Р Е Ш Е Н И Е
№ 181
гр. Велико Търново, 06.11.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори
касационен състав в открито съдебно
заседание на двадесет и пети октомври
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ТОНЕВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При участието на секретаря Д.С.и прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова разгледа докладваното от
съдия Тонева касационно
НАХД № 10237/ 2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Касаторът С.Т.С. ***, с ЕГН **********, чрез ***
Р.М. от ВТАК обжалва Решение № 211 от 07.05.2019 г. по НАХД № 343/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с
което е потвърдено Наказателно постановление
№ 19-1275-000053/23.01.2019 г., издадено от Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Велико
Търново, като постановено в
нарушение на материалния
закон и необосновано. Според касатора съдът не е квалифицирал точно юридическите
факти и правните им последици. Не е съобразил, че нарушението не е доказано от субективна страна, предвид показанията на св. М.К.Ц..
Счита, че съдът неправилно е приел, че случаят не е маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. Излага доводи за съществени нарушения на процесуалните правила,
допуснати при съставянето на АУАН и издаването на НП, което опорочавали
последното до степен на незаконосъобразност, налагащи отмяната му. По изложените мотиви се иска отмяната на
решението на районния съд и на потвърденото с него НП. В съдебно заседание,
касаторът редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозира писмено становище чрез
процесуалния си представител.
Ответникът по касационната жалба – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново,
не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по
силата на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Като такава
същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира
касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно,
допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 211 от 07.05.2019 г. по НАХД № 343/2019 г. по описа на
Районен съд - Велико Търново е
потвърдено Наказателно постановление № 19-1275-000053/23.01.2019 г.,
издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Велико Търново, с което на С.Т.С. ***, с ЕГН **********, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени
административни наказания – „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
В хода
на производството пред районния съд, чрез събиране на писмени и гласни
доказателства, от фактическа страна е установено следното: На 23.07.2018 г., в
12:05 часа, в гр. Велико
Търново, ул. „Никола
Габровски“ жалбоподателят управлявал лек автомобил „*****“ рег. № *****,
който не е регистриран по надлежния ред /МПС е с прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП/. НП е издадено на основание чл.36,
ал.2 от ЗАНН, във вр. с постановление на ВТРП за отказ да се образува досъдебно
производство № 2600/2018 г. от 11.01.2019 г., като в НП е отразено, че е
издадено на основание чл.32, ал.2 от ЗАНН.
При така
установената фактическа обстановка, въз основа на приобщените писмени
доказателства и показанията на свидетелите, въззивният
съд
е формирал извод за законосъобразност на НП. Въззивният съд е изложил мотиви, че въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства е безспорно установено, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в управление на нерегистрирано МПС по пътищата, отворени за
обществено ползване, тъй като на 15.11.2017 г. служебно е прекратена регистрацията му на основание
чл.143, ал. 10 от ЗДвП, поради факта, че за процесното МПС не е сключен договор
на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите /видно
от справка лист 52 от делото/, за
което при индивидуализацията на наказанията наказващият орган е определил
такива в минималния законоустановен размер. Съдът е счел, че не са налице материалноправните
последици случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието е типично за вида си
нарушение, не се
отличава с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните
нарушения от този вид, застрашило е обществените отношения, свързани с
регистрационния режим на МПС и нарушението е формално – самото деяние,
осъществено от водача е обявено за наказуемо по административен ред, без да е
необходимо от него да се произтекли други вредни последици, поради което
тяхното наличие/липса или незначителност не следва да бъдат обсъждани при
преценка дали случаят е маловажен.
При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила. ВТРС е формирал
изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора
обстоятелства, всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е
изложил мотиви по наведените от касатора доводи и възражения. Съдът е изпълнил
задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на
допустими и относими доказателства.
Настоящата
инстанция изцяло споделя мотивите на въззивния съд.
