Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град София, 18.04.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І отделение, 1 състав,
в публичното заседание на двадесет и девети март през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ
при секретаря А.Р., като разгледа докладваното от
съдия Воденичаров гр. дело № 4914 по описа за 2007 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.254 от ГПК /отм./.
Ищците В.К.Н. и В.К.Е. излагат в исковата си
молба, че срещу тях имало образувано изп.дело № 20067830400546 по описа на ЧСИ Ч.,
на основание издаден от СРС, 63 състав изпълнителен лист по гр.д.08095/2002
год., по силата на който са осъдени да заплатят на “Х.И.-**” ЕООД, чрез
управител А.К.А. сумата от 48 118.19 евро. Поддържа, че изпълнителния лист
е бил издаден в полза на “Х.и.” ЕООД на основание чл.237, б.”д” от ГПК /отм./, въз
основа на „запис на заповед”.. В последствие вземането било цедирано на “Б.З.”
АД. Твърдят, че никога не са подписвали “запис на заповед”, не са поемали
задължението по него, както и изобщо не знаят за съществуването на такава ценна
книга. Молят съда да постанови съдебно решение с което да признае за установено
по отношение на ответниците, че не дължат сумата от 48 118.19 евро, за
която имало издаден изпълнителен лист по гр.д.08095/2002 год. на СРС, 63
състав.
В хода на производството
пред настоящата инстанция е починал ищеца В.К.Е. и съдът е определение от
16.11.2010 год., на основание чл.120 от ГПК /отм./ е констируирал като
правоприемници, наследниците по закон – К.Д.Д. и Д.Д.П..
Ответникът “Б.З.” АД, чрез процесуален
представител оспорва искът, като неоснователен и моли съда да го отхвърли.
Претендират се разноските по делото.
Ответникът “Х.и.” ЕООД не
изразява становище по исковите претенции.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на
страните, и прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбата
на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./, приема за установено от фактическа страна
следното:
Представен е „запис на
заповед”, подписан на 22.03.2002 год. от издатели В.К.Н. и В.К.Е., по силата на
който последните безусловно и неотменимо се е задължили да заплатят на “Х.и.”
ЕООД сумата от 48 118.19 евро, платима на предявяване. Ценната книга е
предявена за плащане на 22.03.2002 година. Въз основа на този „запис на
заповед” пред СРС, 63 състав е образувано гр.д. 08095/2002 год., като съдът с
определение от 05.12.2002 год. е осъдил на основание чл.237, б.”д” от ГПК /отм./
ищците В.К.Н. и В.К.Е. да заплатят на ответника “Х.и.” ЕООД сумата от 48 118.19
евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2002 год. до
окончателното изплащане и сумата от 2 138 лева, разноски по делото. Въз основа
на определението на съда е издаден и изпълнителен лист за посочената сума и
образувано изпълнително дело № 11307/2005 година по описа на СИС при СРС, което
в последствие е преобразувано по молба на взискателя под № 20067830400546 по
описа на частен съдебен изпълнител И. Ч.. От представения договор 7/28.03.2007
год. се установява, че “Х.и.” ЕООД е цедирал процесното вземане към В.К.Н. и В.К.Е.
на “Б.З.” АД.
По делото е допусната и
приета съдебно-почеркова експертиза, изготвена от вещото лице Ч. от която се
установява, че подписите положени в „запис на заповед” с дата 22.03.2002 год. са
положени от издателите В.К.Н. и В.К.Е.. По молба на ищцовата страна съдът е
допуснал допълнителна задача към експерта във връзка с изследването на
подписите положени под записа на заповед, на което вещото лице е дало
заключение, че не са установени признаци на извършена техническа поправка или
“кражба на подпис” в записа на заповед от 22.03.2002 година.
Останалите приети по делото
доказателства не установяват релевантни за въведения с исковата молба спор
обстоятелства и като такива не следва да се обсъждат и ценят.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема за установено от правна страна следното:
Съдът приема за неоснователен довода на ищците, че
подписите положени върху процесния запис на заповед от 22.03.2002 не са техни и
същият е неистински документ. В тежест на ищцовата страна бе в процеса да
докаже неистинността на оспорените от тях подписи върху запис на заповед от 22.03.2002
год., чрез ангажиране на доказателства в тази насока. С оглед ангажираните от
ищците по делото съдебно-почеркови експертизи, съдът приема за установено по
несъмнен начин, че подписите положени върху
процесния запис на заповед са на лицата, негови издатели и ищци по
делото. Издадения документ действително материализира изявленията на лицата, които
са негови издатели – ищците В.К.Н. и В.К.Е.. Ищците не събраха доказателства в
хода на настоящето производство, от които да се установи, че не дължат на
ответниците сумата от 48 118.19 евро, посочена в издадения от СРС, 63 състав
изпълнителен лист, послужил като изпълнителен титул за образуваното
изпълнително дело пред ЧСИ. В тази връзка предявения иск с правно основание 254
от ГПК /отм./ се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника “Х.И.-**” ЕООД, на основание чл.64, ал.2 от ГПК
/отм./ сумата от 900 лева, представляваща разноски по делото за заплатен
адвокатски хонорар и възнаграждение на вещо лице.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.К.Н. с ЕГН **********, К.Д.Д. с
ЕГН ********** и Д.Д.П. с ЕГН **********, всички със съдебен адрес:***, чрез
адв. К. срещу “Б.З.” АД, вписано в
търговския регистър на СГС по ф.д.22294/96 год., със съдебен адрес: гр.С., ул.
“С. Караджа” № *, ет.*, ап.*, чрез адв. М. и “Х.и.” ЕООД, вписано в търговския
регистър на СГС по ф.д.22294/96 год., със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул. “Проф. К. Попов” № 43, иск с правно основание 240 от ГПК /отм./ за
признаване за установено, че не дължат сумата от 48 118.19 /четиридесет и
осем хиляди сто и осемнадесет евро и деветнадесет цента/ евро, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В.К.Н. с ЕГН **********, К.Д.Д. с ЕГН **********
и Д.Д.П. с ЕГН ********** да заплатят на “Б.З.” АД, вписано в търговския
регистър на СГС по ф.д.22294/96 год. и “Х.и.” ЕООД, вписано в търговския
регистър на СГС по ф.д.22294/96 год., на правно основание чл.64, ал.2 от ГПК
/отм./ сумата от 900 /деветстотин/ лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: