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими за правилното разрешаване на повдигнатия спор,
поради което следва да бъдат приети.
Искането на ответника по чл. 192 ГПК за задължаване на трето
неучастващо в производството лице - ., да представи по делото намиращите се
у него документи, е допустимо и касае събиране на доказателства за
правнорелевантни за спора факти, поради което същото следва да бъде
уважено.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК . в едноседмичен срок от
получаване препис от настоящото определение да представи по делото
информация относно осигурителя на ищцата Т. Н. К., ЕГН **********, за
периода 01.05.2022г. - 10.06.2025г., както и за сключените трудови договори и
други договори за същия период, за които е налице информация в
институцията.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
01.10.2025 г. от 13:30 ч., за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца
и препис от отговора на исковата молба.
1
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са следните обективно кумулативно съединени искове от Т. Н.
К. срещу .а:
осъдителен иск с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на
обезщетение за оставане без работа в размер на 2 756,00 лева за периода
от 31.01.2025г. до 09.03.2025г.;
осъдителен иск с правно основание чл. 107а, ал. 14, т. 5 КТ за сума,
представляваща допълнително трудово възнаграждение, в размер на 2
067,00 лева за периода от 01.01.2025г. до 09.03.2025г. ;
осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 20 177
лева, представляваща неизплатени трудови възнаграждения, поради
полаган труд по време на разрешен отпуск на конкретни дати в периода
02.11.2022г. – 30.01.2025г.
Ищцата твърди, че по силата на трудов договор № . от 08.04.2022г. на
основание чл. 111 КТ била назначена на длъжност „.“ в ., при 8-часов работен
ден, или 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица. Твърди, че била
студент в задочна форма на обучение, специалност „.“, като между страните
имало уговорка след придобиване на магистърската степен, ответникът да
стане първи по ред работодател на ищцата. Твърди, че по време на използван
отпуск за обучение, по своя инициатива полагала труд, за който работодателят
не бил платил. Сочи, че извършвала трудова дейност през част от дните
02.11.2022г., 02.12.2022г., 12.01.2023г., 24.01.2023г. Твърди, че подала молба за
ползване на отпуск от 03.04.2023г. до 07.04.2023г., но от 06.04.2023г. го
прекратила и се върнала на работа. Сочи конкретни дати, на които твърди, че е
полагала труд, изпълнявайки неотложни служебни задължения, макар че през
това време ползвала отпуск - за обучение, платен и неплатен годишен отпуск,
както и отпуск за явяване в съдебни заседания, тъй като същата била съдебен
заседател към Софийски районен съд, наказателно отделение. Твърди, че
преди и/или след съдебните заседания отивала в .а, за да извършва трудова
дейност, макар да била в отпуск. Сочи, че на 15.01.2025г. получила
двуседмично предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение.
Твърди, че не е имала устни или писмени забележки от прекия си ръководител
– .а, както и от временно изпълняващия длъжността . на С. – арх. ... На ищцата
са давани изрични указания по настоящото дело за уточняване дали предявява
иск за отмяна на уволнението (с разпореждане № 57808/07.04.2025 г.), като от
нейна страна липсва изявление, че предявява такъв иск, както и е уточнила, че
не предявява иск за възстановяване на заеманата длъжност.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата
молба, в който оспорва предявените искови. Твърди, че ищцата била назначена
в .а въз основа на допълнителен трудов договор на основание чл. 111 КТ вр.
чл. 70 и чл. 107 КТ. Сочи, че на 15.01.2025г. на ищцата било отправено
предизвестие с рег. № . със срок от 15 календарни дни, връчено при отказ.
Сочи, че поради отказа на ищцата да получи предизвестието, бил съставен
2
протокол, подписан от трима свидетели, поради което намира, че
прекратяването на трудовото правоотношение е законосъобразно. Оспорва
твърдението за полагане на труд от ищцата по време на използван отпуск.
Сочи, че в посочените в исковата молба периоди ищцата е ползвала платен
годишен отпуск по нейно искане, поради явяването като съдебен заседател
в Софийски районен съд. Твърди, че когато бил прекратяван отпускът на
ищцата било по нейно желание поради отпаднала необходимост, за което била
издавана нарочна заповед. Твърди, че другите периоди, в които използвала
платен отпуск било поради обучение и завършване на висшето образование.
Счита, че уволнението е законосъобразно, поради което смята, че на ищцата
не се дължи заплащане на обезщетение поради настъпили имуществени
вреди. Претендира разноски.
Между страните е безспорно, че ищцата е заемала длъжността „.“ в .
съгласно трудов договор № . от 08.04.2022г. на основание чл. 111 КТ, вр. чл. 70
и чл. 107а КТ, който бил прекратен на основание чл. 334 КТ при предизвестие
от 15 дни. Поради това тези обстоятелства не се нуждаят от доказване.
По иска с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищцата е да
докаже претендирания размер на обезщетение. При доказване на горните
факти, в тежест на ответника е да установи положителния факт на
погасяване на дълга.
По иска с правно основание чл. 107а, ал. 14, т. 5 КТ в тежест на ищцата
е да докаже претендирания размер на обезщетение. При доказване на горните
факти, в тежест на ответника е да установи положителния факт на
погасяване на дълга.
По иска по чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищцата е да докаже, че е
полагала труд през процесния период, както и размера на претендираното
трудово възнаграждение. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил
задължението за плащане на трудово възнаграждение.
Съдът УКАЗВА на ищцата, че не сочи доказателства по отношение на
твърденията си, че за периода 02.11.2022г. – 30.01.2025г., при ползване на
годишен отпуск, е извършвала трудова дейност, за която работодателят не й е
платил възнаграждение.
В тежест на ответника е да докаже твърденията в насока законността
на уволнението на основанието, на което същото е извършено.
Съдът приканва страните към спогодба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3