Р Е Ш Е Н И Е
№ 424
гр.
Хасково, 23.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО,
в публично
заседание на първи юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ
БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА
КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА - ИВАНОВА
при секретаря Светла Иванова и в присъствието на
прокурор Елеонора Иванова от ОП- Хасково, като разгледа докладваното от съдия
Костова АНД (К) № 193
по
описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
касационно по реда на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по
касационна жалба от Р.Ж.М. ***, офис 9, срещу Решение №4/10.01.2020г.,
постановено по АНД №536 по описа на Районен съд – Димитровград за 2019г.
В касационната
жалба се сочи, че решението било незаконосъобразно и неправилно, поради
нарушение на закона. На първо място се сочи, че неправилно в обжалваното
решение районният съд приложил разпоредбата на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП.
Твърди се, че съгласно цитирания текст, наказвал се с административно наказание
„глоба“ в размер на 50 лева, който превиши разрешената максимална скорост от 11
до 20 км/ч. В случая, в електронния фиш изрично било посочено, че разрешената
стойност на скоростта е 60 км/ч, установената стойност на скоростта е 72 км/ч,
а превишената стойност на скоростта е 12 км/ч. Освен това, в мотивите към
решението си /стр.3/ районният съд изрично посочил, че „в ЕФ са вписани
показанията на автоматизирано техническо средство №596…“. При това положение не
било ясно по каква причина районният съд приемал, че посочената скорост от 72
км/ч, описана и в ЕФ, всъщност не била измерената от автоматизираното
техническо устройство скорост, а била измерената скорост, намалена с възможната
грешка от 3 км/ч. Като приел за установено това, районният съд неправилно
приложил разпоредбата на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП. Посоченото в електронния
фиш превишаване било с 12 км/ч, но използваното техническо средство било с
възможна грешка от 3 км/ч. След приспадането превишаването на скоростта било с
9 км/ч, т.е. под минималните 10 км/ч, изискуеми по закон. Това правело
електронния фиш незаконосъобразен, а такова било и решението на районния съд,
което го потвърждавало. На второ място се сочи, че в обжалваното решение
районният съд неправилно тълкувал и приложил разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. В Тълкувателно Решение №1 от 26.02.2014г. по тълк. д. №1/2013г. на Общото
събрание на колегиите на ВАС, съдът изрично посочил, че в хипотезата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушение може да се осъществява
само със стационарно техническо средство, което функционира автоматизирано и в
отсъствие на контролен орган. В конкретния случай, това не било сторено.
Използваното за установяване и заснемане на нарушението, съгласно текста на
процесния електронен фиш средство било мобилно, описано като TFR1-M, а не
стационарно. Районният съд приел, че в случая няма нарушение на закона, тъй
като последният не въвеждал ограничения с какво устройство – мобилно или
стационарно, следва да бъде измерена скоростта. По този начин и съгласно
горецитираното Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. по тълк. дело №1/2013г.
на Общото събрание на колегиите на ВАС, съдът неправилно приложил разпоредбата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП, което пък се отразило на правилността на постановеното
от него решение. Моли се за отмяна на решението на районния съд и постановяване
на друго, с което да бъде отменен изцяло обжалвания електронен фиш.
Ответникът,
ОДМВР – гр. Хасково, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира
становище по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково пледира за оставяне в сила на решението на
районния съд.
Административен
съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в
жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по
същество, е неоснователна.
С Решение №
4/10.01.2020г., постановено по АНД №536/2019г., Районен съд – Димитровград е
потвърдил обжалвания пред него Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К
№2956567 на ОДМВР – Хасково, с който на Р.Ж.М., на основание чл.189, ал.4, във
връзка с чл.182, ал.2, точка 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50.00 лева, за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във
връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
За да потвърди
обжалвания електронен фиш, районният съд приел, че в конкретния случай се
установява извършването на описаното в него административно нарушение, като е
мотивирал изводите си. Констатирал е, че атакуваният електронен фиш съдържа
всички реквизити, изискуеми по закон – чл.189, ал.4 от ЗДвП. Съдът е обсъдил
наведените от жалбоподателя доводи и е изложил съображения защо приема същите
за неоснователни.
При извършената служебна проверка,
в съответствие с чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната
инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че
оспореният съдебен акт е правилен, а подадената срещу него жалба е
неоснователна. Постановеното решение е съответно на събраните по делото
доказателства и на материалния закон.
