РЕШЕНИЕ
№ 2219
гр. София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110152075 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран ос отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК,
предявен от М. В. Л., ЕГН **********, гр. София, ж.к. със съдебен адрес в гр. София, ж.к. Лагера,
бл. 44, вх.,Б, офис на партерен етаж, чрез адвокат Р.К. Р., преупълномощена от Адвокатско
съдружие „Про Юре Адвайз“, срещу „, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Ц, ет.
2 и 3, Бизнесцентър , представлявано от за установяване, че ищецът не дължи на ответника за
доставени и незаплатени ВиК услуги суми, претендирани от ответника в размер на 1990.49 лв. за
периода 14.06.2012 г. до 03.08.2021 г. по партида с кл. № **********, поради извършено плащане
и поради погасяване на сумите по давност.
Ищецът твърди, че на името на ищцата ответното дружество е разкрило партида за
водоснабден имот с адрес: гр. София, според ответното дружество по партида с абонатен № .
Твърди, че ответникът претендирал от нея суми за „старо салдо“, които периодично били
сторнирани, а след няколко месеца в новите фактури отново се претендирали суми за „старо
салдо“. Счита, че ответникът претендира заплащане на суми за ВиК услуги, които не отговаряли на
реалното потребление, а отразените по партидата заплащания не съответствали на извършените
такива по банков път. Твърди, че след последната жалба от 2017 г., ответникът ежегодно подавал
заявления по чл. 410 от ГПК, по които се издавали заповеди за изпълнение на парично задължение
срещу нея, но в последствие били обезсилвани с определение на съда. Посочва конкретни дела, с
които ответникът претендирал от нея суми по реда на чл. 410 от ГПК. Счита, че с поведението си
ответното дружество изрично демонстрирало несъгласието си с направеното от ищцата
възражение за погасяване на вземането по давност. Твърди, че е правила опити за извънсъдебно
уреждане на отношенията, но ответното дружество продължавало да претендира суми за минал
период, за които или е извършено плащане, или е отправено възражение за изтекла погасителна
давност. Моли съда да приеме за установено, че сочените суми са недължими, поради
1
погасяването им чрез плащане и по давност. Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира
разноски.
В законоустановеният срок по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала отговор.
Признава, че между страните са налице трайно установени договорни отношения, свързани с
предоставянето и ползването на ВиК услуги за имота на посочения в исковата молба адрес гр.
София, ж.к. с титуляр М. В. Л. с кл. № . Признава също така, че за задълженията на ищеца са били
създадени две съдебни договорни сметки с № ********** за сумата от 2564.80 лв. за периода от
12.04.2012 г. до 02.06.2019 г., като за това задължение е било образувано ч.гр.д. № /2019 г. на СРС,
като заповедта за изпълнение е обезсилена и производството било прекратено, както и № за сумата
от 2773.67 в. за периода 14.06.2012 – 01.08.2020 г., за което задължение било образувано ч.гр.д. №
/2020 г. на СРС, като и по това производство заповедта била обезсилена и производството
прекратено. Сочи, че за процесния период задълженията на ищцата са в общ размер на 2967.89 лв.,
от които главница от 1872.99 лв. и лихви от 1094.90 лв. От задълженията на ищцата били отписани
задължения в общ размер на 777.23 лв. Твърди, че по партидата имало извършени плащания, но
тъй като липсвало уточнение за кой период е плащането, те били отнасяни към най-старите
задължения. Счита, че в конкретния случай процесната сума е начислена в съответствие с
нормативните изисквания, заложени в Общите условия и сумата е реално дължима. Моли съда да
отхвърли предявения иск и да му присъди разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е прието за безспорно в отношенията между страните, че между тях съществуват
валидни облигационни правоотношения с предмет предоставянето и ползването на ВиК услуги за
имот, находящ се в гр. София, ж.к. с титуляр М. В. Л. и кл. № , на основание чл. 146 от ГПК.