НП е издадено от компетентен
орган – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Велико Търново, който на основание чл.189, ал.4
от ЗДвП е упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018г. да издава НП по ЗДвП. НП е
издадено на
основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, след произнасяне на ВТРП с постановление 2600/2018 г. от 11.01.2019 г., с което е отказано
образуване на наказателно производство по преписка № 2600/2018г. на РУ – Велико
Търново и изпращане по компетентност на Началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР -
Велико Търново, преди изтичането на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. Неточното
изписване в НП на нормата на чл.32, ал.2 от ЗАНН, вместо чл.36, ал.2 от ЗАНН не
се отразява на законосъобразността на постановлението, тъй като по никакъв
начин не ограничава правото на защита на наказаното лице. НП отговаря на
изискванията на чл.57 от ЗАНН.
Неоснователно е оплакването на касатора, че НП е издадено в нарушение на
чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. НП съдържа пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават, както и законната разпоредба, която е нарушена. Непосочването в
НП на собственика на МПС, което е управлявано от касатора не представлява
нарушение на процесуалните правила, т.к. обстоятелствата относно собствеността
на управляваното МПС, което не е регистрирано по надлежния ред е ирелевнтно
обстоятелство относно състава на нарушението по чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗдВп.
Отразеното в НП описание на нарушението напълно отговаря на изискванията на
закона и дава възможност на наказаното лице да разбере
административно-наказателното обвинение и да организира в пълен обем защитата
си по него.
В този смисъл съдът
намира за неоснователни доводите на касатора за незаконосъобразност на
обжалваното НП от формална страна, поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Правилен е изводът на ВТРС, че
нарушението е доказано по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
От обективна страна не се спори от касатора и от приложения
Договор за покупко – продажба на МПС с нотариална заверка на подписите на
страните се установява, че
касаторът е закупил лек автомобил „*****“
рег. № ***** на 10.11.2016г. от М.К.Ц., действаща
чрез пълномощник Ц.К.Ц.. Автомобилът Ц. закупила от М.А.Г., но не го е
регистрирала пред КАТ. На 08.06.2017 г. С. подал заявление № 171275011273 за
промяна на регистрацията на ПС с №
*****, но
регистрацията не била осъществена поради допусната грешка в Договор за покупко
– продажба на МПС. В заявление № 171275011273
/лист 59/ е посочено, че ПС с № ***** има
сключена застраховка № ********** от 06.10.2016г. със ЗК „Лев инс“. Видно от
справката на лист 52 на 15.11.2017 г. служебно е прекратена регистрацията на
лекия автомобил на основание чл.143, ал. 10 от ЗДвП, поради факта, че за
процесното МПС не е сключен договор на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Следователно жалбоподателят е управлявал описаното МПС на 23.07.2018 г., което в този момент е било с прекратена
регистрация, поради което правилно е санкциониран за нарушение на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, определящ, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани. Нарушението е
формално, като от субективна страна е било необходимо деецът да е съзнавал
наличие на обективните признаци на нарушението – управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред. Такива представи са налице у жалбоподателя, след
като от негова страна са извършвани съзнателни действия по управление на
превозното средство, а така също жалбоподателят е имал представа, че управляваното от МПС не е
регистрирано по надлежния ред, предвид обстоятелството, че още на 08.06.2017 г.
е подал заявление № 171275011273 за промяна на регистрацията на ПС с № ***** след промяна на собствеността, но регистрацията не
била осъществена поради допусната грешка в Договор за покупко – продажба на
МПС. С оглед изложеното е неоснователно оплакването на касатора, че нарушението не е доказано от
субективна страна.
Правилно ВТРС е приел, че нарушението не
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не са
налице такива смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят по-ниска
обществена опасност на извършеното, в сравнение с обикновени случаи на
административни нарушения от същия вид. Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на районния
съд, поради което не намира за нужно да ги приповтаря.
Следва да се отбележи, че твърдяната
от касатора необоснованост на обжалвания съдебния акт не е касационно основание
по смисъла на чл.348, ал.1 от НПК, поради което не следва да се обсъжда.
Като е достигнал до правен извод за
законосъобразност на обжалваното НП и е потвърдил
същото, ВТРС е постановил правилно съдебно решение,
което следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 211 от 07.05.2019 г. по НАХД № 343/2019
г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.