Настоящата инстанция намира, че
фактическата обстановка е правилно установена от районния съд и не следва да се
излага повторно, като напълно споделя изводите за потвърждаване на Електронния
фиш.
Видно от събраните по делото
доказателства, извършването на процесното административно нарушение на чл.21,
ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, е установено и заснето с мобилно по
смисъла на §6, т.65, б.“б“ от ДР на ЗДвП автоматизирано техническо средство –
АТСС (TFR1-M).
Съгласно разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. "
Нормата обосновава възможността да
бъде издаван електронен фиш в случаите, когато установяването на нарушение се
извършва и заснема с мобилно автоматизирано техническо средство или система.
Видна е законодателната воля да се прецизира разпоредбата и се направи ясен
действителния смисъл на същата след нейното изменение. При действащата и
приложима текстова редакция на закона е съвсем ясно, че именно издаването на
електронния фиш, (а не заснемането на административното нарушение) се извършва
„в отсъствието на контролен орган и на нарушител“, и всякакви възражения,
основани на вида на използваното техническо средство, не намират нормативна
опора.
Настоящата инстанция намира за
правилни изводите на районния съд, че обжалваният Електронен фиш съдържа всички
необходими реквизити съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП
от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата), с която се
уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата.
В случая се установява, че
контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4, ал.1 от Наредбата, според
която за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се
използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на
Българския институт по метрология.
Спазването на това изискване е
удостоверено с представените по административно-наказателната преписка
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 относно мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M и
Протокол № 4-53-19/04.04.2019г. от проверката на същата мобилна система. В
преписката се съдържа и Протокол за използване на Автоматизирано Техническо
средство или Система TFR1-M, №596, за дата на използване 17.08.2019 г.
(задължително изискване на чл.10 от Наредбата), в който изрично e отбелязано
обстоятелството, че ограничението на скоростта от 60 км/ч. е в следствие на
пътен знак, променящ общото ограничение на скоростта от 90 км/ч., важимо за
мястото на нарушението, както и са посочени отстоянието от знака до АТСС,
посоката на задействане и мястото на контрол. При така попълнени в протокола
данни, по несъмнен начин се потвърждава и визираната от органа правна
квалификация на нарушението, като такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
По делото е представена заснетата
снимка, на която освен автомобила и неговия регистрационен номер, са отразени
GPS координати, датата и часа на заснемане, посоката на движение, въведеното
ограничение на скоростта, измерената скорост на движение и установената
превишена такава. Няма спор по отношение собствеността на заснетото МПС.
Неоснователни са наведените в
касационната жалба възражения, че неправилно в обжалваното решение районният
съд приложил разпоредбата на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП. Съгласно представените
по делото доказателства, скоростта, измерена с радара на клип №18171, е 75
km/h, при отразено ограничение 60 km/h, съответно като превишена е записана
скорост от 15 km/h. Видно от представения по делото и приет без оспорване
протокол №4-53-19 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M, грешката при
измерване на скоростта с коментирания радар е ± 3 km/h до 100 km/h и ± 3 % над 100
km/h. Съответно, от скоростта в клипа АНО е извадил тези 3 km/h, в полза на
нарушителя и в електронния фиш е отразено, че при разрешена стойност на
скоростта 60 km/h и установена стойност на скоростта 72 km/h, превишената
стойност на скоростта е 12 km/h. Според разпоредбата на чл.182, ал.2 от ЗДвП,
водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва,
както следва:т. 2 - за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв. Предвид
изложеното, не е налице процесуално нарушение, което да е самостоятелно
основание за отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен, съответно на
решението на районния съд, което го потвърждава.
Във връзка с горното, настоящата
инстанция намира, че нарушението е безспорно доказано от представените по
делото писмени доказателства. Правилен е изводът на районния съд, че при
установяване на нарушението и провеждане на особената
административнонаказателна процедура по издаване на процесния Електронен фиш
няма допуснати съществени нарушения. Безспорно са установени нарушението и
административнонаказателно отговорния субект. Деянието е санкционирано
законосъобразно, като наложената глоба от 50 лева съответства на нормативно
предвидения в чл.182, ал.2, точка 2 от ЗДвП вид и размер на наказанието, и на
констатираното превишение на скоростта за движение.
Решението на
районния съд, с което електронният фиш е потвърден, е валидно, допустимо,
съответстващо на материалния закон и постановено при липса на съществени
процесуални нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №4 от 10.01.2020 г., постановено по АНД №536 по
описа на Районен съд – Димитровград за 2019г.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.