По делото са представени два броя заповеди по чл. 410 от ГПК, издадени на 27.11.2020 г. по
ч.гр.д. № 55795/2020 г. на СРС, 177 състав за главница в размер на 1854.34 лв. за потребена вода за
периода 14.06.2012 г. до 1.8.2020 г., обезсилена с Определение от 28.05.2021 г., и от 18.09.2019 г.
по ч.гр.д. № 41156/2019 г. за 1828.53 лв. за потребена вода за периода 12.4.2012 г. до 2.6.2019 г.,
обезсилена с определение от 17.01.2020 г.
От изслушаната по делото Съдебно-счетоводна експертиза, приета от съда като обективно
изготвена и неоспорена от страните, се установява, че за периода 14.06.2012 г. до 03.08.2021 г. в
счетоводството на ответното дружество е отразена дължима главница в общ размер на 1855.33 лв.
и лихви в размер на 1089.32 лв., в това число старо салдо от 860.95 лв., главница в размер на
2076.36 лв., лихви в размер на 1331.26 лв., намаляване на партидата с 777.23 лв. и плащане в
размер на 546.69 лв., посочени по дати и суми.
Ищецът прави възражение за погасяване на част от вземанията чрез изтичане на
погасителна давност. Съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът е съобразява и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право, поради което приема, че към датата
на приключване на устните състезания погасени чрез давност се явяват всички вземания,
претендирани от ответника за периода от 14.06.2012 г. до 14.03.2019 г. Процесните вземания се
явяват периодични и се погасяват с давността, предвидена в чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Съгласно
приложената към ССЕ подробна справка за задълженията на ищеца към ответника, погасени по
давност се явяват вземанията от 23.04.2012 г. до 26.02.2019 г., включително, в общ размер на
2542.80 лв. в това число главници и лихви. За периода 27.04.2019 г. до 28.01.2020 г. в размер на
2
206.37 лв. главница и лихви върху тях и за периода от 26.06.2020 г. до 30.04.2021 г. в размер на
119.60 лв. и лихвите върху тях е отразено в приложената справка към ССЕ, че сумите са
недължими.
С оглед на събраните доказателства, съдът счита, че следва да уважи исковата молба в
пълен размер, тъй като погасени по давност и чрез плащане са суми в по-голям размер от
претендирания.
Предвид направеното искане за присъждане на разноски и от двете страни, съдът счита, че
само ищецът има право на такива с оглед уважаването на исковата претенция в цялост. Ищецът е
направил разноски за държавна такса в размер на 79.62 лв. и адвокатски хонорар в размер на 370
лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от ищеца, поради което съдът извърши проверка по Наредба № 1/2004 г. за размерите на
минималните адвокатски размери на Висшия адвокатски съвет, като съгласно цената на иска
дължимото минимално възнаграждение за адвокат възлиза на 369.33 лв. Предвид това, заплатеното
от ищеца адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно и следва да се присъди в пълен
размер. При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните М. В. Л., ЕГН **********, гр.
София, ж.к. със съдебен адрес в гр. София, ж.к. Лагера, бл. 44, вх.,Б, офис на партерен етаж,
чрез адвокат Р.К. Р., преупълномощена от Адвокатско съдружие “, и със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. ІІІ № 159, ет. 2 и 3, Бизнесцентър Интерпред,
представлявано от Васил Тренев и Франсоа Деберг, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че
ищецът М. В. Л., ЕГН ********** не дължи на ответника „, за доставени и незаплатени ВиК
услуги суми, претендирани от ответника в размер на 1990.49 лв. /хиляда деветстотин и
деветдесет лева и четиридесет и девет стотинки/ за периода 14.06.2012 г. до 03.08.2021 г. по
партида с кл. № **********, поради извършено плащане и поради погасяване на сумите по
давност.
ОСЪЖДА „, със седалище и адрес на управление: гр. София, , Бизнесцентър
Интерпред, представлявано от и да заплати на М. В. Л., ЕГН **********, гр. София, ж.к. за
направени по делото разноски сума в размер на 449.62 лв. (четиристотин четиридесет и
девет лева и шестдесет и две стотинки), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3